Капково напояване
Капковото напояване представлява система от тръби за бавно и продължително напояване. Най - важната особеност е, че в тръбите са инсталирани специални капко отделители, с помощта на които се редуцира налягането и така се дава възможност за по-равномерно разпределение на водата по линията.
Основната цел при инсталиране на една напоителна система е да компенсира изпарената от почвата и отделената чрез листата вода, както и водата загубена при оттичане.
При капковото напояване не се пести вода, а се икономисва вода - водата се подава на порции точно до корена на растението.
Това се обяснява с необходимостта на едно растение да получи определено количество вода на ден, но при бавен процес на напояване за да не се сгъстява почвата - това се постига само с капково напояване.
Предимства на системата за капково напояване:- Задоволява нуждите от вода на растенията
- Равномерно напояване по дължината на капко-отделителната тръба.
- Поддържа постоянно ниво на влажност на почвата
- Възможност за бърз и лесен монтаж (демонтаж)
Компоненти на системата за капково напояване
- Водо източник (река, изкуствен водо източник, езеро, сондаж и др.)
-
Помпа (електрически, бензинови, дизелови и др.)
- Филтърен възел (мрежести, дискови, груби, хидроциклонни и мрежести и хидро циклони)
Правилната филтрация е едно от най-важните решения в системата за капково напояване, то е също "сърцето" на системата, тъй като снабдява капкообразувателите с чиста вода.
Мрежестите филтри са с опростена конструкция, имат пластмасова или метална цедка, която задържа всички твърди частици, надвишаващи мрежата на филтъра.
Грубите са предназначени за филтриране на водата през чакълеста или песъчлива почва. Хидро циклоните филтри са много подходящи за вода от сондажни кладенци с много пясък. Функционирането им е на база центробежни сили и гравитация, които се образуват в коносоидно тяло.Пясъчните филтри се монтират на места където водо източника е река, езеро или язовир.
-
Торо смесителен възел - При капковото напояване корените на растенията използват един и същ обем почва и торенето с поливната вода има първостепенно значение. Поради ограничения обем, в който се внасят торовете, се смята, че торовата норма може да се намали с около 35% в сравнение с необходимата при традиционните начини за наторяване. Торенето се извършва с течни и водо разтворими торове.
-
Водо преносна система - тръби, фитинги и капкови маркучи Изградена е от поелитиленови тръби с различен диаметър, които осигуряват пренос на вода от водоизточника до капковите маркучи. Могат да бъдат на повърхността, а също така и закопани в почвата.
Фитингите осигуряват свръзка на отделните компоненти в едно общо цяло (адаптери, муфи, нипели, кранове, тапи и др.).
- Капковите маркучи са два вида в зависимост от направлението в което се използват :
1.
Едно сезонни маркучи - използват се за изграждане на капкови линеи при зеленчукопроизводство и цветарство. Отличават се с ниска себестойност и с къс експлоатационен срок. Могат да бъдат с заложен срок на разпад (целта на тези маркучи е ниска себестойност и лесно почистване на площта след приключване на вегетационния период на културата .
2.
Много сезонни маркучи - използват се при трайни насаждения (ябълки, череши, ягоди, малини, овощни насаждения, лозя и др.) Притежават изключително дълъг експлоатационен период (10-15г.) ,но по-висока себестойност.
Техники за капково напояване и микродъждуванеБългария се намира в зоната на неустойчиво овлажняване, поради което напояването се явява като решаващо агротехническо мероприятие, без което получаването на устойчиви добиви с високи качества на продукцията от повечето отглеждани култури е невъзможно.
От друга страна България разполага с ограничени водни ресурси и предвид настъпващите промени в климата с тенденция към затопляне и засушаване използването на екологосъобразни и водо икономични технологии, техники и режими на напояване на културите сега и през следващите години е наложително.
В това отношение особено перспективни са капковото напояване и микродъждуването, които от всички прилагани в практиката методи и технологии за микронапояване, основаващи се на използването на различни начини за локализирано подаване на водата и хранителните елементи в почвата, са вече с доказани възможности и с най-широко приложение.
Основни принципи
Основните принципи на капковото напояване и на микро дъждуването са:
- водата се подава в определени точки около растенията и постъпва директно в зоната, в която са разположени корените им, като навлажнява само ограничена част от почвената повърхност и почвения профил, без да се получава стичане и филтрация в дълбочина
- напояването се извършва с малки и чести поливки, съответстващи на водопотреблението на културите, което позволява влажността в корено обитаемия слой да се поддържа през целия вегетационен период около една висока и оптимална стойност без поставяне на растенията във воден стрес
Предимства и недостатъци
В сравнение с гравитачното напояване и дъждуването, капковото напояване има съществени предимства, като:
- икономия на вода (20-60%),
- по-малки разходи на труд (40-60%),
- повишаване на количеството и подобряване на качеството на добивите (20-60%),
- подаване на торовете едновременно с водата,
- равномерно разпределение на водата върху площта,
- автоматизиране на поливния процес,
- не създава опасност за ерозия на почвата, както и за вторичното й засоляване,
- не създава пречки за работа на земеделските машини,
- позволява използване на ограничени водоизточници,
- не изисква основно подравняване на почвената повърхност,
- развитието на плевелната растителност е силно ограничено,
- не се мокрят листната маса и плодовете на растенията,
- позволява напояването на парцели с неправилна форма,
- изисква по-ниско работно налягане на водата.
Основните недостатъци на този метод са:
- по-голяма чувствителност към качествата на водата за напояване,
- не подобрява микроклимата в напоителното поле,
- навлажняването на по-малък обем от почвата ограничава развитието на кореновата система,
- води до натрупване на соли по периферията на намокрения контур и в междуредията, както и до изнасяне на торовете и лесно подвижните елементи извън активния почвен слой.
В сравнение с капковото напояване
при микродъждуването водата се подава върху по-голяма площ.
То е по-малко чувствително към качествата на водата, дава възможност за подобряване на микроклимата в полето и за създаване на мъгла, позволява изнасяне на солите извън кореновата система на растенията, която има възможност да се развива по-равномерно в по-голям обем почва.
Недостатъците на този метод се изразяват в :
- по-малката икономия на вода,
- по-голямото изпарението от почвената повърхност,
- незадоволителното разпределение на водата върху почвената повърхност,
- мокренето на листната маса и плодовете на културите,
- създаването на пречки за работата на механизацията,
- използването на по-голямо водно количество и по-висок работен напор на водата.
Област на приложение. Напоявани култури Капковото напояване намира приложение главно при интензивни земеделски култури, като овощни насаждения (ябълки, праскови, круши, кайсии и др.), лозя, зеленчуци (домати, пипер, краставици и др., отглеждани на открито и в оранжерии), ягоди, малини и касис, тютюн, памук, захарно цвекло, цветя и др.
Особено подходящо е използването му при по-сложни теренни, почвени, хидрогеоложки и климатични условия, където другите начини на напояване са неприложими или използването им е свързано с големи разходи – сложен релеф и голям наклон на терена (до 45о и повече), в райони с продължителни засушавания и с постоянни силни ветрове, местни водоизточници с малко водно количество, почви с малка мощност, с много ниска или висока водопропускливост, почви предразположени към засоляване, водоизточници с високо съдържание на водоразтворими соли, при висока цена на водата за напояване.
Микродъждуването има по-ограничено приложение от капковото напояване и се използва главно за подкоронно дъждуване на ябълки, праскови, кайсии и др., за напояване на някои зеленчуци, отглеждани на открито и в оранжерии, в т.ч. за мъглуване, цветя и др. култури.
Техники за капково напояване и микродъждуване
Конструкция на системите
Основните елементи на системите за капково напояване и микродъждуване са водоизточник, водовземен и команден възел, главен и разпределителни тръбопроводи, поливни крила и съоръжения по тръбната мрежа.
Примерна система за капково напояване на цяла градина - проект:
За водоизточник на системите се използват реки и други естествени водни течения, напоителни открити канали и напорни тръбопроводи, сондажни кладенци и др.
Видът и водното количество на водоизточника определят устройството и параметрите на водовземния и командния възел на системата, който включва съоръжения за вземане на водата от водоизточника и за регулиране, пречистване и измерване на водата, подавана в напоителната мрежа - помпени агрегати, основен спирателен кран, регулатор на налягане/водно количество, торосмесител, филтри, водомер, средства за автоматизация.
За предотвратяване запушването на елементите на системата от постъпили с водата в тях механични примеси, разтворени химически вещества и продукти от дейността на различни бактерии се използват филтри с различна конструкция и характеристики:
-мрежести (за задържане на механични примеси),
-пясъчно-чакълени (за големи количества фини твърди примеси и на плаващи органични материали),
-хидроциклони (за силно замърсени води).
Подаването на торовете (течни или добре разтворими твърди) и хербицидите в мрежата едновременно с водата се извършва чрез монтиране на торосмесител или инжекционна помпа.
Главните и разпределителни тръбопроводи довеждат и разпределят водата от командния възел до отделните участъци на напоителната система. Полагат се закрити с оглед да не възпрепятстват движението на земеделските машини.
За направата им се използват гъвкави или твърди тръби от поливинилхлорид и полиетилен. Цялата система се разделя на отделни поливни участъци -батерии, като техния брой, форма и големина зависят от природните условия, вида и схемата на отглеждане на културите и организацията на напояваната площ.
Поливните крила транспортират и разпределят водата в поливните участъци непосредствено до растенията. При капковото напояване те се разполагат по редовете на културите по повърхността на терена, над терена (на носещата конструкция) или на известна дълбочина в почвата.
Поливните крила се изпълняват от гъвкав шлаух с диаметър 13-24 mm и дължина 50-150 m. Използват се различни по конструкция крила - тръбопроводи с капкообразуватели, тънкостенни перфорирани, порьозни и др. тръбопроводи.
Поливните крила при овощните насаждения, лозята и малините с разстояние между редовете от култури над 1,0 m се полагат във всеки ред, при зеленчуковите култури, ягодите и др. култури крилата могат да се положат в средата между два реда, особено при засаждането им в лента.
Поливни тръбопроводи с капкообразуватели имат "класическия" тип системи за капково напояване.
Капкообразувателите изпълняват функцията на миниатюрни регулатори с водно количество 1-2 l/h до 10-12 l/h при налягане от 10 m, които подават водата на отделни капки. Монтират се по поливните крила на равни интервали или на групи (по два или повече) в близост до растенията.
Имат различна конструкция - с дълъг или къс ход на водата, вихрови, със специална конструкция и т.н.
Свързват се към тръбопровода линейно или странично. Отделна група представляват т.н. “саморегулиращи” капкообразуватели, които осигуряват постоянно водно количество независимо от изменението на налягането в крилата.
Разпределението на водата при тънкостенните перфорирани, порьозните и т.н. поливни тръбопроводи се осъществява от малки отвори или прорези.
Прилагат се голям брой разновидности - с обикновени малки по диаметър отвори през определено разстояние, с надлъжен шев или друга конструкция за подаване на водата, двойностенни и т.н.
Технологични особености на приложение
Установено е, че най-подходящи за използване са две схеми на навлажняване на почвата около растенията
- на непрекъсната ивица по дължината на редовете от култури
- на отделни петна около всяко растение
Тези схеми могат да се реализират с различни по устройство и параметри поливни крила. При овощните насаждения и лозята (с по-големи разстояния на растенията вътре в реда и между редовете) се прилага схемата на навлажняване на отделни петна около всяко растение при използване на поливни крила във всеки ред от растения, които са с монтирани капкообразуватели в близост до всяко дърво - по два или повече броя.
При зеленчуковите и ягодоплодните култури, тютюна, памука и др. култури се навлажнява непрекъсната ивица по дължината на редовете с поливни крила с гъсто разположение на капкообразувателите или крила с непрекъснато отдаване на водата по дължината им (двойностенни, порьозни и др.), като при зеленчуците крилата се полагат по повърхността на терена, при ягодите - в средата на лехите под полиетиленовия мулч , а при малините - подпочвено на дълбочина около 15 cm под терена.
От изследвания е доказано, че за задоволяване на потребностите на растенията от вода е необходимо да се навлажнява 22-50% от кореновата зона.
Поради това икономията на вода и ефектта от капковото напояване и микродъждуването зависят до голяма степен от осигуряването на определен обем с оптимална влажност за растенията през целия вегетационен период.
Разпространението на влагата в почвата зависи главно от почвените характеристики, като под всеки капкообразувател/микроразпръсквач се образува навлажнен обем с две характерни зони:
водонаситена зона, която има удължена форма и се стеснява в дълбочина при песъкливи силно пропускливи почви, а при глинестите почви тя е по-плитка и с по-голяма ширина;
навлажнена зона, в която движението на водата в почвата се извършва по посока на най-големия градиент .
Размерът на навлажнената зона предопределя броя и водното количество на капкообразувателите/микроразпръсквачите по поливните крила, както и продължителността на поливките и параметрите на поливните батерии.
Навлажнените зони от отделните капкообразуватели следва да се застъпват и разстоянието между тях се определя от диаметъра на тези зони.
Така например, за излужени
канелени горски почви,
средно песъчливо-глинести, е установено че е най-подходящо да се използват два капкообразувателя на едно дърво, тъй като навлажнения обем под всеки капкообразувател с дебит 4,5 l/h има формата на луковица с диаметър на повърхността 30 cm и на дълбочина 60 cm – 80-90 cm.
При излужени
черноземни смолници, тежки по механичен състав, най-благоприятни условия на навлажняване на почвата в кореновата зона на дърветата се получава при капкообразуватели от същия вид през 1 m. Микроразпръсквачите навлажняват значително по-голям почвен обем, но характерната му за локализираното навлажняване форма се запазва.
Разпространението на солите в почвения профил е във връзка с разпространението на влагата. При капковото напояване вследствие на честите поливки се поддържа постоянно ниска концентрация на почвения разтвор и това води до изместване на солите към периферията на намокрения контур.
Поради това при липса на валежи в края на напоителния сезон може да се получи натрупване на соли в междуредията. При микродъждуването поради по-голямата площ върху която се разпределя водата е възможно изнасяне на зоната на засоляване извън кореновата система.
Влияние на капковото напояване и микродъждуване върху развитието на културите Получените досега резултати от изследванията и практическото приложение на капковото напояване показват, че при него се получават по-високи добиви в сравнение с останалите начини на напояване при подаване на едно и също водно количество или един и същи добив, но същия се получава с по-малко вода.
Установеното увеличение на добивите от културите при капковото напояване е средно с 30-40 % спрямо тези получени при неполивни условия и с 15-25 % спрямо резултатите при културите напоявани по друг начин, като получената икономия на вода възлиза на 40-60 %.
Съвети:
Относно капковото напояване, което се прави с други маркучи, а не с капкови има един проблем. Налягането и количеството вода което е в началото и в края на една дължина (ред) са различни. Новите капкови маркучи са направени със специални дюзи, които така пропускат водата (спираловидно), че колкото капи през първата дюза толкова и през последната, особенно при дъжина над 50 м.
Първо - За да си направите сами проектче за напоителнатат система за двора, първо трябва да направите скица - план с размерите и формата на площта. Тя ще ви е необходима за оразмеряването на инсталацията...
Второ - Направете си предварителна схема на инсталацията. За целта е необходимо имайки предвид размерите на парцела да предвидите колко броя и какви хидранти ще използвате.
Тъй като трябва да се съобразявате с формата на парцела, наличието на постройки и прилежащи площи, върху които "не е уместно" да се извършва напояване, трябва да изберете съответния вид хидранти - за по-тесни площи се използват такива с разпръсквачи дефлекторен тип, за по широки площи - със секторни разпръсквачи и естествено за широките и открити площи - нормални.
Трето - Следващият етап е избор на конкретните видове разпръсквачи, които ще използвате. Обикновенно за тия, които се предлагат е записано, че напояват определена площ, но не може просто да кажете - единият покрива 300кв.м., моят двор е 500 - значи 2 бр. стигат.
При избора на разпръсквачи, се интересувайте от показателите им:
-
работно налягане - ако поливната ви система е включена към водопровода, трябва да подберете такива разпръсквачи, които да работят нормално при налягането на водата във водопровода. Ако ползвате собствен водоизточник, трябва да подберете за захранване на системата помпа, която осигурява нужното налягане и дебит.
Ако налягането е по-малко, системата няма да работи нормално!
- дебит /или пропусквателна способност/ на разпръсквачите - Това е количеството вода, което преминава през тях по време на работа за единица време.
Дебитът на водоизточника или помпата, която ще захранва системата при всички случаи трябва да е
по-голям от сумата на дебита на всички разпръсквачи в системата!
Ако дебита на системата ви е по-голям от дебита на източника е необходимо да я разделите на сектори, които ще се напояват последователно.
Същото важи и за по-големи площи...
- разстояние, на което всеки тип разпръсквачи извършва дъждуването, при съответното налягане на водата в системата...
- необходимо ви е , за да определите на какво разстояние един от друг да разположите хидрантите...
Изисквайте тия показатели от каталозите или от фирмата, от която си закупувате оборудването.
Четвърто - След като вече сте избрали какви разпръсквачи и хидранти да използвате, пристъпвате към изготвянето на планчето.
Имайки предвид разстоянието, на което всеки хидрант напоява, на изготвената скица нанесете хидрантите по такъв начин, че да има известно застъпване на напояваните сектори.
Пето - Проектирайте си тръбопроводите до всеки хидрант, като съобразите възможностите за възможно най-малко изкопни работи и полагане на тръби.
От планчето определете и колко и какви тръби ще са ви необходими.
Шесто - Избор на останалите елементи в системата.
Ако живеете постоянно в това жилище, можете да ползвате просто едно реле за време, което ще включва системата за определен период и в определен час на денонощието.
Ако видите, че вали дъжд - просто изключете системата.
Ако не живеете постоянно там или не ви притеснява възможността да си закупите управляващо системата електронно устройство /на пазара има различни видове/ - изберете според каталозите това, което прецените, че ще ви свърши най добре работа.
Когато го избирате разгледайте внимателно инструкцията за монтаж! Датчици за дъжд и влажност - по ваше желание!
Електрически клапани - предлагат се различни видове
- съобразете пропускателната им способност с изискванията за дебита на системата! При собствен водоизточник - изберете помпа с нужното налягане и дебит!
Седмо - Плюйте си на ръцете и се залавяйте за работа! Помнете! За да поддържате градинката в добър вид не е необходимо да я заливате с вода - по малко, но редовно! Ако ползвате за напояване вода от водопровода, не е нужно да плащате астрономически сметки... Имайте предвид, че за поддържане на зелени площи в добър вид понякога е достатъчен и 1литър вода на 1кв.м. дневно!
http://agrosaveti.com/community/blog/kapkovo-napoayavane.htmlhttp://www.leowater2.hit.bg/Obobshtenie4.htm
http://agrocomers.com/site/?do=pages&pages=view&view=15
http://forum.flowersnet.info/
Те израстват от стебло, подобно на корен, което пълзи по повърхността на земята или точно под нея. Кутийките на спорите растат в два реда от двете страни на средната жила, от долната страна на листа. Те представляват идеално кръгли купчинки без покривало (индузий). Когато узреят, в късна есен, те добиват жълтеникав или светло оранжев оттенък. Корените на тази папрат са много сладки и приятни на вкус. Оттам и видовото име "сладка". Дивите свине лакомо ги ядат. Затова Сладката папрат се среща масово САМО по стръмни скали, недостъпни за свинете. Автора я е намирал в Стара Планина и Средна гора, навсякъде по подходящи места. Една от най-разпостранените папрати у нас.
