Спатифилуим ,Spathiphyllus

Спатифилиумът вече е добре познато у нас цвете. С прекрасните си бели цветове той създава усещане за хармония.


Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха.
Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii.


Род Спатифилиум (наричан още Еднолистник или Лилия на мира) включва множество видове многогодишни, цъфтящи, едносемеделни растения. Причислен е към голямото сем. Змиярникови.

Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Спатифилиумът формира множество издънки от корените си, които бързо достигат зрялост.

По този начин се получава една много красива туфа от зелена листна маса, от където се подават красиви бели цветове. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник.

Цъфти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка. Цветовете обикновено се задържат необичайно дълго. Преди да прецъфтят се изпълват с хлорофил и следователно - позеленяват.

След, което просто покафеняват и падат.

Това цвете се чувства отлично в топли помещения. Най-удачната температура за него е между 16 и 21 градуса. За да се постигнат добри резултати при отглеждането му е необходимо да се осигури ярка светлина и умерена влажност.

Както много други стайни цветя и спатифилиумът може да вирее на по-затъмнено и пи по-ниски температури, но тогава расте бавно и ще цъфти рядко. Затова през зимата е необходимо цветето да се сложи близо до прозорец. През пролетта и лятото трябва да се осигури висока влажност.


Спатифилиумът изисква топлина и влажен въздух, не понася добре течението.
Место положението му може да бъде от светло, но защитено от преки слънчеви лъчи, до полусенчесто.


В зависимост от условията спатифилиумът цъфти почти през цялата година, но най-често от пролетта до късна есен. Цветовете може да живеят повече от шест седмици. Прецъфтелите цветове се премахват, увехналите стъбла също трябва да се отрежат до основата.


Вода: Обича обилното поливане, за предпочитане с престояла вода, пръстта не трябва да подгизва, опасно е корените му. Когато влажността е ниска - листата леко загарят по периферията.

Това показва също, че Спатифилиума има недостиг на хранителни вещества.
Варианти за осигуряване на този влажен микроклимат са поставяне на спатифилиума върху влажен керамзит в кашпа, да бъде положено във влажно торфено легло или поставяне върху купа пълна с вода.
Най-удачно обаче е ежедневното пулверизиране на листата.

Желателно е и честото им избърсване с влажна кърпа.

Пресаждане: Пролетно време в глинеста почва.

Подхранване: Това растение е от малкото които не обичат много да се подхранват с торове.


Важно!!!
Всички части на растението могат да предизвикат стомашно-чревни разстройства, а при попадане на сок върху кожата, се получава раздразнение.



http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=128&plant_type=1
http://zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=22

Сминдух

Сминдуха e едногодишно растение от семейство Бобови, известно с подправката, която се прави от семената му.


Стъблото е кухо и достига на височина от 30 до 60 см. Плодовете са шушулки с дължина 10–15 см и съдържат 10–20 семена.


Сминдухът е добре познат като често използвана съставка в подправковата смес „шарена сол“, използвана в България и други балкански страни.
Използва се като една от подправките при приготвянето на пастърма и други кайзеровани меса и риби.


Градинският сминдух, наричан още гръцки чимен, е познат още на старите гърци и египтяни като лекарствено и хранително растение. В Египет то е служело за култови цели при балсамиране на мъртвите.

В Древен Китай е ползвано също с лечебни цели. Особено популярен сминдухът е бил по времето на Карл Велики, когато в кралските градини е бил на почит.


Като подправка сминдухът се използва широко в Египет, някои азиатски страни, в нашата национална кухня. Може да се комбинира и с други подправки - чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен. Той притежава свойството да поема лесно миризми, затова трябва да се пази отделно.


В градините расте почти навсякъде, но предимно в Североизточна България. Свежите листа и клонки са богати с етерични масла, витамини (витамин С - над 120 мг%) и други ценни вещества.

Градинският сминдух (Trigonella foenum-graecum) e eдногодишно растение. Коренът е вретеновиден.Стъблото е високо до 1 м, слабо разклонено . Листата са тройни, с прилистници, които са сраснали с листната дръжка. Цветовете са бледожълти до жълти и са приседнали в пазвите на горните листа. След като прецъфтят, те образуват семенни шушулки, семената са със специфичен мирис при стриване ( наподобава свежо окосено сено) и горчив вкус.


От сминдуха се отглеждат някои местни форми. Не са селекционирани сортове. Да расте и се развива добре е необходимо да му се осигурят леки, но добре обработени и запасени с влага и хранителни вещества почви.

Рано напролет, щом като може да се работи в градината, се засяват семената на редове на 20 см разстояние между тях. Необходими са за 100 кв. см 150 г семена. Не трябва да отиват по-дълбоко от 2-3 см. След като мине една седмица, се показват растенията. Те цъфтят след около 40 дни. Прибират се целите растения, преди още да е настъпила пълната зрелост, и се доизсушават на сянка.


Роднина му е полският сминдух (Trigonella coerulea)
За подправка служи цялото растение. Използват се младите листа и стъбла с цветовете и семената. Свежите листа са богати с етерични масла, витамини, минерални соли и други съставки. В някои райони на страната е предпочитан пред градинския сминдух.

Полският сминдух е едногодишно растение. Стъблото е гладко, високо до 90 см с 5-7 разклонения, листата са триделни, елипсовидно овални, със силно назъбен външен ръб. Цветовете са бледолилави, събрани по 30-35 в съцветия класчета, носени от дълги дръжки. Чушките са късояйцевидни с по 1-3 семена. Те са дребни, жълтеникави.


Кълняемостта им се запазва до 3-4 години.Полският сминдух има същите предпочитания и се отглежда, както градинския, само че за сеитбата му са необходими повече семена - за 100 кв.м - 200-250 г.

Градинският и полският сминдух се кръстосват лесно, от което се получава хибрид. Ако искате посевът да е само от единия вид, тогава е необходимо да осигурите пространствена изолация между двата от 500 м. Полският сминдух освен подправка е и инсектицидно и диуритично средство, както и много предпочитано медоносно растение.

http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=1009&plant_type=7

Сладък кестен (CASTANEA)

Културният кестен (Castanea sativa) принадлежи към семейство Букови. Расте като дърво, високо до 40 м с красива шатровидна корона и се отличава на фона на основната гора от ранна пролет до късна есен.


През пролетта той се събужда да живот доста по-късно от останалите дървета, затова често се смята, че е загинал от студовете. Това не е вярно. Културният кестен може да издържи температури до минус 40 градуса. През юни започва цъфтежът му. Едрите му съцветия-свещи са събрани в китки на края на клонките му.


Дори след края на цъфтежа и опадването на цветовете от дървото, те съхраняват своя аромат няколко дни.


През есента кестенът започва да жълтее, а в началото на септември той отново изпъква на фона на останалите дървета. Тогава започва и узряването на плодовете му. По време на силен дъжд или вятър те направо се изсипват от дървото.

Плодовете на кестена е предпочитана храна от много животинки. Големите птици и гризачи си правят запаси за зимата, но ако не успеят да изядат всички събрани плодове, те могат да дадат начало на нови растения.

Плодовете на кестена се използват нашироко и като храна за хората. Те могат да бъдат ядени свежи, варени или печени, от сушените плодове се получава брашно, от което се пече хляб самостоятелно или в комбинация с други брашна. Кестените могат да се съхраняват свежи само в прохладно и влажно място, а при стайна температура те бързо изсъхват.


Днес кулинарите използват кестена в голямо количество блюда и лакомства - захаросани кестени, глазирани, покрити с шоколад, варени със сол и печени в люспата им, а хлебните изделия, в които те могат да участват се определят само от фантазията на домакинята.


Ако имате културен кестен в градината си, то не очаквайте чудеса от него. Той започва да плодоноси на 10-15 година при семенно размножаване, а плодовете му достигат своя пик около 60-годишна възраст.


Семената се нуждаят от стратификация и не понасят изсушаване, затова те трябва да се сеят веднага след събирането им. В нашите условия семената се засяват преди зимата, а в районите, където има опасност от замръзване на почвата, те трябва да се стратифицират в хладилника при ниски положителни температури (около 5 градуса). През пролетта те поникват бързо и дружно.


Кестенът обича дълбоките рохки почви с висока влагообезпеченост и затова расте основно на северни склонове, а също така и в планински долини, в близост до реки. Първите 3-5 години дървото расте бавно, но след това растежът му се засилва.



ВАЖНО!!!

Този кестен не е същият, като този който расте свободно из България, по улиците и парковете. Този който се среща много често е конски кестен и е силно отровен!!!



http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=1129

Бромелия

Семейство (род): Бромелии (Bromeliaceae)
Вид: Стайно Цъфтящо Многогодишно
Изложение: Слънце
Min t°: 10
Max t°: 30
Поливане: Умерена нужда от вода


Някои бромелиеви се отглеждат заради листата, а други - заради цветовете. Има и видове, като известните ехмея фасциата и вризея спленденс, които принадлежат и към двете групи. Бромелиевите се култивират заради красивите им листа и ефектните съцветия.


Обикновено бромелиевото растение има розетка от кожести лентовидни листа и съцветие на стъбло, което излиза от чашеподобния център на розетката.


Цъфтежът може да настъпи след няколко години, но съцветията са красиви няколко месеца.


Щом прецъфти, листната розетка умира и се заменя от нова розетка в основата. В повечето случаи ефектът на багрите се дължи на красивите прицветници - истинските цветове са малки и живеят кратко.


Според специалистите бромелиевите са едни от най-ефектните растения, но начинаещите често имат чувството, че те трудно се отглеждат.


Вярно е, че за да накарате бромелиевото растение да цъфти, ви трябва време, търпение и топлина, но листнодекоративните видове и цъфналите растения изискват учудващо малко грижи.

Начинът на поливане на бромелиевите е особен - водата не се излива върху почвата, а в цистерната (чашата).

Има и една група бромелиеви, които изобщо не се нуждаят от поливане - т. нар въздушни бромелии.
Бромелиевите са родом от американската джунгла, където растат сред орхидеите по дърветата или на земята. Най-новият начин за отглеждането име бромелиевото дърво. Те виреят и в малки саксии с дренажни отвори, с почвена смеска на основата на торф. Помнете, че кореновата им система е много слаба, което означава, че прекаленото пресаждане и поливане могат да се окажат фатални.

Тайни на успеха

Температура: За да зацъфти растението, може да е необходима повече топлина (над 23ºС), но умерената топлина (минимална 10ºС е напълно подходяща за листнодекоративните и цъфналите растения.


Светлина: Повечето бромелиеви имат нужда от добре осветено място, но не на пряка слънчева светлина; ананасът и криптантусите виреят и при силно слънце.


Вода: Никога не преполивайте и осигурете добър дренаж;
Дръжте централната цистерна пълна с вода (само през лятото) - в районите, където водата е твърда, използвайте дъждовна;


На всеки 1-2 месеца изпразвайте и отново напълвайте цистерната;
Поливайте почвата само когато изсъхне;
При разновидностите без цистерна почвата трябва да е влажна, но никога мокра.
Влажност на въздуха: През лятото пулверизирайте листата; обикновено растението се подхранва чрез тях, затова от време на време използвайте разреден течен тор вместо вода в пулверизатора.Пресаждане: Рядко, ако изобщо е необходимо.


Размножаване: В основата на растението се появяват нови розетки; след няколко месеца ги извадете заедно с коренчетата и ги посадете на плитко в почвена смеска; дръжте на топло, докато се вкоренят добре.



http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=239&plant_type=1