събота, 29 август 2009 г.

Фрезия


Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Листата са мечовидни, а цветчетата - фуниевидни и с различна окраска - от бяла, през различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Цъфти масово през февруари.


Фрезията е изключително изящна, невероятно ароматна и кичеста. Носи посланието на младост, свежест, свобода, и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.

Уханието им, едновременно нежно и силно, ги прави бързо много популярни, макар че едва в края на ХІХ в. (1880 г.) са пренесени от Южна Африка в Европа.
Носят името на немския ботаник и лекар Friedrich Heinrich Theodor Freese (1795-1876). Казват, че това са любимите цветя на Елена Рьорих, която свързвала уханието им с присъствието на божественото в земния живот. За разлика от повечето други цветя, най-силно ухаят не белите фрезии, а розовите и червените.


Отглеждането й като промишлена култура започва в началото на ХХ век, но едва през 50-години фрезията навлиза в много страни и става любимо цвете на мнозина. По това време особено популярен подарък за рожден ден става сребриста ваза с фрезии. Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta (описана през 1816 г.) с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Избирайте стръкове с прави стъбла и поне седем пъпки, като 1-2 от тях трябва да са отворени. Преди да поставите цветята във вазата, ги подрежете с остър нож под вода. За да са по-трайни, във водата добавете малко захар. За да се отворят останалите пъпки, отстранявайте прецъфтелите цветове.

Благодарение на усилената селекция днес са познати над 200 вида фрезии. Фрезиите са особено популярни в Холандия и Франция. Представете си цял оранжериен ухаещ цветен блок.

Почва

За съжаление, обаче, фрезията не се отглежда много лесно в домашни условия. Като всяка принцеса с родословие, тя е капризна и нежна. Изисква лека, пропусклива почва. Подходящи са смеска от торф и пясък или добре разложен оборски тор. Трябва да се знае, че растението не понася солена и кисела почва. Киселинността може да се промени като в почвената смес се сложи и малко негасена вар или стрит тебешир.


Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.

Светлина

Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.

Размножаване

Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.

Докато, ако използваме луковици ще стане много по-лесно и много по-бързо. Луковиците се засаждат през месец май и през август вече се радваме на първите цъфнали стръкчета. Обаче е необходимо редовно поливане и подхранване. За предпочитане е фрезиите да се засаждат в сандъчета или саксии, тъй като както виждате, изискват много грижи и внимание. Разбира се добрите градинари успяват да отгледат фрезии и навън, но лично аз претърпях цветно фиаско при опита да засадя едно пакетче с луковици в градината. От цяло пакетче нито едно цъфнало цвете. В градината се щурат всякакви червейчета, охлювчета и други гадинки, с които не винаги успяваме да се справим, а пък те от своя страна все успяват да си гризнат по нещо. А явно някои от тях са и любители на сладки луковички. Понякога се случва да засадиш някоя луковичка на едно място, а след време виждаш цветето цъфнало на съвсем друго място.


Но ако не успеем да отгледаме фрезия сами, то лесно можем да поправим грешката като си купим рязан цвят и го аранжираме в подходящи вази. Ще ни ухае на свежо и ще ни зарежда с оптимизъм и настроение през цялата пролет.
Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.

Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.

Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.

В почвата фрезията оформя по няколко яйцевидно-конични луковици. Луковица е дребна, покрита с тънки свтлокафяви люспи. Листата са линейни, 15-20 см. Дълги и 1-1-1,5 см широки, с изпъкнала централна жилка; стъблото е голо. Цветовете са 2-5, разположени в едностранно, слабо разклонено съцветие. Цветовете са силно ароматни, фуниевидни, 3-5 см дълги, като тръбичката на цвета е тясна при основата и силно разширена по-нагоре. Баграта им бива бяла, различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Интересно е да се знае, че семената на жълтите сортове са по-едри, а на сините – по-дребни. Семенните кутийки са малки, тригнездни, с много тъмнокафяви семена.

Фрезията проявява високи изисквания по отношение на светлината. Когато тя не достига, растенията се изтеглят и грозно се разкривяват. Към топлината изискванията се променят. По време на растежа оптималната температура е 8-12oС, при бутонизацията 12-15oС. Ако температурата в този период е доста по-висока, растежът е буен, а цъфтежът се забавя. Температура под 9oС също влияе потискащо. Трябва да се знае,че деформациите, които се получават от неправилен температурен режим, са пагубни.


Растенията са много взискателни и по отношение на високата въздушна влажност. В началото тя трябва да е над 50%, а по-късно се намалява. При по-висока влажност на въздуха има опасност от поява на сиво гниене. Почвите, в които се отглежда фрезията, трябва да са леки, пропускливи. Сместа се съставя от торф или добре разложен оборски тор, чимова почва и пясък. Важно е да се знае, че не понася засоляване, както и кисела реакция. Киселинността се коригира, като в смеската се включва малко негасена вар или тебешир.


http://zeleno.bg/bg/articles/13-freziya.html

http://cvetq.info/news.php?extend.163.3

вторник, 25 август 2009 г.

Ландшафтът на зимните курорти

Спокойно можем да наречем България планинска страна.
Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента – Европа и Азия.


В повечето зимни курорти близостта на планината и горските масиви е доминираща.

В паркоустрояването на подобни обекти целта е да се обособят открити пространства около архитектурния обем и с помощта на растителни групи и масиви да се потърси разкриването на разнообразни перспективи и погледи към околната панорама.


Внимателно трябва да се подхожда и към избора на растителността. Масовото използване на екзотични и нетипични за района растителни видове трябва да се избягва в откритите пространства. Това е препоръчително не само заради трудното им, а понякога и невъзможно приспособяване към нетипичните условия на средата, но и поради това, че в повечето случаи присъствието им е в дисхармония с естествения ландшафт.


Изключение се прави в случаите, когато целенасочено се търси контраст със заобикалящия ни ландшафт и се пресъздават нетипични растителни композиции, които оформят екзотични кътове на зимни градини и атракционни комплекси на закрито. В тези случаи растителните обеми са като „декор“ на архитектурното решение и просто подсилват внушението на дизайнерското търсене.


Атракционните зони и динамично натоварените пространства понасят по-свободна интерпретация в използваните видове. В много от случаите този подход дори е за предпочитане, за да се постигне необходимата атрактивност чрез рязката смяна на контраста. Всеки би се удивил при вида на зимна градина, търговска или атракционна зона с екзотична растителност на фона на заснежени върхове и иглолистни масиви.

Разбира се най-удачно в екстериора е да преобладават местни видове или такива, които са доказали своята приспособимост към зимни условия.
Приоритет във високопланинските зони, където са съсредоточени зимните курорти, имат иглолистните растения. За да се избегне монотонността при използването на вечнозелена растителност, удачно е да се комбинират различните форми (селекции) на видовете, както и подходящи листопадни храсти и дървета.


Естествено разпространени в нашите планини това са Смърч (Picea), Бор (Pinus), Бяла мура (Pinus peuce), Черната мура (Pinus heldreichii), Бяла ела (Abies alba), Клек (Pinus mugo) и др.

При оформянето на растителните обеми приложение намират голямото разнообразие от декоративни форми на различните видове:

Abies nordmanniana Abies concolor Juniperus chinensis ‘Blue Alps’ – Устойчив на мразове.
Juniperus chinensis ‘Mint Julep’ – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus chinensis ‘Old Gold’ – Изключително устойчив на мразове, не капризен.
Juniperus communis ‘Hibernica' – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus horisontalis ‘Andora Compacta’ – Здрав, устойчив храст.
Juniperus horisontalis ‘Prince of Wales’ – Здрав,устойчив храст.
Juniperus squamata ‘Blue Carpet’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Blue Star’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Meyeri’ – Много устойчив на мразове, градска среда и засушаване, понася подрязване
Juniperus scopulorum ‘Skyrocket’ – Устойчив на студове, толерантен към градски условия.


Picea abies ‘Nidiformis’
Picea glauca ‘Conica’ – Студоустойчив.
Picea omorica – Абсолютно мразоустойчив, единичните дървета страдат от вятъра поради плитката си коренова система.
Picea pungens ‘Hoopsii’ – Изключително студоустойчив, неподатлив на късните мразове. Sequoiadendron giganteum – Не може да се разчита на това, че е устойчив в млада възраст, издържа ниски температури, но не понася температурни колебания. Изключително устойчив на бури.
Thuja occidentalis – Мразоустойчив вид, ветроустойчив, издържа на влажни и торфени почви.
Thuja occidentalis ‘Brabant’ – Изключително устойчив на мразове и вятър, издържа на мокри и торфени терени,
Thuja occidentalis ‘Columna’ – Много студо- и ветроустойчив, понася градска среда, издържа на силно подрязване.
Thuja occidentalis ‘Holmstrup’ – Изключително устойчив, с добра възобновителна способност, ветроустойчив храст.
Thuja occidentalis ‘Tiny Tim’ – Много студоустойчив, понасящ неблагоприятна среда.
Thuja occidentalis ‘Danica’ – Устойчив на мразове и вятър.
Thuja occidentalis ‘Rheingold– Студоустойчив.
Thuja occidentalis ‘Smaragd’ – Студоустойчив, непретенциозен и здрав, издържа в градска среда, ветроустойчив, устойчив на подрязване.
Thuja occidentalis ‘Sunkist’ – Студоустойчив, ветроустойчив, понася градска среда и силно подрязване.
Thuja orientalis ‘Pyramidalis Aurea’ – Студоустойчив, младите растения се нуждаят от защита през зимата.
Thuja plicata ‘Atrovirens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, издържа подрязване.
Thuja plicata ‘Aurescens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, добра възобновима способност, устойчив на засенчване, предпочита висока влажност. През зимата е необходимо почвата да е влажна.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Columnaris’ – Много студоустойчив, толерантен към градска и индустриална среда.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwoodii’ – Студоустойчив. Изисква влага през зимата. Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwood’s Gold’
Chamaecyparis lawsoniana ‘Lane’ – Студоустойчив, една от най-добрите и ценни форми на Ch. lawsoniana спостоянна, златисто жълта багра.
Chamaecyparis obtusa ‘Nana Gracilis’ – Студоустойчив
Chamaecyparis pisifera ‘Boulevard’ – Устойчив на мразове и непретенциозен, достатъчно толерантен към индустриална среда, неустойчив на дълготрайни периоди на суша.
Chamaecyparis pisifera ‘Sungold’ – Абсолютно мразоустойчив.
Tsuga canadensis ‘Nana’ – Мразоустойчив вид, нетолерантен към засушаване и горещини.


Бурно разбиващата се туристическа индустрия не може да не се отрази и върху визията на планинските курорти. Динамиката на предлаганите туристическите услуги се отразява несъмнено и на оформянето и съдържанието на парковите пространства. Смело може да се твърди , че в болшинството от случаите маркетингът и рекламата, а не естетиката и екологията, налагат определена визия на зимните ландшафти в курортните ни комплекси. За да се намали негативният ефект от презастрояването на комплексите, определено трябва да се потърсят всички възможности за създаването на повече зелени площи, а не само да се разчита на близостта на естествения планински ландшафт, който в много от случаите не може да компенсира строителната инвазия. Все пак прекрасните условия за спорт и туризъм, които предлагат нашите планини, остават.

Никой не може да ви отнеме удоволствието от директния контакт с природата, правейки например мечтания планински преход или „freeride“ по неизследваните снежни склонове, където можете да усетите истинското великолепие и очарование на зимата.


http://www.exterior.bg/

http://zeleno.bg/bg/articles/437-landshaftut-na-zimnite-kurorti.html

четвъртък, 6 август 2009 г.

Ананас

Ананасът е тропическо тревисто растение, чиято родина са областите на Бразилия и Парагвай.
Това е единственият представител на семейство Бромелиеви, който се култивира масово, заради вкусните му плодове.
Името на растението идва от перуанската дума anana, която означава "прекрасен плод", тъй като плода е бил фаворит сред ястията, приготвяни от местните индианци. А заради интересният му външен вид, наподобяващ огромна борова шишарка и сочната, като на ябълка вътрешност са причина за странното име - Pineapple, с което е известен в англоезичните страни.

Въпреки упоритите опити на много европейски градинари да размножават и отглеждат това странно растение, усилията им оставали безплодни в продължение на 2 века. Поради тази причина дълго време консумирането на ананас е било привилегия само на кралете.

Днес вече е разкрита тайната за отглеждането на ананаса и дори и вие можете да се справите с тази задача в домашни условия и след това да се насладите на кралския плод.

Ананас джудже

Повечето видове ананас са подходящи за отглеждане в домашни условия, само докато са малки. Ананасът джудже прави изключение.

Неговите листа рядко стават по - дълги от 40 см.

Грижи: В помещението трябва да се поддържа постоянна температура от 18 - 20 градуса, а през зимата тя може да падне максимум до 15 градуса. Идеалната почва за растението се състои от равни части торф и гнили листа, пясък и оборски тор. Това я прави рохкава и лесно пропускаща водата. Ананасът не бива да се преполива. Използва се мека и топла вода. В периода на цъфтеж се налива по малко вода и в самата розетка. Желателно е листата да се опръскват често през лятото. Торенето става с подходящ, добре разреден тор, през 2 седмици.

Място:
Основното нещо, от което се нуждае растението, за да цъфне и даде плод, е силна светлина, и то минимум по 4 часа на ден. Идеалното място за него е до прозореца. При липса на достатъчно светлина, листата на ананаса бързо се обезцветяват. Ананасът има нужда от свеж въздух, поради което е редно да се изнася на балкона.

Размножаване: След като прецъфти и даде плод, голямата розетка на ананаса умира. Това е моментът растението да се размножи - чрез кореновите кленове, които се отделят и се засаждат в нова саксия.

Можете да размножите ананаса и чрез върхови калеми. за целта през топъл сезон от годината се купува плод с добре развит върхов филиз, наречен "султан".

Той се отрязва внимателно, заедно с 1-2 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се засажда в смес от торф и пясък и се покрива с найлон или стъкло. След около 3 седмици ще се появят нови корени, след което растението се премества в саксия. Размножения по този начин ананас ще цъфне чак след 3 - 4 години.

Стъпки за засаждане и отглеждане на Ананаса:

1. Посетете супермаркета и изберете ананас, който е здрав от горната страна към листата

Пригответе си саксия с диаметър 20 см, а по-късно, когато растението я изпълни, можете да пресадите в по-голяма.

2. Отрежете короната (горната част на ананаса, където започват листата) на два пръста под основата и. Оставете да изсъхне 24 часа.


3. Напълнете една саксия с хубава почвена смес подходяща за отглеждане на ананас и напоете добре с вода. Дренирайте добре саксията като сложите над отворите на дъното и керамични парченца от счупена съдина. Напълнете с почвена смес от 2 части градинска почва и 1 част изгорял оборски тор и направете малка дупка в центъра.

4. Потопете отрязъка за засаждане в пудра за по-добро вкореняване




5. Засадете ананаса в саксията и го поставете на топъл и слънчев прозорец. Почвата поддържайте влажна, но не забравяйте да пръскате листата, така растението приема двойно повече вода от листата, а не от почвата


6. След няколко месеца ще се появи ново листо и това ще е вашият ананас. И след още няколко месеца преди да се усетиш, ще си имаш нов ананас


Можете също така да отрежете горната част на плода и листата и да посадите в чист пясък през пролетта. Покрива се с пластмасова бутилка за да се създаде парников ефект. След около 2 месеца се премества в почва.

Подхранвайте растението в продължение на 2-3 месеца. Не прекалявайте с поливането, достатъчно е веднъж седмично да мокрите почвата. И остава да чакате - търпението е ключът към успешното отглеждане на ананаса.

През студените месеци поставете растението до прозореца, където ще получава максимум светлина.
Стаята трябва да е топла - 25-28 градуса. През лятото можете да изкарате растението навън, като първо начално го поставите на лека сянка.

Растението ще започне да дава плодове, когато стане на около 2 години. Тогава от центъра на листата започва да се формира съцветието. Обикновено това става към края на годината, когато денят започва да се скъсява и нощните температури се понижават до 15-18 градуса.
Цветовете са сини и се отварят ред по ред в продължение на 2 седмици. След около 2 месеца ще видите и самия плод като светлочервен конус.
Това е вашия ананас!!!


http://zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=103

http://www.driftwoodgardens.com/projectspineapple.htm

понеделник, 3 август 2009 г.

Нов метод за задържане на почвената влага



Вече е средата на лятото, което означава покачване на температурите.
Растенията в градината ни, в саксиите и в кашпите на балкона, тревните площи – всички те се нуждаят от влага и изискват редовно поливане и ежедневни грижи... или пък не.

Разработения високотехнологичен продукт Теракотем, който задържа влага в почвата, предлага своевременно и ефикасно решение на проблема, като спестява много време и излишен разход на вода.


Теракотем - средство за задържане на влагата през лятото


Препарат за задържане на почвената влага при:
1. Тревни терени и покривни градини
2. Дървета и храсти
3. Саксии и кашпи


Тревни терени и покривни градини


Норма
100 g/ m² или 500 g/ m³ почвена смес или торфен субстрат

Начин на употреба


1. С уред за торене разпръснете Теракотем върху терена в посочената норма.


2. За по-малки обекти разхвърляйте Теракотем ръчно в посочената норма.

3. Обработете почвата с мотофреза, за да може Теракотем да достигне необходимата дълбочина от 20 cm.

4. При по-малки терени обработете почвата с необходимия инструмент, за да може Теракотем да достигне необходимата дълбочина от 20 cm.

5. Валирайте терена.


6. С подходящ инструмент изравнете терена.

7. Засейте тревната смеска или поставете тревния чим


8. Засадете желаните от Вас видове растения.


9. Като последно, не забравяйте да полеете обилно.

За пълен ефект при употреба на Теракотем е важно да се съобрази съотношението между климат, почвен състав и видово разнообразие.














Дървета и храсти


Норма
1.5 kg/ m³ почвена смес или торфен субстрат, или 1.5 g/l субстрат



Големина на изкопаната дупка

Теракотем норма на растение

20 x 20 x 30 cm

20 g

30 x 30 x 30 cm

40 g

40 x 40 x 40 cm

100 g

70 x 70 x 70 cm

500 g

1 x 1 x 1 m

1.5 kg




1. Изкопайте необходимата за засаждането на растението дупка.


2. Смесете Теракотем с по-голямата част от изгребаната почва докато получите хомогенна смес.

3. Със сместа напълнете една част от дупката.


4. Поставете растението в дупката и уплътнете отвсякъде с останалата смес от Теракотем и почва. Балата трябва да е покрита с 5 см от сместа.

5. Отгоре разпределете останалата чиста почва от дупката, така че да се получи мулчиращ слой.

6. Полейте обилно.





При засаждане на наклонен терен, изкопайте дупката хоризонтално, а не по наклона, така че да се хващат дъждовните води.


Саксии и кашпи

Норма
5 kg/m³ почва или торфен субстрат
или 5 g/l почва или торфен субстрат


1.Разбъркайте Теракотем с почвата до получаване на хомогенна смес.
2. Засадете според инструкциите.
3. Полейте обилно.


Резултатът е:
• Повече цвят
• По-дълъг цъфтежен период
• Растенията не пожълтяват
• По-рядко поливане


http://zeleno.bg/bg/articles/504-nov-metod-za-zadurjane-na-pochvenata-vlaga.html