сряда, 7 април 2010 г.

Солейролия, пампаска трева

Солейролията е декоративно-листно растение с родина Корсика.

Семейство Копривови - Urticaceae

Тя е растение, което не създава проблеми и с лекота се отглежда през цялата година. Солейролията е растение с множество фини тънки стъбълца, обсипани с безброй кръгли зелени листенца.



Тя е приятно малко висящо растение, което се употребява често за озеленяване на глинени и керамични кашпи.

Място

Дали е на слънце или на полусянка, на топло или на по-хладно място, солейролията се приспособява с лекота към условията в жилището.


Това растение предпочита полусянката. През лятото е подходяща стайна температура от 20 градуса и повече, а през зимата по възможност между 16-18 градуса.

Ако през зимата се държи на по-топло място, то трябва да бъде и по-светло.

Грижи

Солейролията трябва да се полива само отдолу в чинийката и никога отгоре върху листенцата.


Тя обича да се полива често в подложката и.
Тори се през 14 дни от април до септември, най-добре е това да става с течна тор във водата за поливане.

Внимавайте торта да не влиза в контакт с листенцата.

Преките слънчеви лъчи прогарят растението. Северния прозорец е най-доброто място за нея. Добре расте на изкуствена светлина.

Пампаската трева ще ви бъде благодарна, ако я оросявате, но това трябва да става непряко.

Растението се пресажда или разделя през пролетта. Това трябва да става с голямо внимание и много старателно, защото издънките са много чувствителни.


Солейролията има много плитка коренова система и затова се препоръчват плитки, широки купи или саксии с еднородна пръст. Може да се използва като зелена покривка за саксии заедно с други растения, които се нуждаят от висока влажност на почвата. Развива се доста бързо.

Размножаване

Използват се резници. Щом издънката се постави в почвата, пуска корени бързо.

Съвет на градинаря

От пролетта до лятото постоянно можете да подкастряте солейролията, но това не е задължително.



Опасности: Най-големите опасности са двете крайности – или преполиване или засушаване на почвата.

Вредители: Акари.


Тя е идеалното растение за начинаещи градинари. Подходяща е за детска стая.

За градината през Април

Агрокалендар на зеленчукопроизводителя през Април

Средната месечна температура за страната е между 11 и 13°С, по Черноморието и високите полета 9-11°С. Месечната сума на валежите за страната е 40-60 л/кв.м. Дни позволяващи работа на полето - 21.

До края на месеца са възможни слани и отрицателни температури, но метеорологичните и почвени условия благоприятстват развитието на по-студоустойчивите култури и болестите и неприятелите по тях.

През април продължават грижите за пикирания разсад и за гъстите разсади. Закаляваме разсада, изнасяме го на постоянно в полиетиленови оранжерии, тунелчета. В по-топлите райони разсада може да се изнесе в градината и на полето. Към средата на април се сеят краставиците корнишони, които ще се отглеждат на телена конструкция. Сеят се на открито морковите, копърът, магданозът и чубрицата. Към края на април се сеят дините и пъпешите.

Засяват се и се засаждат на открито:

Култура Срок на сеитба Температура
на поникване
Сетбена норма
кг/дка
Брой растения
в декар
Домати:
- ранни 17-30.IV 14-16 засаждане 4 000-4 500
- средно ранни 25.IV-15.V 14-16 засаждане 5 000-5 500
- безразсадни 1-10.IV 14-16 0.15-0.20 10 000-15 000
Дини 25-30.IV 14-16 0.4-0.5 800-1 000
Краставици 25.IV-10.V 14-16 0.3-0.45 1 500-2 000
Пипер 14-16 0.1-0.15 10 000-14 000
- ранен 25.IV-5.V 14-16 засаждане
Тиквички 25.IV-10.V 10-12 0.6-0.8 1 200-1 600
Фасул 10-20.IV 8-10 10-15 40 000-50 000
Целина 15.IV-15.VII 2-3 0.02-0.03 11 000-12 000


Пръскайте срещу маната по лука, луковата муха, листните въшки по краставиците и доматите. Пръскайте с подходящи хербициди срещу всички плевели в градината. Водете борба с телените червеи, поповите прасета и др.

http://agrosaveti.com/agro-calendars/vegetable-growing.html

Ранно производство на краставици в полиетиленови оранжерии



Ранното производство на краставици в полиетиленови оранжерии протича през период, когато климатичните условия са благоприятни. Затова то се застъпва във всички райони на страната.


Отглеждане на разсад за ранно производство на краставици в полиетиленови оранжерии

Семената на краставиците се засяват около 30 дни преди засаждането на разсада - за топлите райони на страната - в началото на март.

За сеитба на краставици се използват висококачествени, обеззаразени семена, а субстратът (смеската) се състои от 2 обемни части разложен оборски тор и една част почва и също се обеззаразява. В пълните със субстрат пластмасови саксии се засява по 1 рътено семе на дълбочина около 2 см.

След това се полива обилно със затоплена до 22-25°С вода и саксиите са нареждат плътно една до друга в добре затоплени съоръжения или помещения, в които се поддържа температура около 22°С и влажност на смеската 80-90%.

При тези условия семената поникват след 3-4 дни. След няколко дни, когато се оформят семеделите, температурата се понижава с 4-5°С и се осигурява максимално осветление. Намалява се и влажността на смеската. При поява на първия същински лист или малко по-рано разсадът се подсилва с торо-почвена смес (пласт дебел 2-2,5 см), което способства за образуване на по-силна коренова система и укрепване на младите растения. Преди засаждането разсадът трябва да е във фаза 2-3 листа и постепенно да се адаптира към условията (да се закали), при които ще се засади в полиетиленовите оранжерии.

Освен по описаната технология разсадът краставици може да се отглежда чрез пикиране. За целта семената се засяват в форми за разсад (терини), щайги или топли лехи на разстояние 4x4 см. Във фаза семедели растенията се пикират в саксии.


Подготовка на оранжериите за ранно производство на краставици

В покритите с обикновено полиетиленово фолио оранжерии почвата през есента се изорава на дълбочина 30-35 см. Дълбоката оран се предшества от торене с органични и с минерални торове. Внасянето на 8-10 т полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове, от които се използват предимно суперфосфат и калиев сулфат. Обикновено цялата торова норма се внася преди основната обработка. Само при почви с по-лек механичен състав 1/3 от нормата на тези торове се внася при предпосадъчната обработка на почвата или за подхранване преди първото окопаване на растенията.



Основната обработка на оранжерийните площи не е еднаква във всички оранжерии. Когато почвата е с дълбок хумусен слой, а подпочвата - водопропусклива, обработва се по-дълбоко с обръщателен плуг. При опасност от изнасяне на повърхността на соли, оранта се извършва без обръщане на почвения слой. Тогава е необходимо да се прави продълбочаване на 40-50 см.



При сезонните полиетиленови оранжерии често почвата през зимата се преовлажнява. Затова няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с полиетиленово фолио. Така почвата се затопля и се просушава, като в обедните часове оранжериите се проветряват.

Преди саденето на краставиците почвата се култивира на дълбочина 18-20 см и се фрезова на 10-12 см. Внасят се примамки срещу неприятелите.


Засаждане на краставиците

На водопропускливи и леки почви краставиците се отглеждат браздово (едноредово) на разстояние 90х40 см. Когато почвата е по-тежка и влагоемна, оформят се бразди и леко издигнати лехи за засаждане на двуредови ленти.


Лехите се правят широки 100 см, браздите - 50 см, а растенията се засаждат на 40-50 см едно от друго. Този начин на садене на краставиците има предимство, защото разстоянието между лентите не се уплътнява от поливките, а се използва за пътека. Растенията се засаждат плитко, тъй като горният почвен слой е по-добре затоплен от слънчевото греене. Веднага след засаждането на краставиците се поливат със слабо затоплена вода.


Грижи за краставиците след засаждането

Поддържането на топлинния режим в оранжерията за ранно производство е от най-голямо значение за растежа и за плододаването на краставиците. През първите няколко дни след засаждането на краставиците температурата се поддържа около 25°С през деня и 15-18°С през нощта, а през следващия период тя варира в зависимост от времето и от състоянието на растенията. В топли слънчеви дни температурите от 22 до 28°С, а в облачни дни от 20 до 25°С се отразяват благоприятно върху нарастването на плодовете. Нощните температури са с 4-5°С по-ниски от дневните. Когато листната маса е по-слабо развита и е необходимо да се активизира растежът, температурата се поддържа сравнително по-ниска.

Регулирането на топлинния режим в полиетиленовите оранжерии без отопление, засадени с краставици, е трудно. Затова често се прилага допълнително покриване на оранжериите с втори пласт фолио, а на растенията - с вътрешни тунели.

Редовната обработка на почвата и по-ранното прекратяване на проветряването на оранжериите в следобедните часове също са важни агротехнически мероприятия за поддържане на топлинния режим.

Голямо е значението на влажността на почвата и на въздуха. Първите поливки на краставиците са с хладка вода по гнезда, а в началото на май се полива предимно капково и гравитачно по образци или чрез оросяване. През този период и по-късно интервалите между поливките на краставиците се намаляват и при силно водопропускливи почви са през 4-5 дни. По този начин влажността на почвата се поддържа около 80% от ППВ.

Високата постоянна влажност на почвата е фактор за поддържане на влажността на въздуха в оптимални граници. Чрез внимателно проветряване, без да се допускат въздушни течения, влажността на въздуха се регулира между 80 и 90%. Голямо значение за това има продължителното (до края на беритбите) задържане на покривното фолио върху оранжерийните конструкции, което спомага за повишаване на добива.

През вегетацията краставиците се подхранват главно с азотни торове. По изключение, ако не са внесени с основното торене, част от фосфорните и калиевите торове се дават с азота при първото подхранване с окопаването.

Дозите на азотните торове са малки - около 10 кг на декар, като интервалите са къси - 10-15 дни, в зависимост от състоянието на растенията и на почвата. Силно влияние върху добива от краставици има подхранването с полуразложен или с пресен оборски тор, размит в поливната вода. Извършва се 4-5 пъти, като за всяко подхранване се използва 1-1,5 т оборски тор на декар. Първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването или малко по-рано, обаче винаги се контролира съдържанието на нитрати в плодовете.

Стъблата се прикрепват на телена конструкция с височина 1,8-2 м с манила при 4-ти - 5-ти лист, а горният край на нишката се привързва с подвижен възел за тела. По този начин манилата се отпуска, когато е необходимо.


В полиетиленовите оранжерии краставиците може да се отглеждат и без прикрепване на стъблото. С това обаче се намалява не само разходът на ръчен труд но и количеството на стандартна продукция.

При растенията, отглеждани чрез прикрепване, се прилага резитба за формиране на стъблото и за определяне на количеството на плодовете. Тя е в зависимост от сортовите особености.

За увеличаване на ранния добив на краставици от сорта Гергана и на други сортове, които образуват мъжки и женски цветове, разклонения се оставят на 20-25 см от основата на стъблото. На тази височина на стъблото първите 1-2 разклонения се пензират на един лист и един плод, а по-горните - на 2-3 и повече плода. Оставят се всички плодове, образувани по стъблото.

Ако разклоненията са по-дълги, вегетацията се удължава и общият добив е по-висок. Това се дължи на биологичните особености на сорта - растенията образуват по-голямата част от плодовете по разклоненията.

При сорта Сандра и други сортове краставици, които образуват само женски цветове, първият плод се оставя на стъблото на височина 4-ти - 5-ти лист, а при по-слабите растения и по-високо. Следващите плодове се формират в пазвата на всеки лист по стъблото, като не се допуска оставянето на „двойки" плодове. При посочените сортове върхът на растенията се отстранява, когато достигне 10-15 см над шпалирния тел.

В тази част на централното стъбло се оставят 2-3 разклонения, които се прехвърлят над тела и се спускат свободно надолу. Върховете им се пензират, когато достигнат 70-80 см над почвената повърхност. По този начин плододаването на краставиците се премества отначало в горната микрозона, а по-късно обратно - надолу, в тази част, където през лятото микроклиматът е по-благоприятен за краставиците. През вегетацията растенията се окопават неколкократно на 8-10 см дълбочина с леко загърляне на стъблата. Така се създават условия за образуване на по-силна коренова система. Благоприятно на плододаването се отразява и мулчирането на почвата със слама, с полуразложен оборски тор, с оризови люспи и др.

Беритби

Първата беритба на краставиците започва през втората половина на май, а при отоплявани оранжерии значително по-рано, и последната приключва праз юли. Добивът на краставици в зависимост от сорта и от прилаганата технология е от 8 до 10 т от декар.


http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/784-proizvodstvo-krastavici-oranjerii.html

Отглеждане на зелен чесън

Производство на зелен чесън е много сходно с производството на зелен лук от едър арпаджик.

Като посадъчен материал се използват само сортове зимен чесън. От него има популации, които развиват много едри растения с широки листа като на праза.

Подготовката на почвата за отглеждане на зелен чесън се състои в предсеитбено наторяване с 3-4 тона полуразложен или разложен оборски тор и 30-40 кг суперфосфат на декар. Площта се полива обилно с вода и се прекопава на дълбочина 20 см. Ведната след това се бранува, за да се ограничи изпарението на влагата.

Най-подходящ срок за засаждане на зелен чесън е средата на октомври, за да могат до настъпването на зимата растенията да се вкоренят добре, което ги предпазва от измръзване през зимата.

Засаждането се извършва на ръка в браздички при разстояние 20 см между редовете и 5 см между растенията в реда. За 1 декар в зависимост от едрината на скилидите са необходими 150-300 кг посадъчен материал от зимния чесън.

Рано пред пролетта, след като почвената повърхност просъхне, се извършва подхранване с 15-20 кг/дка амониев нитрат и окопаване. Обикновено се извършват две плитки окопавания, с които се цели да се унищожат плевелите и да се подобри въздушно-газовият режим в почвата. Това затопля повърхностния почвен слой.

При ранните пролетни засушавания през март, април, май, които съвпадат с периода на усилен растеж на чесъна, се извършват редовни поливки. Това ускорява растежа на чесъна и увеличава количеството на стандартната продукция.

Прибирането на зеления чесън започва в началото на април.


Годните растения се изскубват внимателно, за да се запазят останалите. Веднага след скубането се полива, за да се ускори растежът на останалите растения. Изскубаните растения се почистват от кал и изсъхнали листа и се завързват на връзки по 5-10 броя. От декар зелен чесън се получават 6000-10 000 връзки.


http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/1728-zelen-chesyn-otglezhdane.html