вторник, 3 юни 2008 г.

Календар на градинаря - Юни

През юни градината е по – красива от всякога. Положеният труд до момента дава и първите плодове.

Сега е моментът да засадите многогодишните в декоративната градина: бегонията, кандилката, невенът, карамфилът, хризантемите, цикламите, цинерарията, диантусът, лобелията,


трицветната теменуга, примулата, лютичето, сладкият грах, кученцето, ралицата и т.н.



Този месец цъфтят азалията, камелията, калината, дафне и др.

Извадете грудките на далията веднага, след като листата на растението увехнат. Съхранявайте ги на сухо и хладно място за през зимата.

Подгответе лехите в зеленчуковата градина с голямо количество органична тор.

Този месец е подходящ за засаждане разсада на броколито, брюкселското зеле, кориандъра, праза, марулята, граха, магданоза, спанака, карфиола.

Окастрете овошките, лозата, малините и къпините.

Можете да засадите младите ягоди в добре отцеждаща се почва, на слънчево място. По – добре подновете растенията, които са по - стари от три години.

Берете боба, граха и краставиците редовно, за да удължите продукцията.


Почистете лехите на ранните култури, използвайте ги повторно за същите видове или ги оставете незасяти за есенните култури.

Ако наторите многогодишните растения през юни, това ще окуражи растежа им в голяма степен.

Почистете градината от цъфтящите през пролетта видове, но не избързвайте прекалено - оставете листата им да увехнат от само себе си, осигурявайки хранителни вещества на луковиците за следващия сезон.

Следете за вредители и почиствайте редовно плевелите.

Ако имате смокиня, почистете градината от самораслите растения.

Осигурете защита от птиците на ягодите и френското грозде, които вече са започнали да раждат.



Сега е подходящият момент да размножите клематиса чрез резници.

През този месец можете да вземете резници от градинския карамфил (Dianthus plumarius).

Ако отглеждате цитрусови дръвчета в саксии, спокойно можете да ги изнесете навън за летните месеци.

Завържете новите леторасли на пълзящите рози.

Орежете ориенталския мак след като прецъфти. Почистете люляка от увехналите цветове.

Проверявайте ягодите и ги почиствайте старателно от загнили или нападнати от вредите плодове.

Можете да засеете в градината червена цикория, за да я оберете през есента, както и семена на двугодишни цветя, като напр. напръстник (Digitalis purpurea), които ще цъфнат следващата година.


Нанесете подходящ за вашата градина хербицид против плевели, следвайки внимателно инструкциите за прилагането му.

През юни е добре да поливате цветята в саксии и сандъчета два пъти на ден, тъй като те са особено чувствителни на суша и жега, а нужната влага лесно излиза през глинените контейнери. Позиционирайте ги на сянка, особено следобед.

Възможно е през този месец да възникне проблем при доматите и чушките. Доста често растенията се накъдрят и спаружват и дори обилното поливане не ги възстановява. Причината е вирусно заболяване, което се разпространява от хоботни насекоми. Единственото решение е да бъдат отстранени заразените растения, за да се ограничи болестта.

Поливайте зеленчуците редовно и равномерно, защото в противен случай може да започнат да загниват в основата на плода.

Почистете прецъфтелите цветове на здравеца, цинията, невена и розата.


Ако направите това, преди да са се разпръснали семената, това ще е от голяма полза за следващия цъфтеж на растенията. Желателно е да ги отрежете с остри ножици, а не да дърпате растението от земята, за да отстраните целия цвят заедно със семената.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=535

Лимон в дома

Лимоновото дърво (Citrus limon,) е представител на сем. Rutaceae.
Родината му е Китай.

Лимонът е лесно за отглеждане и много уханно дръвче, което поради малкия си размер е подходящо почти за всяко помещение. Голяма декоративна стойност му придават нежните искрящо бели цветове и тъмнозелените, лъскави листа. Плодовете са овални, наситено жълти до оранжеви, с грапава кожа. Плодът съдържа витамин C и лимонена киселина.

Саксията на дръвчето може да е керамична или пластмасова. Подходяща за лимона е киселата тор. В сезона на активен растеж растението трябва да се подхранва на всеки две седмици.

Листата на лимона се мият с вода всеки месец. Ако искате да поддържате хубава формата му, окастряйте дръвчето смело. Ако желаете да дава плод, на него трябва да останат само няколко цвята на върха, а останалите и всички пъпки, да бъдат отстранени.

Поставете саксията на слънце през зимата и на светло място, но не с пряка слънчева светлина, през останалото време. Най - подходящо е южно или западно изложение. Лимонът се нуждае поне от 8 часа светлина на ден. Оптималната температура в помещението за лимона е 18 - 25 градуса.

Пръскайте листата ежедневно. Оставяйте почвата в саксията да изсъхне между отделните поливания. Обикновено е достатъчно поливане веднъж в седмицата. През зимата поливането се ограничава до минимум.

За да подготвите лимона за градината или терасата, в края на пролетта започнете да го изнасяте за по няколко часа, в течение на 2 седмици. Едва тогава растението е готово да стои цяло лято навън. Най - добре е да го поставите на полусянка.

Лимонът се размножава чрез семена или листни резници през пролетта.

Избягвайте да пресаждате лимона много често. Достатъчно е на 2 - 3 години да го премествате в саксия с един размер по - голяма. През останалото време е добре, всяка пролет да отнемате по 2,5 см. от горния слой почва и да я заменяте с нова.

Може би най - популярният вид лимоново дръвче е Meyer . То е хибрид, получен от истински лимон и мандарина. Това е много издръжлив вид и дава по няколко килограма плод през годината.

Ponderosa пък е кръстоска между лимон и Citrus medica. Цветовете му са много ароматни, ухаят на свежест и чистота.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=548

За градината през Юни

Какво да правим през Юни

Плевели

• Непрекъснато трябва да наблюдавате всеки кът от градината си, за да не допуснете някой плевел да разпилее семената си.
Тъкмо в по-закритите кътчета на градината, които не са всеки ден пред очите ви, някои плевели успяват да узреят и да разпръснат семената си. Вятърът поема грижата за по-нататъшното им разпространение. По такъв начин е застрашена не само вашата градина, застрашените са и градините на съседите ви.

В овощната градина

• Ако голяма част от плодовете на прасковите и кайсиите опадат, това в повечето случаи е признак за недостиг на варовик.


Трябва да си отбележите това и през есента да подадете повече варовик в почвата около тези дървета.
• През юни можете малко да намалите клоните, останали не облагородени през ранната пролет.
Такива клони не трябва да отрязвате изцяло, но трябва силно да ги просветлите. Тази операция допринася значително за засилване на присадените калеми. Отрупаните с плодове необлагородени клони се прореждат, само ако няма да има загуба на плодове.
Черешите обикновено се берат с дръжки, но за вишните се препоръчва да ги откъсвате без дръжките.


Ако берете вишните невнимателно и заедно с дръжките, увреждате дървото. Пъпката, която се намира в основата на дръжката на плода, в повечето случаи се оказва откъсната. Определените за незабавна консумация вишни оронвайте на ръка, без дръжки, а всички останали изрежете с ножици, така част от дръжките да останат на дървото.
• Овощните дървета с обилен завърз трябва и през юни да поливате обилно и да подхранвате с тор, за да могат да изхранят плодовете си.

От това след, че през сухите периоди не трябва да поливате с чиста вода, а с около 0,3 – процентов хранителен разтвор от някакъв бързо възприемащ се комбиниран изкуствен тор. При това трябва да поливате така, че водата да попадне в зоната на смукателните коренчета, т.е. коренчетата, които се намират под периферията на короната на дървото.

• През юни трябва да започнете и борбата с осите, които по-късно биха причинили големи вреди с наяждането на плодовете.


Улавянето на оси със закачени по дървета шишета е най-перспективно през този месец. Напълнете шишета до една трета с някакъв плодов сироп. През следващия месец осите няма да се интересуват от шишето, защото вече ще има повече узрели плодове.

• При възможност през юни полейте обилно овощните дървета в градината си.
Добре е след юнското опадане на завързите да направите една обилна поливка на дърветата. Тя е важна, защото ще помогне за наедряването на плодовете на онези сортове, които зреят през август и септември. Прасковите полейте 15-20 дни преди узряването на плодовете.

В цветната градина

• За да могат розите след първия цъфтеж да цъфнат бързо и втори път, не трябва при отрязването на първия цвят да скъсявате много филизите.


Пресаждането и разделянето на тревните сортове, които цъфтят през пролетта, трябва да направите през юни.
При това трябва да имате предвид, че ако туфите са силни, те непременно трябва да бъдат разделени. Разделените през юни треви ще се развият до есента толкова силно, че през следващата пролет ще запълнят определеното им от вас място. Докато разделените растения се прихванат, трябва да ги предпазвате от слънцето и да ги поливате редовно.
• При поливането на тревно-храстовите насаждения листата на растенията не бива да се мокрят.
В такъв случай и вероятността от листни заболявания ще бъде по-малка. Ако не се съобразявате с този съвет, има опасност от брашнеста мана, която най-често напада градинската ралица, но и други тревни видове, за които се смята, че са имунизирани срещу нея.
• В края на юни трябва да започнете подрязването на живия плет. При тази операция не се реже старата дървесина, а се премахват само върховете на младите филизи. За да придобие изискан вид, живият плет трябва да се подрязва само по опънат канап.
• През юни трябва да бъдат окосени тревните площи поне два пъти, за да се получи плътна тревна покривка.
• В началото на юни все още можете да разсаждате добре вкоренени резници или разделени растения от студоустойчиви хризантеми.
• Първите юнски дни са най-подходящи за засаждането на фуксии, мушката,


хелиотроп и други подобни на открито, в приготвени за тях лехи.
Незабравките (Myosotis) са красиви пролетни цветя, но трябва да ги засеете в края на юни, за да цъфтят през следващата година

http://zeleno.bg/?action=view&docid=204&catid=0

Палми за дома, градината, терсата, офиса..

Красивата палма олицетворява тропиците.
Съществува голямо разнообразие от палми и палмо подобни растения, които се отглеждат в България.
Но тук ще спомена само част от най-разпространените в нашата географска област.

Кокосова палма / Cocos nucifera

Тази палма е страхотен акцент върху една зелена морава, а през листата и се прецежда приятна сянка за вътрешния двор. Използва за оформянето на горички или алеи покрай улици. Устойчива е на сол, затова и се използва по крайбрежията за постигане на тропически ефект. Ценен хранителен източник от тропиците, плодът на кокосовата палма се състои от черупка, изградена от фибри, покрита с още една - твърда дървесна. Вътре в черупката е бялото “месо”, наречено “copra”. То може да бъде настъргано и използвано в готварството – предимно в сладкарството. Освен това може да бъде извлечен екстракт на кокосово олио, което също се ползва за сладкарски цели.Вътрешността на кокосовия орех е куха и може да съдържа т.нар.кокосово мляко – основна съставка на пина - коладата, вкусна алкохолна напитка. По-важна е обаче приложението му в парфюмерийната и козметичната индустрия – за производство на сапуни, както и на смазочни масла, експлозиви и маргарин. Външната дебела черупка е източник на твърди фибри, наречени coir, които се използват за направата на изтривалки за крака и четки. Листата се използват в някои райони на света за изграждането на покриви на къщи.
Палмата има - слаба нужда от вода и трябва да е изложена на пряка слънчева светлина

Описание:Тя има и огромна икономическа стойност. Съществуват множество разновидности, от палми джуджета до достигащи 20 метра дървета. Всички те имат величествени сиви стебла с корона от сложни жълто – зелени листа. Всяко листо е около 3-5 метра дълго.

Грижи:
Светлина: Обича силното слънце.
Влага: Понася суша, но харесва и влажна почва, стига тя да се отцежда добре.
Студ: може да издържи на студ и замръзване, но само за кратки периоди. Листата се обезцветят, а растението става податливо на гъбични заболявания.

Място: Кокосовата палма е тропическо растение, което обикновено вирее във влажни крайбрежни райони между 26 градуса северна и южна ширина. Произходът на това растение не е известен, но мнозина смятат, че мнозина експерти смятат, че родината и са западната част на Тихия океан и островите в Индийския океан.
Размножаване: Поставете свеж кокосов орех (с черупката) до половината във влажна почва – ако почвата се поддържа влажна, растението ще поникне до 2-3 месеца. Растежът е бавен в началото, но се ускорява след като растението израсте.
Вашингтония / Washingtonia

Родът обхваща два вида ветрилни палми, които външно приличат на Pritchardia, чийто под род са били до 1879 година.
Washingtonia развива здрави, издути в основата стъбла, които стават много високи и образуват почти кръгли ветрила, които за разлика от много видове палми, не падат, когато достигат определена възраст, те се обръщат надолу и обвиват ствола като облечени една над друга фусти. Оттук и точното американско наименование.
Семейство: Arecaceae, палмови.

Произход: Родината на палмата е северозападно Мексико и югозападната част на САЩ. Тя се среща заедно с друга растителност в района, в долините, близо до водни басейни, но също така и в сухи области.

Месторастене: старите екземпляри на слънчево, а младите на светло до полусенчесто.

Субстрат: Оптимална пръст или глинеста градинска пръст с пясък.

Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно и до август се наторява през 14 дни с намалени дози.

Важно: не се полива в сърцето на растението, за да не загнива.

Презимуване: На светло при 5-8оС. Полива се малко. Младите растения се пресаждат през пролетта, а старите само ако туфата напира да излезе извън съда. Необходим е добър дренаж!

Вредители, болести: щитоносни въшки.

Размножаване: през цялата година чрез семена.

Съвети за оформление: вашингтонията е солитерно растение, което расте доста бързо и изисква много място.

Предупреждение: опасност от нараняване по шиповете на листните дръжки.

В търговската мрежа се предлагат:

Washingtonia filifera
Тя достига височина над 20 м при диаметър на стъблото 1 м. Дръжките на зелените до сиво-зелени листа са отчасти много бодливи, а сегментите са разрязани на върха. Между сегментите висят много дълги, бели, къдрави нишки. Плодовете са овални, дълги около 6мм и са черно-кафяви.

Washingtonia robusta
За разлика от предишния вид, стъблото, което в основата си има форма на слонски крак, е с диаметър само 25 см. Без листните основи то е грапаво и сиво-кафяво на цвят. Ръбовете на листните дръжки на младите растения са изцяло покрити с бодли. В горната си част дръжките са с червено-кафяв оттенък. Нишките между листните сегменти, както и листните дръжки намаляват с напредването на възрастта.
Основата на листните дръжки заедно със ствола имат живописен вид. Вашингтониите растат доста бързо и в голям съд може да достигнат над 2 м ширина и 3 м височина.

Култивиране: Вашингтониите са любими декоративни растения и са подходящи за култивиране в саксии и контейнери. Като типично растение за студена къща, през зимата те не трябва да бъдат на много топло и тъмно място. Растенията образуват голяма коренова маса и затова трябва да се прехвърлят в по-големи съдове по-рано от други родове. Пресажда се, когато е необходимо, в хранителна тревна или компостна пръст.

Трахикарпус / Trachycarpus fortunei

Наричат я още китайска конопена палма. В Европа тя е много обичан и често култивиран вид.
Трахикарпусът е най-устойчивата от всички палми, отглеждани в саксии и големи съдове. За кратко време тя понася температура до -16 Сo. Тя се среща засадена на открито дори у нас на неветровити места. Старите екземпляри цъфтят и дори дават плод. Трахикарпусът е част от пейзажа в Южна Англия, Южна Швейцария, покрай езерата в Северна Италия, по южното Атлантическо крайбрежие и на Лазурния бряг. В голям съд тя достига височина 2-4 м, образува масивно влакнесто стъбло с почти кръгли, блестящозелени перести листа върху дълги 40-90 см. дръжки. За една година стволът нараства само с няколко сантиметра.
Период на цъфтене: Лятото.

Семейство: Arecaceae, палмови.

Произход: Бирма, Централен и Източен Китай, Япония. Там тя расте в планинските гори, където понякога вали сняг, и няма особени претенции към почвата.

Месторастене: Старите екземпляри на слънчево, а младите на полусенчесто.

Субстрат: Оптимална пръст или TKS 2 с глинеста градинска пръст и пясък.

Поливане, торене: В периода на израстване се поддържа умерено влажно и до август се наторява всяка седмица в намалени дози.

Презимуване: Прибира се късно, като се отстраняват кафявите листа. На тъмно при 0-5 градуса (или на светло в стая). Полива се малко, за да не загние сърцевината. В не мразовити дни се проветрява! Пресажда се през пролетта, но само ако туфата напира да излезе извън съда. Аклиматизира се към светлината на полусенчесто място, иначе лесно изгаря от слънцето.

Вредители, болести: Рядко. Акари, щитоносни въшки, гъбички.

Размножаване:
През цялата година чрез семена.

Съвети за оформление: Солитерно растение, което в диаметър достига 2,5 м.


Хамедорея елеганс / Chamaedorea elegans

Умерена нужда от вода, опръскване на листата, подходящо всякакво изложение на слънце

Описание: Представител на семейство Arecacea. Най - популярната за стайно отглеждане палма. Родината и е джунглата на Централна Америка - Мексико и Гватемала.
Сравнително нискорастяща палма, достигаща височина 2,5 м. и диаметър около метър. Стеблата са подобни на бамбук.
Грижи: Най - добра за растението е смес от равни части пръст и торф.
Идеалната температура за тази палма е 15 - 25 градуса.
Полива се умерено, а през зимата поливането се ограничава до минимум. Когато е много горещо листата трябва да се пръскат с вода. Прахта се почиства с влажна кърпа, за да може растението да диша.
Подхранва се с течна тор на 2 седмици.

Място: Лесно адаптиращо се към домашните условия растения. Вирее най - добре на полусянка до сянка.

Размножаване: Като цяло трудно, чрез семена.

Съвет на градинаря: Ако връхчетата на листата покафенеят, това е знак да се ограничи поливането. Възможни вредители са акарите. Отстраняват се с мокра кърпа и в краен случай специален препарат. Добре е растението да се премести на по- тъмно място.


Цикас / Cycas

Слаба нужда от вода, подходящо място - в офиса.
Описание: Цикасът е изключително древно растение. Името му в превод от гръцки (Kykas) означава палма. Това не е точно палма, но много прилича по външен вид на всички палмови. За разлика от палмите, цикасът е двуполов и съществуват мъжки и женски растения. Произхожда от Югоизточна Азия (Япония и Тайван ) и Австралия. Той расте много бавно и може да живее дълго у дома при подходящи грижи.
Младите листа на цикаса са завити спирално, както при папратите. Те са крехки и доста нежни, по-късно обаче стават твърди и жилави.
При покупка трябва да внимавате, защото е скъпо растение и обикновено стои дълго по магазините, където условията не са много подходящи или го преполиват поради незнание относно нуждите му. Убедете се, че не са повредени централните листа, а крайните не са започнали да пожълтяват. Най-подходящи за покупка са растения с 3 до 5 развити листа.
Грижи:

Температура: Умерена, зимата предпочита по студени помещения при температуре 12-16°C, минимум 8°C.
Лятото го преместете на балкон или в градината, като внимавате да не е на течение и през първите няколко дни засенчвайте, за да не прегорят листата.

Поливане: Полива се обилно от пролет до есен, зимата намалете поливането. Попадналата вода в средната част може да предизвика загниване. Водата не бива да остава в подложката на саксията.

Пресаждане: Трябва да се прави много внимателно, тъй като корените са много нежни. Младите се пресаждат всяка година. По - възрастните, според растежа и запълването на саксията. Почва - 2 части листовка, 1 част прегорял оборски тор, 1 част чимовка, 1 част торф, 1 част пясък и към всичко добавете дървени въглища. На дъното поставете камъчета или натрошени глинени саксии.

Торене: На 2 седмици през активния период. Зимата не се тори.

Влажност на въздуха: Всекидневно пръскване. За да расте и изглежда добре, почиствайте листата всеки месец. Ако ги миете с вода, покриийте стеблото.

Място: Осигурете топло, светло, но защитено от слънчевите лъчи място. Подходящо изложение е южно или югозападно.

Размножаване: Чрез издънки. След отделянето, поръсете с прах от дървени въглища. Поставете в смес от торф, пясък и дървени въглища. Поливайте умерено.
Възможно е и със семена при подгряване отдолу.
И при двата случая отнема около 2 месеца.


Финикова палма / Archontophoenix

Най-накрая да споменем и най-популярната сред палмите - финиковата палма.

Описание: Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени съндъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения.

Грижи: Трябва да поливате растението с филтрирана водя, като количеството е съобразено с възрастта и големината на палмата. Финиковата палма трябва често да се оросява. Тори се през периода на израстване на всеки 14 дена. Като всеки пустинен вид, палмата има дълги корени, които проникват на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да се забележи лесно – още на втората година корените на финиковата палма излизат през дупките на дъното на саксията. Това налага ежегодно пресаждане.

Място: По-младите растения предпочитат полусенчесто място, докато по-старите екземпляри се чувстват по-добре на светло, без обаче да са изложени на пряка слънчева светлина. През цялата година финиковата палма изисква температура от 18-25* C, но не близо да се държи в близост до отоплителни тела. Не обича сухия въздух.
Размножаване: Растението може да се размножава с отводи или издънки, но най-добре е да се използват костилки. Въпреки, че семената са твърди, те поникват за около два месеца. Подготвя се смеска от градинска почва, пясък, дървени стърготини и торф.Съдът може да се покрие с тъмна хартия, за да се запази влагата. Полива се редовно. Когато поотраснат растенията се засаждат в отделни саксии. Тези палми изискват високи, тесни и добре дренирани саксии.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_LIST&FAMILY_ID=9