неделя, 28 февруари 2010 г.

За градината през Март - зеленчуковата градина


Зеленчукова градина

Разсад за ранни краставици

Да се отгледат краставици в двора, на открито, не е никак трудно. Времето за засаждането им ще настъпи някъде към края на април, дори и през май. Тогава ще ви трябва разсад. Вие, разбира се, може да си го купите от звани или незвани майстори производители, но можете и сами да си го отгледате.


В топлите южни райони на страната подходящият момент за засяване на разсада настъпва към края на март. В Северна България и в по-хладните райони е добре да се изчака началото на април.


Нищо не пречи да засеете семена и от късоплодни сортове, но тях по-добре отложете за късното производство, защото ще ви трябват за туршиите.

За ранното по-подходящи ще са дългоплодните, като Десислава, Кармен, Тимор, както и предпочитаните за отглеждане в полиетиленови оранжерии Гергана, Джазер или Пасандра.Семената засейте в смес от равни части напълно разложен оборски тор или компост и почва, взета от затревени терени. В магазините за цветя също може да намерите подходяща почвена смеска. Ако искате да избегнете пикирането, засейте ги по едно в саксийка. За дворната градина няма да ви трябват много, така че няма и голяма площ да заемат. Другото е да ги засеете нарядко в сандъче, но само 4-6 дни след поникването ще трябва да ги пикирате в саксийки.

Краставиците се пикират, щом се разделят семеделите, онези "листенца", които се появяват при поникването, и преди да са се появили същинските листа.

Разсадът ви няма да прераства, ако температурата на въздуха в слънчеви дни не е по-висока от 22-250С, а в облачни - 18-200С. През нощта трябва да е с 3-40С по ниска.


Едри глави лук стават от навреме засаден дребен арпаджик

Е, не и съвсем дребен, не по-малко от 10 мм в диаметър, но не и повече от 15 милиметра. Не че не може, но колкото по-големи са главичките, толкова повече грамове и килограми отиват за площта, който сте определили на лука. Едрият пък, известен като балучка, съвсем не е за тази цел. Него го бива за зелен лук или лук пера, както му казват.

Арпаджикът се засажда още при първа възможност през март. Лукът развива слаба коренова система и трябва да използва пролетната влага, за да направи едри глави.

Когато ги оформи напълно, през юли и август, тогава валежите или напояването са направо вредни - възбужда се за нов растеж, а това се отразява на съхраняемостта на главите. За засаждане на арпаджика в дворната градина е най-добре да оформите произволно дълга леха и широка, колкото ще ви е удобна за работа. Ако почвата е бедна, може да пръснете и малко амониева селитра - по 10-20 г на квадратен метър. След като подравните лехата, направете по нея браздички, дълбоки 3-4 сантиметра.




В тях чрез леко натискане засадете лучковичките през 8-10 см една от друга. След това ги засипете с изровената пръст. Ако луковичките са толкова едри, колкото трябва да са според препоръките, за 10 кв. метра ще са ви необходими към 800 г арпаджик.


Суперранни тиквички

Готварските тиквички не са особено претенциозни и са много подходящи за форсаж. За тази цел се нуждаят само от полиетиленово покритие под формата на тунел. За такова ранно производство семената се засяват за получаване на разсад някъде около 10-15 март. Подходящите сортове са Изобилна и Горнооряховска 1.


Тъй като ще ви трябват малко растения, засейте семената в саксийки по едно. Разсадът става готов за около месец, тъкмо към средата на април. Прекопайте дълбоко обработената почва през есента сега на 12-15 см дълбочина.

Няма да сгрешите, ако при тази обработка пръснете по десетина грама амониева селитра и суперфосфат на квадратен метър. Младите растения засадете в редица през 60 сантиметра едно от друго. Ако отглеждате повече тиквички, ще трябва да оформите две и повече редици на разстояние 110-120 см една от друга.



Върху всяка редица изградете полиетиленов тунел с ширина в основата 70 сантиметра. Може да ги засадите и в двуредови ленти при разстояние между редовете 60 см, колкото е и разстоянието между растенията в реда. В такъв случай ги разполагайте "шахматно", а тунелът ви трябва да е широк 110-120 сантиметра.

Оттук нататък основна грижа ще ви е да проветрявате чрез повдигане на полиетиленовото платно, така че температурата да не се повишава над 300С през деня. През май демонтирайте тунела.

Иначе грижите са като грижи за тиквички, разрохкване на почвата, поливане, борба с болестите и неприятелите при нужда.


От отгледани по този начин, готварски тиквички ще берете 15-20 дни по-рано.


Малки съвети за зеленчуковата градина

Ако не сте си засели граха през февруари, използвайте първата възможност през март. Колкото по-късно, толкова по-зле. Грахът е студоустойчив, а му трябва пролетната влага, за да се развие и да даде богата реколта.

Използвате ли за засаждане картофи от отгледаните за консумация, знайте че ще получите поне с около 25% по-нисък добив, отколкото от отгледаните за производство на посадъчен материал в специализираните стопанства. Но това не значи, че ако са ви останали клубени от съхраняваните като зимнина, трябва да ги изхвърлите. Засадете ги. Все някаква полза ще има.

Искате ли да отгледате салати в дворната градина, и сега може да засеете семена, за да получите разсад. Подходящото време е най-късно до средата на март. По-нататък става излишно, защото салатите ще трябва се развиват в много топло време, а те не го понасят.



http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=383#_%D0%95%D0%B4%D1%80%D0%B8_%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8_%D0%BB%D1%83%D0%BA_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82%20%D0%BE%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D0%B7%D0%B0

Ендивия


Ендивията е едногодишно растение, което във вегетативна фаза образува лежаща розетка, подобно на салатата, но не свива глава. Разпространени са две разновидности ендивия: ескариол (широколистна ендивия) - с широки, почти целокрайни листа, и къдрава ендивия - с къдрави, дълбоко и ситно нарязани листа.

В листата на ендивията се съдържат витамин С, витамините от групата В, каротин (провитамин А), инулин и горчивият глюкозид интибин. Използвана за храна, ендивията подобрява дейността на храносмилателната и кръвоносната система.


Ендивията е растение на прохладния климат. Тя е и студоустойчива - може да презимува успешно в по-южните райони. Ескариолът е по-студоустойчив. Високите температури потискат растежа й, поради което отглеждане на ендивия през лятото не е целесъобразно.


Много влаголюбива, ендивията не понася засушаване както почвено, така и въздушно.

Дългият ден стимулира образуването на цветоносни стъбла, което компрометира реколтата. Това е още една причина да се отглежда ендивия през пролетта и през есента, когато денят е по-къс.

За ендивията е нужна плодородна, рохкава, пропусклива почва с неутрална реакция.


Не понася торенето с пресен оборски тор.

Към хранителните вещества се отнася, както салатата.

Ескариолът (широколистна ендивия) се отглежда повече като късна култура.

Засява се в началото на юни на открити лехи, както зелето. Разсаждането се извършва в началото на юли, във фитарии, плитко - подобно на салатата, на разстояние 40/30 см, след което се полива с течаща вода. По-нататък грижите се състоят в редовни поливки, окопавания и 1-2 подхранвания с минерални торове. Сърцевината на розетките не бива да се мокри, за да се запазят растенията от загниване.

Когато розетките достигнат нормалния си размер, десетина дни преди прибирането се извършва се етиолиране (избелване) на листата, чрез което се намалява тяхната горчивина. За целта листата се събират нагоре и се завързват на върха. За да не се чупят листата, връзването им става на два пъти - първия път листата се повдигат наполовина и една седмица след това се прибират и връзват напълно. Етиолирането може да стане и в закрити, тъмни помещения, където напълно развитите растения се презасаждат нагъсто едно до друго.

При посочения срок на сеитба ескариолът се прибира през октомври - ноември. За да се получи по-късно производство, даже и през зимата, тъй като ескариолът издържа при по-меки зими, сеитбата може да се извърши етапно, до към средата на септември. Нормално развитите растения тежат средно около 500 г.


Къдравата ендивия се предпочита за ранно пролетно отглеждане.

Семената се засяват рядко в полутопъл парник в началото на март.
Към средата на април разсадът се подготвя за засаждане на открито.
Правят се фитарии и се разсажда на разстояния 30-40/25-30 см.
Грижите през вегетацията са както при ескариола.
За да се предотврати стрелкуването на растенията, необходимо е да се полива често.

Около 2 месеца след разсаждането къдравата ендивия става готова за избелване.

Свързаните розетки не бива да се поливат, за да се запазят от загниване.

Поради същата причина не бива да се привързват мокри розетки.

За по-късно лятно и есенно отглеждане къдравата ендивия се сее по-късно - през май, юни и юли. Тя е по-слабо студоустойчива от ескариола и затова сеитбата й не трябва да става по-късно от средата на юли.

Средното тегло на едно нормално развито растение къдрава ендивия е около 400 г.

Ендивията се препоръчва в диетата на д-р Пиер Дюкан.



http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/1545-endiviya.html

сряда, 24 февруари 2010 г.

Хелихризум - Helichrysum bracteatum

Helichrysum е голямо семейство, родом от Австралия.

Те са сложноцветни. Включва едногодишни, многогодишни тревисти и храсти.

Тези растения обичат слънцето и добре дренираща почва.


Helichrysum bracteatum е подходящ за градината. Отличен е за приготвяне на сухи букети.



Достига височина около 100 см.



Хелихризум брактеатум е едногодишно растение. Вирее на слънчево място и почви с добри дренажни свойства.


Семената се засяват през март за отглеждане на разсад.


Готовите растения се разсяват през май.


Цъфти от Юли до Септември.




Кои растения са подходящи за сухи букети:

За сухия букет, освен безсмъртник (хелихризум), може да се използват още и много други растения - цветя, треви, листа и даже клонки от храсти и дървета. Изборът наистина е огромен: божур, роза, гладиоли, малки гергини, клематис, циния, овчарска торбичка, момина сълза, тръстика, папур, декоративна царевица, метла, ръж, овес, пшенинца, просо, шипка, облепиха и много други. Особено ефектно в сухоцветните букети изглежда физалисът и неговите оранжеви или жълти кутийки, а също кръгчетата на лунаринята.

Има много начини за сушене, багрене и добавяне на допълнителни интересни материали, което ви позволява да създадете ефектни и ярки композиции.

Сухите букети можете да съхраните в продължение на години и те не изискват специални грижи, освен внимателното премахване на прахът.

Как да създавате букетите

По-големите и масивни цветя се разполагат по средата на букета, а по-дребните и ефирни - по краищата.

При създаването на букети задължително се спазват някои прости правила:

Най-високите растения трябва да бъдат с по-дълги от вазата дръжки от половин до два пъти. Букетът следва отчетлива главна линия.

По-големите и масивни цветя се разполагат по средата на букета, а по-дребните и ефирни - по краищата.
Ако желаете да създадете собствено пано от сухи цветя, не се впускайте в правенето на "гигантски платна".

Сухоцветите изглеждат най-добре в скромни композиции с размерите на рисувателен лист от скицник.
За основа може да ви послужи лист, изрязан от плътен бял кадастрон. Белият цвят ще подчертае природните оттенъци на растенията. Основата на паното може да се облепи със сухи листа. Ще придадете стабилност на крехка готова композиция, като я напръскате с лак за коса.

За да не избледнеят цветовете, букетът или паното от сухоцвети не бива да излагате на преки слънчеви лъчи.

За да не се разруши композиция от по-тежки клончета и за да бъде по-устойчива, може да сложите във вазата гипс.

При съставянето на по-крехки букети обаче трябва да се придържате към друга тактика. Ако растението има по-слабо стъбълце, то се заменя с тел. Това трябва да се извърши преди изсушаването. Цветовете се отделят от стъблата и се прикрепват към теловете.Те пък се прикриват с цветна панделка, която създава илюзията за естествено стъбло.



ПОЛЕЗНИ СЪВЕТИ

При брането избирайте само най-добрите цветя, тъй като при сушенето дефектите стават по-забележими.

Откъсвайте ги късно сутрин, когато растенията са сухи, но все още не са клюмнали от топлината и слънцето.

Събирайте цветя в различни етапи от цъфтежа - от пъпки до напълно отворени. Имайте предвид, че цветята още повече се отварят след изсушаването.

Сините, оранжевите и розовите цветчета запазват след изсъхването чудесен цвят.

Ако нямате възможност веднага да ги изсушите, поставете ги в съд с хладка вода на хладно и сухо място.

Ако сте били предвидливи и разполагате със сухи цветя, плодове и други растителни части, сега може да внесете шепа лято в дома си.



Начини за съхраняване

Универсален способ за запазване на растенията, пригоден за всички видове, не съществува.

Всички съществуващи начини се свеждат до два принципа - изсушаване и консервация:

ИЗСУШАВАНЕ НА ВЪЗДУХ И НА ТЪМНО
От стеблата на цветето следва да се отстранят всички листа. Връзват се на снопчета и се увисват надолу в тъмно, добре проветрено помещение. Идеални за целта са тавана, навеса за съхранение на градински инструменти, гаража.
Тъмнината най-добре ще съхрани ярките цветове на пъпките, а въздушното течение няма да позволи да се развият плесени. За да се изсушат растенията на въздух, са нужни две-три седмици.

С БИТОВА ТЕХНИКА
Ако нямате търпение да чакате седмици, за да изсушите цветята можете да използвате битовата техника у дома - микровълновата фурна, готварската печка или ютията. В микровълновата цветята трябва да се държат не повече от половин час, а във фурната на готварската печка при ниска температура - до 1 час при полуотворена вратичка. В краен случай листата на растенията може да се изгладят с гореща ютия през хартия.

НА ПРИНЦИПА НА ХЕРБАРИЯ
Нужни са ви стари вестници и по-голяма картонена папка. Растенията се поставят между листовете на вестника и се прибират в папка. Когато папката се запълни, затворете я и поставете върху нея няколко тежки книги. Изсушените по този способ цветя са подходящи за създаване на различни картини и пана.

КОНСЕРВИРАНЕ С ВОСЪК
Това е един бърз способ за консервация. Восъкът се разтопява, растенията се потапят за минута в него и след това се охлаждат в студена вода.





И тъй като те не се нуждаят от поливане, можете да ги сложите в красиви съдове, които допълнително да подчертават уникалността на композицията.Те ще служат за ефектен елемент от декора, освен това, можете да ги разполажите и на по-недостъпно място.
Сухите цветя не са просто украса, а един уловен и "консервиран" миг от лятото.


http://www.bgfermer.bg/Article.asp?ArticleId=307898