Засаждане на ягоди

За засаждането на ягодите има два подходящи периода: през пролетта - от март до средата на май и през късното лято от август до началото на октомври.


Описание: Ягодите са тревисто многогодишно растение от сем. Rosaceae, които живеят и дават плодове

Грижи: Ягодите предпочитат добре отцеждаща се почва. Тя трябва да се обогати с органична тор, около месец, преди младите растения да бъдат засадени.
Лехите трябва да покрити добре с тор и слама, за да се предотвари развитието на плевели и за да се запазят плодовете чисти. Ягодите предпочитат слабо киселинна почва, с pH 5.0 - 6.0.

Ягодата понася частично засенчване и може да се отглежда в междуредията на млади овощни градини. Ако дърветата са с големи корони, тя се разполага само в средата на междуредията в 2-3 реда или най-добре се изнася на открито, като се редува с други култури.

Не е добре да се използва почва, в която преди това са расли други дребни безкостилкови (малини, боровинки и др.), или растения от семейството на домата (Solanaceae), защото има опасност от заразяване с вирусни болести.

Не е правилно да се засаждат ягоди след ягоди. Неподходящи предшественици са също доматите, пиперът, целето, картофите, тъй като имат общи болести по корените с ягодата. Подходящи са фасулът, грахът, лукът и чесънът за зелено.
Растенията не бива да се поливат отгоре, за да не се развият гъбички. Най – подходящо е капковото напояване. Наторяването става на 2 седмици, с подходящ тор.



Място: Най – добре се развиват на открито и проветриво слънчево място. Засаждат се във високи лехи.

Размножаване: В по - топлите райони, с климат, близо до субтропическия, младите растения се засаждат през март - април, а в по - студените места - в каря на зимата и началото на пролетта.
Засаждат се шахматно, през ред, като оставяте разстояние между растенията - 35 см.
Върхът на корените трябва да е на нивото на пръстта, за да се избегне загниването. Ягодите се поливат веднага след засаждането.

Ягодите се засаждат и отглеждат по две технологии - с мулчиране на почвата и без мулчиране с черно фолио. При късното лятно и ранното есенно засаждане се използва свеж и здрав, незаразен с вирусни болести, произведен през текущата година разсад. Прибират се добре вкоренени розетки с развити и гъсти коренчета с дължина над 7 см. Листата трябва да са 3-4, с къси дръжки, стъблото да е дебело над 7-8 мм, пъпката - добре оформена или върхът да завършва с няколко пъпки. Разсад със силно изтеглени листни дръжки лошо се прихваща, при сухо и горещо време пропада, а през зимата прихваналите се растения се изтеглят и лесно измръзват.
Преди разсаждането разсадът се подготвя, като с ножица се отстраняват засъхналите или с признаци на заболяване листа, а коренчетата съвсем леко се съкращават, т.е. оставят се колкото е възможно по-дълги, за да се съхранят повече хранителни вещества и да се увеличи допирът им с почвата. По този начин се улеснява прихващането и успешното презимуване на растенията. Разсадът се навлажнява и не се оставя на слънце, докато се извършва засаждането, защото нежните коренчета подсъхват много бързо.

Издънките на ягодите дават възможност да се отгледат повече растения, но пък намаляват продукцията на плодове. На втората година лехите стават прекалено тесни за всички ластари, и плодовете се “задушават” в листа. Препоръчително е растенията да се запазят максимум 3 години, след което те се изтощават. Лехите трябва да се оставят “да починат” поне 3 – 5 години.
При плитко засаждане растенията изсъхват, а при дълбоко централната пъпка се засипва с пръст и те загиват. Притьпква се добре с ръка или крак, за да прилепне пръстта до коренчетата и да не останат кухини. След това всяко растение се полива с вода в продължение на 7-8 дни.

След първата година ягодите дават малко плод, но пък пускат повече ластари. Когато спрат да дават плодове, отстранете ластарите, заедно с увехналите или заболели листа.
Растенията се подхранват с подходящ тор и се покриват със слама.
Ако в градината има място, могат да бъдат направени нови лехи, с най – големите и здрави ластари.

Съвет на градинаря: Пазете плодовете от птици, охлюви и плужеци. За промишлено отглеждане на ягоди се препоръчва ягодите да се разсаждат всяка година, за да дават по - голяма продукция.
Ягодите може да се засаждат през целия вегетационен период. Най-добре е обаче засаждането на ягодите да започне към края на август и да завърши през септември. Рано засадените в началото на есента ягоди успяват до края на вегетационния сезон да се засилят достатъчно и още на следващата година да дадат задоволителен добив. Особено благоприятно за засаждането на ягодите е влажното и облачно време през септември. Засадените късно през есента ягоди дават малко плодове през първата година, а засадените през пролетта - съвсем малко.

http://zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=116
http://rc.agrocenter.info/document.php?lang=bulgarian&newsid=483&year=2006

Живият плет се сади през откомври

Октомври е най-доброто време за засаждане на декоративен или защитен жив плет особено когато става дума за растения, чиито листа опадват.


Вечнозелените растения, особено иглолистните дървета, се засаждат по-успешно през втората половина на април или между края на август и края на септември.

Браздата, в която ще засадите живия плет, се обработва поне на две лопати дълбочина. Тъй като повечето живи плетове се запазват за десетилетия, почвата трябва да бъде обогатена с голямо количество хумус.
В горния почвен слой се вкарва добре разложен оборски тор или торф. Компостната пръст, богата на хумус, ще свърши същата работа.
Ако почвата е склонна към киселинност след обработката мястото се напръсква с варовик и се прекопава повърхностно.
Растенията за живия плет трябва да бъдат добре вкоренени и в зависимост от вида да имат 5 до 8 силни клони. По правило се използват 2- до 3-годишни растения. Старите се хващат по-трудно, някои от тях загиват, а в плета, се получават дупки дупки.
При закупуване внимавайте растенията да са с еднаква големина и еднаква степен на развитие. Ако искате да се сдобиете, колкото се може по-бързо с широк жив плет, трябва да насадите 2 реда.
При едноредно засаждане на линеен метър отиват до 5 растения, при двуредно - от 6 до 8. Броят на растенията зависи от вида им.
Растенията се засаждат здраво, но не по-надълбоко, отколкото са били в разсадника.
Изключение прави птичият дрян, които се сади до долното разклонение.


След засаждането и поливането живият плет се подрязва.Така се установява равновесие между подземната и надземната част. В зависимост от силата на растежа клоните се скъсяват до две трети или половината от дължината им. Слабо растящите се орязват по-силно от бързо растящите.
За да не се оттича водата, краищата на браздата се повдигат. Като всички ново засадени дръвчета, и живият плет трябва да получи защитно покритие. Така студът няма да проникне бързо и дълбоко в почвата, освен това почвената влага ще се запази по-дълго време, а тя е крайно необходима за вкореняването.
Защитното покритие на живият плет обикновено се прави от листна шума опадала от дърветата през есента.

http://www.napravisam.bg/index.php?id=visuals&sid=155