Арека - Dypsis lutescens

Синоними : Chrysalidocarpus lutescens, Areca lutescens
Семейство: Палмови(Arecacea/Palmae)

Семейството на палмите - Arecaceae (арекови или палмови) е едно от най-големите семейства. По едни автори наброява около 210 рода и 2780 вида, а по други - до 240 рода и около 3400 вида. Рожби на топлите страни

Може да срещнете Dypsis lutescens често с име палма Арека, но може да я срещнете и под следните имена: жълта палма, палма пеперуда, тръстикова палма, златопера палма.

Стъблата са стройни и групирани като кичур, понякога разклонени. В естествената си среда(Мадагаскар) растението може да достигне до 9-12 метра височина, която разбира се е непостижима в домашни условия.

Ареката е популярна за домашно отглеждане заради добрата и адаптация към места с по-малко светлина. Расте бавно, и по-скоро пораства на ширина отколкото на височина. Понякога дори и при добро гледане, част от листо или цялото листо може да повехне. Не се тревожете, това е нормално.

Често срещана практика при тази палма е тези листа да се режат. Не правете това с палмата си, защото води до спиране на растежа на това "клонче".

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растението на по-слабо осветено място.


Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.


Особеност на Ареката е че е много чувствителна на соли и минерали, така че сведете до минимум торенето и използвайте възможно най-чиста вода. Особено чувствителна е към флуор. За да попречите на усвояването на флуора субстрата трябва да е с лек киселинен баланс( pH 6.1-6.5 ), или да добавите доломит. Ако се наложи да използвате фунгициди, избягвайте тези на основа мед.


Растението често страда от недостиг на калии, за това можете да използвате лилав "Кристалон" или друг подобен тор( NPK=19:6:13) в концентрация 5 гр на всеки 3 месеца за да го подхраните. Като всички тропически видове и ареката ще се чувства добре ако от време на време пръскате листата и с вода.



Размножава се с издънки или със семена. Семената се обработват като се поставят в топла разредена сярна киселина за 10 минути. Така обработените семена покълват за около 5-6 седмици. Семената се поставят в субстрата, така че 2/3 от тях да са скрити и температурата се поддържа между 25-30 градуса C. По-ниска от тази температура може да забави покълването с два или повече пъти.

Пресаждането на палмите трябва да се извършва периодично. Младите растения се пресаждат по-често (всяка година), възрастните растения (до 7 години) - през три до пет години, а тези над 15 години през шест, седем години.


Преди пресаждането се подготвят съдовете, които трябва да са по-големи от тези, в които са били палмите, с 2-3 см. Почвената смес за по-малките (по-млади) е по-лека (с повече листовка, торф и пясък), а за възрастните леко глинеста почва в смес от листовка, торф, пясък. Торфът да е с неутрална реакция. В никакъв случай не трябва да се забравя дренажът в саксията. Добре е да бъде по-голям слой от дребни камъчета и пясък.

Пресаждането се извършва обикновено пролет (март-април) преди усиления растеж на растенията.

По време на пресаждането е хубаво да не се нарушава почвата около корените, особено на по-младите. По възможност корените да се запазват.


През определен период е добре листата да се измиват с вода. Лятото "къпането" е особено полезно. Водата да е леко затоплена - 18-20ºС, а в районите с твърда вода да е престояла.

Подхранването с хранителни елементи се отразява добре на палмите. В магазините има торови смески за палми, (обикновено течни), които трябва да се използват според указанията. Палмите понасят добре и листно подхранване.

Прилага се и органично торене с оборски или птичи тор по време на интензивния растеж. Дозите на торовете трябва да се използват внимателно. Добре е почвата на растенията да е влажна и тогава да се тори (особено с течните торове).



Листата им не бива да се деформират, като се доближават до мебели или стени (в тях е красотата), а освен това трябва да има пространство около тях свободно да се обикалят. Те растат и доста бързо и затова трябва да предвидите, че следващите години ще им е необходимо по-голямо пространство.


Допусканите грешки при отглеждането им са основна причина за физиологични смущения на растението и благоприятни условия за нападение от вредители. Те се нападат от причинители на болести - вируси или гъби, и неприятели - листни и щитоносни въшки, червен паяк, трипс. Навреме взетите мерки за унищожаването на вредителите са важни за нормалното развитие на растенията

Всички листа пожълтяват - Вероятната причина е появата на хлороза, която се дължи на недостиг на микроелементи, обикновено желязо. Водата за поливане да е много варовита или да са увредени корените на растението.

Необходимо е да се изследва почвата, при необходимост да се използва железни препарати. Изследва се и водата, проверяват се корените, за да се установи и отстрани причината.


http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=209
http://cvetq.info/news.php?extend.197.

Бамбук на щастието, Драцена сандериана (Dracaena Sanderiana, Lucky Bamboo)

Семейство (род): Лилиеви (Liliaceae)
Вид: Стайно Листно-декоративно Многогодишно
Изложение: Слънце Частично слънце/полусянка
Min t°: 10-12 Max t°: 35
Поливане: Умерена нужда от вода


В цветарските магазини често може да се видят тези спираловидно увити растения с голи стъбла и розетка от листа на върха.

Понякога стъблата изглеждат като прави тръбички и се продават навързани на снопчета. И в двата случая растенията носят името бамбук на щастието (Lucky Bamboo).

Всъщност това не е никакъв бамбук, а една от многото разновидности на драцената – драцена сандериана.

В Китай, където съблюдават учението Фън Шуй, се счита, че ако растението присъства в дома, късметът, щастието и успехът също ще дойдат непременно.

При това, за да се случи това, то трябва да расте в прозрачен съд с вода. Англичаните са пренесли растението по света и то и до днес носи тяхното име - Dracaena Lucky Bamboo.



Родина на драцената са тропическите области. Затова, въпреки прочутата си непретенциозност, в стаята щастливият бамбук изисква топлина и светлина, но без пряко слънчево припичане. Иначе с лекота понася сухия въздух и не се нуждае от пръскане с вода. С лекота растението ще вирее в съд с вода, но тъй като съдържанието на минерали във водата е съвсем ограничено, след време листата ще започнат да жълтеят.

Това може да се избегне, ако във водата се добавят разтворими подхранващи вещества за драцени.

И понеже такива не се намират лесно, по-добре е да засадим бамбука на щастието в обикновена почва за цветя, като осигурим много добър дренаж.

За целта трябва да напълним долната третина на саксията с дребен чакъл. През лятото се полива обилно, но се внимава в подложката да не се задържа вода. През зимата влагата се ограничава, но не се допуска почвата да пресъхне.Пресаждането става веднъж на 2 години.
Можем да размножим бамбука на щастието, като отрежем връхната му част и я потопим във вода, в която сме сложили няколко късчета дървени въглища. След около 3 месеца ще се появят корени и можем да засадим растението самостоятелно. А на мястото на отрязания връх от страничните пъпки ще израснат нови стъбла.

Макар че расте по-добре в почва, често се продава и дори отглежда натопена във вода. При това положение е добре водата да се сменя поне веднъж в седмицата. Много е важно да е мека.

Тайните на успеха

Светлина: Обилна, без пряко слънце.

Вода: В зависимост от топлинните условия.

Влажност на въздуха: Няма значение.

Подхранване: С тор за драцени.

От директната слънчева светлина или от прекалено твърда, варовита вода се получава пожълтяване на листата.

Вирее еднакво добре в кухнята, в банята или гостната.

Извиването на растението се получава, като се върти саксията спрямо източника на светлина. Друг начин е, чрез оформяне по желания начин с парче мека тел, което се маха след един сезон, или след като постигнем желания брой навивки.


С щастливия бамбук могат да се направят много красиви аранжировки на цветя и букети.


Можете да използвате и цветни камъчета, еко почва, и/или съчетание от всички тези съставки, за да направите една красива декорация за вашия дом или офис.





http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=514
http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=345

Пейка саксия за градинските дървета

Направете така, че пейката в градината да изглежда като гигантска саксия.

Ако се чудите как да разчупите обстановката в градината, така че да е оригинално и полезно може би тази идея е за Вас!

Проектът е направен от Gutzz за Studio Mango.


Саксията за дървото е направена от 2 части, които се сглобяват около дърво в градината, което вече имате.
Саксията е с диаметър 120 см и е с височина 50 см.

Ако искате можете да направите поръчка за по-голяма саксия, която е с повече от 6 места за сядане или в други цветове тук


http://freshome.com/2009/07/09/garden-ideas-make-a-tree-look-like-a-giant-plant-with-the-tree-pot/
http://www.pidltd.com/en/outdoor-furniture/treepot_2171.html&image=8916

Дзен градинка

Модернистична идея за Мини дзен градинка във вашия дом.



Проста дървена конструкция с камъни, които да придържат стъклените епруветки с цветя, която да внесе приятна атмосфера и релаксация.
Цената на тази градинка е 54,95$.


http://freshome.com/2007/05/07/zen-garden-test-tube-vases/

Брасика - Декоративно зеле

Никоя есенна градина не е завършена без декоративното зеле. Със своите къдрави червени, зелени и розови листа, това растение идеално допълва есенната тема, чак до първите слани.

Какви ли не зелета има - главесто, цветно, къдраво. И още - броколи, брюкселско. Това са все различни видове зеле. От тях най-непознато за нас е декоративното, което в българските градини все още е рядкост.

Но от няколко години по-големите цветарски фирми предлагат декоративно зеле на любители и специалисти. Най-големи почитатели на декоративното зеле са японците, които са го отглеждали още през средните векове и са създали много сортове, различни както по форма, така и по цвят. А вече има и такива с дълги стъбла, които успешно се използват за рязан цвят и направа на букети. Растенията са двугодишни.

Декоративният им ефект обаче се проявява само през първата година. На втората година израстват високи стъбла с дребни жълти цветове. Декоративното зеле не образува глава, а само многобройни листа, дълбоко и силно накъдрени, с различно оцветяване, понякога във вид на концентрични кръгове. Най-често външният кръг е от зелени листа, после следват бледорозови и колкото се отива по-навътре, цветът им потъмнява.

Понякога този вид твърде трудно може да покрие представите ни за зеле - листата са много, рехави са и са различно обагрени. Късната есен и зимата са благоприятни за декоративното зеле. Когато температурата падне до минус 10 градуса, оцветяването на листата става все по-тъмно.

Такова зеле можете да си засадите върху празните лехи, оставени от едногодишните цветя, и да се радвате на красивите листа, които се подават под снега. Така вашата цветна градина няма да навява тъга и ще ви поднесе приятна изненада. Още повече че листата му сменят цвета си. Декоративно зеле можете да отгледате и на балкони и тераси в саксии или сандъци. То може да се аранжира и с други цветя.

Балконското отглеждане обаче изисква спазването на някои условия: саксиите или другите съдове да са достатъчно широки и големи, почвата да е богата на хранителни вещества, да съдържа и известно количество пясък. За такова отглеждане семената се засяват в началото на юни, а разсаждането става в средата на юли. Е, ако ви омръзне да го гледате, спокойно можете да го нарежете за салата, която по вкус и качество съвсем не се различава от тази, приготвена от обичайното зеле.

За да се развиват добре декоративното зеле трябва да го засадите върху върху глинести и песъчливи почви богати на хумус. Поливайте често и подхранвайте растенията. В началото внасяйте азотни и органични подобрители, това ще ускори растежа им. Ако почвите са по-плодородни, 2-3 подхранвания с интервал от 10 дни са достатъчни. На бедни почви обаче, са необходими поне 4-5 внасяния. Поливайте обилно в сухо време.


Ако искате да отгледате това интересно растение във вашата градина, може да засеете семената през март в саксии. Запълнете съдвете с със торф, листовка и пясък в съотношение 2:2:1 и полейте след това. Във всяка саксия се сложете по 2 семена на дълбочина от 1 см и засипете със субстрата.

Ако температурата на въздуха е 18-20 градуса, първите стръкчета ще се появят след около 5 дни. При по-ниска температура прорастването ще стане по-късно. През пролетта, може да пресадите растението на открито. Декоративното зеле се засажда по единично или в групи. Ниските сортове са подходящи за цветни бордюри.



http://www.udoma.com/?view=material&cat=10&itype=&info=1825
http://www.farmer.bg/news_view.php?id=2122

Италиански кипарис - Стрикта

Този кипарис е известен с няколко имена - Италиански кипарис, Средиземно морски кипарис, Tuscan, Pyramid Cypress "Stricta"...
Вирее по средиземноморието.
Това е кипарис с по-издължена корона. Вечно зелен е.


Вирее на слънчеви места със сухи, алкални и кисели почви.
Достига височина от 3 до 20 метра.
Издържа на застудяване.

Наредени в колона се използват за спиране на ветровете. Много често се нареждат по бреговете, за да пазят от бризовете.
Можете да засеете този кипарис от семена през пролетта или чрез резници през лятото. Той се развива бързо.

Изключително красив и подходящ за озеленяване на паркове и градини. Можете да използвате един или няколко кипариса и в двата случая изглежда много елегантно и величествено.

Маслина

Маслините (Olea) са род бавнорастящи , но дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae), широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия.

Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка. Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Плодовете на маслината за производство на зехтин са дребни и богати на масло. Най-подходящи сортове за нашите географски ширини и по конкретно само в някои микро райони са сортовете Агрио (дива - зелена) и Петро (камък - черна).

У нас може да вирее единствено В Ивайловградско, Пловдивско - полите на Родопите и Петричко, както и по Черноморието, но само на защитени от вятър места. Издържат до -15°С. Плододаването започва 3-4 година като цветовете се образуват на младите клонки. Най чистия зехтин по средиземноморието се произвежда на Крит, като същия бива приготвен от маслиновите дървета преди плодът да узрее напълно. Плодът е по лек от зрелия напълно, но суровината е по-качествена, а ароматът не е така тежък както при напълно узрелия плод.


Маслината (Olea europaea) е от предпочитаните и сравнително лесни за отглеждане като бонсаи дървета.
Набръчканата кора, интересната форма на ствола и клоните и зелените плодове я правят изключително декоративна. Малкото маслиново дръвче внася късче средиземноморски пейзаж в студените зимни дни в градското жилище.


Несъмнено маслината е най-големият дълголетник сред културните растения – в естествени условия някои дървета живеят повече от 1000 години. Произхождаща от Средиземноморието, тя обича светлината и е устойчива на горещина и суша, но понася с лекота и силните ветрове, минусовите температури, бедната почва. Маслиновите дървета достигат 10-15 м височина, с възрастта стволът им се покрива с интересна сиво-зелена кора и се изкривява в най-причудливи форми. Листата са тъмнозелени отгоре и сребристосиви отдолу, твърди, в състояние да запазят влагата дълго време. Малките бели цветчета са ароматни, събрани в съцветия. Плодовете отначало са зелени, с узряването стават тъмновиолетови. Непретенциозна и щедра, маслината е дървото, на което човекът винаги ще остане длъжник.

Почвата да е лека и пропусклива

Бонсаят маслина е светлолюбив, но може да расте и на полусянка. За да се развива успешно, е добре през лятото да се изнася на открито (на балкона или на двора). През зимата се внася в светло неотоплявано помещение. Оптималната температура е в границите на 2-20ºС, най-добре 5-10ºС.
Подходящият субстрат за засаждане е смес от глинеста почва, хумус и парченца камъни (може и едрозърнест пясък), могат да се използват и други почвени смеси за бонсаи. Важното е почвата да пропуска леко вода и въздух. Пресажда се веднъж на 2-3 години, най-добре през пролетта, тогава се подрязват леко и коренчетата.

Резитбата

За оформянето на своя бонсай използвайте подрязване на клонките (не по-често от 2-3 пъти в годината). Имайте предвид, че следите на мястото за завръзването ще останат дълго по кората на дръвчето, така че действайте внимателно.

Полива се умерено, при пресъхване на почвата. През зимата е много важно да се пази от преполиване. В случай че все пак се налага да зимува в отоплявано помещение, растението ще се нуждае от повече вода, но винаги се придържайте към правилото, че е по-добре по-суха почва, отколкото преовляжняване.

От пролетта до есента се подхранва на всеки две седмици с торове за бонсаи. През зимата подхранването става веднъж месечно, а в случай че растението зимува при температура под 10ºС, подхранването се спира до пролетта.

Дори като бонсай, маслината е устойчива на болести и неприятели. Най-опасни за нея са паяжинообразуващите акари. Те се забелязват трудно, видими са по-скоро последствията – листата се деформират, започват да опадат, и се оплитат в паяжина. Борбата с вредителите трябва да се води своевременно с подходящи препарати от аграрната аптека.

Проблеми с маслината?

Ако маслината в саксията неочаквано за вас "хвърли" листата си, това може да е следствие от недостатъчно поливане. Растението не реагира на засушаването веднага, а след известно време. Затова не може да се определи точният момент, когато влагата е била недостатъчна.

Маслината в саксия ще преживее зимата много добре, ако е разположена правилно: там, където е максимално светло и прохладно. За зимуващите растения температурата около нулата е подходяща, а температура над 15 градуса е прекалено висока. Тогава те могат да бъдат нападнати от вредни насекоми. При недостатъчно светлина маслината също може да реагира с окапване на листата. През лятото растенията задължително трябва да бъдат поставени на слънчево място, иначе няма да цъфнат и да завържат плод. За да се опрашат успешно цветовете и в последствие да се образуват плодове, е добре да разположите едно до друго две растения.

Маслината от семена се засява на 3-5 см. Местните гърци засявали семената след като пилетата ги изядат и след това изакат. Затова можете да накиснете семката в оцет за едно денонощие и след това ги засейте.

Зимата приберете храста на топло - това е най-сигурния начин да запазите маслината от измръзване.



http://zeleno.bg/bg/articles/327-maslinata-se-kipri-s-tsvyat-i-v-miniatyurni-formi.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0