вторник, 25 август 2009 г.

Ландшафтът на зимните курорти

Спокойно можем да наречем България планинска страна.
Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента – Европа и Азия.


В повечето зимни курорти близостта на планината и горските масиви е доминираща.

В паркоустрояването на подобни обекти целта е да се обособят открити пространства около архитектурния обем и с помощта на растителни групи и масиви да се потърси разкриването на разнообразни перспективи и погледи към околната панорама.


Внимателно трябва да се подхожда и към избора на растителността. Масовото използване на екзотични и нетипични за района растителни видове трябва да се избягва в откритите пространства. Това е препоръчително не само заради трудното им, а понякога и невъзможно приспособяване към нетипичните условия на средата, но и поради това, че в повечето случаи присъствието им е в дисхармония с естествения ландшафт.


Изключение се прави в случаите, когато целенасочено се търси контраст със заобикалящия ни ландшафт и се пресъздават нетипични растителни композиции, които оформят екзотични кътове на зимни градини и атракционни комплекси на закрито. В тези случаи растителните обеми са като „декор“ на архитектурното решение и просто подсилват внушението на дизайнерското търсене.


Атракционните зони и динамично натоварените пространства понасят по-свободна интерпретация в използваните видове. В много от случаите този подход дори е за предпочитане, за да се постигне необходимата атрактивност чрез рязката смяна на контраста. Всеки би се удивил при вида на зимна градина, търговска или атракционна зона с екзотична растителност на фона на заснежени върхове и иглолистни масиви.

Разбира се най-удачно в екстериора е да преобладават местни видове или такива, които са доказали своята приспособимост към зимни условия.
Приоритет във високопланинските зони, където са съсредоточени зимните курорти, имат иглолистните растения. За да се избегне монотонността при използването на вечнозелена растителност, удачно е да се комбинират различните форми (селекции) на видовете, както и подходящи листопадни храсти и дървета.


Естествено разпространени в нашите планини това са Смърч (Picea), Бор (Pinus), Бяла мура (Pinus peuce), Черната мура (Pinus heldreichii), Бяла ела (Abies alba), Клек (Pinus mugo) и др.

При оформянето на растителните обеми приложение намират голямото разнообразие от декоративни форми на различните видове:

Abies nordmanniana Abies concolor Juniperus chinensis ‘Blue Alps’ – Устойчив на мразове.
Juniperus chinensis ‘Mint Julep’ – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus chinensis ‘Old Gold’ – Изключително устойчив на мразове, не капризен.
Juniperus communis ‘Hibernica' – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus horisontalis ‘Andora Compacta’ – Здрав, устойчив храст.
Juniperus horisontalis ‘Prince of Wales’ – Здрав,устойчив храст.
Juniperus squamata ‘Blue Carpet’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Blue Star’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Meyeri’ – Много устойчив на мразове, градска среда и засушаване, понася подрязване
Juniperus scopulorum ‘Skyrocket’ – Устойчив на студове, толерантен към градски условия.


Picea abies ‘Nidiformis’
Picea glauca ‘Conica’ – Студоустойчив.
Picea omorica – Абсолютно мразоустойчив, единичните дървета страдат от вятъра поради плитката си коренова система.
Picea pungens ‘Hoopsii’ – Изключително студоустойчив, неподатлив на късните мразове. Sequoiadendron giganteum – Не може да се разчита на това, че е устойчив в млада възраст, издържа ниски температури, но не понася температурни колебания. Изключително устойчив на бури.
Thuja occidentalis – Мразоустойчив вид, ветроустойчив, издържа на влажни и торфени почви.
Thuja occidentalis ‘Brabant’ – Изключително устойчив на мразове и вятър, издържа на мокри и торфени терени,
Thuja occidentalis ‘Columna’ – Много студо- и ветроустойчив, понася градска среда, издържа на силно подрязване.
Thuja occidentalis ‘Holmstrup’ – Изключително устойчив, с добра възобновителна способност, ветроустойчив храст.
Thuja occidentalis ‘Tiny Tim’ – Много студоустойчив, понасящ неблагоприятна среда.
Thuja occidentalis ‘Danica’ – Устойчив на мразове и вятър.
Thuja occidentalis ‘Rheingold– Студоустойчив.
Thuja occidentalis ‘Smaragd’ – Студоустойчив, непретенциозен и здрав, издържа в градска среда, ветроустойчив, устойчив на подрязване.
Thuja occidentalis ‘Sunkist’ – Студоустойчив, ветроустойчив, понася градска среда и силно подрязване.
Thuja orientalis ‘Pyramidalis Aurea’ – Студоустойчив, младите растения се нуждаят от защита през зимата.
Thuja plicata ‘Atrovirens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, издържа подрязване.
Thuja plicata ‘Aurescens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, добра възобновима способност, устойчив на засенчване, предпочита висока влажност. През зимата е необходимо почвата да е влажна.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Columnaris’ – Много студоустойчив, толерантен към градска и индустриална среда.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwoodii’ – Студоустойчив. Изисква влага през зимата. Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwood’s Gold’
Chamaecyparis lawsoniana ‘Lane’ – Студоустойчив, една от най-добрите и ценни форми на Ch. lawsoniana спостоянна, златисто жълта багра.
Chamaecyparis obtusa ‘Nana Gracilis’ – Студоустойчив
Chamaecyparis pisifera ‘Boulevard’ – Устойчив на мразове и непретенциозен, достатъчно толерантен към индустриална среда, неустойчив на дълготрайни периоди на суша.
Chamaecyparis pisifera ‘Sungold’ – Абсолютно мразоустойчив.
Tsuga canadensis ‘Nana’ – Мразоустойчив вид, нетолерантен към засушаване и горещини.


Бурно разбиващата се туристическа индустрия не може да не се отрази и върху визията на планинските курорти. Динамиката на предлаганите туристическите услуги се отразява несъмнено и на оформянето и съдържанието на парковите пространства. Смело може да се твърди , че в болшинството от случаите маркетингът и рекламата, а не естетиката и екологията, налагат определена визия на зимните ландшафти в курортните ни комплекси. За да се намали негативният ефект от презастрояването на комплексите, определено трябва да се потърсят всички възможности за създаването на повече зелени площи, а не само да се разчита на близостта на естествения планински ландшафт, който в много от случаите не може да компенсира строителната инвазия. Все пак прекрасните условия за спорт и туризъм, които предлагат нашите планини, остават.

Никой не може да ви отнеме удоволствието от директния контакт с природата, правейки например мечтания планински преход или „freeride“ по неизследваните снежни склонове, където можете да усетите истинското великолепие и очарование на зимата.


http://www.exterior.bg/

http://zeleno.bg/bg/articles/437-landshaftut-na-zimnite-kurorti.html