четвъртък, 30 април 2009 г.

За градината през Май 2

Вече е топло, цветята цъфтят... вече е Май.

В цветната градина, така както цъфтят така и прецъфтяват зюмбюли, лалета, теменуги, божури, здравец и иглики,


трябва да се засаждат гладиоли, астри, тагетес, целозия и други, които ще красят дома и двора чак до късна есен.




Сега трябва да разрохквате почвата, поливате, плевите различните цветя и да се грижите за декоративните храсти.


Розите трябва да се подхранят с малко (до 20-25 г на квадратен метър) амониева селитра.
Много от саксийните цветя, зимували в помещения, са вече настанени на балкони и тераси.
Към края на май е възможно листата на зюмбюлите и лалетата да започнат да пожълтяват. Това е моментът за изваждане на луковиците и за тяхното съхранение. Не бива да се пропуска.

В зеленчуковата градина има също доста работа.


Който иска да се радва на ранни домати, трябва да засади разсада от подходящите сортове още в първите дни на май, ако не е направил това през април.


Около средата на месеца е времето за засаждане на средно ранните домати, средно ранния пипер и на патладжана.
Засяват се семената на краставиците.
Не бива да се закъснява с окопаването на ранното зеле и ранните картофи, за да не ги подтиснат плевелите.
В края на май се засяват семената и за разсад за късни домати, подготвя се лехата за разсад на късното зеле.


Това е времето, когато се засява и бамята - най-късно засяването пролетно зеленчуково растение.

В плодовата градина от изключително важно значение са редовните обработки на почвата, за да се предотврати избуяването на плевелите и да се намали изпарението на влагата. Единичните дръвчета се окопават в около стъблени кръгове, малините и ягодите - в междуредията.
Тези обработки на почвата трябва да са плитки.
Една обилна поливка, последвана от окопаване на ягодите преди узряването на плодовете, ще се отрази много добре на наедряването им.
През месеца се извършват и някои резитбени операции, като филизене и пензиране, премахване на прикоренови издънки и др.
Не бива да се пренебрегват и растително защитните мероприятия.

Здравецът декорира неугледни места

С помощта на почвено покривни растения могат бързо да декорират нелицеприятни участъци от буци суха почва или обрастващи в плевели под дърветата и между храсти.
Непризнат лидер между тях е здравецът.


Това растение не е капризно към почвата, не се нуждае от особени грижи и много бързо се разраства встрани. След няколко години здравецът образува плътен килим, които не оставя никакъв шанс на плевелите да оцелеят.


От май до юли той ще ви радва с бяло-розовите си цветове или пък с виолетово-розовите пъпки. Това растение има още едно неоспоримо достойнство - неговите листа могат да издържат през зимата и да останат зелени в районите на страната с по-мек климат.


Има и други почвено-покривни растения - потисници на плевелите, като лизимахинията например, но здравецът е най-добрият от най-добрите.

Най-популярен сред градинарите е здравецът ренардии, които е родом от Кавказ. Това растение е един от най-непретенциозните и устойчиви на патогени. Те прекрасно цъфтят и растат както на слънце, така и на полусянка.

След като прецъфтят зюмбюлите

Не бързайте да ги изхвърляте, защото през следващата година отново ще покажат красивите си цветове, но за да постигнете това, трябва да:

1. Срежете цветоноса. С ножица или остър нов можете да срежете увехналото съцветие, колкото се може по-близо до повърхността на почвата в саксията или градината. Постарайте се да не повредите листата на растението - то все още се нуждае от тях

2. Продължете поливането и подхранването. Поставете саксията с растението на слънчево място. Поливайте, както обикновено, и подхранвайте на всеки две седмици

3. Оставете листата да изсъхнат. Хранителните вещества от листата постепенно преминават в луковиците и се натрупват там. Листата започват да пожълтяват и да увяхват

4. Сложете луковиците за съхранение. Срежете изсъхналите листа и извадете луковиците от саксията. Почистете ги от почвата и ги поставете за съхранение в тъмно, прохладно и сухо място

Бързата направа на зелената морава

Едва ли има по-скоростен начин за направа на морава от използването на чимове.
Те се продават на ленти, като могат да покрият по 1 кв.м. Не трябва да си купувате зеления посадъчен материал прекалено рано преди подреждането му на терена, защото може да изгние.
В зависимост от предназначението рулата с трева се делят на чисто декоративни, на предназначени за озеленяването на сенчести участъци за оформянето на площадки за игра.
Участъкът под рулата трябва да се подготви по същия начин, както за засяването на тревна смеска: повърхността трябва да е максимално равна, а почвата да е дребна и рохкава.
И най-важното: след разполагане на чимовете трябва да полеете с вода.


Прекрасна алтернатива

Едногодишните виещи се растения като ароматния грах,


латинката и турския боб са великолепен декоративен материал за оформяне на огради и градински решетки.
При благоприятни условия те създават в кратки срокове живописни плетове, с помощта на които при желание можете да си оградите вашето вътрешно пространство.


Освен това едногодишните не са по-некачествени от многогодишните катерливи растения, които се нуждаят от още повече време, за да се развият добре. Затова между младите клематиси или орлови нокти се препоръчва да засадите и няколко едногодишни растения.

Цветните облаци

Въздушно леки, тези дребно цветни растения дават такова обилие от цветове, че едва се забелязват листата им.
Ако към обилието от цветове прибавите и факта бърз растеж, тогава няма да намерите по-добре за висящи кошници растение.
При цялата си нежност растения като сенвиталията, калибрахоето и диасцията бързо образуват плътни топки за една година.
А на сенчести участъци новосъздаденият сорт бегония Bonfire направо ще "избухне" в цветове.



Лобелията и диасцията изглеждат великолепно не само във висящи кошници, но и в саксии - на етажерки и лавици, и могат да се използват като декоративен елемент в градината.



Характерна особеност на тези дребно цветни растения е, че при прецъфтяване изсъхналите листа падат от кошницата и се заменят с нови. Това значително облекчава грижите по тях.

Съвет: във всяка кошница с диаметър 25 см. можете да засадите от три до пет растения в зависимост от вида и сорта им.
Грижите по тях се свеждат до редовно поливане и ежемесечно подхранване.
Най-съвременното решение на растенията във висящи кошници са специални съдове, които имат вградени съдове за вода.

Малки съвети:

Годецията, ралицата, лаватерата,


лобуларията,


нигелата,

много стеблената хризантема и ешолцията са сред най-използваните видове едногодишни цветя. Със засяването им трябва да приключите до края на годината.



В средата на май засейте на постоянно място в лехата латинката, слънчогледа, декоративната тиква. Предвидете и някакво укритие, ако случайно температурите спаднат, за да не измръзнат растенията.



При засъхване на почвата, ако няма дъждове, поливайте цветните растения като зюмбюли, нарциси, лалета, а също така и прецъфтелите минзухари и дребнолуковичните растения. За да развият нормални луковици, всички те се нуждаят от много влага в продължение на две седмици след прецъфтяването им.

През месеца не по-малко от два пъти подхранете всички многогодишни цветни растения, а също така и декоративните рози и храсти, с торове с високо съдържание на азот.
Именно този хранителен елемент повече от всеки друг им е необходим в началото на вегетацията. При подхранването на луковичните добавете и калиев сулфат.
Тези минерални торове се разпръскват по повърхността на влажната почва и след това се заравят с помощта на мотика или гребло.

http://www.gradinata.bg/index.php?article=154

За градината през Май

Какво да правим през месец Май:

• Началото на май е време на буйно израстване на плевелите в цялата градина. Трябва своевременно да започнете борбата с тях.


Бурените не само развалят добрия вид на градината, но и отнемат от почвата хранителните вещества, предназначени за вашите растения. В никакъв случай не трябва да ги оставяте да цъфнат. Някои от тях в невероятно кратки срокове успяват да създадат и разпръснат в почвата своите семена, като по този начин подготвят солидно агресията си за през следващата година.

В овощната градина

• На ново засадените овощни дръвчета не трябва да се оставят плодове през първата година.
Те само биха отслабили растежа. Поради това трябва да се премахнат всички цветове, които са се показали.

• Прихващането и развиването на засадените през пролетта овощни дръвчета се стимулира съществено чрез поливане.
Такава влажност е особено необходима, ако месец май се случи сух. В горещи и сухи дни трябва многократно да напръсквате с вода и ствола, и клоните.

• През май трябва да направите първото и второто следцъфтежни пръскания.
Първото направете, щом опадат листчетата на цветовете. Около две седмици по-късно трябва да напръскате втори път.
За да бъде обхватът на въздействие по-широк, се пръска с комбинирани разтвори. По такъв начин с едно пръскане се атакуват вредителите (въшки, гъсеници, кърлежи) и болестите (струпясване, монилия). Най-подходящи за тези пръскания са органичните фунгициди (срещу причинителите на болести), препаратите на ДДТ и фосфорната киселина (срещу животинските вредители).


• През май трябва да прегледате всички овощни дървета, за да проверите дали при зимната резитба не сте пропуснали някой изсъхнал клон.
Тъй като в такива клони и вейки най-често се крият и презимуват повечето причинители на болести, по дървото не бива да остават дори и най-малките изсъхнали клончета.

В цветната градина

• Едногодишните летни цветя могат да запълнят празните места в градината.
Вследствие на измръзвания след презимуването в градината могат да се окажат празни места, които няма как да запълнете веднага с нови насаждения. Същото се отнася и за местата, където, поради прецъфтяването на някои цветя (например лалета), се получават празноти. На такива места можете да засеете или засадите летни цветя.

По височина те трябва да подхождат на околните растения.



• Най-важната работа след всяко окосяване на тревата, е наторяването и поливането.
Ако при окосяването времето е сушаво, тревата лесно прегаря, затова веднага трябва да получи вода. Заедно с поливането трябва да се извърши и наторяването.

За тази цел се приготвя 0,2-процентов разтвор от беден на азот изкуствен тор. Само след една седмица наторяването се повтаря със същата концентрация на разтвора.



http://zeleno.bg/bg/articles/191-kakvo-da-pravim-prez-maj.html

четвъртък, 23 април 2009 г.

Засаждане на ягоди

За засаждането на ягодите има два подходящи периода: през пролетта - от март до средата на май и през късното лято от август до началото на октомври.


Описание: Ягодите са тревисто многогодишно растение от сем. Rosaceae, които живеят и дават плодове

Грижи: Ягодите предпочитат добре отцеждаща се почва. Тя трябва да се обогати с органична тор, около месец, преди младите растения да бъдат засадени.
Лехите трябва да покрити добре с тор и слама, за да се предотвари развитието на плевели и за да се запазят плодовете чисти. Ягодите предпочитат слабо киселинна почва, с pH 5.0 - 6.0.

Ягодата понася частично засенчване и може да се отглежда в междуредията на млади овощни градини. Ако дърветата са с големи корони, тя се разполага само в средата на междуредията в 2-3 реда или най-добре се изнася на открито, като се редува с други култури.

Не е добре да се използва почва, в която преди това са расли други дребни безкостилкови (малини, боровинки и др.), или растения от семейството на домата (Solanaceae), защото има опасност от заразяване с вирусни болести.

Не е правилно да се засаждат ягоди след ягоди. Неподходящи предшественици са също доматите, пиперът, целето, картофите, тъй като имат общи болести по корените с ягодата. Подходящи са фасулът, грахът, лукът и чесънът за зелено.
Растенията не бива да се поливат отгоре, за да не се развият гъбички. Най – подходящо е капковото напояване. Наторяването става на 2 седмици, с подходящ тор.



Място: Най – добре се развиват на открито и проветриво слънчево място. Засаждат се във високи лехи.

Размножаване: В по - топлите райони, с климат, близо до субтропическия, младите растения се засаждат през март - април, а в по - студените места - в каря на зимата и началото на пролетта.
Засаждат се шахматно, през ред, като оставяте разстояние между растенията - 35 см.
Върхът на корените трябва да е на нивото на пръстта, за да се избегне загниването. Ягодите се поливат веднага след засаждането.

Ягодите се засаждат и отглеждат по две технологии - с мулчиране на почвата и без мулчиране с черно фолио. При късното лятно и ранното есенно засаждане се използва свеж и здрав, незаразен с вирусни болести, произведен през текущата година разсад. Прибират се добре вкоренени розетки с развити и гъсти коренчета с дължина над 7 см. Листата трябва да са 3-4, с къси дръжки, стъблото да е дебело над 7-8 мм, пъпката - добре оформена или върхът да завършва с няколко пъпки. Разсад със силно изтеглени листни дръжки лошо се прихваща, при сухо и горещо време пропада, а през зимата прихваналите се растения се изтеглят и лесно измръзват.
Преди разсаждането разсадът се подготвя, като с ножица се отстраняват засъхналите или с признаци на заболяване листа, а коренчетата съвсем леко се съкращават, т.е. оставят се колкото е възможно по-дълги, за да се съхранят повече хранителни вещества и да се увеличи допирът им с почвата. По този начин се улеснява прихващането и успешното презимуване на растенията. Разсадът се навлажнява и не се оставя на слънце, докато се извършва засаждането, защото нежните коренчета подсъхват много бързо.

Издънките на ягодите дават възможност да се отгледат повече растения, но пък намаляват продукцията на плодове. На втората година лехите стават прекалено тесни за всички ластари, и плодовете се “задушават” в листа. Препоръчително е растенията да се запазят максимум 3 години, след което те се изтощават. Лехите трябва да се оставят “да починат” поне 3 – 5 години.
При плитко засаждане растенията изсъхват, а при дълбоко централната пъпка се засипва с пръст и те загиват. Притьпква се добре с ръка или крак, за да прилепне пръстта до коренчетата и да не останат кухини. След това всяко растение се полива с вода в продължение на 7-8 дни.

След първата година ягодите дават малко плод, но пък пускат повече ластари. Когато спрат да дават плодове, отстранете ластарите, заедно с увехналите или заболели листа.
Растенията се подхранват с подходящ тор и се покриват със слама.
Ако в градината има място, могат да бъдат направени нови лехи, с най – големите и здрави ластари.

Съвет на градинаря: Пазете плодовете от птици, охлюви и плужеци. За промишлено отглеждане на ягоди се препоръчва ягодите да се разсаждат всяка година, за да дават по - голяма продукция.
Ягодите може да се засаждат през целия вегетационен период. Най-добре е обаче засаждането на ягодите да започне към края на август и да завърши през септември. Рано засадените в началото на есента ягоди успяват до края на вегетационния сезон да се засилят достатъчно и още на следващата година да дадат задоволителен добив. Особено благоприятно за засаждането на ягодите е влажното и облачно време през септември. Засадените късно през есента ягоди дават малко плодове през първата година, а засадените през пролетта - съвсем малко.

http://zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=116
http://rc.agrocenter.info/document.php?lang=bulgarian&newsid=483&year=2006

вторник, 14 април 2009 г.

9 съвета за пролетната градина

През април продължават да цъфтят повечето от ранните цъфтящите видове, които са ни радвали и през март, както и да разцъфват някои нови.
Разбира се, освен да им се радваме, трябва да знаем и някои неща за нашите любимци, така че да можем да им създадем удобство и комфорт.
Съветите, които ще намерите по-долу са полезни не само за да постигнете по-добър цъфтеж през следващата година, но и за да използвате по-пълноценно отделните видове.


1. Японската дюля
- атрактивна е по време на своя цъфтеж, но и плодовете и са много красиви, а също и годни за консумация. За да се образуват нормално плодове, трябва да отглеждате в градината си поне две растения, които да са с различен произход (най-добре е поне едното растение да е със семенен произход)

2. След прецъфтяването на нарциса не забравяйте, че той се нуждае от достатъчно влажност до отмирането на листата. Затова при засушаване ги поливайте и ще имате жизнени растения на следващата година.

3. Форзицията е един от най-ранно цъфтящите храсти. За да увеличите ефекта от нейния цъфтеж не извършвайте резитби през есенно-зимния период, а подрязвайте веднага след приключването на цъфтежа

4. Някои от по примитивните сортове лалета след цъфтежа образуват плодове, в които има семена. Изхранването на плодовете и семената изисква много енергия от растенията и ако не сте решили да отглеждате растения от семена, което е много трудно, е желателно да ги премахнете, това ще гарантира, че през следващата година растенията ще са с жизнен растеж

5. Примулите или по-просто казано декоративните иглики, са атрактивни пролетни цветя, които радват градината почти толкова рано, колкото и луковичните. Най-често те се размножават чрез разделяне, като един от благоприятните срокове е веднага след цъфтежа. Най-бързият начин за получаване на много растения е засяването на семена, които трябва да се следят внимателно и веднага при узряването да се събират и засяват. Семената се засяват, без да се покриват с почва, под стъкло или се покриват с тънка хартия, която при покълнване се отстранява.

6.Теменужки - макар и да цъфтят през есента и зимата, те са в своя апогей през март, април и началото на май на по-хладните места.
За да накарате тези чудесни растения да цъфтят още по-обилно през пролетта е желателно в началото на март и април да се направи по едно подхранване с комбинирани торове. За по-малки площи и растения, отглеждани на балкони, изключително благоприятно въздействие има отстраняването на завързаните плодове.

7. Луковиците на всички видове лалета трябва да се изваждат ежегодно или през една две години. Това де прави веднага след отмиране на листата, защото в противен случай те потъват дълбоко в почвата и спират да цъфтят

8. Спиреите
са едни от най-типичните храсти, цъфтящи през пролетта. Те също като форзицията трябва да се подрязват след цъфтежа

9. Махонията има красиви цветове, които ще бъдат последвани от зелени, а впоследствие синьо-черни плодчета. Плодовете на махонията могат да се използват за приготвянето на сладка, конфитюри и сокове. Семената, които се намират в тях, имат много добра кълняемост и са основната причина растението да заема всички възможни места в по-големите градини. Ако не желаете да се образуват плодове, отстранете съцветията след прецъфтяване.

Източник: списание Къща&Градина, специално приложение - практична градина