Манго

Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м.

Произход: Родината на мангото е Южна Азия, по-специално Бурма и Източна Индия.



Разновидности:

Мангото се среща в две разновидности – едната от Индия, а другата от Филипините и Югоизточна Азия.

Индийската форма не понася влажност, младите листа са ярко червени и податливи на плесенясване, има оцветен моноембрионален плод с правилна форма.
Филипинската форма издържа на влага, младите листа са бледозелени или червени и устойчиви на плесенясване.


Полиембрионалните й плодове са бледозелени с удължена бъбрековидна форма.
Разновидностите от Мексико са най-устойчивите видове манго.

Мангото - Mangifera indican

Листа и цветове:

Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени.

Цветовете са жълтеникави или червеникави на цвят. Те изпускат летливо вещество, което предизвиква алергични и дихателни проблеми при някои хора.

Мангото е еднодомно растение и едно дърво е достатъчно за образуване на плод, няма нужда от кръстосано опрашване. Полиембрионалните видове дори не се нуждаят от опрашване.



Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см. Метличките съдържат от няколко стотин до хиляди цветове, болшинството от които са мъжки.

Плодове:

Плодовете растат на края на дълго стъбло бившето съцветие, понякога по два или повече плода на едно стъбло. Плодовете са дълги от 5 до 23 см, бъбрековидни, овални или (рядко) кръгли.

Кората е восъчна и гладка.

Цветът й при узрелите плодове е бледозелен или жълт с червени участъци, в зависимост от сорта манго. Тя не се яде и съдържа сок, който може да е дразнещ за някои хора. Плодът е по-качествен, ако има по-малко влакна и минимално терпентинов вкус. Богат е на витамин А и бета каротен.



Месото на мангото е подобно на праскова и сочно, с повече или по-малко влакна, излизащи от костилката. Влакната са повече при отглеждане с твърда вода и химични торове. Вкусът е приятен и богат на захари и киселини. Костилката може да има един зародиш, от който се развива едно растение или повече зародиши, от които се развиват няколко идентични, но не винаги еднакви с родителя растения. Не могат да се различат истинските от зиготните растения от един и същи плод. Някои растения дават много и дребни плодове, които не могат да се развият и се абортират.

Цветовете се появяват в края на зимата - началото на пролетта. На всяко съцветие се появяват по няколко плода.

Те узряват след 4-5 месеца след цъфтежа. Не всички сортове при узряването променят цвета си, затова не е много лесно да определите дали са узрели или не.

Те обикновено се откъсват с малка клонка, което помага да ги съхраните по-дълго време и лесно да ги транспортирате. Узрелите плодове могат да се съхраняват в хладилник 2-3 седмици.

Размерът на плодовете е от 6 до 25 см, теглото около 2 кг. Кожицата на плодовете е гладка, с восъчнен налеп, ароматна. Отвътре има една голяма костилка с овална форма. Вкусът, цветът, ароматът и формата на плода силно зависят от сорта.



Има множество сортове с форма на плода от почти кръгла до овална, цвета е в диапазона от зеленото до жълтото, кожицата може да бъде покрита със зеленикави, жълти или червени петънца и имат малка руменина.

Месото имапритен вкус и аромат, цвета е от бледожът до сочнооранжев. Плодовото месо е много сочно, немноговлакнисто и с вкус от сладък до възкисел и кисел. Съществуват повече от 500 сорта манго, които много силно се отличават един от друг по размера, формата, цвета и вкуса на плода.


Размножаване

Мангото се размножава чрез семена и облагородяване. Днес то се рамзножава само чрез облагородяване, тъй като тази операция дава гарантиран резултат и по-компактни дървета. Семеначетата се отглеждат заизползването им в качеството на подложки. Мангото предпочита добре дренирани почви. Добре расте на пряко слънце или лека полусянка. Младите дръвчета не търпят пресушаване на почвата. Препоръчва се да торите с комплексни торове. В стайни условия се препоръчва да се отглеждат в миниатюрни форми или близки към тях сортове.

Резитба

Дървото расте непостоянно, през годината има няколко периода на растеж. За формирането му до определената височина е нужна резитба. Обикновено се състои от 3-5 основни клона. Резитбата се прави в промеждутъците между периодите на растеж или веднага след обирането на първата реколта. Не се увличайте в резитбата, провеждайте я колкото е възможно по-малко и само за първоначалното формиране на структурата на короната. След това изрязвайте само сухите клонки.

Помнете, че прекалената резитба може да довете до понижение на реколтата на следващата година или дори да намалите плододаването за няколко години. Сокът на дървото може да предизвика остър дерматит.

Премахвайте цветовете на младите екземпляри

Облагородените дървета манго започват да плододават след 1-2 години. Необходимо е да следим развитието на короната на дървото и не трябва да го оставяте да плододава до момента, в който дървото не е достигнало достатъчен размери. Често дървото се опитва да цъфне още в ранна възраст, в този случай не трябва да премахвате съцветията до момента на разпукване на първите цветове, иначе цъфтежът ще продължава отново и отново. През първата година наплододаване оставете минимално количество плодове. Оптималото за дадения размер на дървото количеството плодове позволява да получите големи и вкусни плодове и да предотвратите изтощаването на дървото.



Адаптация:

Мангото обича топъл климат. Цветовете и малките плодове могат да умрат, ако температурата падне под 5°С, дори за кратък период от време.

Младите дръвчета могат сериозно да пострадат при температура под -1°С, но големите дървета издържат кратки периоди с температура -4°С. За да дава плодове, на мангото му трябва топло и сухо време. То се развива страхотно в лятната жега и не обича хладната лятна мъгла. Влажното време пречи на плододаването. Дребните видове са подходящи за отглеждане в големи контейнери или в оранжерия.

Отглеждане

Място: На мангото му е необходимо слънце и добра въздушна циркулация. През зимата избягвайте да оставяте растението на течение. Температурата не бива да пада под 16°С.

Почва: Расте добре в почти всякаква отцедлива почва с pH между 5.5 и 7.5. За добър растеж им трябва достатъчно пространство, за да развият голямата си коренова система. Пресаждайте растението според растежа му.


Напояване: Напояването трябва да започне при затопляне на времето и да продължи до узряване на плодовете. Поливането трябва да се прекрати при достатъчно количество валежи, които да поддържат почвата влажна.

Ако го отглеждате в оранжерия, поливайте до обиране на плодовете, след което намалете поливането до минимум, за да избегнете клюмване на листата. Поливането се засилва отново след 1-2 месеца, за да започне нов цикъл на растеж. Мангото предпочита поливане с дъждовна вода.

Подхранване: Мангото се нуждае от редовно подхранване с богат на азот тор, за да се стимулира растежа и цъфтежа. Можете да подхранвате веднъж седмично през лятото с течен тор за домати. Често има нужда и от хелатни елементи като желязо. Торете като останалите цитрусови плодове, но прекратете след средата на лятото. Най-добре се отразяват органичните торове, понеже мангото е податливо на прегаряне. Малките дръвчета са особено чувствителни на преторяване. Песъчливата почва предполага повече подхранване от глинестата.

Оронване на пъпките: Трябва да следите за развитието на короната на дървото и да не позволявате плододаване докато дървото не стане достатъчно голямо. Често дървото се опитва да цъфти още докато е малко. След първата година отронете най-горната пъпка през пролетта, когато растението започне да нараства, за да го направите по-гъсто. Повторете отронването, ако се наложи.

Не отделяйте съцветието преди да са се отворили първите цветове, защото иначе дръвчето ще се опитва да цъфти отново и отново. През първата година на плододаване оставете малко плодове, за да не се изтощи дървото.

Предпазване от измръзване: През първите две години младите дръвчета трябва да се пазят от измръзване като се покриват.

Размножаване от костилка:

Изчистете с нож костилката от нишките.

След това я отворете внимателно с помощта на тъп нож. Вътре ще намерите ядка. Извадете ядката и я посадете в добре дренирана саксия с влажна хубава почва. Посадете ядката с окото нагоре (окото е по-светлата зона в горната част на ядката) на дълбочина около 1.5 см. След няколко дни, след като повърхностния слой на почвата засъхне, започнете редовно поливане с хладка вода.

Семената покълват обикновено за 2 до 4 седмици, най-добре да са поставени върху радиатор. Полиемрионалните кълнове трябва да се разделят внимателно веднага след като поникнат, за да не се загубят семеделните листа. Те ще започнат да цъфтят и плододават след 3 до 6 години.

Друг метод е да отделите костилката от плода. След това я поставете във вода и поставете буркана на топло място.


Сменяйте водата всеки ден в продължение на 2 седмици. Ако покълването започне преди изтичането на двете седмици засейте семката в 10 сантиметрова саксия с компост.


Покълването изглежда така:


Преместете саксията на светло и топло място и поливайте често.

Ако семката не е покълнала след тези 2 седмици, поставете я в саксия и сложете саксията в найлонова торбичка. Така трябва да остане за около 2 месеца. Успех !

Подхранвайте вече покълналото растение с течна тор за домати, поливайте с дъждовна вода през летните месеци.

Когато саксията умалее, преместете растението в по-голяма.


http://self.freeforums.org/magnifera-t493.html
http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=633