Ранното производство на краставици в полиетиленови оранжерии протича през период, когато климатичните условия са благоприятни. Затова то се застъпва във всички райони на страната.
Отглеждане на разсад за ранно производство на краставици в полиетиленови оранжерии
Семената на краставиците се засяват около 30 дни преди засаждането на разсада - за топлите райони на страната - в началото на март.
За сеитба на краставици се използват висококачествени, обеззаразени семена, а субстратът (смеската) се състои от 2 обемни части разложен оборски тор и една част почва и също се обеззаразява. В пълните със субстрат пластмасови саксии се засява по 1 рътено семе на дълбочина около 2 см.
При тези условия семената поникват след 3-4 дни. След няколко дни, когато се оформят семеделите, температурата се понижава с 4-5°С и се осигурява максимално осветление. Намалява се и влажността на смеската. При поява на първия същински лист или малко по-рано разсадът се подсилва с торо-почвена смес (пласт дебел 2-2,5 см), което способства за образуване на по-силна коренова система и укрепване на младите растения. Преди засаждането разсадът трябва да е във фаза 2-3 листа и постепенно да се адаптира към условията (да се закали), при които ще се засади в полиетиленовите оранжерии.
Освен по описаната технология разсадът краставици може да се отглежда чрез пикиране. За целта семената се засяват в форми за разсад (терини), щайги или топли лехи на разстояние 4x4 см. Във фаза семедели растенията се пикират в саксии.
Подготовка на оранжериите за ранно производство на краставици
В покритите с обикновено полиетиленово фолио оранжерии почвата през есента се изорава на дълбочина 30-35 см. Дълбоката оран се предшества от торене с органични и с минерални торове. Внасянето на 8-10 т полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове, от които се използват предимно суперфосфат и калиев сулфат. Обикновено цялата торова норма се внася преди основната обработка. Само при почви с по-лек механичен състав 1/3 от нормата на тези торове се внася при предпосадъчната обработка на почвата или за подхранване преди първото окопаване на растенията.
Основната обработка на оранжерийните площи не е еднаква във всички оранжерии. Когато почвата е с дълбок хумусен слой, а подпочвата - водопропусклива, обработва се по-дълбоко с обръщателен плуг. При опасност от изнасяне на повърхността на соли, оранта се извършва без обръщане на почвения слой. Тогава е необходимо да се прави продълбочаване на 40-50 см.
При сезонните полиетиленови оранжерии често почвата през зимата се преовлажнява. Затова няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с полиетиленово фолио. Така почвата се затопля и се просушава, като в обедните часове оранжериите се проветряват.
Преди саденето на краставиците почвата се култивира на дълбочина 18-20 см и се фрезова на 10-12 см. Внасят се примамки срещу неприятелите.
Засаждане на краставиците
На водопропускливи и леки почви краставиците се отглеждат браздово (едноредово) на разстояние 90х40 см. Когато почвата е по-тежка и влагоемна, оформят се бразди и леко издигнати лехи за засаждане на двуредови ленти.
Лехите се правят широки 100 см, браздите - 50 см, а растенията се засаждат на 40-50 см едно от друго. Този начин на садене на краставиците има предимство, защото разстоянието между лентите не се уплътнява от поливките, а се използва за пътека. Растенията се засаждат плитко, тъй като горният почвен слой е по-добре затоплен от слънчевото греене. Веднага след засаждането на краставиците се поливат със слабо затоплена вода.
Поддържането на топлинния режим в оранжерията за ранно производство е от най-голямо значение за растежа и за плододаването на краставиците. През първите няколко дни след засаждането на краставиците температурата се поддържа около 25°С през деня и 15-18°С през нощта, а през следващия период тя варира в зависимост от времето и от състоянието на растенията. В топли слънчеви дни температурите от 22 до 28°С, а в облачни дни от 20 до 25°С се отразяват благоприятно върху нарастването на плодовете. Нощните температури са с 4-5°С по-ниски от дневните. Когато листната маса е по-слабо развита и е необходимо да се активизира растежът, температурата се поддържа сравнително по-ниска.
Регулирането на топлинния режим в полиетиленовите оранжерии без отопление, засадени с краставици, е трудно. Затова често се прилага допълнително покриване на оранжериите с втори пласт фолио, а на растенията - с вътрешни тунели.
Редовната обработка на почвата и по-ранното прекратяване на проветряването на оранжериите в следобедните часове също са важни агротехнически мероприятия за поддържане на топлинния режим.
Голямо е значението на влажността на почвата и на въздуха. Първите поливки на краставиците са с хладка вода по гнезда, а в началото на май се полива предимно капково и гравитачно по образци или чрез оросяване. През този период и по-късно интервалите между поливките на краставиците се намаляват и при силно водопропускливи почви са през 4-5 дни. По този начин влажността на почвата се поддържа около 80% от ППВ.
Високата постоянна влажност на почвата е фактор за поддържане на влажността на въздуха в оптимални граници. Чрез внимателно проветряване, без да се допускат въздушни течения, влажността на въздуха се регулира между 80 и 90%. Голямо значение за това има продължителното (до края на беритбите) задържане на покривното фолио върху оранжерийните конструкции, което спомага за повишаване на добива.
През вегетацията краставиците се подхранват главно с азотни торове. По изключение, ако не са внесени с основното торене, част от фосфорните и калиевите торове се дават с азота при първото подхранване с окопаването.
Дозите на азотните торове са малки - около 10 кг на декар, като интервалите са къси - 10-15 дни, в зависимост от състоянието на растенията и на почвата. Силно влияние върху добива от краставици има подхранването с полуразложен или с пресен оборски тор, размит в поливната вода. Извършва се 4-5 пъти, като за всяко подхранване се използва 1-1,5 т оборски тор на декар. Първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването или малко по-рано, обаче винаги се контролира съдържанието на нитрати в плодовете.
Стъблата се прикрепват на телена конструкция с височина 1,8-2 м с манила при 4-ти - 5-ти лист, а горният край на нишката се привързва с подвижен възел за тела. По този начин манилата се отпуска, когато е необходимо.
В полиетиленовите оранжерии краставиците може да се отглеждат и без прикрепване на стъблото. С това обаче се намалява не само разходът на ръчен труд но и количеството на стандартна продукция.
При растенията, отглеждани чрез прикрепване, се прилага резитба за формиране на стъблото и за определяне на количеството на плодовете. Тя е в зависимост от сортовите особености.
За увеличаване на ранния добив на краставици от сорта Гергана и на други сортове, които образуват мъжки и женски цветове, разклонения се оставят на 20-25 см от основата на стъблото. На тази височина на стъблото първите 1-2 разклонения се пензират на един лист и един плод, а по-горните - на 2-3 и повече плода. Оставят се всички плодове, образувани по стъблото.
Ако разклоненията са по-дълги, вегетацията се удължава и общият добив е по-висок. Това се дължи на биологичните особености на сорта - растенията образуват по-голямата част от плодовете по разклоненията.
При сорта Сандра и други сортове краставици, които образуват само женски цветове, първият плод се оставя на стъблото на височина 4-ти - 5-ти лист, а при по-слабите растения и по-високо. Следващите плодове се формират в пазвата на всеки лист по стъблото, като не се допуска оставянето на „двойки" плодове. При посочените сортове върхът на растенията се отстранява, когато достигне 10-15 см над шпалирния тел.
В тази част на централното стъбло се оставят 2-3 разклонения, които се прехвърлят над тела и се спускат свободно надолу. Върховете им се пензират, когато достигнат 70-80 см над почвената повърхност. По този начин плододаването на краставиците се премества отначало в горната микрозона, а по-късно обратно - надолу, в тази част, където през лятото микроклиматът е по-благоприятен за краставиците. През вегетацията растенията се окопават неколкократно на 8-10 см дълбочина с леко загърляне на стъблата. Така се създават условия за образуване на по-силна коренова система. Благоприятно на плододаването се отразява и мулчирането на почвата със слама, с полуразложен оборски тор, с оризови люспи и др.
Първата беритба на краставиците започва през втората половина на май, а при отоплявани оранжерии значително по-рано, и последната приключва праз юли. Добивът на краставици в зависимост от сорта и от прилаганата технология е от 8 до 10 т от декар.
http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/784-proizvodstvo-krastavici-oranjerii.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар