понеделник, 5 октомври 2009 г.

Брасика - Декоративно зеле

Никоя есенна градина не е завършена без декоративното зеле. Със своите къдрави червени, зелени и розови листа, това растение идеално допълва есенната тема, чак до първите слани.

Какви ли не зелета има - главесто, цветно, къдраво. И още - броколи, брюкселско. Това са все различни видове зеле. От тях най-непознато за нас е декоративното, което в българските градини все още е рядкост.

Но от няколко години по-големите цветарски фирми предлагат декоративно зеле на любители и специалисти. Най-големи почитатели на декоративното зеле са японците, които са го отглеждали още през средните векове и са създали много сортове, различни както по форма, така и по цвят. А вече има и такива с дълги стъбла, които успешно се използват за рязан цвят и направа на букети. Растенията са двугодишни.

Декоративният им ефект обаче се проявява само през първата година. На втората година израстват високи стъбла с дребни жълти цветове. Декоративното зеле не образува глава, а само многобройни листа, дълбоко и силно накъдрени, с различно оцветяване, понякога във вид на концентрични кръгове. Най-често външният кръг е от зелени листа, после следват бледорозови и колкото се отива по-навътре, цветът им потъмнява.

Понякога този вид твърде трудно може да покрие представите ни за зеле - листата са много, рехави са и са различно обагрени. Късната есен и зимата са благоприятни за декоративното зеле. Когато температурата падне до минус 10 градуса, оцветяването на листата става все по-тъмно.

Такова зеле можете да си засадите върху празните лехи, оставени от едногодишните цветя, и да се радвате на красивите листа, които се подават под снега. Така вашата цветна градина няма да навява тъга и ще ви поднесе приятна изненада. Още повече че листата му сменят цвета си. Декоративно зеле можете да отгледате и на балкони и тераси в саксии или сандъци. То може да се аранжира и с други цветя.

Балконското отглеждане обаче изисква спазването на някои условия: саксиите или другите съдове да са достатъчно широки и големи, почвата да е богата на хранителни вещества, да съдържа и известно количество пясък. За такова отглеждане семената се засяват в началото на юни, а разсаждането става в средата на юли. Е, ако ви омръзне да го гледате, спокойно можете да го нарежете за салата, която по вкус и качество съвсем не се различава от тази, приготвена от обичайното зеле.

За да се развиват добре декоративното зеле трябва да го засадите върху върху глинести и песъчливи почви богати на хумус. Поливайте често и подхранвайте растенията. В началото внасяйте азотни и органични подобрители, това ще ускори растежа им. Ако почвите са по-плодородни, 2-3 подхранвания с интервал от 10 дни са достатъчни. На бедни почви обаче, са необходими поне 4-5 внасяния. Поливайте обилно в сухо време.


Ако искате да отгледате това интересно растение във вашата градина, може да засеете семената през март в саксии. Запълнете съдвете с със торф, листовка и пясък в съотношение 2:2:1 и полейте след това. Във всяка саксия се сложете по 2 семена на дълбочина от 1 см и засипете със субстрата.

Ако температурата на въздуха е 18-20 градуса, първите стръкчета ще се появят след около 5 дни. При по-ниска температура прорастването ще стане по-късно. През пролетта, може да пресадите растението на открито. Декоративното зеле се засажда по единично или в групи. Ниските сортове са подходящи за цветни бордюри.



http://www.udoma.com/?view=material&cat=10&itype=&info=1825
http://www.farmer.bg/news_view.php?id=2122

Италиански кипарис - Стрикта

Този кипарис е известен с няколко имена - Италиански кипарис, Средиземно морски кипарис, Tuscan, Pyramid Cypress "Stricta"...
Вирее по средиземноморието.
Това е кипарис с по-издължена корона. Вечно зелен е.


Вирее на слънчеви места със сухи, алкални и кисели почви.
Достига височина от 3 до 20 метра.
Издържа на застудяване.

Наредени в колона се използват за спиране на ветровете. Много често се нареждат по бреговете, за да пазят от бризовете.
Можете да засеете този кипарис от семена през пролетта или чрез резници през лятото. Той се развива бързо.

Изключително красив и подходящ за озеленяване на паркове и градини. Можете да използвате един или няколко кипариса и в двата случая изглежда много елегантно и величествено.

Маслина

Маслините (Olea) са род бавнорастящи , но дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae), широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия.

Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка. Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Плодовете на маслината за производство на зехтин са дребни и богати на масло. Най-подходящи сортове за нашите географски ширини и по конкретно само в някои микро райони са сортовете Агрио (дива - зелена) и Петро (камък - черна).

У нас може да вирее единствено В Ивайловградско, Пловдивско - полите на Родопите и Петричко, както и по Черноморието, но само на защитени от вятър места. Издържат до -15°С. Плододаването започва 3-4 година като цветовете се образуват на младите клонки. Най чистия зехтин по средиземноморието се произвежда на Крит, като същия бива приготвен от маслиновите дървета преди плодът да узрее напълно. Плодът е по лек от зрелия напълно, но суровината е по-качествена, а ароматът не е така тежък както при напълно узрелия плод.


Маслината (Olea europaea) е от предпочитаните и сравнително лесни за отглеждане като бонсаи дървета.
Набръчканата кора, интересната форма на ствола и клоните и зелените плодове я правят изключително декоративна. Малкото маслиново дръвче внася късче средиземноморски пейзаж в студените зимни дни в градското жилище.


Несъмнено маслината е най-големият дълголетник сред културните растения – в естествени условия някои дървета живеят повече от 1000 години. Произхождаща от Средиземноморието, тя обича светлината и е устойчива на горещина и суша, но понася с лекота и силните ветрове, минусовите температури, бедната почва. Маслиновите дървета достигат 10-15 м височина, с възрастта стволът им се покрива с интересна сиво-зелена кора и се изкривява в най-причудливи форми. Листата са тъмнозелени отгоре и сребристосиви отдолу, твърди, в състояние да запазят влагата дълго време. Малките бели цветчета са ароматни, събрани в съцветия. Плодовете отначало са зелени, с узряването стават тъмновиолетови. Непретенциозна и щедра, маслината е дървото, на което човекът винаги ще остане длъжник.

Почвата да е лека и пропусклива

Бонсаят маслина е светлолюбив, но може да расте и на полусянка. За да се развива успешно, е добре през лятото да се изнася на открито (на балкона или на двора). През зимата се внася в светло неотоплявано помещение. Оптималната температура е в границите на 2-20ºС, най-добре 5-10ºС.
Подходящият субстрат за засаждане е смес от глинеста почва, хумус и парченца камъни (може и едрозърнест пясък), могат да се използват и други почвени смеси за бонсаи. Важното е почвата да пропуска леко вода и въздух. Пресажда се веднъж на 2-3 години, най-добре през пролетта, тогава се подрязват леко и коренчетата.

Резитбата

За оформянето на своя бонсай използвайте подрязване на клонките (не по-често от 2-3 пъти в годината). Имайте предвид, че следите на мястото за завръзването ще останат дълго по кората на дръвчето, така че действайте внимателно.

Полива се умерено, при пресъхване на почвата. През зимата е много важно да се пази от преполиване. В случай че все пак се налага да зимува в отоплявано помещение, растението ще се нуждае от повече вода, но винаги се придържайте към правилото, че е по-добре по-суха почва, отколкото преовляжняване.

От пролетта до есента се подхранва на всеки две седмици с торове за бонсаи. През зимата подхранването става веднъж месечно, а в случай че растението зимува при температура под 10ºС, подхранването се спира до пролетта.

Дори като бонсай, маслината е устойчива на болести и неприятели. Най-опасни за нея са паяжинообразуващите акари. Те се забелязват трудно, видими са по-скоро последствията – листата се деформират, започват да опадат, и се оплитат в паяжина. Борбата с вредителите трябва да се води своевременно с подходящи препарати от аграрната аптека.

Проблеми с маслината?

Ако маслината в саксията неочаквано за вас "хвърли" листата си, това може да е следствие от недостатъчно поливане. Растението не реагира на засушаването веднага, а след известно време. Затова не може да се определи точният момент, когато влагата е била недостатъчна.

Маслината в саксия ще преживее зимата много добре, ако е разположена правилно: там, където е максимално светло и прохладно. За зимуващите растения температурата около нулата е подходяща, а температура над 15 градуса е прекалено висока. Тогава те могат да бъдат нападнати от вредни насекоми. При недостатъчно светлина маслината също може да реагира с окапване на листата. През лятото растенията задължително трябва да бъдат поставени на слънчево място, иначе няма да цъфнат и да завържат плод. За да се опрашат успешно цветовете и в последствие да се образуват плодове, е добре да разположите едно до друго две растения.

Маслината от семена се засява на 3-5 см. Местните гърци засявали семената след като пилетата ги изядат и след това изакат. Затова можете да накиснете семката в оцет за едно денонощие и след това ги засейте.

Зимата приберете храста на топло - това е най-сигурния начин да запазите маслината от измръзване.



http://zeleno.bg/bg/articles/327-maslinata-se-kipri-s-tsvyat-i-v-miniatyurni-formi.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0