сряда, 14 май 2008 г.

Порта за къщата или вилата

Градинските врати и порти са облика на вашия дом. Те първи посрещат посетителите и създават и първото впечатление за стопаните.
Подходящо подбрана и правилно поставена, портата подчертава стила, не само на къщата, но и на градината. Тя трябва да е в тон с оградата и със стила на двора. Това до голяма степен определя нейният вид.
С непретенциозна дървена конструкция, със строги линии или пък с екстравангарден дизайн, хубавата врата радва окото.
Градинска врата можете да поставите и вътре в двора, като преграда между две различни зони. Така ще разнообразите пространството и ще дефинирате зоните.

Днес се предлагат най-различни врати, но класическата градинска врата е с едно крило.
Конструкцията трябва да е стабилна. В повечето случаи липсва каса за вратата. В някои случаи дори се закрепя за оградата.

Електрониката и автоматизацията, вече са част от модерния дом и се използват за всяка врата, независимо от модела, размера и предназначението и. Можете да монтирате дистанционно управление, да поставите заключващо устройство - механично или електронно, система която известява за всеки посетител, камери и др.

Градинската врата може да е ажурна, която прегражда пространството, но не ограничава видимостта към улицата или другите части на градината.

Ажурната врата може да бъде изработена както от метал, така и от дърво. Но най-разпространени са металните.Ако искате да поставите вратата на извънградска вила или селска къща, специалистите препоръчват лека и семпла дървена порта. Тя се вписва по лесно и хармонично на фона на зелената ограда от подрязани храсти, каменната зидария или бяло измазаният зид. Когато погледа на посетителя минава в градината през вратата, добре е той да попадне на предвидливо пресметната гледка - а именно - красиво дърво или храст обсипан с цветове, декоративна чешма скулптора, красива беседка, стълба или входа на къщата.

Плътната врата е за големи парцели.
Според специалистите тенденциите в нашата страна в последно време са за поставяне на високи огради и плътни порти със самостоятелно покривче, които ни връщат назад във времето и превръщат атмосферата на българското възраждане.
Плътната изолация на двора с плътната градинска врата създава едно затворено пространство, скрито за външните хора.
Плътната ограда врата и плътната врата, стесняват визуално пространството и затова са по-подходящи за големи пространства.Обикновените дървени врати са леки, сравнително евтини и притежават декоративни качества. Но не са толкова надеждни, ако трябва да ги използвате за да ограничите нахлуването на чужди лица. Лесни са за изработка и са много устойчиви на неблагоприятни атмосферни условия.
Ако решите да си направите такава врата изберете здрава и по-трудно загниваща дървесина. Чамът според специалистите е сред най-нежните дървесни видове и се нуждае от ефикасна защита, за да не се увреди бързо. Предимствата му са, че е лесен за работа, евтин е и се подлага идеално за импрегниране. Могат разбира се и други видове - бреза, дъб, орех, кестен и др.
Според най-новите тенденции много актуална е избелената дървесина, която създава ретро ефект. Дървото може да е боядисано или само импрегнирано, покрито с матов или гланцов лак. Идеално е да се избере микропореста боя, която позволява на дървото да диша и пречи на водата да прониква в дървесината.
Класиката е врата от дъски, на които жилкуването не е скрито под боя, а е оставено видимо.
За да се постигне хармония и единство, всички дървени елементи в градината - оградки, пейки, парапети, градинска врата, трябва да са изработени от един и същ вид дървесина.

Металните врати са най-дълговечни. И в това е тяхното предимство.
Вариантите са много, можете да си закупите готова врата в комплект с ограда или да си направите поръчка на ръчно кована по ваш модел. Но ако искате да постигнете индивидуалност и собствен стил, по-добре е да си поръчате врата по поръчка. Така вие ще притежавате уникална врата, която никои друг не притежава.
Металната врата може да е изцяло ажурна, да има плътна долна част или да е изцяло плътна.
Възможностите за декорация са големи - малки розетки, вити листа и клони, спирали, елегантни копия и пики и т.н.
В горната си част, вратата може да завършва в права линия или с елегантна дъга.
Преди боядисване трябва да изстържете с шкурка ръждата, да я грундирате и чак след това да сложите боята.
Изборът на цвят е от голямо значение.
Изборът на цвят е пряко свързан с ефекта, които искате да постигнете.
Единият начин е да изберете подчертано оцветяване, чрез което вашата врата да изпъкне и да се забелязва отдалече. Другият вариант е да направите вратата по-дискретна и незабележима, чрез подходяща цветова гама.
Например зелената врата се слива с растителността и е по трудна за забелязване. Ако искате да създадете усещане за естественост, оставете естествения цвят на дървото и само лакирайте с безцветен лак. Естественото дърво се съчетава добре с ограда от зидан камък или видима тухла.
Тъмния цвят на оградата пък контрастира с бялата мазилка и подчертава ролята на вратата.
Елегантна и ефирна е вратата, когато е боядисана в бяло, която контрастира и се откроява добре на тъмната зеленина в градината.

Арх. Таня Иванова
http://www.gradinata.bg/index.php?article=164

Да засеем подправки - част 2

Кардамом
/Elettaria cardamomum/

• Той намира приложение и в месопреработвателната и ликьорената промишленост, където се използва като консервант и за ароматизиране.

• Плодовете на кардамома са използвани още от елините и римляните. В трудовете на Хипократ се споменава за тях.

• Плодовете се добиват от многогодишното, достигащо до 2—3 м на височина тревисто растение елетария, срещащо се в Южна Индия и принадлежащо към сем.Зингиберови.

• Култивира се в ред тропически страни, главно в Южна Индия. Плодовете са сламено жълти, дълги до 2 см и широки 6 мм, закръглени триделни кутийки с дръжчици. Във всеки един от дяловете им се намират два реда червеникави или по-тъмни, ръбести 6—8 семенца. Семенцата имат особено благоуханен аромат и приятен вкус.

• Най-доброкачествени се смятат плодовете на малабарския кардамом.

• На пазара се срещат още цейлонски, бомбайски.алепски и други видове кардамом, които се използват като подправка, но не и за лечебни цели поради високото съдържание на етерично масло.

• Плодовете и маслото се използват главно като апетитовъзбуждащо средство, понеже стимулират отделянето на секрети в стомаха и червата. Те действуват още антисептично, тонизиращо върху организма, но леко възбуждат централната нервна система.

• В народната медицина се прилага като газогонно средство. Използва се в малки дози (прах на върха на ножа 3 пъти дневно 15—20 мин преди хранене).
В традиционната индийска медицина кардамонът се смята за най-добрия стимулатор на храносмилането, който за разлика от пипера, горчицата, лука и чесъна не дразни лигавицата на устата и стомаха. Индийските лекари смятат, че кардамонът помага и при гадене.



Карамфил
/Syzygium aromaticum/
• Заедно с канелата пъпките на карамфила служат за подобряване мириса на меденките и други дребни сладки (1—2 броя карамфилови пъпки на 1 л компот или вино, както и на ястие от 2 порции).

• Карамфилът е съставка на къри. Той не се комбинира с пресни подправки като магданоз, целина, копър, чесън и др.

• Египтяните, древните китайци и индусите са познавали карамфила още преди новата ера. В Китай напр. дворяните се доближавали до императора само с карамфил в уста, за да бъде ароматен дъхът им.

• Както и други подправки, карамфилът е бил монопол на португалците и испанците. Французите обаче успяват да се снабдят с разсад и да организират култивиране през 1769 г. на о. Амбоан.

• Използват се недоразвитите цветни пъпки на високото до 25 м карамфилово дърво от сем.Миртови.

• Неговата родина са Молукските и Филипинските острови. Култивира се в ред тропически страни, но най-много в Танзания. Пъпките са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус.

• Доброкачествените цветни пъпки, потопени във вода, трябва да плуват изправени или да потъват. Тези, които имат ниско съдържание на етерично масло, остават полегнали по повърхността на водата.
Препоръчва се при сърдечно-съдови заболявания, атеросклероза, влошаване на паметта в напреднала възраст, при херния и бронхит. Карамфилът също така възбужда апетита и премахва стомашно-чревните болки.
За подправка се използват недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво(вечнозелено дърво от семейството на миртата). По форма те наподобяват на малки гвоздейчета. Те са тъмнокафяви или червеникави, със силен приятен аромат и парлив вкус. На пазара се среща едър (над 10 мм) и дребен карамфил (до 4 мм).

Родината на карамфиловото дърво са Молукските острови, но сега се отглежда и на други острови в Индийския океан. Португалци и испанци го пренасят на Стария континент. През 1769 г. французите успяват да се снабдят с разсад от безценната подправка и я култивират в Европа.
В медицината карамфилът се използва още от времето на Хипократ. Притежава антисептични и анестезиологични свойства при лекуване на заболявания на устната кухина. Воден или спиртен разтвор на карамфилово масло се използва като средство за пропъждане на комари.

http://www.gotvetesmen.com/useful/spices/index.php?alphabet=%D0%9A&id=28
http://health.actualno.com/news_151738.html

Презареждащи се “свещи” за градина

Благодарение на реалистичния си външен вид, тези "свещи" лесно биха Ви заблудили, че са истински. При тях обаче восъкът е заменен от силикон, а огънят от LED светлина. Особено подходящи са за градината като можете да бъдете сигурни, че вятърът не може да ги изгаси.
Продават се по четири в комплект и зарядно устройство.http://archzine.com/index.php/category/garden

Да засеем подправки - част 1

Подправките не само подобряват вкуса на храната, но също така са и полезни за здравето.
Можете да си направите хубави лехи от подправки, които не само да красят градината, а също така и да са полезни за домакинството.

Кимион
/Cuminum cyminum L./

• В готварството понякога кимът и кимионът се объркват, тъй като имат подобни имена, но те се различават по външен вид и химично съдържание.

• Най-бързо се разпознават по мириса. В кимиона се усеща слаба миризма на дървеници, тъй като в етеричното му масло се намира куминов алдехид, на който се дължи тази миризма.

• Като подправка той се използва в смес с други, докато кимът се употребява и самостоятелно.

• Плодовете на кимиона влизат в състава на къри. Те са любима подправка на арабските, индийските и латиноамериканските народи.

• Кимионът е двугодишно растение от сем.Сенникоцветни.
Той подобрява кръвообращението, помага при кашлица, премахва болките в стомаха и червата. Кимионът може да се използва и като чай (1 ч. л. кимион се залива с 250 мл вряла вода и след 10 минути се прецежда). Чаят се пие топъл, на малки глътки. Той отстранява газовете и спазмите в храносмилателния тракт.


Шафран/Crocus sativus L./
• Култивира се главно в Южна Европа, Индия и др.

• От 100 000 цветчета се получава 5 кг суровина, от която след изсушаване се добиват 1 кг близалца. Те са с тъмнооранжев цвят и нагарчащ вкус. Мирисът е специфичен.

• Не по-малко ценено е и свойството му да оцветява в жълт цвят.

• Шафранът е силен оцветител. За оцветяването на 3 литра вода са необходими 2 сухи близалца.

• Шафранът се използва за приготвяне на очни капки, при болести на черния дроб, стомах, при силна кашлица.

• Силният своеобразен аромат на шафрана и способността му да оцветява ястията му осигурява широко използване като подправка.

• Използва се в сладкарството при приготвянето на бисквити, кексове, пудинги, сладкиши, блатове.

• Добавя се в плодови желета, кремове, мусове и сладоледи.

• С него се оцветяват светли бульони (зеленчукови, рибни), вегетариански супи.

• В Близкия изток и в Южна Европа се използва за ароматизиране и оцветяване на ястия с ориз (пилафи, паели и т.н.).

• Добавя се и в ястия с агнешко, риба и птици за увеличаване на аромата и за оцветяване.

• Много добре се съчетава с домати и аспержи.

• Тъй като шафранът е силна подправка, трябва да се използва в минимални количества. Предозирането може да направи блюдата горчиви. Добре е предварително шафранът да се разтвори в малко горещ бульон, вода или мляко. Водният разтвор се получа при прибавянето на 1 грам подправка на 120 г гореща вода. Разтворът може да се използва след минимум 20 минути.

• В горещите блюда шафранът се добавя 5 минути преди края на готвенето, а в тестото – при замесването.

• Когато купувате шафран, той трябва да е на влакна или с контролирана марка. Трябва да е много добре изсушен, мек и нежен при докосване, с дълги влакна и с хубав цвят – червен, тук там с жълто, силно ароматен, с приятен вкус и мирис.

• Съществуват три качества шафран: Mancha най-висококачественият шафран от областта Ла Манча в Испания, Rio - следващата по-ниска категория, Sierra – трето качество шафран, с по-високо съдържание на жълт цвят.
Препоръчва се при анемия и сърдечно-съдови заболявания. Прочиства кръвта, лекува половото безсилие и притежава антисептично действие.

http://www.gotvetesmen.com/useful/spices/index.php?alphabet=%D0%A8&id=71
http://health.actualno.com/news_151738.html

Лоза, асма

Латинско име: Vitis
Популярно име: Лоза, асма
Вид: Листопадно
Декоративни плодове.
Обикновено лозата се отглежда, заради нейните плодове, но няколко вида се продават само заради декоративната им стойност.
Ако искате да аранжирате добре лозата, осигурете и подпори и греди, защото лозите се захващат с мустачки.

Сортове:
Гигантът е в група V.coignetiae - с нарязани листа, над 25 см в диаметър и стъбла дълги около 12м. Наесен листата стават златисти, а после алени.
V. vinifera "Brandt" е сорт на обикновената лоза със зелени листа, които почервеняват, преди да паднат.
V. vinifera "Purpurea" е с червени листа, кото потъмняват до пурпурно, преди да окапят.

Място и почва:
Почва с добри дренажни свойства, добре е да е варовита. Вирее на слънце или полусянка.

Подкастряне:
Отстранете нежеланите стебла през лятото.

Размножаване:
Чрез отводки през април или заложете резници в сандъче на открито в края на лятото.

http://www.gradinata.bg/index.php?plant=485