сряда, 22 юли 2009 г.

За градината през Август

- Август е най-добрият месец за рязане на иглолистните живи плетове. Най-добре е живият плет постепенно да се стеснява нагоре, в противен случай няма да мине дълго и дръвчетата ще се оголят и ще изгубят добрия си вид. Най-добре е за целта да използвате градинска ножица.


- Купените от разсадника иглолистни дръвчета се транспортират и засаждат, така че кореновата буца да се запази. Ако корените са увити в зебло, оставете го докато не поставите растението в дупката, след което внимателно го отстранете.

- Ако искате през следващата година да имате силни растения - жълт шибой, карамфили, трябва да ги насадите през първата третина на август.

Всички видове изискват слънчево място. Нямат особени претенции към почвата, стига да е богата на хумус и хранителни вещества.

- През август продължава беритбата на прасковите,

кайсиите и на ранните сортове круши, ябълки и сливи. Опадалите плодове са подходящи за сушене, като в топли и слънчеви дни ги нареждате на парчета на слънце.

- За да се осигури нормално наедряване на плодовете на есенните сортове круши, ябълки и сливи и за да се заложат повече плодни пъпки за следващата година, дърветата трябва редовно да се поливат. Това е особено важно за младите дръвчета.



- Можете да продължите да присаждате или преприсаждате млади дръвчета със спяща пъпка, като преди това ги полеете обилно

- Време е да започнете да подготвяте площите за засаждане на нови ягоди

- Водете редовна борба с болестите и неприятелите в овощната градина

- Започва масовото прибиране на средно ранните домати, зеленият пипер,

патладжана, дребно плодните краставици за консервиране и други зеленчуци

- Окопавайте и редовно поливайте вторите култури - праза, зеления фасул,

целината, късното главесто зеле... Водете и редовно борба с болестите и неприятелите по тях.

- Поливайте и берете краставичките и пръскайте срещу брашнестата и кубенската мана са задължителни мероприятия

- От края на Юли започва беритбата на бамята. Тя продължава, докато паднат първите слани. През най-топлите дни се бере всеки ден или през ден, защото плодовете нарастват бързо.

- Ако засятата през Юли ряпа е образувала втори лист, проредете растенията на разстояние 10-12 см, за да се образуват по-едри кореноплоди


- През втората половина на август може да започне сеитбата на спанака, която продължава до септември - октомври.

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Малината - изкусителка и лечителка!!!

Биологични особености на малината

Малината е храст, на който надземната част (стъблото) е 2-годишна, а подземната (коренището) е многогодишна.
Кореновата система на малината се състои от коренище без главен корен и множество хоризонтални коренови разклонения и власинки, които встрани обхващат значителна част от почвата (1-1.5 м).


По коренището и кореновите разклонения се образуват множество растежни (вегетативни) пъпки, от които през пролетта и лятото израстват голям брой коренови издънки (леторасти, стъбла).
През същата година те достигат на височина до 1-2 м, а през следващата година дават плод и към края на лятото изсъхват. По кореновите издънки (леторастите) се намират малки шипчета, които в зависимост от сорта малини обхващат цялата дължина или само долната част.Листата на малината са сложни перести.

Листенцата могат да бъдат яйцевидни, закръглени или продълговати.Цветовете на малината са сравнително дребни, бели, двуполови и събрани в съцветия. Плодът е сложен и се състои от много отделни плодчета, плътно допрени едно до друго.


Плодът има полукълбовидна или конусовидна форма, червен до тъмночервен, бяло жълт до оранжев, кисело-сладък, ароматичен, с преобладаване на киселина или захарност. Плодовете на малината зреят неедновременно - зреенето продължава около 20-25 дни.

Малината е самоплодно растение, но при чуждо опрашване плодовият добив значително се увеличава.

Изисквания към климат и почва

Малината успява най-добре на дълбоки песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи влагоемни почви, богати на хранителни вещества.

По отношение на климата малината не е много взискателна. Тя успява добре и в полските поливни райони, но най-добри резултати се получават, когато се отглежда в полупланински и планински райони, където има повече валежи, прохлада и въздушна свежест.


На прохладни крайречни и добре навлажнявани места малината също успява добре. Северните изложения винаги са за предпочитане пред южните. При не достатъчни валежи винаги трябва да се осигурява напояване на малиновите растения.
Размножаване на малината

Малината може да се размножава чрез коренови издънки, коренови резници и връхни отводи. Размножаването на малината чрез коренови издънки е най-широко прилаганият начин, тъй като той е много лек и практичен. Кореновите издънки, които се използват за посадъчен материал, трябва да бъдат добре развити, с дебелина при основата около 9-12 мм и с множество гъсти брадати коренчета.

Създаване на малиново насаждение

Мястото, определено за малиново насаждение, трябва да бъде добре подготвено.

Най-добри предшественици за малината са тревна смеска, окопни култури или черна угар. През есента мястото се наторява с 3-4 т добре угнил оборски тор, 30-40 кг суперфосфат и 15 кг калиев тор на декар, след което се изорава на дълбочина 30-35 см около един месец преди засаждането.


Засаждането на малината се извършва през есента или рано напролет преди започване на вегетацията. Преди засаждането на малините мястото се изравнява и се маркира.

При големи насаждения, където обработката на почвата се извършва с механизирано, малините се засаждат на разстояние 2-2.5 м между редовете и 80 см между растенията в редовете.
За малки малинови насаждения или домашни градинки, при които обработката става на ръка, разстоянията между редовете се намаляват на 1.5-1.8 м, а тези в редовете - на 70 см. Корените на малиновите растения се съкращават около 1/3 от дължината.


Засаждането на малината се извършва в дупки, широки колкото свободно да поберат корените. Растенията се поставят на такава дълбочина, на каквато са били в ма­точни­ка, или 2-3 см по-дълбоко. След засаждането почвата около растението се претъпква добре и се полива с 3-4 л вода на всяко растение.

За предпазване от бързо изпаряване на полятата вода почвата около засадените растения се посипва със суха пръст. Надземната част (стъблото) се съкращава на 15-20 см височина. След засаждането на малината почвата в междуредията е достатъчно утъпкана и трябва да се разрохка с култиватор.

При засушаване младото малиново насаждение се полива според нуждата още 1-2 пъти през лятото.

Отглеждане на малини

Малината не понася уплътнена и заплевеляла почва. Затова през лятото почвата трябва да се поддържа винаги в разрохкано състояние и чиста от плевели.

Това налага редовна обработка с култиватор и ръчно окопаване около храстите. Първата обработка се извършва рано напролет, веднага щом почвата изпръхне. След това в зависимост от нуждата през лятото почвата се обработва още 2-3 пъти.


Пролетните и летните обработки се правят по-плитко (7-8 см), а през есента почвата се изорава с плуг на 10-12 см дълбочина, като в близост до храстите се оре по-плитко. За получаване на високи и трайни добиви от малината едно от най-важните условия е редовното торене.

На по-бедни почви се внася ежегодно през есента или рано напролет по 3-4 т добре угнил оборски тор на декар. На по-богати почви същото количество оборски тор се дава през година. Освен това необходимо е да се направи трикратно подхранване на малиновите растения с минерални торове - рано напролет, при образуването на зеления завръз (в началото на юни) и след беритбата. При всяко подхранване се внася 6-8 кг амониева селитра на декар.

Суперфосфатът и калиевият тор се дават заедно с обработката след беритбата и през есента в размер по 20-30 кг суперфосфат и 8-10 кг калиев сулфат на декар.Малината е много взискателна към почвената влага.

Засушаванията през време на зреенето на плодовете и след беритбата се отразяват лошо върху добивите. Затова малиновите насаждения трябва да се поливат винаги, когато е необходимо. Първата поливка се прави преди зазряването на плодовете (за да наедреят), а втората - след беритбата, което обикновено съвпада с летните засушавания.

При нужда трета поливка може да се извърши към края на август. Поливането на малината се извършва по бразди, прокарани по 1 или 2 в междуредията. В някои по-хладни и с повече валежи планински райони малината се развива добре и без напояване.

Резитба на малини

Напролет се изрязват до земята всички изсъхнали 2-годишни стъбла, които през миналото лято са дали плод. Изрязват се също всички слаби, повредени или отдалечени от храста едногодишни издънки, като на всеки храст се запазват от 8 до 12 добре развити издънки, които ще дадат плод. Когато малиновият храст е слаб, оставят се само 5-6 издънки, останалите се отстраняват. Оставените за плод издънки се съкращават с около 15-25 см.

Беритба на малини

Малиновите плодове са готови за беритба, когато придобият характерната за сорта окраска и могат да се отделят от чашките си, без да се омачкват.

Плодовете на малината са много нежни, затова трябва да се берат когато е сухо!

Там, където ще се консумират или преработват веднага след беритбата, те се берат в пълна зрялост. Ако ще се превозват на по-далечни разстояния, трябва да се берат добре оцветени, но твърди, за да достигнат в добро състояние на предназначеното място.

Малиновите плодове не узряват едновременно. При различни почвено-климатични условия и за различните сортове беритбата започва от края на юни и продължава през юли.


Поради това, че плодовете са много нежни, те трябва да се берат през 1-2 дни в зависимост от времето. Когато е топло, узряват по-бързо.
Продължителността на зреене на малиновите плодове зависи от сортовете. Най-рано узрява сортът Български рубин - в края на юни, като продължителността на беритбеният период е около 25 дни. След 2-3 дни от него започва да зрее сортът Самодива, Шопска алена и Искра са готови 4-5 дни след Български рубин. Периодът на беритбата при тях е също около месец.
Плодовете от пролетно-лятната реколта на Есенна позлата зреят към 5-8 юли до началото на август, а от лятно-есенната - от 5-10 септември до 15-20 октомври.
Сортът Виламет зрее 5-6 дни след Български рубин.

Малините не понасят прехвърлянето от съд в съд.
Ако берете малините за вътрешния пазар, за замразяване и преработване в компоти - малините трябва да са узрели, а за сокове, сиропи и конфитюр се допускат и леко презрели.

Малиновите плодове се берат направо в малки щайги - с вместимост до 2,5 кг и не се прехвърлят от един съд в друг.

Те не бива да се поставят в големи щайги или кошници, защото се повреждат от собствената си тежест.


Пълните щайги се съхраняват на сенчесто място, а до момента на пласирането в хладни помещения.
За да увеличите трайността на малиновите плодове, е необходимо при беритбата да се премахват повредените плодове.
Намокрените от дъжд плодове се развалят бързо, затова те не бива да се берат мокри.

Малиново вино

Плодовете се смачкват добре и така престояват 48 часа.
През това време започва слаба ферментация. Сокът се отделя чрез изстискване през тензух.
Остатъкът се залива с толкова вода, колкото е полученият сок.

Престоява една нощ и отново се изстисква.
Получената течност се прибавя към първата. На всеки литър се поставя по 300 г захар.

Ферментацията продължава около 2 месеца. Утайката на виното се отделя чрез преливане на бистрата течност в друг съд.

http://agrosaveti.com/agro/ovostarstvo/845-malina.html

сряда, 15 юли 2009 г.

За градината през Юли - част 2


Основни грижи в овощната градина през Юли

И жадните овошки трябва да пият с мярка!

Ако овощните дръвчета не се поливат и подхранват навреме, малките плодчета ще се сбръчкат и ще паднат.


На овошките с най-беден завръз трябва да се даде оборски тор. В кофа вода се слагат 2 лопатки пресен оборски тор. След като престои, 1 литър се разтваря в 5-6 литра вода.
Това количество е за площ от 1 кв.м. Вместо оборски тор може да се внесе и амониева селитра 5-10 г на кофа вода.

Торът се внася под короната, прекопава се в кръг с около метър по-широк от проекцията на короната. В овощните градини торовете се разпръскват върху цялата площ.

В блатистите места, където има подпочвени води или след продължителни дъждове в почвата се задържа прекалено много влага, опасна за кореновата система, ниските и влажни места трябва да се избавят от излишната вода чрез отводняваща мрежа.

От недостиг на вода често страдат градини, разположени на склонове върху леки и песъчливи почви на места, където освен плодни дръвчета растат борове, ели и брези.

Как да разберете дали влагата е достатъчна?

Под короната на дървото се изкопава ямка, дълбока 25-40 см, и от нея се взема шепа пръст, която се стиска в юмрука. Ако върху разтворената длан почвата се разпръсне, трябва да се полива. Ако почвата остане на топка, може да се поизчака.



Какво да е количеството на водата?

Зависи от почвата: за леките са достатъчни 2 кофи на кв.м. под короната, за тежките - 4 кофи.
Образуваната след поливането коричка върху почвата трябва редовно да се разрохква.
При поливането на овощната градина гравитационно са необходими около 60-80 куб м вода.

Сложно е поливането на градината, разположена на наклонена местност.
Може да се отмие плодородния горен слой. За да не стане това, се изграждат тераси с около стъблени чаши, в които се изсипва водата.

През първата половина на юли завършете летните резитби - филизене, пензирене, премахване на сгъстяващите короната леторасли, при прасковата и кайсията и по-рядко при другите видове.



Борбата с плевелите чрез плитки обработки и често окосяване на затревените площи е една от неотложните задачи.
Особено наложително е това да се прави в насъжденията, отглеждани при при не поливни условия и на наклонени терени, където над 50% от почвената влага и хранителните вещества се използват от плевелната растителност.

През юли успешно се напояват овощните градини. С всяка поливка трябва добре да се навлажнява почвеният слой, в които е разположена кореновата система, но да не се пилее излишна вода.

Продължителното засушаване може да бъде причина в кайсиевите, сливовите, бадемовите и други градини да не се образуват цветове, в резултат на което няма да се берат плодове през следващата година. Овощарят винаги трябва да мисли за две реколти - настоящата и за идната години. От тук трябва да се търсят и по-рационални решения за напояване - с направа на кладенци, малки водоеми и други източници. Особено важно е това да са градини със средно почвено плодородие.

До 10 юли може да поставите сухи ловни пояси срещу сливовия плодов червей

Окопайте плододалите ягодови насаждения, за да се възстановяват след обирането на зрелите плодове и да заложат повече цветни пъпки за следващата година. Отстранявайте редовно мустачките и розетките, които се появяват през цялото лято.

Премахнете старите листа веднага след прибирането на последната реколта на 2-3 годишните ягодови насаждения. При едно годишните тази операция се практикува само ако имате силно заплевеляване и поражения от болести и неприятели. След тази операция задължително подхранете насъжденията с минерални торове.

През юли плодовете нарастват, а черешите, вишните, кайсиите, основната част от прасковите и летните ябълки и круши достигат беритбената си зрялост

Особено важни са грижите за правилно и без загуби - оползотворяване на реколтата.

Редовно водете борбата с болестите - кафяво гниене, брашнеста мана и др. и неприятелите - ябълков плодов червей, листни въшки и др. по овощните култури.
Хитринки за да се "измами" засушаването в овощната градина:

1. Дърветата растат в чували - това е т.нар гръцки метод. В найлонови чували с обем от 50 до 300 литра се слагат всички необходими хранителни вещества: пръст, компост, минерални торове, дървесна пепел. След това в чували, предварително закопани в почвата, се засажда определено растение.
Сместа се превръща в хомогенна маса, която постепенно в продължение на много години храни корените. Минималното количество вода, необходимо на дърво, се сипва непосредствено в чувала, където влагата се съхранява дълго време. Така в засушливите райони могат да се отглеждат ябълки, круши, вишни, праскови, кайсии и череши.



2. Камъните спират изпарението - в китайската провинция Лангтод, където години не пада нито капчица дъжд се използват камъни.
Тайната е проста - преди засаждането земята се настила с камъни в 10 сантиметров слой. Ролята на каменната покривка е да се намали изпарението на влагата и едновременно с това да се потиска израстването на плевелите.
Нагрявани от слънцето, камъните създават особено благоприятен микроклимат на растенията. Този метод в много ефективен при отглеждането на круши, кайсии, дини, и някой зеленчукови култури /домати и др./


Основни грижи в зеленчуковата градина през Юли

- През Юли прибирайте ранните домати, тиквичките.

Започват и първите беритби на пипера, патладжана, дините и пъпешите



- В началото на Юли, когато стъблата на лука от арпаджик при опипване са меки, започнете да го прибирате. Изскубаните растения разстелете на един пласт на ленти и ги оставете за просушаване в продължение на 10-14 дни. След това изрежете стъблото, отстранете болните и повредени луковици и наредете продукцията в касетка. Поставете ги в сухо, хладно и проветриво помещение.

- От 1 до 10 юли засейте дребно плодните краставици - корнишони - за късно полско производство

- До 10 юли засадете в градината разсада от късните домати. Подходящи са сортовете: Вики, Опал, ГЕО 12, Трапезица, Елена, Николина.


Високо стъблените сортове разсаждай. Прикрепвайте растенията на единични колове или на телена конструкция.
Ниско стъблените сортове се засаждат на висока равна леха, лентово по схема 90-50/25-30 см, като оставим растенията без опорна конструкция да лежат върху лехата.


За да получите повече продукция отглеждайте растенията двустъблено, като формирате второто стъбло от колтука под първата китка

- До 10-15 юли засадете вторите култури - главестото зеле, цветното зеле - карфиол и алабаш.


Не допускайте разсадът да прерасне и да остарее на възраст повече от 30-35 дни, защото ще получите дребни и некачествени зелки.
Главестото зеле засаждайте от едната страна на браздата /тировете/ редово на разстояние 70-80/50-60 см, цветното зеле на 60/40 см и алабаша на 70/50 см.


Преди това съкратете кореновата система и отстранете част от листата на растенията, за да се намали изпарението на вода.

- Не закъснявайте със сеитбата на зелен фасул за късно полско производство.

Подходящи сортове с плоски чушки от пешаците /неувивните/ сортове са: Старозагорски чер, Надежда и Никос, а от вейковите /увивните/ - Ерусалимски и Тракийски.
Засявайте в бразди или на равна повърхност на разстояние между редовете 60 см за неувивните сортове и на 80-100 см за вейковите.
В реда разполагайте семената по едно на 4-5 см. при неувивните и на 8-10 см при увивните сортове или гнездово - на 20-25 см, по 4-5 семена.

- За разнообразяване с пресни зеленчуци отглеждайте на малка площ и тиквички за късно производство.

През юли засейте семената в гнезда при разстояние 80-100 см между редовете и на 50 -60 см в редовете

- Не допускайте засушаване на водния лук /каба лук/ и праз,

защото ще получите лошо качество на лукувиците и лъжливо стъбло при праза

- Водете навременна борба с болестите и вредителите по зеленчуковите култури.

източник: Къща и градина

неделя, 5 юли 2009 г.

За градината през Юли

Лято е. Юли е най-горещия и най-слънчевият месец.
Цъфтят всевъзможни цветя, зреят плодове и зеленчуци.

В цветната градина всеки дневните грижи нарастват. Всички цветя и декоративни храсти се нуждаят от чести поливки, последване от повърхностно разрохкване на почвата. Поливането се прави през ден, два.
Цветните лехи трябва да се почистват от прецъфтелите цветове и засъхващите листа и клонки. През юли се засяват и семената на някои цветя за получаване на разсад, като на незабравките и теменужките например.


По това време много успешно се вкореняват резници от рози, приготвени от полудървесинени летораси.
Вкореняват се и резници от седум, много годишен флокс и други, но резниците трябва да представляват невдървесенени връхчета.

В зеленчуковата градина нуждата от чести поливки също нараства поради бързото изпарение на влагата и намаляващите валежи. Добре е една - две от поливките на средно ранните зеленчуци да бъдат съчетани с подхранване с размит в поливната вода пресен органичен тор.
Време е да се прибере летният чесън в сплитове или в щайги и да се суши за дълготрайно съхранение.


Засетите през миналия месец моркови трябва да се плевят и растенията да се проредят на 1-2 см едно от друго в реда.
Важна грижа през месеца са късните зеленчуци.
През първата половина на юли се засаждат разсадите на късните домати, късното зеле и на праза.
Късният фасул се засява около средата на месеца.
Към края му може да се сее и ряпата, но в южните райони на страната е по-добре тази работа да се отложи за началото на август.

В плодовата градина една от най-важните грижи е поливането на ново засадените и на младите овощни дръвчета, за да не спира преждевременно растежът им. Водата ще се отрази благо приятно и на наедряването на плодовете при плододаващите овошки.
При тях обаче, предимно при ябълките и крушите,

особено важно е да се вземат мерки срещу провисването и счупването на клоните под товара на плодовете.
Продължава прилагането на летните похвати за формиране на короните на младите дръвчета - филизене, привързване, отклоняване на младите леторасти и др.
Юли е подходящото време за облагородяване на спяща пъпка на овощни семенчета, за присаждане "на зелено" на лози и за вкореняване на зелени лозови резници.

В декоративната градина

Олеандър

В средата на лятото олеандърът, или както още го наричат зокум, се нуждае от свеж въздух, слънце, обилно поливане и редовно подхранване. Ако терасата ви е на южна страна на сградата, не се притеснявайте, че зокумът ще пострада. Той се нуждае от преки слънчеви лъчи.


Трябва обаче да се съобразите с това, че през цялата зима растението е било на сянка и при рязкото изнасяне навън има опасност от изгаряния, затова преди изнасяне на открито се държи една седмица на полусянка.

Ако се случи да завали, това е добре - зокумът обича краткия освежаващ дъжд, а освен това той ще измие листата.

Тъй като пие много вода, поливайте олеандъра обилно и следете почвата му да не пресъхва. Ако стои на слънце, може да ви се наложи да го поливате два пъти на ден.



Лятото е и най-подходящото време да размножите зокума. За тази цел трябва да отрежете полувдървесинените резници. Засадете ги в саксия с градинска почва, като можете да добавите и пясък, покрийте го със стъклен буркан или прозрачен плик и го поставете на светло, но не слънчево място.

Морски астерикус

Той идва от Средиземноморието и сега могат да се забележат жълтите му цветове. Той представлява обилно цъфтящо растение, което предпочита слънчевите места и редовно се нуждае от поливане, без обаче да застоява водата.


При не достатъчна влага листата му пожълтяват. На обилното подхранване се отзовава с пищен цъфтеж.
Астерискусът се размножава през зимата - от ноември до март, чрез резници.
Те се вкореняват след около месец в почвата. За да може да се разклони добре растението, трябва да прищипвате върховете на младите екземпляри. От средата на май можете да ги засаждате на постоянното място навън или пък в саксия и да ги изнесете на терасата.


Астерискусът изглежда великолепно и в мрачно време: съцветията на това цвете не се затварят по време на дъжд. Той може да се засади както в отделна саксия, така и да украсите композиция с него. Не трябва обаче да избирате за негови партньори бързо растящи растения.


За да му се наслъждавате по-дълго, редовно го почиствайте от увехналите съцветия. Тогава растението няма да губи напразно енергията си за изхранването на семената, а ще продължи да цъфти.

Морският астерикус обича плодородната почва и се нуждае от голямо количество хранителни вещества. Затова редовно и обилно подхранвайте в продължение на целия период на цъфтежа.

Чимшир

Внимателно подстриганият чимшир изглежда чаровно и стилно в градината. Конусовидната корона може да се получи при резитба по шаблон. Можете да си направите и различни фигурки от клонките на чимшира. Те се получават с помощта на конструкция и тел.
Важно е да знаете, че резитбата се провежда в мрачен ден, за да не може яркото слънце да изгори клонките на местата на рязане.



Ако пък искате да обкръжите лехите с цветя с дълга ограда от чимшири, отрязани под линия, тогава трябва да работите с ножицата два пъти в годината - в края на май и на1алото на юли.
След подстрижката на чимшира през лятото можете да използвате излишните клонки като резници за размножаване.


Нарежете ги на парчета с дължина 8-15 см. В долната половина на резника трябва да няма никакви листенца. Плътно един до друг поставете резниците в почвата. За да се вкоренят, трябва да поддържате висока влажност. Над саксията на пръчка закрепете прозрачен плик и поставете саксията на тъмно място.
Появата на нови листенца означава, че резниците са се вкоренили. Затова обаче ще е нужно повече време - близо година.

Ароматни треви

Подправките, освен че подобряват вкуса на храната, са и много декоративни и заедно с цветята могат да станат украшение на всяка градина.
В кухнята те трябва да са ви винаги под ръка, затова желателно е да се засаждат на лесно достъпно място, където да е удобно и по-близо до къщата. Ако в градината си имате зона с барбекю или просто обедна маса, можете да си направите в близост и леха с тези растения.
Болшинството от ароматните треви, като лавандулата,


розмаринът,

копърът трябва да се отглеждат на топъл, огряван от слънцето участък, защитен от вятъра.
Добре е да си осигурите място, което акумулира топлина - камъни, чакъл. Затова участъкът с южните ароматни треви може да се оформи като скалиста градина или да засадите растенията на подпорна стена. Относително сенкоустойчиви са кервизът (целина) и ментата.


Подправките са много декоративни, особено по време на цъфтежа си.
Можете да си направите комбинация от много саксии, в които да ги настаните около мястото за хранене навън. Друг начин да им се наслаждавате е да ги засадите в близост до стълбите, където се разхождате през деня.
Когато е топло, ароматните треви разпръсват своите етерични масла, много полезни за човешкото здраве.

Размножете перуниките

Ирисът трябва да се дели не само защото искаме да го размножим, но и за да се оздрави майчиният храст.
Счита се, че на едно място перуниката трябва да расте не повече от 3-5 години.
При пресаждането, като правило, се изкопава всеки храст и от коренищата се отделят тези, които са с диаметър 1-2 см и дължина около 2 см с листенца накрая.


Листата на тази част се съкращават до една трета от дължината, корените се подрязват, като се оставят дълги около 3-5 см. В това състояние корените могат да се съхраняват няколко дни преди засаждането им.
Ако не искате да изкопавате целия храст, отделете едно годишните коренища от майчиното растение, като ги издърпате. По време на деленето обърнете внимание дали има поразени от бактериоза или меко гниене части, при които в начален стадий коренищата избледняват, след това изсъхват върховете на листата, а растящата им част се превръща в кашо образна маса с неприятна миризма.
Такива поразени участъци трябва да се изрежат и унищожат, а останалите части да се дезинфекцират.


Засаждайте частите на ирисите по няколко в група. Размерът на ямката зависи от дължината на корените. На дъното на ямката направете хълмче, на върха на което поставете коренището. Посипете с малко почва - коренището трябва да остане на повърхноста на почвата. След това полейте растението и мулчирайте около него. При правилно засаждане растенията трябва да остават в вертикално положение.

Лилиумите

Някои видове лилиуми образуват луковици - детки в пазвите на листата на цветоносния фелиз.


След завършването на цъфтежа тези детки могат да се събират от растението и да се засаждат в открити лехи или в сандъчета, запълнени с богата хумусова почва. След 2-3 години ото тях израстват пълноценни луковици.

Лилиумите, засадени в сандъчета през май, към края на юли образуват луковички.
Те трябва да се отделят много внимателно и се засаждат в лехи или сандъчета. Прави се браздичка, дълбока 2 см, като детките се нареждат на разстояние помежду им от около 5 см.
Засадените растения трябва леко да се засенчат и редовно да се поливат.
През зимата лехата или сандъчетата с луковичките трябва да се покрият със сухи листа или елхови клонки.

Извадете луковичките на пролетните цветя

Лалетата се изкопават, когато листата започнат да изсъхват, а горните люспи на луковиците станат светлокафяви.

Нарцисите, зюмбюлите и дребнолуковичните се изкопават при изсъхването на листата им.
Това се прави с лопатка с плосък край.
Луковиците и детките се събират внимателно от почвата, всеки сорт отделно.

Луковиците на лалетата и нарцисите се просушават при температура 22-24 градуса в продължение на около 2 седмици, след това се почистват от старите люспи, сухите корени и почвата, сортират се по размери и се съхраняват до засаждането им при температура 18-20 градуса.
Първите 10 дни след изкопаването на зюмбюлите трябва да се просушат при температура 30 градуса, а след това 5 седмици да се съхраняват при 25 градуса, а после температурата да се понижи до 17 градуса и да се поддържа такава до засаждането им.

Дребнолуковичните култури е най-добре да се засаждат веднага след изваждането им, но при нужда луковичките могат да се съхраняват 1-2 месеца при 18-20 градуса.

По време на съхранението луковиците трябва периодично да се оглеждат. Омекналите трябва да се унищожават, тъй като те са повредени от вредители или болести.
Луковиците на лалетата трябва да се бракуват и в случай че на външната люспа са се появили жълти или бели петна, което е показател за загниване. На унищожение подлежат и потъмнелите луковици на нарцисите, заразени с фузариум, и меките с неприятна миризма лукувици на зюмбюлите, поразени от бактериално гниене.

Малки съвети

През лятото се формират цветните пъпки на цъфтящите през зимата и ранната пролет култури: камелии,

циклами,


хипеаструм. Почти всички красивоцъфтящи растения е най-добре да се държат на открито, тъй като като ако са около прозорец, попадащите в помещението слънчеви лъчи няма да са достатъчни за формирането на цветни пъпки.

През лятото растенията извличат много вода и минерални соли от почвата и затова се нуждаят от обилно поливане и подхранване.

В хладното дъждовно време растежът и цъфтежът на растенията се преустановяват. Това се случва често през лятото и в такъв случай трябва да преустановите подхранването и да намалите поливането до настъпването на ясни дни.

Не допускайте развитието на плевели при посевите или засадените млади растения - те могат съвсем да забавят развитието на културите.

Когато плевите или просто разрохквате почвата, не забравяйте, че при някои растения корените са разположени в повърхностния слой или при тази операция можете да ги повредите. От такова внимателно разрохкване - не по-дълбоко от 1-2 см, се нуждаят богородичките и тагетесът, от едногодишните цветя, а от много годишните - хемерокалисът, флоксът, ирисите.


http://www.gradinata.bg/index.php?article=193