Ендивия

Ендивията е едногодишно растение, което във вегетативна фаза образува лежаща розетка, подобно на салатата, но не свива глава. Разпространени са две разновидности ендивия: ескариол (широколистна ендивия) - с широки, почти целокрайни листа, и къдрава ендивия - с къдрави, дълбоко и ситно нарязани листа.

В листата на ендивията се съдържат витамин С, витамините от групата В, каротин (провитамин А), инулин и горчивият глюкозид интибин. Използвана за храна, ендивията подобрява дейността на храносмилателната и кръвоносната система.

Ендивията е растение на прохладния климат. Тя е и студоустойчива - може да презимува успешно в по-южните райони. Ескариолът е по-студоустойчив. Високите температури потискат растежа й, поради което отглеждане на ендивия през лятото не е целесъобразно.

Много влаголюбива, ендивията не понася засушаване както почвено, така и въздушно.

Дългият ден стимулира образуването на цветоносни стъбла, което компрометира реколтата. Това е още една причина да се отглежда ендивия през пролетта и през есента, когато денят е по-къс.

За ендивията е нужна плодородна, рохкава, пропусклива почва с неутрална реакция.


Не понася торенето с пресен оборски тор.

Към хранителните вещества се отнася, както салатата.

Ескариолът (широколистна ендивия) се отглежда повече като късна култура.

Засява се в началото на юни на открити лехи, както зелето. Разсаждането се извършва в началото на юли, във фитарии, плитко - подобно на салатата, на разстояние 40/30 см, след което се полива с течаща вода. По-нататък грижите се състоят в редовни поливки, окопавания и 1-2 подхранвания с минерални торове. Сърцевината на розетките не бива да се мокри, за да се запазят растенията от загниване.

Когато розетките достигнат нормалния си размер, десетина дни преди прибирането се извършва се етиолиране (избелване) на листата, чрез което се намалява тяхната горчивина. За целта листата се събират нагоре и се завързват на върха. За да не се чупят листата, връзването им става на два пъти - първия път листата се повдигат наполовина и една седмица след това се прибират и връзват напълно. Етиолирането може да стане и в закрити, тъмни помещения, където напълно развитите растения се презасаждат нагъсто едно до друго.

При посочения срок на сеитба ескариолът се прибира през октомври - ноември. За да се получи по-късно производство, даже и през зимата, тъй като ескариолът издържа при по-меки зими, сеитбата може да се извърши етапно, до към средата на септември. Нормално развитите растения тежат средно около 500 г.

Къдравата ендивия се предпочита за ранно пролетно отглеждане.

Семената се засяват рядко в полутопъл парник в началото на март.
Към средата на април разсадът се подготвя за засаждане на открито.
Правят се фитарии и се разсажда на разстояния 30-40/25-30 см.
Грижите през вегетацията са както при ескариола.
За да се предотврати стрелкуването на растенията, необходимо е да се полива често.

Около 2 месеца след разсаждането къдравата ендивия става готова за избелване.

Свързаните розетки не бива да се поливат, за да се запазят от загниване.

Поради същата причина не бива да се привързват мокри розетки.

За по-късно лятно и есенно отглеждане къдравата ендивия се сее по-късно - през май, юни и юли. Тя е по-слабо студоустойчива от ескариола и затова сеитбата й не трябва да става по-късно от средата на юли.

Средното тегло на едно нормално развито растение къдрава ендивия е около 400 г.

Ендивията се препоръчва в диетата на д-р Пиер Дюкан.



http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/1545-endiviya.html

Оранжерия в градината

Има много и най-разнообразни модели и видове оранжерии. Някои са по-големи други са по-малки... някои са с леки конструкции, а други са по стабилни. Има такива с обичайния дизайн, който всички ние познаваме, но има и с по-необичайни форми.

Този вид оранжерии наистина са за предпочитане там, където времето е сравнително по-меко и за това са предпочитани от много производители, защото им осигуряват зеленчуци рано на пролет. За тях от особено значение е мястото, което ще им изберете.
То трябва да е добре защитено от ветрове (особено от северните и североизточните) и да има максимално слънчева светлина, т. е. да не се засенчва от постройки или високи дървета. Почвата трябва да е дълбока, отцедлива и богата на хранителни вещества.


Технологичните грижи за отглеждане на краставиците в такива условя започват от есента, когато почвата трябва да се обработи на дълбочина 30- 35 см. Тя предварително се почиства от растителните остатъци, а с обработката се заравят органичните и минералните торове според запазеността й с хранителни вещества.


Обикновено това са 6 - 8 тона на декар разложен оборски тор, 40 - 50 кг суперфосфат на декар, и 30 - 40 кг калиев сулфат. На по-леките почви 1/3 от минералните торове се внасят в пред посадъчната обработка или с първото окопаваме като подхранване.


Няколко дни преди засаждане на растенията, почвата се прекопава на 15-18 см. С цел да се постигне по-ранно засаждане и по-добри температурни условия в оранжерията може да се приготвят лехи с биотопливо или пресен оборски тор, премесен със сламата от постелята или само слама, намокрена с торова течност.

Биотопливото се залага в трапове, широки 70-80 см и дълбоки 30 см. Над него се разстила почвен пласт с дебелина около 15 см, така, че когато се засадят растенията, между дъното на гнездото и биотопливото да има 7-8 см почвен слой.

За отглеждане в полиетиленови оранжерии са подходящи ранните Гергана, Вихра, Лора, Свежест, Трапезица, Сан-дра както и други нови сортове. Срокът на сеитбата на разсада се определя от конкретните условия на района, като се съблюдава изискването от момента на засаждане температурата на почвата на дълбочина 15 см да се е затоплила до 13-14 градуса, а растенията да са на 30-35 дни и да имат развити 2-3 същински листа.


Този срок за най-южните райони на страната е средата на февруари, ако краставиците се отглеждат с тройно покритие, едното от които е пластмасов тунел. За Южна България е със седмица по-късно, а за северна - след още една седмица.


За оранжерии с двойно и единично покритие, разсадът се засява съответно със 7-15 дни по-късно - през първата половина на март. Условия за засаждане в оранжерии с трайно покритие възникват през втората половина на март в най-южните райони на страната, а в южна България - към края на месеца.

Когато покритието е двойно или единично, сроковете се изместват съответно с 10-15 дни напред, като се следят метеорологичните прогнози и показанията на термометрите в оранжериите.

Растенията се засаждат на редове при междуредово разстояние 90 см и 40 см в редовете. Може да се използва и двуредова лента - 100 см между лентите, 50 см между редовете в лентата и 40-45см между растенията в реда.

Всяко засадено растение се полива със слаба струя хладка вода, като се внимава да не мокри кореновата шийка. Тъй като растенията се отглеждат вертикално, предварително се изгражда носещата конструкция, това е най-малкото един тел, опънат надлъжно над всеки ред на височина 1,80-2,0 м. По преценка може да се опънат и допълнителни телове на по-малка височина. Растенията се увиват по вертикално спуснат канап. Връхният тел може да бъде един за два реда растения и тогава той се разполага по средата на междуредието. Тази конструкция има пирамидален вид.

През първите няколко дни след засаждането се поддържа температура 25 градуса през деня и около 18 градуса през нощта. След това леко се повишава до 25-28 градуса в слънчево време през деня, 21-22 в облачно време и с още 4-5 градуса по-малко през нощта.

Резките промени в температурата причиняват физиологични смущения, които се отразяват на цъфтежа, плодо-образуването и нарастването на плодовете. Освен температурата от значение за вашето оранжерийно производство са и другите, стандартни, но задължителни грижи за растенията -окопаването, подхранването, поливането и особено борбата с болестите и неприятелите, тъй като тази затворена среда създава "прекрасни" условия и за тяхното развитие.

Можете да си направите и оранжерия - тип зимна градина, която да запази цветята през студените месеци на годината.

http://www.napravisam.bg/index.php?id=visuals&sid=107