вторник, 20 април 2010 г.

Калина червена (Viburnum) и офика





Калина (Viburnum)
е род двусемеделни растения, включващ около 150-175 вида храсти, по-рядко малки дървета. Според традиционните морфологични класификации е включван в семейство Caprifoliaceae, но съвременните генетични изследвания го причисляват към семейство Adoxaceae.



Калината е разпространена в диво състояние главно в умерения пояс на Северното полукълбо, като отделни видове се срещат в планинските части на Южна Америка и Югоизточна Азия, както и в Атласките планини в Африка. Много видове се използват като градински и паркови растения, заради ярките им цветове и плодове.Също е и прекрасно женско име.

Голям род от градински храсти със сортове, които дават багри за през цялата година и служат почти за всичко - почвопокривни, преградни, единични растения и храсти за храстовия бордюр. Всички вибурнуми са издръжливи и се чувстват добре във варовити почви. Не е необходимо редовно подкастряне. Вибурнумите се разделят на три основни групи и във всяка ще намерите един или повече градински любим­ци - зимноцъфтяща, пролетноцъфтяща и есенна група, при която основното са плодчетата и баграта на листата.

Сортове:

Зимноцъфтящата група съдържа популярния V. tinus (Laurustinus). Вечнозелено растение, високо 1,8-3 м, с гроздове от розови пъпки и бели цветчета между декември и април.

Старият любимец V. fragrans (V. farreri) цъфти с гроздове от ароматни бели цветове от ноември до февруари.

С по-големи, но също ароматни цветове е V. bodnantense.

Пролетноцъфтящата група е с дребни бели цветчета, събрани в големи плоски съцветия или „снежни топки - V. carlesii (1,2 м, бели ароматни цветове в стегнати куполи през април и май),

V. burkwoodii (1,8 м, подобен на V. carlesii, но по-висок и вечнозелен),

V. rhytidophyllum (3 м, отглежда се заради огромните вечнозелени листа с ясно изразени жилки и червените плодчета),

V. opulus 'Sterile' (2,40 м, бели, топчести съцветия) и V. plicatum 'Lanarth' (1,5 м, бели дисковидни съцветия).

В последната група е V. opulus, c огнени листа и червени плодчета наесен и V. davidii, със сини плодчета.

Вид: Градинско Цъфтящо Многогодишно

Изложение: Слънце

Min t°: 4 Max t°: 16

Поливане: Умерена нужда от вода

Синоними. Снежник.


Няколко калини са популярни градински храсти и малцина знаят, че могат да ги отглеждат като цъфтящи през зимата вечнозелени стайни растения. През лятото цъфтят В. одоратисимум и В. цинамомифолиум, но най-добре изберете В. тинус, който цъфти от началото на зимата до пролетта. През лятото го поставете на открито.

Разпространение. Расте из влажните и сенчести широколистни гори и храсталаци в планинските райони на страната.

Използваема част. Корите, които се белят през пролетта или късно през есента, след узряване на плодовете. Сушат се на сянка или в сушилня.

Химичен състав. Корите съдържат смоли, органични киселини, танини, гликозиди, естери, витамин С, мазнини и др.

Действие. Кръвоспиращо и пикочогонно. Комплексът от биологично активни вещества притежава още и противовъзпалително и съдосвиващо действие. Успокоява съкращенията на маточната мускулатура, действа запичащо, капиляроукрепващо и антисептично.

Приложение. При кръвотечения от матката, бъбреците, белите дробове. При болезнена менструация, диария, болки в червата, възпалителни заболявания на бъбреците, хемороиди, газове в червата.

Начин на употреба. Около 1 чаена лъжичка от корите се вари в 300 мл вода 5 минути. Прецежда се и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.

Тайни на успеха

Температура: умерено топло; през зимата дръжте на хладно.

Светлина: ярка или полусянка.

Вода: поливайте обилно по време на растеж; през зимата - оскъдно.

Влажност на въздуха: от време на време пулверизирайте листата.

Пресаждане: ако е необходимо, напролет.

Размножаване: направете стъблени резници през лятото; използвайте стимулатор за вкореняването и осигурете топлина на субстрата.


Калина офика

Голяма група от полезни дървета с различни размери - от 25 см (рядко срещаната S. pygmaea) до 15 м (S. 'Mitchellii').

Популярният градински сорбус е калината - грациозно и нежно дърво в различни багри през целия сезон. През май и юни съцветията са в бяло или кремаво, а наесен сред златистите листа се появяват и червени плодчета, събрани в кичури.

Сортове:

Има две групи - със сложни перести и с прости листа. Калината е по-разпространена, ще я познаете по сложните листа, съставени от малки листенца.

Основният вид е S. aucuparia (7,5 м, яркочервени плодчета). Интересните сортове са 'Asplenifolia' (7,5 м, папратовидни листа) и Fastigiata' (4,5 м, колоновидна корона). Добър избор е и S. 'Joseph Rock' - ярко обагрени листа наесен.

Офиката е с прости овални листа - зелени отгоре и сиви отдолу. Изберете S. aria 'Lutescens' (10,5 м, сребристи млади листа, червени плодчета) или S. intermedia (9 м, оранжевочервени плодчета). За малка градина е подходяща S. hostii (3,6 м).

Място и почва: Не е капризен. Вирее на слънце или полусянка.

Подкастряне: Не е необходимо - отстранете мъртвите клонки през зимата.

Размножаване: Засейте семена под стъкло наесен.


http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=376

http://bilka.info/%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%E2%80%93-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0-viburnum-opulus-l/

http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=252

Няма коментари: