неделя, 29 юни 2008 г.

Изграждане на нови тревни площи

Значението на тревните площи в дворните пространства има няколко аспекта:

- С равната си повърхност и наситен зелен цвят оказват благоприятно художествено-естетическо значение, успокояват нервната система.
- Поглъщат голямо количество от прах и предпазват почвата от прекомерно прегряване, с което създават своеобразен микро климат.
- Предпазват почвата от ерозия.
- Създават фон за растителните групи и акценти в градината, както и контраст с декоративните настилки и цветните групи/бордюри.

Време на засаждане:
За климатичните условиа на България най-подходящото време е края на лятото (август-септември). В този период новозасятата трева получава достатъчно влага и кореновата система укрепва добре, за да понесе зимните студове. Друг подходящ период за засаждане е март - май, преди започване на летните засушавания и горещини.

1. Ако предназначеното за изграждане на нова тревна площ място е заплевено желателно е да третирате с подходящ хербицид. След 2 - 3 седмици трябва да се прекопае добре на дълбочина 10-15см., като основно се почисти от камъни, корени и пръстта да се раздроби и заравни добре. Това е момента за окончателно оформяне на терена – заравняване, оформяне на хълмчета и т.н. Не допускайте напълно равни участъци, осигурете макар и минимален, но достатъчен наклон за оттичане на водата.
Техника на изграждане:
Ако почвата е напълно непригодна, желателно е да внесете нова плодородна почва в пласт дебел 15-20см., ако почвите са глинести, добре е да се прибави пясък, ако са песъчливи-прибавете торф за задържане на влагата. Наторете с оборски или друг органичен тор и заравнете много добре с гребло.

2. Определящо за подбора на тревните смески е местоположението, вид и влажност на почвата и начина на използване на тревните площи. Предлагат се универсални, многокомпонентни смески, подходящи за всякакви терени почвено-климатични условия - за слънчеви или сенчести места, сухи или влажни почви, спортни терени и детски площадки с издръжливост на утъпкване. Смеските подпомагат развитието си взаимно и имат еднакви изисквания към почвоподготовка, поливане и торене. За специални ефекти се предлагат така наречените “Мавритански поляни” – смески от треви и полски цветя, които не се косят и създават естествени поляни, цъфтящи през целия вегетационен сезон.

3. Като препоръчителна норма за засяване на 100кв. м. се дава от 3 до 5 кг. в зависимост от желаната бързина за постигане на ефекта на плътен тревен килим. В наклонените участъци и покрай бордюрите завишете посевната норма.

4. Площта за засяване се разделя на сектори, тревните смески на части и се извършва кръстосан ръчен или машинен посев за по-равномерно разнасяне на семената. За по-равномерно разпределение на семената може да прибавите към тях пясък. Покрийте семената с тънък пласт пясък или торф в зависимост от почвата, валирайте с валяк или трамбовайте с дървени дъски. Оптималната дълбочина на засаждане е 1см.

5. Торете с комплексен NPK (азот, фосфор, калий) веднъж на всеки сезон – пролет, лято, есен, като в периода на усилената вегетация (май-август) използвайте и 3кг/100 кв.м. амониева силитра веднъж на 3 седмици.


6. Първата коситба на новозасятата трева се прави на по-голяма височина на тревата 6-8см. През активния вегетационен сезон косете на височина 2-3см. ежеседмично, за сгъстяване на тревата, преди зазимяване оставете тревата на височина 5-6см. Валирайте ежемесечно след косене за да заравните добре терена, като ако е необходимо преди това грапете (почиствайте мъртвата изсъхнала трева) и аерирайте, по-тежките глинести почви.

7. Поливайте редовно, леко, повърхностно рано сутрин и вечер, особено през сухите периоди.

8. При поява на жълти петна, мъхове и прекалено плевели се консултирайте със специалист и използвайте селективни хербициди и препарати, в комбинация с грапене, аериране и вертикулиране


Чимове
Като алтернатива за постигане на бърз ефект могат да се използват чимове – изрязани ивици трева с дебелина 6-7 см. и вариращи размери, които се нареждат върху много добре подравнен и почистен терен с 1-2 см. пясък за дренаж, в права линия, по наклона на терена.Фугите се изравняват с гребло, допълват се със смес от почва и пясък за по-бързо съединяване. Уплътняват се с дървена трамбовка и се поливат редовно

http://www.napravisam.bg/index.php?id=visuals&sid=177

събота, 28 юни 2008 г.

Рисувани камъни

Вижте колко са красиви. Това са рисунки върху речни камъни. Колко е лесно и колко красиво. Такива миниатюри върху речни камъчета могат да бъдат много приятни и оригинални.

През лятото, когато е минавате покрай някоя река или езеро или просто се разхождате по брега на морето, съберете гладки камъчета с различни размери и форми.
Измийте камъчето и го подсушете добре , след това го боядисайте с плътна боя на водна основа, например бяла. Ако използвате темперни бои трябва да ги смесите с малко лепило, за да може да се задържи боята върху камъчето.
След като изсъхне нанесете вашата рисунка с тънка четка.
Когато боята изсъхне го лакирайте с прозрачен лак.Рисунките могат да бъдат каквото си пожелаете. Нарисувайте си слънце и море за да си спомняте за лятото винаги когато го погледнете. Добре украсената новогодишна елха е ще ви напомня ,че новата година наближава. Нарисувайте муцуната на лъв, на рак или каквото пожелаете.

Кръглите и овални камъчета са много красиви за аранжиране, но също така могат да бъдат и полезни. Можете да ги използвате за подпиране на вратите и прозорците през топлите летни месеци, за да не се затръшват от течението. Или пък можете да ги използвате за да аранжирате саксиите, но внимавайте когато поливате цветята, защото дори и боята да има защитен слой лак, водата може да повреди рисунката.

Можете да рисувате и върху други камъни. Независимо от вида и формата им:


Ето няколко ефектни и оригинални предложения от Художника - Атанас Василев:

Можете да рисувате не само върху камъни, а също така и върху стари керемиди.


Интересни факти:

Рисуването на камъните е свързано с вярванията, че чрез тях се премахва злото и се привлича добро. Пожеланието е "Да спи зло под камък". Според някои, начинът на изписването на камъчетата е свързан с употребата на определени знаци, някои от които са задължителни, а други пожелателни.

Задължително е да има бял цвят или самото камъче да е бяло - това е символът на здравето. Символът на змията също е задължителен, както и този на богатството. Освен мъдрост змията символизира злото, но в случая става въпрос за злото, което трябва да спи под камъка. Пожелателни знаци при рисуването на камъни са кръстче, сърце, подкова, детелина. Тяхното послание са Божията закрила, любов, щастие, късмет и успех, твърдят запознатите. Изрисуваната чертичка по камъка, която всъщност е змията, независимо дали е права, зигзагообразна или извита, символизира богатство, берекет, плодородие, много добитък, а белият цвят означава здраве. Не случайно в миналото хората са белосвали за здраве, а не за красота дуварите и къщите си. Възможно е от там да е тръгнало поверието, че белият цвят значи здраве.
Освен че имат магическо действие, те могат да служат и за украса. Изрисуваните камъни не бива да се слагат на иконата, а всеки може да ги носи у себе си или да ги държи в офиса или дома, ни съветва габровката Розмари Казасова.

Когато имаме проблем, трябва да стиснем в дясната си ръка камък, за да ни даде сила и да помогне за правилното ни решение, ако имаме проблем. Камъните за рисуване трябва да са речни, от чиста река, или пречистени и измити по определен начин.

По принцип всеки един талисман се правел на чисто място и камъните също не били изключение. За да няма лоши енергии, пред самото изрисуване камъните трябвало да се почистват по определен начин - изварявали се в гореща вода, печали се за няколко минути в гореща фурна или просто се измивали с течаща вода. Как ще бъдат изчистени камъчетата, се решавало едва като се разбере откъде са събирани те. Този атрактивен талисман се търсел най-много по коледните и новогодишни празници.

Освен за привличане на добро декорираният камък можел да служи и като допълнение към коледната украса в дома и офиса. Габровката е убедена, че дори и най-големите неверници оставали доволни - ако не вярват в чудесата, пъстротата на камъка им носи най-големият подарък - усмивката.



http://www.napravisam.bg/index.php?id=visuals&sid=35
http://www.webcrafts.bg/products.asp?id=59
http://www.bezplatno.net/listing-6667-kartini_risuvani_vurhu_kamuni_i_antichni_keremidi.html
http://www.bgsever.info/br-51_2007/stranici/str-11.htm

сряда, 25 юни 2008 г.

Глинени саксии

Оригинални глинени саксии предложени от фирмата Seibert & Rice.







http://www.seibert-rice.com/products/artisan.html

Петуния

Петуния / Petunia hybrida, Petunia superbissima

РАЗДЕЛ: ДекоративноцъфтящиОписание: Още едно любимо цвете от нашите балконски, дворни и обществени градини, което ни радва с нежен аромат, безброй варианти и багри на цветовете от юни до късна есен.
Родът носи името си от думата petun - бразилското име на тютюна – намек за приликата между двата рода. Този вид е резултат от кръстоски е един от най-срещаните у нас. Стъблото е разклонено и височината на разновидностите варира от 20 до 50 см. Цветовете имат форма на фунийка, разположени поединично на къси дръжки, излизащи от пазвите на листата.
Голямото разнообразие от този вид може да се сведе до следните групи: Petunia hybrida nana compacta – с ниски, гъсти стъбла и по-дребни цветове; Petunia hybrida grandiflora – с по-едри цветове; Petunia hybrida pendula – балконна петуния, с висящи стъбла. Във всяка група има разновидности с едноцветни или пъстри цветове.
Petunia superbissima е къдравата петуния, която има по-широки листа, дебело стъбло и значително по-едри цветове с широко отворено гърло и накъдрена периферия. Тя дава значително по-малко цветове от Petunia hybrida, които са много нежни и лесно опадат при дъжд или невнимателно оросяване. По другите си изисквания не се различава.
Грижи: Петунията се развива добре и цъфти изобилно на слънчеви места и почви, умерено наторени с угнил животински тор. Сравнително устойчива е на суша.

Място: Petunia hybrida се използва се за цветни лехи, за бордюри, балкони, тераси и др.
Petunia superbissima се препоръчва повече за украса на балкони, вази, тераси и саксийна култура, отколкото за цветни лехи.

Размножаване: Петунията се размножава чрез семена. Засяват се през януари, за да зацъфтят през втората половина на май. Почвената смеска е от компост, парникова пръст и пясък или перлит, като съвсем леко се притъпква след засяване. Сандъчетата се държат се при 15-20°С. Щом се образуват 2 листчета на поникналите стъбълца, се разсаждат на разстояние 3-4 см или по едно в саксийка № 6-8.
При вида Petunia hybrida семената са много ситни и като се сеят, може да се смесят с малко пясък за по-равномерно разпределение в сандъчето.
За получаване на жизнени семена от Petunia superbissima е необходимо изкуствено опрашване.
Съвет на градинаря: Използването на неугнил тор или азотни торове намалява цъфтежа!

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=51

неделя, 22 юни 2008 г.

Творческо градинарство

Не смеете да захвърлите любимата си поучукана порцеланова ваза, старата гума в гаража или онази щайга от ябълките, които ви подариха есента? Обмислете идеята да използвате тези на практика непотребни контейнери, за да засадите цветя в тях.

Малко история

Тази идея е доста стара. Тя датира от времето, когато на Изабела на Бокачо и хрумнала идеята да засади в каничката на любовника си босилек.Египтяните и Римляните доразвили тази идея. В днешно време, интересът към този вид градинарство нараства 50-те години на 20 век.

Ето и основните му преимущества:


Гъвкавост

Различните контейнери ви дават възможност да се насладите на любимите си цветя на места, които не са подходящи или пък са необходими много усилия, за да се създаде традиционна градинка. Дори в едно малко по размери жилище бихте могли да отгледате плодове, зеленчуци, цветя или храсти. Растенията могат да виреят почти навсякъде в дома ви – на покрива на къщата ви, на балкона, на стълбищната площадка, или на малката веранда, ако живеете в къща, без двор.

Имате възможност да експериментирате повече, а също така и да оптимизирате условията на живот – температура и влажност на въздуха, светлина, което е от особено голямо значение за по – претенциозните растения.

Вашите висящи кошници и стари тенекиени кофи могат по естествен начин да ограничат растежа на иначе бързо разпространяващите се цветя и храсти, като например салвията (градински чай).

В такива не традиционни съдове лесно можете да отглеждате различни по вид растения, които да изглеждат едновременно добре и да живеят в необходимата симбиоза. Така растенията дори могат да си помагат едно на друго. Например риганът отблъсква насекомите, които притесняват броколито и подобрява вкуса на фасула.

Подвижност

Растенията в контейнери могат да бъдат местени лесно. Можете да решите, например, да преместите любимите си цветя от градината в закътания заден двор, когато навън е прекалено студено или пък вали като из ведро. Те могат да ви последват и в новия ви дом, когато се местите да живеете другаде.


Контрол на вредителите

Ако някой вредител е нападнал вашия невен, вие лесно можете да преместите контейнера му на безопасно за останалите растения място, където да го напръскате с подходящия препарат.

Използвайте факта, че някои растения отделят с корените или листата си химикали, които отблъскват насекомите. Например босилекът може да уплаши кръжещите наоколо мухи, така омразни на вашия копър. Фасулът пък привлича насекоми, които се хранят с малките бръмбарчета по листата на царевицата.


Декорация

Сандъчето с цъфтящи петунии създава и от най – скучния и неугледен балкон едно приветливо и гостоприемно място. Какво повече можете да направите за и окаляно дворче, от това да го “маскирате” с един – два големи сандъка с пъстри латинки или уханни ягоди.

Как да започнем

Първо решете, дали искате да имате няколко по – малки контейнера, или два по –големи. Къде да ги поставите – на балкона, пред прозореца на стълбищната площадка или в кухнята. Да засадя ли малко свежи подправки или пък само цветя? Дали пък да не освежа малко и офиса си?

Геометрия

Преди да започнете, с лист хартия и молив, си набележете основните неща, които искате.
Проектирайте вашата мини – градинка много внимателно.
Започнете с малко.

Помислете върху детайлите

Къде биха вирели избраните от вас растения най – добре – под слънчевия кухненски прозорец или под дълбоката сянка на дървото до входната врата? Дали не минава течение точно през мястото, където сте решили да окачите кошницата? Поливането също трябва да ви е удобно.

Помислете върху групирането на растенията. Как ви се струва идеята да сложите входната си врата ”в рамка”, като поставите симетрично от двете и страни сандъче с благородна папрат? Понякога няколко сандъчета на едно място изглеждат добре, но в други случаи, по – добре стои едно единствено по –голямо цвете в средата, обградено малки саксийки, всяка с по един вид билка. В централния контейнер можете да засадите нарциси или трицветна теменуга например.

Ако предпочитате или пък имате възможност да отглеждате растенията си само вкъщи, то тогава трябва да сте сигурни, че въпросните контейнери са разположени на място, недостъпно за вашите деца. Така малките няма да имат възможност да се нацапат с вода и кал, а вие ще предпазите така ценната за вас коледна звезда или миниатюрното кедрово дръвче.

Преценете добре, коя е най – слънчевата и топла част от дома ви, къде е по – хладно и къде евентуално може да минава течение.

Необходими материали

При избора на подходящ контейнер, използвайте въображението си.

На първо място той трябва да съответства на растението от естетическа и функционална гледна точка. Например, ако решите да отглеждате ягоди, изберете контейнер от порцелан, с отвори. Нежните ви кремове (лилия) биха се чувствали добре в по – малко сандъче, но пък малкият ви бонсай ще има нужда от по – висок и обширен съд.

Знайте, че размерът, материалът и формата на контейнера трябва да бъдат подходящи не само за вашето растение, но и за заобикалящата ви среда и интериор.

Висящите кошници, често направени от дърво или тел, със сигурност ще привлекат погледите към вашите петунии и здравец. Поставете ги обаче на безопасно място, за да нямате неприятности.

Шарените пластмасови контейнери, подобни на кутийки ще седят добре на прозореца ви, особено, ако живеете в апартамент във висока сграда, който има много прозорци.

Ако си падате по дървените нощви или по декоративните кошници, убедете се, че дървото, от което са направени, е солидно.

Ако решите да използвате кофи, бъчви или лейки в градината, трябва да проверите обръчите им. Тези съдове създават по – добра изолация от порцелана.

Корените на вашето растение трябва да дишат, затова и порцелановият съд ще им хареса, освен това той задържа топлина. Те обаче не са подходящи, ако живеете в много студено място, където почвата замръзва през зимата или пък имате твърде палави деца и домашен любимец.

Контейнерите от камък изглеждат добре, но са трудно подвижни, тези от пластмаса са лесни за поддържане, но не толкова ефектни, а порцелановите са доста ефектни, позволяват на растенията ви да дишат, но затова пък са лесно чупливи и тежки.

Окопаните в земята контейнери са особено подходящи за растения като джоджена, например, тъй като той се разпространява изключително лесно. Можете да закопаете контейнера до ръба в градинската пръст или да набиете ръба му, за да не позволява на растението да излезе извън него.

Страхотно седят окачени на синджири или дебели въжета старомодни телени кошници или дори използвани от нашите баби като умивалник, стари легенчета.

Независимо какъв контейнер ще изберете, ще имате нужда от неизменната подложка или чинийка, в която да се отцежда излишната вода.

Ето няколко идеи: http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=143

Хризантеми

Хризантемите са източните перли.

Очарователните и пищни хризантеми украсяват градините от юли до късна есен, когато повечето растения отдавна са завършили своя цъфтеж и вече се готвят за следващия сезон.

Независимо от дъждовете, ветровете и студа, ярките цветове с хладно превъзходство и горчив аромат се запазват непроменени понякога до Коледа.

Декоративните качества на хризантемата са оценени преди много векове. Нейното културно отглеждане започва още през III в пр.н.е, когато в Китай вече има създадени над 2000 сорта. Много по-късно е пренесена в Япония, където се развива усилена селекционна дейност. Там тя дотолкова навлиза в бита на японеца, че се превръща в национален символ и се свързва със слънцето и зараждащия се живот.

В Европа е пренесена през XVII в, но по-голямо значение като декоративна култура придобива през последните 150 г.
Днес сортовото разнообразие на хризантемата е изключително голямо, а технологията на оглеждане дотолкова усъвършенствана, че позволява получаването на рязан цвят през цялата година.Не са капризни, но все пак имат нужда от малко внимание.

Отглеждането на хризантемата не е сложно, но за получаването на качествени цветове е необходимо да се съобразяваме с нейните основни изисквания към почва, влага, температура и светлина.

Най-добре се развива на богати с хранителни вещества почви с високо съдържание на хумус и органични торове при рН 6,0- 6,5. Поддържането на висока почвена и въздушна влага е задължително през целия период на отглеждане. Не понася високи температури над 28-30оС, които предизвикват ранно разклоняване и ускоряване на цъфтежа.

Въпреки че хризантемата обича почви с високо съдържание на хумус, обилното торене с оборски тор не е най-доброто поради наличието на болести, неприятели и плевели. По-добре е да се ползват обеззаразени почвено-торфени смески, където рН и хранителните вещества са оптимизирани. Засаждането се извършва на лехи, като на 1 м2 се разполагат 48-50 растения за едро цветните и 35-40 за букетните сортове. Сроковете на засаждане се съобразяват с желаното време за получаване на цвят и от сорта.

За три месеца могат да цъфнат.
Хризантемата е растение на късия ден и образува цветни пъпки при 12-13-часов ден. Специфичните изисквания на растението към температура и продължителност на деня се използват за регулиране периода на цъфтеж и получаването на рязан цвят за по-дълъг период. За някои сортове има разработена технология, при която е възможно получаването на цветове за три месеца.

Грижи
По време на вегетацията хризантемите се нуждаят от постоянно поливане, редовно подхранване с почвени и листни торове, както и растително защитни мероприятия за предпазване от болести и неприятели.
Често се нападат от листни въшки, оранжерийна белокрила, акари или нощенки. От болестите с най-голямо значение са брашнеста мана, сиво гниене, листни петна и бяла ръжда.

http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=238&catid=73