петък, 19 юни 2009 г.

Пасифлора


Пасифлора
или наричана още - мъченица, часовник, цветето на страстта, страстниче“, и др. е род пълзящи, топлолюбиви растения, които цъфтят в жълто, синьо, червено и много други багри. Произлизат от Южна Америка. Познати са над 500 вида. Размножават се чрез семена и резници. През зимата е необходимо да се прибира на топло.


Латинско име: Passiflora

Семейство: Passifloraceae (страстоцветни)

Родина: Перу, Бразилия

Вид: Листопадно, декоративни плодове

Особеното разположение на частите на цвета, които изглеждат като използван през Средновековието уред за мъчения, дават името на рода: passio – страдание. Народното име на пасифлората е часовниче, поради това, че цвета наподобява часовников циферблат.


Растенията също са подчинени на модата. Така например, пасифлората дълго време беше „в немилост”, а сега отново намира почитатели. Има около 400 различни вида. Всички растения от това семейство имат декоративни цветове, но само някои – ядливи плодове. Passiflora edulis - маракуя, е широко отглеждан представител на ядливи видове.

Пасифлората изглежда много красива с пълзящото си стъбло, което се увива например около обръч, и възхитителни цветове.


С пасифлората ще внесете екзотика в градината си.
Обикновено надземната и част загива от сланите, но от основата бързо се появяват нови стръкове.
Поставете контейнера до стена с южно или западно изложение - катери се с мустачета, така че е необходима някаква основа.



Сортове:

Само един сорт (P. caerulea) е по-издръжлив, но за всеки случай не го отглеждайте на открито.
Достига 6 м височина - плетеница от объркани стъбла и неделени листа.
Най-красиви и ефектни са цветовете в синьо и бяло, с диаметър 7,5 см.
Появяват се между юни и септември. А някои сортове: април-октомври
Изцяло бял сорт е Constance Elliott.



Място и почва:

Почва с добри дренажни свойства; ярко слънце и максимална защита от студа.

Предпоставка за успешното развитие на растението е светлото, слънчево място. Тъй като пасифлората се нуждае от много свеж въздух, за да расте здрава и силна, от май до септември е добре да ú намерите светло място на балкона или терасата, като в топлите обедни часове я предпазвате от силното слънце. През зимните месеци пасифлората се поставя на светло място в къщата с температура 4-6 градуса С. През това време се полива по малко, а помещението се проветрява често, защото въздухът е жизнено необходим за това цвете. В зимната градина или на студената веранда пасифлората може да украси една цяла стена, ако поставите подходяща опора или решетка.

Грижи:

По време на растежа се полива обилно с мека вода и се тори всяка седмица. Растението ще ви бъде благодарно и ако от време на време го пръскате с филтрирана вода. Пасифлората е катерливо растение и има нужда от опора, например от бамбукови пръчки или извита тел. През първите години е добре да се пресажда всяка пролет в силна хумусна почва с добавка на пясък.
За да имате добре оформени растения, в ранна пролет се изрязват слабите стъбла и се съкращават останалите. Така се получават по-мощни нови стъбла и обилен цъфтеж.

Подкастряне:

През април отрежете всички попарени от студа и нежелани части

Размножаване:

Чрез отводки напролет или зелени резници в сандъче през лятото

Пасифлорите се размножават чрез семена и стъблени резници.
От февруари до април растението може да се размножава с връхни резници, които са развили 2-3 листа при температура на въздуха и почвата 22-24 С. Резниците се вкореняват в топъл пясък под стъкло. След вкореняване се засаждат в саксийки с богата почвена смес, съставена от чимовка, тор и пясък. Зацъфтяват още следващата година.


Пасифлората може да се размножи сравнително лесно от семена, които се продават в цветарските магазини. Семената се засаждат от пролетта до юли, но понеже семената са много твърди, е необходимо да се изтъни обвивката по механичен или чрез накисване в разредени киселини. Растенията зацъфтяват след 5-6 години.

*Едно от най-красивите растения от този вид е Кралица Евгения с големи виолетови цветове. Яйцевидни плодчета са много ароматни и вкусни.


Още интересни факти и съвети:

Пасифлората е била обявена за цвете-чудо от Джакомо Босио – монах-учен от 17 век. За Босио, седемдесет и двете тичинки в короната на цветето изобразяват броя на тръните в короната на Христос. Обилните красиви листа са във формата на върха на копие, което пронизва Христос, докато долната страна на листата е белязана с тъмни кръгли петна, които символизират тридесетте сребърника, които Юда получил задето е предал Христос. Хората от 17 век били обсебени от Христос и придавали на всичко религиозно значение.


Тежките слани биха могли да убият растението. Затова го засадете на закътано място с много слънце или в полусянка.

Задължително обогатете почвата с органична тор.

Преполиването също може да убие растението.

Обилното наторяване ще защити корените през зимата. Пасифлората е доста “ ящна “ и има нужда от наситена тор два пъти в месеца.

Като енергично пълзящо цвете, Пасифлората се нуждае от стабилна решетка ( рамка ) , по която да се катери.


Лесно е да се захване растение от семена, но тъй като е вероятно новото растение да не е идентично с растението-майка, препоръчвам размножаване чрез резници, за което най-подходяща е късната есен.


С остър нож или градинарски ножици отрежете внимателно под възелчето на първото или второто старо листо от крайната пъпка. Внимателно отстранете долното листо, заедно с дръжките/стеблата. Потопете резника в прах/пудра за корени и вкарайте около половин инч в почвата. Петнадесет резника ще се съберат в саксия, широка 15см .


Възлови резници за полезни когато материалът за връхни резници е недостатъчен.
Те трябва да са с 2 или 3 листа и да са махнати долното листо и дръжките. Предимството тук е, че така можете да се сдобиете с голям брой резници от една издънка. Смес от еднакви части пясък и торфен мъх са идеална Среда за резниците, отколкото само пясък, перлит или торф. Поддържайте температура на почвата към 65-70 градуса по Фаренхайт.

Резниците ще поникнат и на по-ниски температури, но ще отнеме повече време. Много видове могат да се развият добре на топло върху перваза на прозореца, но е необходимо да ги покриете с чиста найлонова торба през първата седмица или за по-дълго. Внимавайте да не стане прекалено влажно под торбата, като за целта я махайте за известно време през деня или пък направете дупчици за проветрение. Присадете резниците, едва след като се е образувала добра коренова система.
Без колебание препоръчвам Пасифлората на онези градинари, които имат страст към екзотичните растения.

Семената запазват кълняемост няколко години

Една от чаровните загадки на пасифлората е способността да образува красиви, при това ядливи и много вкусни плодове. Ако успеете да се доберете до тайните как става това, растенията ви ще ви дарят и с плодове. В тях ще откриете доста едри - до 3-4 мм, семенца с кафява, лъскава и вълнообразно набраздена повърхност. Тяхната кълняемост е добра и се запазва няколко години. А тези, които нямат това щастие, сега вече могат да си закупят семена във всички магазини, специализирани в тази област. Те се внасят от Холандия, някои се пакетират у нас и са на достъпна цена.


Най-подходящият срок за засяването е през декември-януари, в закрити помещения, в саксии с лека торфено-пясъчна смес или смес от листовка и пясък. Ако нямате и листовка, ползвайте една част почва и 4 части пясък. В удобно за целта време пикирайте, а по-късно засадете в саксии или на открито. При такива ранни срокове на засяване растенията ще зацъфтят още първата година през юли и ще са покрити с цвят до септември. Когато ще отглеждате растението в саксия, можете да засадите по всяко време на годината, но ще трябва да осигурите зимен покой на поникналите растения и ще чакате цветове през следващото лято


http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=43
http://www.gradina.bg/bg/articles/70-pasiflora-muchenitsa-chasovnik.html

http://www.gradinata.bg/index.php?plant=482

понеделник, 15 юни 2009 г.

Вистерия/ Глициния на балкона

Един от най-атрактивните видове за вертикално озеленяване у нас е вистерията, която макар че цъфти за сравнително кратко през пролетта, е истинска атракция.

Този вид ни впечатлява преди всичко с едрите си гроздове от лилави цветове, които са позната гледка. За вистерията има и няколко заблуди, първата от които е, че тя е скучно растение с цветове само в една багра. Това обаче не е вярно и лесно може да се намерят сортове с по-тъмни, по-светли или дори бели цветове.

Вистерия е едро мощно растение, което освен с цъфтежа си прави впечатление и с мощното си стъбло, което привлича вниманието както през лятото, така и през зимата. Листната и маса е нежна, свежо зелена и доста плътна, поради което тя е извънредно ценна като покриващ вид. Вистерията може да бъде използвана на всеки балкон, стига да имаме желание за едро и обемисто растение. Най-често растенията се засаждат в градината или пред блока, след което се качват на балкона. Този вариант дава оптимални условия за развитие на вистерията и прави поддържането и много по-лесно. За да има ефект на балкона, засадената в градината вистерия трябва да се поведе по шнур или друга опора до балкона. Този вид може да стигне дължина на основното си стебло до над 15 метра, което го прави подходящ и за по-високи балкони.

Често поради различни причини няма възможност растенията да се отглеждат под сградата, поради което се налага, ако желаем лилавият водопад на вистерията да облее нашия балкон да я отглеждаме в съд.
Този вид макар че се развива като мощно растение, понася идеално отглеждането в контейнер . В северна и западна Европа той често се отглежда в контейнери дори в градината. За вистерията изберете голям съд с обем минимум 30-40 л. Растенията ще нарастват бързо в началото, но в последствие силата на растеж ще започне да намалява. Отглежданите в контейнер растения задължително трябва да се подхранват от пролетта до средата на месец август, два или три пъти месечно, с комплексни бързо действащи торове.

Като катерливо растение вистерията се нуждае от конструкцията по която да се развива. Най-често за конструкция се използва парапетът на балкона, когато той е ажурен. Ако той не може да служи като опора за развитие на растенията, трябва да предвидите конструкция. При този вид може да не се изграждат плътни решетки и други, а само да се прикрепят основните кордони, от които излизат по тънките клони и леторасти.

Вистерията или Глицинията е популярно пълзящо растение - извиващите се стъбла, покрити с провиснали гроздове сини цветове, са позната гледка през май и юни.
Може да ви разочарова, ако не избирате, садите и подкастряте правилно.
Използвайте растения отгледани в контейнер и изберете място на завет.
Растението може да остане няколко месеца в покой след пресаждането.

Сортове:
Популярният вид е W. sinensis - расте бързо; цветоносните гроздове са около 47,5 см
Не е подходящ за стена на къща тъй като влиза в канализацията и под покривите.

Ето защо е по-добре да изберете W. floroifunda. Сортът "Macrobotry's" е с лилаво-сини цветове гроздове, дълги около 75 см

Място и почва:

Всякаква градинска почва - сложете компост преди засаждане. Има нужда от ярко слънце

Подкастряне:

Отрежете израсналото през миналата година, като оставите само около 15 см. Прави се през Юли


Да направим отвод от вистерията.


Макар вистерията да е един от най-ефектните ни увивни видове, може е да се намери трудно в градинските центрове. Това намира своето просто обяснение, че се размножава по вегетативен път само чрез отводи, което кара производители на посадъчен материал да я избягват. Честно у на се внасят пакетирани растения от Холандия, но те се намират трудно и не винаги са в добро състояние, когато ги купуваме.
Вистерията се размножава сравнително по прост начин чрез отводи. Напролет или през лятото. Техниката на отводите е добре позната на всички любители като при вистерията няма нищо различно. Една клонка се навежда до почвената повърхност. На участъка от клонката, който остава най-ниско в почвата се прави нарез, който се запълва с почва, след това клонката се закрепва за дъното на ямката с тежък камък или метална скоба, след което се покрива с почва и редовно се полива. Когато вистерия се катери по балкона, може да направите отвода в саксия, като всичко в технологията е същото с тази особеност, че клонката се превързва с въженце, прекарано през дренажните отвори на съда.
Отводите от вистерия се залагат през май и са вкоренени сравнително добре до началото на октомври, когато е препоръчително да се отделят и да се засадят в градината или в самостоятелен съд.



Източник: списание „Цветя & дом”

http://www.gradinata.bg/index.php?plant=486
http://www.gradina.bg/bg/articles/495-visteriya-na-balkona.html

Гинко билоба

Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид – възрастта му се оценява на над 200 млн. години. Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите. Според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.


Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m на височина, а на възраст достигащо до 2500 години. Листата са ветриловидни, 5–15 cm дълги. Семето е дълго 1.5–2 cm, в месеста обвивка с формата на джанка с размер 2–3 cm, която съдържа маслена киселина, която придава отвратителната миризма на плода. Семето, след като се обели, се ползва за храна в Китай и Япония. Гинко е двудомно, т.е. женските и мъжките цветове са разположени на отделни растения.


Мъжките дървета образуват зелени на цвят реси, които разпръскват прашец. То е голосеменно растение – семената му не са вътре в зреещ плод, а всяко едно от тях има собствена месеста обвивка, която защитава зародиша от неблагоприятни въздействия. Приличащите на дребни сребристо-жълто-оранжеви сливи или кайсии топчета, с размер 1.5-2 см, които ражда женското дърво, не са плодове, а ovules. След оплождането те се преобразуват в семена, които са изградени от три слоя: мека, месеста обвивка (sarcotesta) и твърда част (sclerotesta), която наподобява черупка на шам-фъстък, и най-вътрешен слой-ядка (endotesta), състояща се от зародиш, обграден с хранителна тъкан. От тук идва и името на дървото - “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”.

Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 м, като отделни екземпляри в Китай достигат и повече от 50 м.


Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Дървесината му е много лека и мека.

Младите дървета често са високи и тънки, с нарядко разположени клони, короната става по-широка с възрастта. Листата са плоски, ветриловидни, двулобни, с радиални жилки, без средна, разделяща на симетрични половинки, жилка. Широки са 5-8 см, с дълги (7-8 см) дръжки. Приличат на листата на папрата Венерин косъм (англ. Maidenhair fern) откъдето произхожда и популярното в английския език название на Гинко билоба – Maidenhair Tree. През есента листата стават ярко жълти, след което опадват за 1 до 15 дни, понякога за много кратък интервал от време (1-2 часа).

Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години – има данни за 3000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong.

Гинко се култивира в далечния изток отпреди повече от 1500 години. Първият “западен” човек видял това дърво, в Япония - през 1691 година, е немския изследовател Engelbert Kaempfer, който го описва в своя труд "Amoenitatum exoticarum” (1712). Съвременните японци наричат гинко icho или ginnan.

Пренесено е в Европа през 18 век и днес е една от най-обстойно изследваните билки в света. Сега гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия, което прави още по-чуден факта, че преди няколко милиона години то е било на път да изчезне. Няколко дървета гинко са сред единствените живи оцелели от атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.

В Китай и Япония, след отстраняване на месестата обвивка, семената се използват за храна. Там те са деликатес и се поднасят, обикновено печени, боядисани в червено, на сватбените ритуали. Консумирани сурови, се считат за афродизиак. В Китай вече над 600 години се селекционират и отглеждат високопродуктивни женски гинко дървета от които се добиват семена, които се използват за ядене.

Месестата обвивка на семената съдържа маслена киселина (butanoic acid), и отделя неособено приятна миризма, наподобяваща миризмата на гранясало масло. По тази причина в САЩ, и Европа са предпочитани предимно мъжки дървета гинко.

Видът Гинко билоба е включен в Червения списък на застрашените растения на IUCN (The International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources). Въпреки, че се засажда и култивира от хората, той е застрашен, и е подложен на риск от загуба на биоразнообразието си, защото е размножаван чрез резници вместо чрез семена, поради предпочитанията на хората към мъжките дървета.

Отглеждане

Гинко вирее на надморска височина до 1500 м. Понася температури до -30 градуса. Най-добре се развива на слънчево място, когато поне половината от деня е пряко огряно от слънцето. Притежава висока устойчивост на атаки от насекоми и на гъбични, вирусни и бактериални болести. Достига височина до 50 м. Средният му годишен растеж е 50 см - 120 см. В големите летни горещини, в първите няколко години от развитието си, се нуждае от поливане един път седмично. При климатичните условия у нас, в България, разсаждането на гинко се извършва от началото на ноември до края на април.

При това – колкото по рано, толкова по-добре. Когато е в биоразградими кофички, разсаждането му се прави по всяко време на годината.

Медицинска употреба

В състава на листата от гинко билоба има две основни групи активни вещества - флавоноиди и терпен-лактони, сред които гинкоглиди А, В и С, билобалид, кверцетин и кемпферол.
Гинко - флавоноидите директно разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото.
Това повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения.
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, като повишава синтеза на АТФ в организма, който осигурява енергията за мускулните съкращения. Гинкоглидите контролират алергични възпаления, астма и анафилактичен шок.

Гинко билоба има силно антиоксидантно действие и допринася за запазването на очите, сърдечносъдовата и централната нервна система в добро състояние.

Смята се, че тази билка контролира превръщането на холестерола в плака, която допринася за втвърдяването на артериите. Тя се използва и при третиране на други проблеми, свързани с нарушено кръвообращение като: диабетична периферна съдова болест, синдром на Рейно, хемороиди и варикозни вени.



Хора, претърпели инсулт или черепна травма, се повлияват добре при приемане на гинко. Клинични изследвания потвърждават, че древното дърво подобрява оросяването на ретината на окото и би могло да забави дегенерацията й. Също така е доказано, че старческата загуба на слуха се повлиява положително от него. Провеждат се и изследвания върху действието му за предотвратяване отхвърлянето на трансплантирани органи от организма.

Освен че подобрява кръвообращението, гинко повишава ефикасността на метаболизма, регулира невропредавателите и осигурява по-добър приток на кислород в мозъка. Доброто оросяване на мозъка избистря ума, повишава концентрацията и повлиява положително върху краткосрочната и дългосрочната памет. Гинко често се употребява при лечение на страдащи от болестта на Алцхаймер и други симптоми на церебрална недостатъчност като: разсеяност, объркване, трудна концентрация, липса на енергия, депресивни състояния, замаяност, главоболие и шум в ушите.

Гинко Билоба е и антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове. Съдоразширяващия ефект действа при всеки прием, а антиоксдантните ефектите обикновено настъпват след продължителен прием (до 6 седмици).

Китайската медицина използва гинко билоба още от древността. Билката привлича вниманието на съвременната медицина през II световна война. На 6 август 1945 г., когато е хвърлена атомната бомба над Хирошима, на един километър от епицентъра на взрива е имало храм, в двора на който растяло дървото гинко. Храмът бил унищожен, но дървото оцеляло. След войната решили да възстановят сградата, но дървото се оказало на мястото на проектирана стълба. Архитектите решили да запазят дървото, като разделят стълбата и обгърнат ствола. На дървото е поставен надпис «Никога повече Хирошима».

Премахване на форматирането на избрания текст
Тогавашният император на Япония - Танакан, бил впечатлен от издръжливостта на билката и възложил изследване на качествата й. Оказало се, че въпреки високата радиация в растението не се открили никакви изменения или мутации.

По-късно направени изследвания доказали, че гинко билоба в същия си вид е съществувала на земята преди 270 млн. години, много преди динозаврите. Откритите вкаменелости от това растение показали, че то не се е променило през вековете. Качествата му са същите до днес. Едно от основните му свойства е да подобрява периферното кръвообращение, т.е. кръвоснабдяването на крайниците, мозъка и на половите органи. Това било използвано за създаване на първото лекарство от билката, на което император Танакан дал името си.

Какви други въздействия има билката

Тя стимулира мозъчните функции, подобрява паметта, концентрацията, действа върху мигрена, нормализира кръвното налягане в двете посоки, възстановява намаляващите с остаряването функции - зрение и слух, подобрява работоспособността, има мощен антидепресивен ефект. В комбинация с жен-шен, златна чия и алое вера има добри резултати при стерилитет и импотентност. Това е и силен антиоксидант. Забавя процесите на стареене. Добро лечебно и профилактично средство е при атеросклероза, паркинсон и алцхаймер.

За предпочитане е да не се използват листата на Гинко билобата за приготвянето на чай и настойки...
По-добре е да се използва в преработен вид. На пазара има голямо разнообразие от препарати, съдържащи гинко билоба.

Консултирайте се с лекар или фармацефт!

http://www.mma-bulgaria.com
http://ozelenitel.com/shirokolistni.html
http://www.ginkg.org/

Ацер палматум - Японски клен

Среща се и като: Acero giapponnese, Japanese MapleFacher-Ahorn, Japonischer-Ahorn, Erable di Japon; Giappone. Характеризират се с голямо разнообразие от видове . Оценяват се високо поради червено обагряне на листата по време на целия вегетативен период, а при някои видове, оцветяването и на кората на дървото.

Непретенциозни към климата, но виреят добре на шарена сянка. Има нужда от обилно поливане и киселинна почва.
Максималната височина, която достига е 8 м.


Японският клен е ценно декоративно дърво, което расте много бавно. Той има свежо-зелени листа с 5 до 7 дяла, които в зависимост от сорта са по-дълбоко или по-плитко нарязани и през есента се оцветяват в червено златисто.

Освен малкия на ръст Acer palmatum, подходящи за съдова култура са грацилните разновидности „Дисектум", с издължени листа, които достигат 1,5 - 2м височина в голям съд и ширина до 2м, например:
• „Орнатум" (син Dissectum Atropurpureum) c виненочервени, много фино и гъсто нарязани листа.
• „Дисектум Гарнет" с кафявочервени листа.
• „Дисектум Нигрум" с тъмни кафявочервени листа.

Произход: Япония, Корея, Китай.
Место растеж : Полусенчесто.
Субстрат: Леко кисела градинска пръст, оптимална пръст или смес от TKS 2 и градинска пръст 1:1.


Поливане, торене: Поддържа се равномерна влага, не се допуска изсушаване, нито задържане на вода. До август се наторява на всеки 4 седмици.
Други грижи: Възможно е подрязване във форма, но не е необходимо.
Презимуване: На открито без зимна защита. Листата му опадат. В по-топлите дни изсъхналият субстрат се полива умерено. През пролетта отгоре се добавя нова пръст.
Вредители, болести: Щети от изсушаване и изгаряне на листата от силно слънце.
Размножаване: Чрез семена, които се засяват през пролетта.
Съвети за оформление: Класически бонзай на открито.




http://ozelenitel.com/shirokolistni.html

http://flowersnet.info/search.php?pic_index=1&page=10

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Капково напояване - част 3

Капково напояване

Капковото напояване представлява система от тръби за бавно и продължително напояване. Най - важната особеност е, че в тръбите са инсталирани специални капко отделители, с помощта на които се редуцира налягането и така се дава възможност за по-равномерно разпределение на водата по линията.

Основната цел при инсталиране на една напоителна система е да компенсира изпарената от почвата и отделената чрез листата вода, както и водата загубена при оттичане.
При капковото напояване не се пести вода, а се икономисва вода - водата се подава на порции точно до корена на растението.
Това се обяснява с необходимостта на едно растение да получи определено количество вода на ден, но при бавен процес на напояване за да не се сгъстява почвата - това се постига само с капково напояване.

Предимства на системата за капково напояване:

- Задоволява нуждите от вода на растенията


- Равномерно напояване по дължината на капко-отделителната тръба.
- Поддържа постоянно ниво на влажност на почвата
- Възможност за бърз и лесен монтаж (демонтаж)

Компоненти на системата за капково напояване


- Водо източник (река, изкуствен водо източник, езеро, сондаж и др.)

- Помпа (електрически, бензинови, дизелови и др.)

- Филтърен възел (мрежести, дискови, груби, хидроциклонни и мрежести и хидро циклони)

Правилната филтрация е едно от най-важните решения в системата за капково напояване, то е също "сърцето" на системата, тъй като снабдява капкообразувателите с чиста вода.
Мрежестите филтри са с опростена конструкция, имат пластмасова или метална цедка, която задържа всички твърди частици, надвишаващи мрежата на филтъра.

Грубите са предназначени за филтриране на водата през чакълеста или песъчлива почва. Хидро циклоните филтри са много подходящи за вода от сондажни кладенци с много пясък. Функционирането им е на база центробежни сили и гравитация, които се образуват в коносоидно тяло.Пясъчните филтри се монтират на места където водо източника е река, езеро или язовир.

- Торо смесителен възел - При капковото напояване корените на растенията използват един и същ обем почва и торенето с поливната вода има първостепенно значение. Поради ограничения обем, в който се внасят торовете, се смята, че торовата норма може да се намали с около 35% в сравнение с необходимата при традиционните начини за наторяване. Торенето се извършва с течни и водо разтворими торове.

- Водо преносна система - тръби, фитинги и капкови маркучи Изградена е от поелитиленови тръби с различен диаметър, които осигуряват пренос на вода от водоизточника до капковите маркучи. Могат да бъдат на повърхността, а също така и закопани в почвата.

Фитингите осигуряват свръзка на отделните компоненти в едно общо цяло (адаптери, муфи, нипели, кранове, тапи и др.).

- Капковите маркучи са два вида в зависимост от направлението в което се използват :

1.Едно сезонни маркучи - използват се за изграждане на капкови линеи при зеленчукопроизводство и цветарство. Отличават се с ниска себестойност и с къс експлоатационен срок. Могат да бъдат с заложен срок на разпад (целта на тези маркучи е ниска себестойност и лесно почистване на площта след приключване на вегетационния период на културата .


2. Много сезонни маркучи - използват се при трайни насаждения (ябълки, череши, ягоди, малини, овощни насаждения, лозя и др.) Притежават изключително дълъг експлоатационен период (10-15г.) ,но по-висока себестойност.

Техники за капково напояване и микродъждуване

България се намира в зоната на неустойчиво овлажняване, поради което напояването се явява като решаващо агротехническо мероприятие, без което получаването на устойчиви добиви с високи качества на продукцията от повечето отглеждани култури е невъзможно.

От друга страна България разполага с ограничени водни ресурси и предвид настъпващите промени в климата с тенденция към затопляне и засушаване използването на екологосъобразни и водо икономични технологии, техники и режими на напояване на културите сега и през следващите години е наложително.

В това отношение особено перспективни са капковото напояване и микродъждуването, които от всички прилагани в практиката методи и технологии за микронапояване, основаващи се на използването на различни начини за локализирано подаване на водата и хранителните елементи в почвата, са вече с доказани възможности и с най-широко приложение.

Основни принципи

Основните принципи на капковото напояване и на микро дъждуването са:

- водата се подава в определени точки около растенията и постъпва директно в зоната, в която са разположени корените им, като навлажнява само ограничена част от почвената повърхност и почвения профил, без да се получава стичане и филтрация в дълбочина

- напояването се извършва с малки и чести поливки, съответстващи на водопотреблението на културите, което позволява влажността в корено обитаемия слой да се поддържа през целия вегетационен период около една висока и оптимална стойност без поставяне на растенията във воден стрес

Предимства и недостатъци

В сравнение с гравитачното напояване и дъждуването, капковото напояване има съществени предимства, като:

- икономия на вода (20-60%),
- по-малки разходи на труд (40-60%),
- повишаване на количеството и подобряване на качеството на добивите (20-60%),
- подаване на торовете едновременно с водата,
- равномерно разпределение на водата върху площта,
- автоматизиране на поливния процес,
- не създава опасност за ерозия на почвата, както и за вторичното й засоляване,
- не създава пречки за работа на земеделските машини,
- позволява използване на ограничени водоизточници,
- не изисква основно подравняване на почвената повърхност,
- развитието на плевелната растителност е силно ограничено,
- не се мокрят листната маса и плодовете на растенията,
- позволява напояването на парцели с неправилна форма,
- изисква по-ниско работно налягане на водата.


Основните недостатъци на този метод са:

- по-голяма чувствителност към качествата на водата за напояване,
- не подобрява микроклимата в напоителното поле,
- навлажняването на по-малък обем от почвата ограничава развитието на кореновата система,
- води до натрупване на соли по периферията на намокрения контур и в междуредията, както и до изнасяне на торовете и лесно подвижните елементи извън активния почвен слой.

В сравнение с капковото напояване при микродъждуването водата се подава върху по-голяма площ.
То е по-малко чувствително към качествата на водата, дава възможност за подобряване на микроклимата в полето и за създаване на мъгла, позволява изнасяне на солите извън кореновата система на растенията, която има възможност да се развива по-равномерно в по-голям обем почва.

Недостатъците на този метод се изразяват в :

- по-малката икономия на вода,
- по-голямото изпарението от почвената повърхност,
- незадоволителното разпределение на водата върху почвената повърхност,
- мокренето на листната маса и плодовете на културите,
- създаването на пречки за работата на механизацията,
- използването на по-голямо водно количество и по-висок работен напор на водата.

Област на приложение. Напоявани култури

Капковото напояване намира приложение главно при интензивни земеделски култури, като овощни насаждения (ябълки, праскови, круши, кайсии и др.), лозя, зеленчуци (домати, пипер, краставици и др., отглеждани на открито и в оранжерии), ягоди, малини и касис, тютюн, памук, захарно цвекло, цветя и др.

Особено подходящо е използването му при по-сложни теренни, почвени, хидрогеоложки и климатични условия, където другите начини на напояване са неприложими или използването им е свързано с големи разходи – сложен релеф и голям наклон на терена (до 45о и повече), в райони с продължителни засушавания и с постоянни силни ветрове, местни водоизточници с малко водно количество, почви с малка мощност, с много ниска или висока водопропускливост, почви предразположени към засоляване, водоизточници с високо съдържание на водоразтворими соли, при висока цена на водата за напояване.


Микродъждуването има по-ограничено приложение от капковото напояване и се използва главно за подкоронно дъждуване на ябълки, праскови, кайсии и др., за напояване на някои зеленчуци, отглеждани на открито и в оранжерии, в т.ч. за мъглуване, цветя и др. култури.

Техники за капково напояване и микродъждуване

Конструкция на системите

Основните елементи на системите за капково напояване и микродъждуване са водоизточник, водовземен и команден възел, главен и разпределителни тръбопроводи, поливни крила и съоръжения по тръбната мрежа.

Примерна система за капково напояване на цяла градина - проект:

За водоизточник на системите се използват реки и други естествени водни течения, напоителни открити канали и напорни тръбопроводи, сондажни кладенци и др.

Видът и водното количество на водоизточника определят устройството и параметрите на водовземния и командния възел на системата, който включва съоръжения за вземане на водата от водоизточника и за регулиране, пречистване и измерване на водата, подавана в напоителната мрежа - помпени агрегати, основен спирателен кран, регулатор на налягане/водно количество, торосмесител, филтри, водомер, средства за автоматизация.

За предотвратяване запушването на елементите на системата от постъпили с водата в тях механични примеси, разтворени химически вещества и продукти от дейността на различни бактерии се използват филтри с различна конструкция и характеристики:

-мрежести (за задържане на механични примеси),
-пясъчно-чакълени (за големи количества фини твърди примеси и на плаващи органични материали),
-хидроциклони (за силно замърсени води).

Подаването на торовете (течни или добре разтворими твърди) и хербицидите в мрежата едновременно с водата се извършва чрез монтиране на торосмесител или инжекционна помпа.


Главните и разпределителни тръбопроводи довеждат и разпределят водата от командния възел до отделните участъци на напоителната система. Полагат се закрити с оглед да не възпрепятстват движението на земеделските машини.
За направата им се използват гъвкави или твърди тръби от поливинилхлорид и полиетилен. Цялата система се разделя на отделни поливни участъци -батерии, като техния брой, форма и големина зависят от природните условия, вида и схемата на отглеждане на културите и организацията на напояваната площ.

Поливните крила транспортират и разпределят водата в поливните участъци непосредствено до растенията. При капковото напояване те се разполагат по редовете на културите по повърхността на терена, над терена (на носещата конструкция) или на известна дълбочина в почвата.

Поливните крила се изпълняват от гъвкав шлаух с диаметър 13-24 mm и дължина 50-150 m. Използват се различни по конструкция крила - тръбопроводи с капкообразуватели, тънкостенни перфорирани, порьозни и др. тръбопроводи.
Поливните крила при овощните насаждения, лозята и малините с разстояние между редовете от култури над 1,0 m се полагат във всеки ред, при зеленчуковите култури, ягодите и др. култури крилата могат да се положат в средата между два реда, особено при засаждането им в лента.

Поливни тръбопроводи с капкообразуватели имат "класическия" тип системи за капково напояване.

Капкообразувателите изпълняват функцията на миниатюрни регулатори с водно количество 1-2 l/h до 10-12 l/h при налягане от 10 m, които подават водата на отделни капки. Монтират се по поливните крила на равни интервали или на групи (по два или повече) в близост до растенията.

Имат различна конструкция - с дълъг или къс ход на водата, вихрови, със специална конструкция и т.н. Свързват се към тръбопровода линейно или странично. Отделна група представляват т.н. “саморегулиращи” капкообразуватели, които осигуряват постоянно водно количество независимо от изменението на налягането в крилата.

Разпределението на водата при тънкостенните перфорирани, порьозните и т.н. поливни тръбопроводи се осъществява от малки отвори или прорези.

Прилагат се голям брой разновидности - с обикновени малки по диаметър отвори през определено разстояние, с надлъжен шев или друга конструкция за подаване на водата, двойностенни и т.н.

Технологични особености на приложение

Установено е, че най-подходящи за използване са две схеми на навлажняване на почвата около растенията
- на непрекъсната ивица по дължината на редовете от култури
- на отделни петна около всяко растение

Тези схеми могат да се реализират с различни по устройство и параметри поливни крила. При овощните насаждения и лозята (с по-големи разстояния на растенията вътре в реда и между редовете) се прилага схемата на навлажняване на отделни петна около всяко растение при използване на поливни крила във всеки ред от растения, които са с монтирани капкообразуватели в близост до всяко дърво - по два или повече броя.

При зеленчуковите и ягодоплодните култури, тютюна, памука и др. култури се навлажнява непрекъсната ивица по дължината на редовете с поливни крила с гъсто разположение на капкообразувателите или крила с непрекъснато отдаване на водата по дължината им (двойностенни, порьозни и др.), като при зеленчуците крилата се полагат по повърхността на терена, при ягодите - в средата на лехите под полиетиленовия мулч , а при малините - подпочвено на дълбочина около 15 cm под терена.

От изследвания е доказано, че за задоволяване на потребностите на растенията от вода е необходимо да се навлажнява 22-50% от кореновата зона.

Поради това икономията на вода и ефектта от капковото напояване и микродъждуването зависят до голяма степен от осигуряването на определен обем с оптимална влажност за растенията през целия вегетационен период.

Разпространението на влагата в почвата зависи главно от почвените характеристики, като под всеки капкообразувател/микроразпръсквач се образува навлажнен обем с две характерни зони:

водонаситена зона, която има удължена форма и се стеснява в дълбочина при песъкливи силно пропускливи почви, а при глинестите почви тя е по-плитка и с по-голяма ширина;

навлажнена зона, в която движението на водата в почвата се извършва по посока на най-големия градиент .

Размерът на навлажнената зона предопределя броя и водното количество на капкообразувателите/микроразпръсквачите по поливните крила, както и продължителността на поливките и параметрите на поливните батерии.

Навлажнените зони от отделните капкообразуватели следва да се застъпват и разстоянието между тях се определя от диаметъра на тези зони.


Така например, за излужени канелени горски почви, средно песъчливо-глинести, е установено че е най-подходящо да се използват два капкообразувателя на едно дърво, тъй като навлажнения обем под всеки капкообразувател с дебит 4,5 l/h има формата на луковица с диаметър на повърхността 30 cm и на дълбочина 60 cm – 80-90 cm.

При излужени черноземни смолници, тежки по механичен състав, най-благоприятни условия на навлажняване на почвата в кореновата зона на дърветата се получава при капкообразуватели от същия вид през 1 m. Микроразпръсквачите навлажняват значително по-голям почвен обем, но характерната му за локализираното навлажняване форма се запазва.


Разпространението на солите в почвения профил е във връзка с разпространението на влагата. При капковото напояване вследствие на честите поливки се поддържа постоянно ниска концентрация на почвения разтвор и това води до изместване на солите към периферията на намокрения контур.

Поради това при липса на валежи в края на напоителния сезон може да се получи натрупване на соли в междуредията. При микродъждуването поради по-голямата площ върху която се разпределя водата е възможно изнасяне на зоната на засоляване извън кореновата система.

Влияние на капковото напояване и микродъждуване върху развитието на културите


Получените досега резултати от изследванията и практическото приложение на капковото напояване показват, че при него се получават по-високи добиви в сравнение с останалите начини на напояване при подаване на едно и също водно количество или един и същи добив, но същия се получава с по-малко вода.


Установеното увеличение на добивите от културите при капковото напояване е средно с 30-40 % спрямо тези получени при неполивни условия и с 15-25 % спрямо резултатите при културите напоявани по друг начин, като получената икономия на вода възлиза на 40-60 %.

Съвети:

Относно капковото напояване, което се прави с други маркучи, а не с капкови има един проблем. Налягането и количеството вода което е в началото и в края на една дължина (ред) са различни. Новите капкови маркучи са направени със специални дюзи, които така пропускат водата (спираловидно), че колкото капи през първата дюза толкова и през последната, особенно при дъжина над 50 м.

Първо
- За да си направите сами проектче за напоителнатат система за двора, първо трябва да направите скица - план с размерите и формата на площта. Тя ще ви е необходима за оразмеряването на инсталацията...

Второ -
Направете си предварителна схема на инсталацията. За целта е необходимо имайки предвид размерите на парцела да предвидите колко броя и какви хидранти ще използвате.
Тъй като трябва да се съобразявате с формата на парцела, наличието на постройки и прилежащи площи, върху които "не е уместно" да се извършва напояване, трябва да изберете съответния вид хидранти - за по-тесни площи се използват такива с разпръсквачи дефлекторен тип, за по широки площи - със секторни разпръсквачи и естествено за широките и открити площи - нормални.

Трето - Следващият етап е избор на конкретните видове разпръсквачи, които ще използвате. Обикновенно за тия, които се предлагат е записано, че напояват определена площ, но не може просто да кажете - единият покрива 300кв.м., моят двор е 500 - значи 2 бр. стигат.

При избора на разпръсквачи, се интересувайте от показателите им:

- работно налягане - ако поливната ви система е включена към водопровода, трябва да подберете такива разпръсквачи, които да работят нормално при налягането на водата във водопровода. Ако ползвате собствен водоизточник, трябва да подберете за захранване на системата помпа, която осигурява нужното налягане и дебит.
Ако налягането е по-малко, системата няма да работи нормално!

-
дебит /или пропусквателна способност/ на разпръсквачите - Това е количеството вода, което преминава през тях по време на работа за единица време.
Дебитът на водоизточника или помпата, която ще захранва системата при всички случаи трябва да е по-голям от сумата на дебита на всички разпръсквачи в системата!
Ако дебита на системата ви е по-голям от дебита на източника е необходимо да я разделите на сектори, които ще се напояват последователно.

Същото важи и за по-големи площи...
- разстояние, на което всеки тип разпръсквачи извършва дъждуването, при съответното налягане на водата в системата...
- необходимо ви е , за да определите на какво разстояние един от друг да разположите хидрантите...
Изисквайте тия показатели от каталозите или от фирмата, от която си закупувате оборудването.

Четвърто -
След като вече сте избрали какви разпръсквачи и хидранти да използвате, пристъпвате към изготвянето на планчето.
Имайки предвид разстоянието, на което всеки хидрант напоява, на изготвената скица нанесете хидрантите по такъв начин, че да има известно застъпване на напояваните сектори.

Пето -
Проектирайте си тръбопроводите до всеки хидрант, като съобразите възможностите за възможно най-малко изкопни работи и полагане на тръби. От планчето определете и колко и какви тръби ще са ви необходими.

Шесто -
Избор на останалите елементи в системата. Ако живеете постоянно в това жилище, можете да ползвате просто едно реле за време, което ще включва системата за определен период и в определен час на денонощието.
Ако видите, че вали дъжд - просто изключете системата.
Ако не живеете постоянно там или не ви притеснява възможността да си закупите управляващо системата електронно устройство /на пазара има различни видове/ - изберете според каталозите това, което прецените, че ще ви свърши най добре работа.

Когато го избирате разгледайте внимателно инструкцията за монтаж! Датчици за дъжд и влажност - по ваше желание!

Електрически клапани - предлагат се различни видове - съобразете пропускателната им способност с изискванията за дебита на системата! При собствен водоизточник - изберете помпа с нужното налягане и дебит!

Седмо -
Плюйте си на ръцете и се залавяйте за работа! Помнете! За да поддържате градинката в добър вид не е необходимо да я заливате с вода - по малко, но редовно! Ако ползвате за напояване вода от водопровода, не е нужно да плащате астрономически сметки... Имайте предвид, че за поддържане на зелени площи в добър вид понякога е достатъчен и 1литър вода на 1кв.м. дневно!

http://agrosaveti.com/community/blog/kapkovo-napoayavane.html
http://www.leowater2.hit.bg/Obobshtenie4.htm
http://agrocomers.com/site/?do=pages&pages=view&view=15
http://forum.flowersnet.info/