вторник, 20 април 2010 г.

Азиатско лютиче - Ранункулус - Ranunculus asiaticus



Многогодишно растение, представител на сем. Лютикови (Ranunculaceae).
Много прилича на анемонията.

Родината на ранункулуса е Мала Азия и Средиземноморието.

На латински името означава "малка жаба".

До неотдавна непознато в нашата градинарска практика, това цвете все по-убедително се утвърждава като хит на пролетта и все повече съпровожда пролетните поздравления между приятели и любими.

Впечатляващо с вида и багрите си, то не идва да измести примулата, зюмбюлите и други ранни пролетни цветя, но настъпи ли март, ще се намери по цветарските магазини като достойно и предпочитано допълнение към вечно търсеното цветно разнообразие. Все повече и повече любители на красотата го отнасят в домовете си или в домовете на своите приятели, където за съжаление не след дълго завършва животът му.

Ранункулус е научното название на ботаническия род лютиче. Този род е твърде голям, има много видове, разпространени предимно в умерените области на Европа и Азия. Всички те са тревисти растения, някои едногодишни, а други многогодишни. У нас растат 34 вида лютичета. Първо още в ранна пролет впечатлява Ranunculus ficaria с жълтите си цветчета, поради което го наричаме често и жълтурче. Малко по-късно по ливадите цъфти ливадното лютиче (Ranunculus acer). Край блата, езера, бавно течащи и застояли води се среща водното лютиче (Ranunculus aquatilis). И паламарникът е лютиче.


За градинарството интерес представлява видът персийско лютиче (Ranunculus аsiaticus), чиято родина е Югоизточна Европа и Мала Азия. От него са селекционирани различни сортове. Поради едрите и красиви цветове заслужава името си декоративно или градинско лютиче. Наричат го още персийска роза, а и с немалка доза хумор цветарите са го определили като "божур, скъсан на изпита за роза".


Това цвете е светлолюбиво. Когато се засажда в градината, на него трябва да се отделя добре огрявано от слънцето място или под рядката щарена сянка на високи дръвчета. Предпочита песъчливо-глинестите до глинести, богати на хранителни вещества почви. Независимо от това, подхранването му се отразява добре.

Веднъж развило се, растението се подхранва с течен тор на калиева основа, а след като покаже цъфтежната пъпка, се подхранва допълнително на две седмици с калиеви торове. Добър цъфтеж (едри, здрави и интензивно обагрени цветове) се постига при ниски нощни температури (8-10°С), т. е. през зимно-пролетните месеци.


Азиатското лютиче е определено растение на късия ден. То е и влаголюбиво растение. Особено важни са поливките по време на цъфтежа. Полива се постоянно, но винаги с умерено количество вода. необходимо е да се пази от преполиване, особено при ниски температури, за да се избегне заболяване от ботритис. При засушаване стъблата се огъват, падат и вече не се изправят. През лятото (в топлите месеци) поливките се намаляват.

Достига височина 50 см. Всяка грудка дава от 6 до 8 цвята в интервал от две седмици. Има кичести бели, жълти, розови, оранжеви, червени цветове, зелени нарязани листа и кухи тънки стебла. Цъфти през април до септември.

Грудките проявяват известна студоустойчивост, но трябва да се вземат допълнителни мерки за опазването им от ниски температури. Най-сигурно е изваждането и съхранението им. Това се прави през август-септември. Съхраняват се в сух торф или сух пясък при стайна температура, без да се полива.



Сортове:

От появата на първия ранункулусов сорт през 1580 г. досега са създадени много сортове. Невъзможно е, а и не е нужно да ги изброяваме, но не можем да не споменем Аколейд, който придоби огромна популярност. В последно време обаче на пазара обаче все по-убедително се налага френската серия сортове Миднайт, впечатляваща с голямото си разнообразие от багри и особено с биколорните и триколорните си цветове.

Най-добрият генетично нисък саксиен сорт е Таджик, следван от Машше, с които се представя световноизвестната американска фирма "Голдсмит", предлагаща елитни семена от цветя. Маджик достига само 20 см височина, а диаметърът на цветовете му е 10-13 см. Машше израства по-висок и за да се изравни с Маджик, се третира при производствени условия с ретардант, който потиска растежа му.

Изисква богата почва и умерено поливане.
Ако през лятото листата започнат да жълтеят, ограничете до минимум поливането. Подхранва се с течен тор в периода на растеж.
През зимата грудките се съхраняват на сухо и проветриво място, поставени в пясък.

Слънчево, топло място.

Грудките се засаждат в групи по 10 - 15 на дълбочина 5см и разстояние 10 -15см една от друга. Преди засаждане е добре да се накиснат в хладка вода за 2 - 3 часа докато се надуят, но не повече от 12 часа.
Готови са за цъфтеж 2 - 3 седмици след засаждане.

Грудките на ранункулуса се засаждат през пролетта, при температура 10 - 12 градуса. Поливат се обилно.

Използва се често за сушен цвят.

Практиччни съвети:

До неотдавна непознато в нашата градинарска практика, това цвете все по-убедително се утвърждава като хит на пролетта и все повече съпровожда пролетните поздравления между приятели и любими. Впечатляващо с вида и багрите си, то не идва да измести примулата, зюмбюлите и други ранни пролетни цветя, но настъпи ли март, ще се намери по цветарските магазини като достойно и предпочитано допълнение към вечно търсеното цветно разнообразие.Все повече и повече любители на красотата го отнасят в домовете си или в домовете на своите приятели, където за съжаление не след дълго завършва животът му. Причините се коренят в незнанието. Затова ще са полезни несъмнено някои практични съвети, съпроводени от описание на неговите особености, макар и накратко.

На български най му приляга името декоративно лютиче

Ранункулус е научното название на ботаническия род лютиче. Този род е твърде голям, има много видове, разпространени предимно в умерените области на Европа и Азия. Всички те са тревисти растения, някои едногодишни, а други многогодишни. У нас растат 34 вида лютичета. Първо още в ранна пролет впечатлява Ranunculus ficaria с жълтите си цветчета, поради което го наричаме често и жълтурче. Малко по-късно по ливадите цъфти ливадното лютиче (Ranunculus acer). Край блата, езера, бавно течащи и застояли води се среща водното лютиче (Ranunculus aquatilis). И паламарникът е лютиче. За градинарството интерес представлява видът персийско лютиче (Ranunculus аsiaticus), чиято родина е Югоизточна Европа и Мала Азия. От него са селекционирани различни сортове. Поради едрите и красиви цветове заслужава името си декоративно или градинско лютиче. Наричат го още персийска роза, а и с немалка доза хумор цветарите са го определили като "божур, скъсан на изпита за роза".

Декоративното лютиче е многогодишно растение. На височина достига 30-50 см. Развива тънки цветоносни стъбла, като на едно стъбло може да се развият до 4 цвята. Цветовете според сорта са прости или кичести, различно обагрени, полусферични, с диаметър до 12-15 см.

Красиви и интересни са и листата му, както впрочем, на всички лютичета - зелени, двойно или тройно насечени, със заоблени краища. От гледище на отглеждането му интерес представляват корените. Те са месести и грудковидни, заострени в края и служат като размножителен материал.

Персийската роза се отглежда като саксийно растение, като градинско в бордюри и групи и за добив на рязан цвят.

Малко от биологичната характеристика Това цвете е светлолюбиво. Когато се засажда в градината, на него трябва да се отделя добре огрявано от слънцето място или под рядката щарена сянка на високи дръвчета. Предпочита песъчливо-глинестите до глинести, богати на хранителни вещества почви.

Независимо от това, подхранването му се отразява добре. Веднъж развило се, растението се подхранва с течен тор на калиева основа, а след като покаже цъфтежната пъпка, се подхранва допълнително на две седмици с калиеви торове. Добър цъфтеж (едри, здрави и интензивно обагрени цветове) се постига при ниски нощни температури (8-10°С), т. е. през зимно-пролетните месеци.


Азиатското лютиче е определено растение на късия ден. То е и влаголюбиво растение. Особено важни са поливките по време на цъфтежа. Полива се постоянно, но винаги с умерено количество вода. необходимо е да се пази от преполиване, особено при ниски температури, за да се избегне заболяване от ботритис. При засушаване стъблата се огъват, падат и вече не се изправят. През лятото (в топлите месеци) поливките се намаляват. Грудките проявяват известна студоустойчивост, но трябва да се вземат допълнителни мерки за опазването им от ниски температури. Най-сигурно е изваждането и съхранението им. Това се прави през август-септември. Съхраняват се в сух торф или сух пясък при стайна температура, без да се полива. Великолепието на сортовете От появата на първия ранункулусов сорт през 1580 г. досега са създадени много сортове.


Невъзможно е, а и не е нужно да ги изброяваме, но не можем да не споменем Аколейд, който придоби огромна популярност. В последно време обаче на пазара обаче все по-убедително се налага френската серия сортове Миднайт, впечатляваща с голямото си разнообразие от багри и особено с биколорните и триколорните си цветове. Най-добрият генетично нисък саксиен сорт е Таджик, следван от Машше, с които се представя световноизвестната американска фирма "Голдсмит", предлагаща елитни семена от цветя. Маджик достига само 20 см височина, а диаметърът на цветовете му е 10-13 см.

Машше израства по-висок и за да се изравни с Маджик, се третира при производствени условия с ретардант, който потиска растежа му.На практикаНачалото е семето. За саксийно отглеждания ранункулус подходящият момент на сеитба е периодът септември-октомври, за да настъпи цъфтежът през март-април.

Растенията се отглеждат при температура през нощта по-ниска от 100С и не много висока през деняШироко разпространеният метод на размножаване на ранункулуса е чрез кореновите грудки. За целта след продължителното им съхранение те се поставят за няколко часа във вода, за да набъбнат. Добре е във водата да се добави и фунгицид за предпазване от кореново гниене.

Когато ще отглеждаме ранункулуса в саксия, дренираме дъното й и я напълваме с богата хранителна смеска. Нея можем да приготвим от градинска пръст и угнил органичен тор или компост с добавка на торф и речен пясък или перлит. В средата на саксията оформяме дупка

Грудките поставяме в оформения отвор със заострения край надолу. По същия начин се поставят и при отглеждането на ранункулуса в дворната градина, само че тогава се съблюдава разстоянието между отделните растения да е 10-15 см.

В саксията грудките покриваме с хранителната смеска така, че над тях да се получи пласт от 2 сантиметра. Това е дълбочината на засаждането. В условията на дворната градина дълбочината трябва да е 5 сантиметра, което гарантира по-бавното просъхване в дълбочина.


http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=505

Газания - Gazania




Семейство (род): Сложноцветни (Asteraceae)
Вид: Градинско / Стайно Цъфтящо Eдногодишно
Изложение: Слънце
Min t°: 10 Max t°: 35
Поливане: Умерена нужда от вода


Газанията (Gazania) е род с около 30 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения и по-рядко храсти. Широко приложение като декоративно растение е намерила хибридната газания, която по природа е многогодишна, но у нас се отглежда като едногодишно цвете.


Растението оформя компактна туфа с височина и ширина до 30 см. Кореновата система е мощна и добре развита. Листата са събрани в прикоренова розетка, без дръжки. Имат удължено-ланцетна форма и биват прости до леко перести.

Те са тъмнозелени, от долната страна с опушен, сребрист вид, поради наличието на нежни власинки.


Тя е наречена в чест на Теодор фон Газа - италиански свещеник, който превел трудовете на Аристотел и Теофраст.

В Германия наричат цветето "Обедно злато" (Mittagsgold), тъй като съцветията на газанията се отварят около обяд, и то само в слънчеви дни. У нас то е популярно под името Летен гербер (Gazania Rigens).


Родината на това прелестно градинско растение, което принадлежи към сем. Астрови, е Южна Африка.

Газанията е светлолюбиво и топлолюбиво растение и може се отглежда не само в градината, но и на балкона. За целта се снабдете с различни съдове - дървени, пластмасови или глинени саксии и сандъчета, в които да я засадите. Тя е особено подходящ и за алпинеуми.


Газанията е светлолюбиво и топлолюбиво растение. Засаждайте я само на слънчеви, добре осветени през целия ден места. Така тя ще прояви целия блясък на своята красота.

По отношение на почвата най-добре се развива на по-леки, но богати на хранителни вещества места - песъчливо-глинести почви. Най-добра за нейното развитие е умерената влажност, но понася и леко засушаване.


От юли до началото на есенните слани летният гербер ще ви радва с красивите си цветове. Те представляват ниски розетки с височина 15 - 25 см, като особено красиви са тъмните кръгове около тичинката на цвета.

Вечер и при лошо време цветовете се затварят. В зависимост от сорта са обагрени в жълто, оранжево, червено, бяло, лилаво, с по-тъмни петна в основата. Тръбестите цветове са черно-кафяви, разположени в центъра.


През студените дни растението издържа на температури между 5-10 градуса, а през лятото най-добре се развива при 18-28 градуса.

През зимата - ограничете количеството на поливната вода, а през лятото поливайте летния гербер умерено.



Как се размножава:

Чрез семена или резници.
Газанията е кръстосано опрашващо се растение, което трябва да се има предвид при семепроизводство. Семената узряват 50-69 дни след прецъфтяване. Те са сравнително едри - в 1 грам се съдържат 200-250 броя.

Покрити са с бели власинки и лесно се разнасят от вятъра след узряване и изсипване извън кошничката. Когато са за семепроизводство, трябва даа се събират своевременно.

Ако решите да я размножавате чрез семена, най-добре е да ги засеете през април или май. В този случай газанията ще започне да цъфти на третия месец след появата на първите кълнове ето какво трябва да направите, ако решите да размножите газанията чрез резници.

Първо с остър нож отрежете резниците, напълнете саксията с влажна смес и я притиснете да слегне. След това направете вдлъбнатина и в нея засадете резниците, като плътно притиснете почвата около тях.

Покрийте посадените резници с найлон и ги поставете на топло място (при температура 22 - 25 градуса). При появата на новите листенца свалете найлона и ги оставете да се аклиматизират. И накрая, вкоренените резници разсадете по няколко броя в саксия.

Сеитбата се извършва през март в закрити съоръжения - оранжерии или парници. Лехите за получаване на разсад се маркират на редове с междуредие 7-10 см, а в реда семената се поставят на 2-3 см. Така не се налага пикиране, разсадът е добре развит.

Семената поникват за 3 до 7 дни и до края на април растенията са готови за изнасяне на открито. При нашите условия най-подходящото време за засаждане е началото на май. Ако разсадът е малко прерасъл, с по-дълги листа, при разсаждането може да съкратите част от връхчетата им.


Разстоянието между растенията е 25-30 см.
Не допускайте заплевеляване на насаждението, особено в началния период.

Подхранване: по време на цъфтежа.



http://my-gardenbg.com/view.php?id=38
http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=563

Калина червена (Viburnum) и офика





Калина (Viburnum)
е род двусемеделни растения, включващ около 150-175 вида храсти, по-рядко малки дървета. Според традиционните морфологични класификации е включван в семейство Caprifoliaceae, но съвременните генетични изследвания го причисляват към семейство Adoxaceae.



Калината е разпространена в диво състояние главно в умерения пояс на Северното полукълбо, като отделни видове се срещат в планинските части на Южна Америка и Югоизточна Азия, както и в Атласките планини в Африка. Много видове се използват като градински и паркови растения, заради ярките им цветове и плодове.Също е и прекрасно женско име.

Голям род от градински храсти със сортове, които дават багри за през цялата година и служат почти за всичко - почвопокривни, преградни, единични растения и храсти за храстовия бордюр. Всички вибурнуми са издръжливи и се чувстват добре във варовити почви. Не е необходимо редовно подкастряне. Вибурнумите се разделят на три основни групи и във всяка ще намерите един или повече градински любим­ци - зимноцъфтяща, пролетноцъфтяща и есенна група, при която основното са плодчетата и баграта на листата.

Сортове:

Зимноцъфтящата група съдържа популярния V. tinus (Laurustinus). Вечнозелено растение, високо 1,8-3 м, с гроздове от розови пъпки и бели цветчета между декември и април.

Старият любимец V. fragrans (V. farreri) цъфти с гроздове от ароматни бели цветове от ноември до февруари.

С по-големи, но също ароматни цветове е V. bodnantense.

Пролетноцъфтящата група е с дребни бели цветчета, събрани в големи плоски съцветия или „снежни топки - V. carlesii (1,2 м, бели ароматни цветове в стегнати куполи през април и май),

V. burkwoodii (1,8 м, подобен на V. carlesii, но по-висок и вечнозелен),

V. rhytidophyllum (3 м, отглежда се заради огромните вечнозелени листа с ясно изразени жилки и червените плодчета),

V. opulus 'Sterile' (2,40 м, бели, топчести съцветия) и V. plicatum 'Lanarth' (1,5 м, бели дисковидни съцветия).

В последната група е V. opulus, c огнени листа и червени плодчета наесен и V. davidii, със сини плодчета.

Вид: Градинско Цъфтящо Многогодишно

Изложение: Слънце

Min t°: 4 Max t°: 16

Поливане: Умерена нужда от вода

Синоними. Снежник.


Няколко калини са популярни градински храсти и малцина знаят, че могат да ги отглеждат като цъфтящи през зимата вечнозелени стайни растения. През лятото цъфтят В. одоратисимум и В. цинамомифолиум, но най-добре изберете В. тинус, който цъфти от началото на зимата до пролетта. През лятото го поставете на открито.

Разпространение. Расте из влажните и сенчести широколистни гори и храсталаци в планинските райони на страната.

Използваема част. Корите, които се белят през пролетта или късно през есента, след узряване на плодовете. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Корите съдържат смоли, органични киселини, танини, гликозиди, естери, витамин С, мазнини и др.

Действие. Кръвоспиращо и пикочогонно. Комплексът от биологично активни вещества притежава още и противовъзпалително и съдосвиващо действие. Успокоява съкращенията на маточната мускулатура, действа запичащо, капиляроукрепващо и антисептично.

Приложение. При кръвотечения от матката, бъбреците, белите дробове. При болезнена менструация, диария, болки в червата, възпалителни заболявания на бъбреците, хемороиди, газове в червата.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от корите се вари в 300 мл вода 5 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Тайни на успеха

Температура: умерено топло; през зимата дръжте на хладно.

Светлина: ярка или полусянка.

Вода: поливайте обилно по време на растеж; през зимата - оскъдно.

Влажност на въздуха: от време на време пулверизирайте листата.

Пресаждане: ако е необходимо, напролет.

Размножаване: направете стъблени резници през лятото; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.


Калина офика

Голяма група от полезни дървета с различни размери - от 25 см (рядко срещаната S. pygmaea) до 15 м (S. 'Mitchellii').

Популярният градински сорбус е калината - грациозно и нежно дърво в различни багри през целия сезон. През май и юни съцветията са в бяло или кремаво, а наесен сред златистите листа се появяват и червени плодчета, събрани в кичури.

Сортове:

Има две групи - със сложни перести и с прости листа. Калината е по-разпространена, ще я познаете по сложните листа, съставени от малки листенца.

Основният вид е S. aucuparia (7,5 м, яркочервени плодчета). Интересните сортове са 'Asplenifolia' (7,5 м, папратовидни листа) и Fastigiata' (4,5 м, колоновидна корона). Добър избор е и S. 'Joseph Rock' - ярко обагрени листа наесен.

Офиката е с прости овални листа - зелени отгоре и сиви отдолу. Изберете S. aria 'Lutescens' (10,5 м, сребристи млади листа, червени плодчета) или S. intermedia (9 м, оранжевочервени плодчета). За малка градина е подходяща S. hostii (3,6 м).

Място и почва: Не е капризен. Вирее на слънце или полусянка.

Подкастряне: Не е необходимо - отстранете мъртвите клонки през зимата.

Размножаване: Засейте семена под стъкло наесен.


http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=376

http://bilka.info/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%E2%80%93-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-viburnum-opulus-l/

http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=252