/Elettaria cardamomum/
• Той намира приложение и в месопреработвателната и ликьорената промишленост, където се използва като консервант и за ароматизиране.
• Плодовете на кардамома са използвани още от елините и римляните. В трудовете на Хипократ се споменава за тях.
• Плодовете се добиват от многогодишното, достигащо до 2—3 м на височина тревисто растение елетария, срещащо се в Южна Индия и принадлежащо към сем.Зингиберови.
• Култивира се в ред тропически страни, главно в Южна Индия. Плодовете са сламено жълти, дълги до 2 см и широки 6 мм, закръглени триделни кутийки с дръжчици. Във всеки един от дяловете им се намират два реда червеникави или по-тъмни, ръбести 6—8 семенца. Семенцата имат особено благоуханен аромат и приятен вкус.
• Най-доброкачествени се смятат плодовете на малабарския кардамом.
• На пазара се срещат още цейлонски, бомбайски.алепски и други видове кардамом, които се използват като подправка, но не и за лечебни цели поради високото съдържание на етерично масло.
• Плодовете и маслото се използват главно като апетитовъзбуждащо средство, понеже стимулират отделянето на секрети в стомаха и червата. Те действуват още антисептично, тонизиращо върху организма, но леко възбуждат централната нервна система.
• В народната медицина се прилага като газогонно средство. Използва се в малки дози (прах на върха на ножа 3 пъти дневно 15—20 мин преди хранене).
В традиционната индийска медицина кардамонът се смята за най-добрия стимулатор на храносмилането, който за разлика от пипера, горчицата, лука и чесъна не дразни лигавицата на устата и стомаха. Индийските лекари смятат, че кардамонът помага и при гадене.
Карамфил
/Syzygium aromaticum/
• Заедно с канелата пъпките на карамфила служат за подобряване мириса на меденките и други дребни сладки (1—2 броя карамфилови пъпки на 1 л компот или вино, както и на ястие от 2 порции).
• Карамфилът е съставка на къри. Той не се комбинира с пресни подправки като магданоз, целина, копър, чесън и др.
• Египтяните, древните китайци и индусите са познавали карамфила още преди новата ера. В Китай напр. дворяните се доближавали до императора само с карамфил в уста, за да бъде ароматен дъхът им.
• Както и други подправки, карамфилът е бил монопол на португалците и испанците. Французите обаче успяват да се снабдят с разсад и да организират култивиране през 1769 г. на о. Амбоан.
• Използват се недоразвитите цветни пъпки на високото до 25 м карамфилово дърво от сем.Миртови.
• Неговата родина са Молукските и Филипинските острови. Култивира се в ред тропически страни, но най-много в Танзания. Пъпките са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус.
• Доброкачествените цветни пъпки, потопени във вода, трябва да плуват изправени или да потъват. Тези, които имат ниско съдържание на етерично масло, остават полегнали по повърхността на водата.
Препоръчва се при сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, влошаване на паметта в напреднала възраст, при херния и бронхит. Карамфилът също така възбужда апетита и премахва стомашно-чревните болки.
За подправка се използват недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво(вечнозелено дърво от семейството на миртата). По форма те наподобяват на малки гвоздейчета. Те са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус. На пазара се среща едър (над 10 мм) и дребен карамфил (до 4 мм).
Родината на карамфиловото дърво са Молукските острови, но сега се отглежда и на други острови в Индийския океан. Португалци и испанци го пренасят на Стария континент. През 1769 г. французите успяват да се снабдят с разсад от безценната подправка и я култивират в Европа.
В медицината карамфилът се използва още от времето на Хипократ. Притежава антисептични и анестезиологични свойства при лекуване на заболявания на устната кухина. Воден или спиртен разтвор на карамфилово масло се използва като средство за пропъждане на комари.
http://www.gotvetesmen.com/useful/spices/index.php?alphabet=%D0%9A&id=28
http://health.actualno.com/news_151738.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар