събота, 6 март 2010 г.

Манго


Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м.

Произход: Родината на мангото е Южна Азия, по-специално Бурма и Източна Индия.



Разновидности:

Мангото се среща в две разновидности – едната от Индия, а другата от Филипините и Югоизточна Азия.

Индийската форма не понася влажност, младите листа са ярко червени и податливи на плесенясване, има оцветен моноембрионален плод с правилна форма.
Филипинската форма издържа на влага, младите листа са бледозелени или червени и устойчиви на плесенясване.


Полиембрионалните й плодове са бледозелени с удължена бъбрековидна форма.
Разновидностите от Мексико са най-устойчивите видове манго.

Мангото - Mangifera indican

Листа и цветове:

Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени.

Цветовете са жълтеникави или червеникави на цвят. Те изпускат летливо вещество, което предизвиква алергични и дихателни проблеми при някои хора.

Мангото е еднодомно растение и едно дърво е достатъчно за образуване на плод, няма нужда от кръстосано опрашване. Полиембрионалните видове дори не се нуждаят от опрашване.

Добавяне на изображение

Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см. Метличките съдържат от няколко стотин до хиляди цветове, болшинството от които са мъжки.

Плодове:

Плодовете растат на края на дълго стъбло бившето съцветие, понякога по два или повече плода на едно стъбло. Плодовете са дълги от 5 до 23 см, бъбрековидни, овални или (рядко) кръгли.

Кората е восъчна и гладка.

Цветът й при узрелите плодове е бледозелен или жълт с червени участъци, в зависимост от сорта манго. Тя не се яде и съдържа сок, който може да е дразнещ за някои хора. Плодът е по-качествен, ако има по-малко влакна и минимално терпентинов вкус. Богат е на витамин А и бета каротен.



Месото на мангото е подобно на праскова и сочно, с повече или по-малко влакна, излизащи от костилката. Влакната са повече при отглеждане с твърда вода и химични торове. Вкусът е приятен и богат на захари и киселини. Костилката може да има един зародиш, от който се развива едно растение или повече зародиши, от които се развиват няколко идентични, но не винаги еднакви с родителя растения. Не могат да се различат истинските от зиготните растения от един и същи плод. Някои растения дават много и дребни плодове, които не могат да се развият и се абортират.

Цветовете се появяват в края на зимата - началото на пролетта. На всяко съцветие се появяват по няколко плода.

Те узряват след 4-5 месеца след цъфтежа. Не всички сортове при узряването променят цвета си, затова не е много лесно да определите дали са узрели или не.

Те обикновено се откъсват с малка клонка, което помага да ги съхраните по-дълго време и лесно да ги транспортирате. Узрелите плодове могат да се съхраняват в хладилник 2-3 седмици.

Размерът на плодовете е от 6 до 25 см, теглото около 2 кг. Кожицата на плодовете е гладка, с восъчнен налеп, ароматна. Отвътре има една голяма костилка с овална форма. Вкусът, цветът, ароматът и формата на плода силно зависят от сорта.



Има множество сортове с форма на плода от почти кръгла до овална, цвета е в диапазона от зеленото до жълтото, кожицата може да бъде покрита със зеленикави, жълти или червени петънца и имат малка руменина.

Месото имапритен вкус и аромат, цвета е от бледожът до сочнооранжев. Плодовото месо е много сочно, немноговлакнисто и с вкус от сладък до възкисел и кисел. Съществуват повече от 500 сорта манго, които много силно се отличават един от друг по размера, формата, цвета и вкуса на плода.


Размножаване

Мангото се размножава чрез семена и облагородяване. Днес то се рамзножава само чрез облагородяване, тъй като тази операция дава гарантиран резултат и по-компактни дървета. Семеначетата се отглеждат заизползването им в качеството на подложки. Мангото предпочита добре дренирани почви. Добре расте на пряко слънце или лека полусянка. Младите дръвчета не търпят пресушаване на почвата. Препоръчва се да торите с комплексни торове. В стайни условия се препоръчва да се отглеждат в миниатюрни форми или близки към тях сортове.

Резитба

Дървото расте непостоянно, през годината има няколко периода на растеж. За формирането му до определената височина е нужна резитба. Обикновено се състои от 3-5 основни клона. Резитбата се прави в промеждутъците между периодите на растеж или веднага след обирането на първата реколта. Не се увличайте в резитбата, провеждайте я колкото е възможно по-малко и само за първоначалното формиране на структурата на короната. След това изрязвайте само сухите клонки.

Помнете, че прекалената резитба може да довете до понижение на реколтата на следващата година или дори да намалите плододаването за няколко години. Сокът на дървото може да предизвика остър дерматит.

Премахвайте цветовете на младите екземпляри

Облагородените дървета манго започват да плододават след 1-2 години. Необходимо е да следим развитието на короната на дървото и не трябва да го оставяте да плододава до момента, в който дървото не е достигнало достатъчен размери. Често дървото се опитва да цъфне още в ранна възраст, в този случай не трябва да премахвате съцветията до момента на разпукване на първите цветове, иначе цъфтежът ще продължава отново и отново. През първата година наплододаване оставете минимално количество плодове. Оптималото за дадения размер на дървото количеството плодове позволява да получите големи и вкусни плодове и да предотвратите изтощаването на дървото.



Адаптация:

Мангото обича топъл климат. Цветовете и малките плодове могат да умрат, ако температурата падне под 5°С, дори за кратък период от време.

Младите дръвчета могат сериозно да пострадат при температура под -1°С, но големите дървета издържат кратки периоди с температура -4°С. За да дава плодове, на мангото му трябва топло и сухо време. То се развива страхотно в лятната жега и не обича хладната лятна мъгла. Влажното време пречи на плододаването. Дребните видове са подходящи за отглеждане в големи контейнери или в оранжерия.

Отглеждане

Място:
На мангото му е необходимо слънце и добра въздушна циркулация. През зимата избягвайте да оставяте растението на течение. Температурата не бива да пада под 16°С.

Почва:
Расте добре в почти всякаква отцедлива почва с pH между 5.5 и 7.5. За добър растеж им трябва достатъчно пространство, за да развият голямата си коренова система. Пресаждайте растението според растежа му.


Напояване: Напояването трябва да започне при затопляне на времето и да продължи до узряване на плодовете. Поливането трябва да се прекрати при достатъчно количество валежи, които да поддържат почвата влажна.

Ако го отглеждате в оранжерия, поливайте до обиране на плодовете, след което намалете поливането до минимум, за да избегнете клюмване на листата. Поливането се засилва отново след 1-2 месеца, за да започне нов цикъл на растеж. Мангото предпочита поливане с дъждовна вода.

Подхранване:
Мангото се нуждае от редовно подхранване с богат на азот тор, за да се стимулира растежа и цъфтежа. Можете да подхранвате веднъж седмично през лятото с течен тор за домати. Често има нужда и от хелатни елементи като желязо. Торете като останалите цитрусови плодове, но прекратете след средата на лятото. Най-добре се отразяват органичните торове, понеже мангото е податливо на прегаряне. Малките дръвчета са особено чувствителни на преторяване. Песъчливата почва предполага повече подхранване от глинестата.

Оронване на пъпките:
Трябва да следите за развитието на короната на дървото и да не позволявате плододаване докато дървото не стане достатъчно голямо. Често дървото се опитва да цъфти още докато е малко. След първата година отронете най-горната пъпка през пролетта, когато растението започне да нараства, за да го направите по-гъсто. Повторете отронването, ако се наложи.

Не отделяйте съцветието преди да са се отворили първите цветове, защото иначе дръвчето ще се опитва да цъфти отново и отново. През първата година на плододаване оставете малко плодове, за да не се изтощи дървото.

Предпазване от измръзване:
През първите две години младите дръвчета трябва да се пазят от измръзване като се покриват.

Размножаване от костилка:


Изчистете с нож костилката от нишките.

След това я отворете внимателно с помощта на тъп нож. Вътре ще намерите ядка. Извадете ядката и я посадете в добре дренирана саксия с влажна хубава почва. Посадете ядката с окото нагоре (окото е по-светлата зона в горната част на ядката) на дълбочина около 1.5 см. След няколко дни, след като повърхностния слой на почвата засъхне, започнете редовно поливане с хладка вода.

Семената покълват обикновено за 2 до 4 седмици, най-добре да са поставени върху радиатор. Полиемрионалните кълнове трябва да се разделят внимателно веднага след като поникнат, за да не се загубят семеделните листа. Те ще започнат да цъфтят и плододават след 3 до 6 години.

Друг метод е да отделите костилката от плода. След това я поставете във вода и поставете буркана на топло място.


Сменяйте водата всеки ден в продължение на 2 седмици. Ако покълването започне преди изтичането на двете седмици засейте семката в 10 сантиметрова саксия с компост.


Покълването изглежда така:


Преместете саксията на светло и топло място и поливайте често.

Ако семката не е покълнала след тези 2 седмици, поставете я в саксия и сложете саксията в найлонова торбичка. Така трябва да остане за около 2 месеца. Успех !

Подхранвайте вече покълналото растение с течна тор за домати, поливайте с дъждовна вода през летните месеци.

Когато саксията умалее, преместете растението в по-голяма
.


http://self.freeforums.org/magnifera-t493.html

http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=633

Растителна защита в градината през Март

Борбата с екскориозата започва отрано

Тази болест по лозата до неотдавна не представляваше интерес за българското лозарство. Сега я има навсякъде, макар и да не е в такива големи размери като маната например. Причинява се от гъбичка (Phomopsis viticola). Проявява се по листата и листните дръжки, по зелените и зрелите леторасти, по мустаците, по чепките на гроздовете и по зазряващите зърна. По листата се проявява като закръглени червено-кафяви петна, ограничени от сиво-черна ивица. В средата на петната се виждат черни точици. По леторастите петната са тъмнокафяви до черни, удължени. Кората се напуква. Кората на нападнатите зрели леторасти побелява на сектори.По зазряващите зърна се проявява под формата на черни петна. Те постепенно се разрастват и зърната се мумифицират. Болните леторасти стават чупливи и податливи на ниски зимни температури. Измръзва и засегната многогодишна дървесина. Повечето от главните пъпки в зимните им очи не се развиват.Основен източник на заразата са заболелите едногодишни лозови пръчки. Лозите са най-чувствителни на заразата в периода от развитието на пъпките до отделянето на трети-четвърти лист от филизите.


Високата въздушна влажност в резултат на чести превалявания по това време благоприятства заразяването.Борбата с тази болест се води предимно с химически средства. Пръска се първи път преди развитието на пъпките, след това във фаза "зелен връх на пъпката" и във фаза "пеперуда". Следващите пръскания съвпадат с пръсканията срещу маната. Използват се препарати като алиет 80 ВП, дитан М-45, санкоцеб 80 ВП и други. От значение е и своевременната резитба и изгарянето на изрязаните лозови пръчки.


Ягодовият акар плъзва в градината

В дворната градина той е опасен не само за ягодата. Напада хризантемите, здравеца, петуниите, цикламите, герберите и още други украсни растения. Това не само усложнява борбата с него, но повишава и нейното значение. Най-важното е да не се допусне намножаването му в по-големи размери. Именно затова е добре да се познава от всеки градинар, любител или професионалист.

Ягодовият акар (Tarsonemus pаllidus) е малко паякообразно насекомо. Трудно ще го забележите, а и да го видите, няма да го различите от други подобни на него акари, щом не сте ентомолог. Но по вредите, които нанася, безпогрешно ще установите присъствието му. Вреди, като смуче сок от листата. Предпочита младите. Нападнатите листа остават дребни, пожълтяват, деформират се и изсъхват или загниват. На приложената снимка личат нападнати в ляво и здрави в дясно листа на ягодата. Плодовете остават дребни и с ниско съдържание на захар. Растенията се изтощават, залагат по-малко плодни пъпки, а при по-силно нападение загиват.

Борбата с ягодовия акар не е много лесна. Трябва да внимавате да не си го внесете в градината с посадъчния материал. Всички грижи за ягодите помагат за преодоляване на вредите. С почистването на старите листа и други растителни остатъци и с обработката на почвата допринасяте за намаляване на опасността от бързото му намножаване. Ако се наложи да употребявате химически средства, потърсете препарат в агроаптеката.


Прасковената листна въшка е всеядна


Името й произлиза от там, че развитието й започва от прасковата, по която е и най-напред проучена, но напада бадема, кайсията, пипера, краставиците, доматите, картофите, зелето и още много други зеленчукови,декоративни и полски културни растения. Този неприятел е разпространител на повече от 100 вируса по различни растения, между които и на вируса, причинител на листното завиване по картофите.

Прасковената листна въшка (Myzodes persicae) зимува като яйце около пъпките на прасковата, бадема и кайсията. Когато в края на зимата пъпките започват да набъбват, тогава от яйцата се излюпват ларвите. Отначало те смучат сок от пъпките, а впоследствие се настаняват по листата от долната им страна. Листата се нагърчват, филизите закържавяват. Размножаването продължава, появяват се и крилати форми. Това са въшките разселителки. Те не са много добри летци, но вятърът ги разнася надалеч. Така попадат и по другите гостоприемници, където също причиняват повреди, размножават се и продължават да се разселват. По този път пренасят и вирусните болести.

За борба с този неприятел се използват инсектициди като БИ-58, децис 2,5
ЕК и други. Химическата борба е най-ефективна, когато се пръска още в началото на развитието на неприятеля, по време на набъбването на пъпките. Тогава числеността му е по-малка, повредите все още не са чувствителни, а и най-важното - ограничава се по-нататъшното му размножаване.


http://www.gradinata.bg

За градината през Март - Стая и балкон



Стаи и балкон

Погрижете се за луковичните цветя


Все още незасадените луковици и клубени на саксийните растения, покоят на които е започнал в късна есен, трябва да бъдат засадени.

Прецъфтелите циклами се държат на сухо, за да могат постепенно да опадат листата им.

Периодът на покой на клубените на тези растения продължава до късната есен, но това не е пълен покой, тъй като корените не отмират, остават жизнеспособни; затова клубените на цикламите не се изваждат от почвата, а тя пък от своя страна не трябва да бъде напълно суха.



По-рано засадените и започнали да се развиват луковици и клубени в случай на нужда се пресаждат, вкоренените резници се разсаждат поединично, разсадът се пикира. Все още не е минало времето за засяване на семена и засаждане на резници.

Силно растящите непресадени растения, които стоят в много светли и топли стаи, може да се подхранват с разредени течни торове.

Всички красиви луковични и клубенови растения, които са форсирани, ще цъфнат, ако ги поставите на слънчев прозорец, но за удължаване на този процес трябва веднага след разпукването на първия цвят да ги преместите на защитено от слънцето място.


Какви цветя да засеем първо

Едногодишните култури за разлика от многогодишните отлично се размножават чрез семена.

Вече през март семената на бегонията,


петунията

или циганчетата,


които прорастват много дълго, трябва да се засеят за производството на разсад.

За тази цел напълнете саксийки или чашки с почва. След това засейте семената и отгоре посипете с почвена смес на дебелина 0,5-1 см (болшинството растения покълват на тъмно).

Вярно е обаче, че семената на много декоративни едногодишни цветя, като на бегонията и циганчето, покълват на светло. Не ги засипвайте с почва, а само леко ги притъпкайте. Съдът с посева трябва да се полее внимателно, да се покрие с фолио или стъкло и, продължавайки редовно да поливате, периодично да проветрявате.

Поставете съда на топъл прозорец или в отопляема оранжерия, където се поддържа температура от 18-22 градуса. След като семената покълнат, ще трябва да пикирате в отделни саксийки, тъй като на младите растения ще им е тясно.


Бегония

Бегония туберхибрида ще цъфне рано, ако я събудите в началото на март в дома си. Напълнете сандъче или чашки с нова почва и засадете в тях клубените. Важно е вдлъбнатото място да се намира от горната страна, тъй като от там по-късно ще се развият листата на растението. Клубените се засипват с почва, която се поддържа винаги леко влажна. На бегонията, която се намира на топло и светло място (при 22-26 градуса), скоро ще се появят първите листенца.

Впоследствие растението може да се пресади в отделна саксия и да се разположи на прохладен прозорец. В градината бегонията в саксия може да се изнесе в края на април или през май, след като няма опасност от студове.

За да образува бегонията разклонено и компактно растение, колкото можете по-рано съкратете филизите. Разположете растението на засенчено място на балкона или терасата, тогава разкошният цъфтеж на бегонията ще продължи до октомври.

За да не бъде поразена от сиво гниене, бегония туберхибрида се нуждае от редовно почистване на увехналите цветове.

Нова почва - нова сила

Стайните и саксийните растения бавно се пробуждат от зимния сън. За добър старт на новата вегетация те се нуждаят и от нова почва. Особено важно е да я смените при тези растения, чиито корени се виждат на повърхността или пък отдолу на съда през дренажния отвор. Ако ще пресаждате растенията, трябва да имате предвид новите съдове да са по-големи от старите, но само на ширина, с 3 до 5 см. Ако предоставите на растението прекалено много място в саксията, то ще насочи силите си към развитието на корените си, а не на филизи и цветове.Преди да използвате старите саксии, трябва да ги почистите и измиете в гореща вода. На дъното им насипете камъчета или керамзит: те няма да позволят на почвата да запълни отвора, предназначен за изтичането на излишната вода. Ако почвата, която ще използвате за пресаждането, стои дълго време в мазето, не ви препоръчваме да я сипвате в саксиите. Вземете си нова, висококачествена специална почва, в която има достатъчно хранителни вещества, за да могат растенията ви да се развиват добре.


Малки съвети

Продължавайте редовно да проверявате саксийните растения в техните зимни жилища и през март. Не допускайте корените им да изсъхват. Премахвайте увехналите и болни части. Не трябва да оставяте и бързо растящи филизи, както и тънките и неразклонените. Когато не е много студено, проветрявайте помещенията.



Презимувалото мушкато трябва да е едно от растенията, за които ще се погрижите сега. Клонките на растението трябва да се съкратят така, че да останат от 3 до 5 пъпки. Загиналите или болни части от него трябва да премахнете. Към края на април трябва да пренесете саксията с мушкатото на светло и прохладно място

За да не объркате разсадите с нови растения, поставете на саксиите етикетчета. За тази цел могат да се използват и клечките от сладолед, консумиран през лятото. За да не се измиват надписите от тях, използвайте обикновен черен молив или флумастер.


http://www.gradinata.bg/

За градината през Март - Плодова градина


Плодова градина

Неотложни грижи за малините

Пролетните грижи за малините започват с довършване на резитбата. Ако сте я направили така, както трябва през лятото до есента на миналата година, сега ви остава само да съкратите запазените леторасти с около 20, но не и повече от 30 сантиметра и да отстраните някоя и друга запазена издънка.

Ако не сте, ще трябва да изрежете всички дали плод миналата година леторасти, те вече са загинали, както и нови, които сгъстяват насаждението. Това трябва да се направи още при първа възможност през март, за да се извърши следващата операция по отглеждането - обработката на почвата. Но преди нея трябва да се потегне телената конструкция, която осигурява устойчивостта на растенията и удобството при грижите за тях.

С първата пролетна обработка на почвата не бива да се закъснява. Нейното предназначение е да унищожи поникналите през есента и зимата житни и широколистни плевели и да запази влагата от есенно-зимните валежи. По принцип тя е плитка и може да се извърши с ръчния култиватор или друго ръчно почвообработващо оръдие. Така почвената повърхност се изравнява, а равната повърхност изпарява по-малко.

С нея се извършва и първото пролетно подхранване - по 50-80 г амониева селитра на 10 кв. метра. Такава е и дозата за второто подхранване. Времето за него е веднага след цъфтежа.


Март е времето за засаждането на лозички

Не е за предпочитане пред есенното засаждане, но пък тогава времето е много малко - лозичките се изваждат късно от вкоренилището и до трайното застудяване едва стигат дните за съхранението им в разсадниците. А и на тежки и влажни почви засадените през есента лозички се повреждат от чернилката. Така че март остава най-подходящо време. Не и по-късно. Не че не може, но тогава прихващането е по-рисковано и колкото по-късно, толкова и процентът на прихваналите се лозички е по-малък.


В дворни градини и при създаването на малки лозя лозичките се засаждат в дупки с размери 50 на 50 см широки и дълбоки 60-70 сантиметра. Преди това внимателно се подготвят. Ако има неотстранени корени по пръчката, те се изрязват до основата им. Най-долните (стъпалните) се опресняват до здрава тъкан или повече, ако са много дълги. Целта е да се разположат свободно в дупката. Така се постъпва със силно развитите корени. Дребните странични разклонения не е нужно да се изрязват. Колкото повече стъпални корени се запазят, толкова и прихващането е по-сигурно. Най-силният летораст се съкращава до чепче с две видими очи (пъпки). Ако има два силни летораста и силна коренова система, оставят се два чепа.

При изкопаването на дупката горният пласт от почва се отхвърля на една страна, а долният на друга. На дъното се посипва малко добре угнил оборски тор или компост и се заравя чрез накопаване. С около 5 кг тор или компост се размесва горната пръст и от нея се прави купчинка на дъното, върху която се поставя лозичката така, че корените да се разположат добре върху нея. Мястото на присаждането трябва да е наравно с почвената повърхност След това се досипва торо-почвената смеска и се притъпква с крака. Запълването на дупката продължава с почва от долния пласт.

Преди да се напълни, се полива, за да се постигне по-добър контакт между корени и почва. До нея се забива и колче. Следва допълването. Накрая върху надземната част се насипва купчинка от рохка пръст, която да покрива с 3-4 см чепчето. Тази купчинка го предпазва от изсъхване и ако по някаква причина (силни дъждове, естествено слягане и др.) тя се разруши, веднага се възстановява. Така се поддържа докъм средата на август, когато се премахва напълно. В края на септември отново се възстановява, дори се прави по-голяма, за да предпази лозичката от зимните студове.

И накрая още един съвет. Ако ще засаждате лозички край пътеки и площадки, за да оформите асми, вместо дупки по-добре ще е да изкопаете траншея, широка 50 см и дълбока 60-70.


Малки съвети

Обърнете внимание дали диви зайци или други гризачи са повредили кората на младите дръвчета. През втората половина на месеца, не предвиждат ли метеоролозите снеговалежи, трябва да снемете обвивките на стъблата. Под тях температурата доста се повишава, а това не е от ползва за развитието на дръвчетата.

Не закъснявайте с привързването на плодните лозови пръчки към носещата конструкция. Това се прави веднага след резитбата. Закъснението е причина за оронването на набъбващите пъпки, а още по-жалко ще е ако се стигне и до оронване на покарали леторасти.

Ако ще засаждате малини, засаждайте ги колкото е възможно по-рано - през март, най-късно началото на април. Не се колебайте след засаждането да ги изрежете до 20-25 см височина. Някои в стремежа си да берат плодове ги оставят дълги, но това само ги изтощава, нови издънки малко се образуват или въобще не се образуват и засадените растения загиват.


http://www.gradinata.bg/