неделя, 22 юни 2008 г.

Творческо градинарство

Не смеете да захвърлите любимата си поучукана порцеланова ваза, старата гума в гаража или онази щайга от ябълките, които ви подариха есента? Обмислете идеята да използвате тези на практика непотребни контейнери, за да засадите цветя в тях.

Малко история

Тази идея е доста стара. Тя датира от времето, когато на Изабела на Бокачо и хрумнала идеята да засади в каничката на любовника си босилек.Египтяните и Римляните доразвили тази идея. В днешно време, интересът към този вид градинарство нараства 50-те години на 20 век.

Ето и основните му преимущества:


Гъвкавост

Различните контейнери ви дават възможност да се насладите на любимите си цветя на места, които не са подходящи или пък са необходими много усилия, за да се създаде традиционна градинка. Дори в едно малко по размери жилище бихте могли да отгледате плодове, зеленчуци, цветя или храсти. Растенията могат да виреят почти навсякъде в дома ви – на покрива на къщата ви, на балкона, на стълбищната площадка, или на малката веранда, ако живеете в къща, без двор.

Имате възможност да експериментирате повече, а също така и да оптимизирате условията на живот – температура и влажност на въздуха, светлина, което е от особено голямо значение за по – претенциозните растения.

Вашите висящи кошници и стари тенекиени кофи могат по естествен начин да ограничат растежа на иначе бързо разпространяващите се цветя и храсти, като например салвията (градински чай).

В такива не традиционни съдове лесно можете да отглеждате различни по вид растения, които да изглеждат едновременно добре и да живеят в необходимата симбиоза. Така растенията дори могат да си помагат едно на друго. Например риганът отблъсква насекомите, които притесняват броколито и подобрява вкуса на фасула.

Подвижност

Растенията в контейнери могат да бъдат местени лесно. Можете да решите, например, да преместите любимите си цветя от градината в закътания заден двор, когато навън е прекалено студено или пък вали като из ведро. Те могат да ви последват и в новия ви дом, когато се местите да живеете другаде.


Контрол на вредителите

Ако някой вредител е нападнал вашия невен, вие лесно можете да преместите контейнера му на безопасно за останалите растения място, където да го напръскате с подходящия препарат.

Използвайте факта, че някои растения отделят с корените или листата си химикали, които отблъскват насекомите. Например босилекът може да уплаши кръжещите наоколо мухи, така омразни на вашия копър. Фасулът пък привлича насекоми, които се хранят с малките бръмбарчета по листата на царевицата.


Декорация

Сандъчето с цъфтящи петунии създава и от най – скучния и неугледен балкон едно приветливо и гостоприемно място. Какво повече можете да направите за и окаляно дворче, от това да го “маскирате” с един – два големи сандъка с пъстри латинки или уханни ягоди.

Как да започнем

Първо решете, дали искате да имате няколко по – малки контейнера, или два по –големи. Къде да ги поставите – на балкона, пред прозореца на стълбищната площадка или в кухнята. Да засадя ли малко свежи подправки или пък само цветя? Дали пък да не освежа малко и офиса си?

Геометрия

Преди да започнете, с лист хартия и молив, си набележете основните неща, които искате.
Проектирайте вашата мини – градинка много внимателно.
Започнете с малко.

Помислете върху детайлите

Къде биха вирели избраните от вас растения най – добре – под слънчевия кухненски прозорец или под дълбоката сянка на дървото до входната врата? Дали не минава течение точно през мястото, където сте решили да окачите кошницата? Поливането също трябва да ви е удобно.

Помислете върху групирането на растенията. Как ви се струва идеята да сложите входната си врата ”в рамка”, като поставите симетрично от двете и страни сандъче с благородна папрат? Понякога няколко сандъчета на едно място изглеждат добре, но в други случаи, по – добре стои едно единствено по –голямо цвете в средата, обградено малки саксийки, всяка с по един вид билка. В централния контейнер можете да засадите нарциси или трицветна теменуга например.

Ако предпочитате или пък имате възможност да отглеждате растенията си само вкъщи, то тогава трябва да сте сигурни, че въпросните контейнери са разположени на място, недостъпно за вашите деца. Така малките няма да имат възможност да се нацапат с вода и кал, а вие ще предпазите така ценната за вас коледна звезда или миниатюрното кедрово дръвче.

Преценете добре, коя е най – слънчевата и топла част от дома ви, къде е по – хладно и къде евентуално може да минава течение.

Необходими материали

При избора на подходящ контейнер, използвайте въображението си.

На първо място той трябва да съответства на растението от естетическа и функционална гледна точка. Например, ако решите да отглеждате ягоди, изберете контейнер от порцелан, с отвори. Нежните ви кремове (лилия) биха се чувствали добре в по – малко сандъче, но пък малкият ви бонсай ще има нужда от по – висок и обширен съд.

Знайте, че размерът, материалът и формата на контейнера трябва да бъдат подходящи не само за вашето растение, но и за заобикалящата ви среда и интериор.

Висящите кошници, често направени от дърво или тел, със сигурност ще привлекат погледите към вашите петунии и здравец. Поставете ги обаче на безопасно място, за да нямате неприятности.

Шарените пластмасови контейнери, подобни на кутийки ще седят добре на прозореца ви, особено, ако живеете в апартамент във висока сграда, който има много прозорци.

Ако си падате по дървените нощви или по декоративните кошници, убедете се, че дървото, от което са направени, е солидно.

Ако решите да използвате кофи, бъчви или лейки в градината, трябва да проверите обръчите им. Тези съдове създават по – добра изолация от порцелана.

Корените на вашето растение трябва да дишат, затова и порцелановият съд ще им хареса, освен това той задържа топлина. Те обаче не са подходящи, ако живеете в много студено място, където почвата замръзва през зимата или пък имате твърде палави деца и домашен любимец.

Контейнерите от камък изглеждат добре, но са трудно подвижни, тези от пластмаса са лесни за поддържане, но не толкова ефектни, а порцелановите са доста ефектни, позволяват на растенията ви да дишат, но затова пък са лесно чупливи и тежки.

Окопаните в земята контейнери са особено подходящи за растения като джоджена, например, тъй като той се разпространява изключително лесно. Можете да закопаете контейнера до ръба в градинската пръст или да набиете ръба му, за да не позволява на растението да излезе извън него.

Страхотно седят окачени на синджири или дебели въжета старомодни телени кошници или дори използвани от нашите баби като умивалник, стари легенчета.

Независимо какъв контейнер ще изберете, ще имате нужда от неизменната подложка или чинийка, в която да се отцежда излишната вода.

Ето няколко идеи: http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=143

Хризантеми

Хризантемите са източните перли.

Очарователните и пищни хризантеми украсяват градините от юли до късна есен, когато повечето растения отдавна са завършили своя цъфтеж и вече се готвят за следващия сезон.

Независимо от дъждовете, ветровете и студа, ярките цветове с хладно превъзходство и горчив аромат се запазват непроменени понякога до Коледа.

Декоративните качества на хризантемата са оценени преди много векове. Нейното културно отглеждане започва още през III в пр.н.е, когато в Китай вече има създадени над 2000 сорта. Много по-късно е пренесена в Япония, където се развива усилена селекционна дейност. Там тя дотолкова навлиза в бита на японеца, че се превръща в национален символ и се свързва със слънцето и зараждащия се живот.

В Европа е пренесена през XVII в, но по-голямо значение като декоративна култура придобива през последните 150 г.
Днес сортовото разнообразие на хризантемата е изключително голямо, а технологията на оглеждане дотолкова усъвършенствана, че позволява получаването на рязан цвят през цялата година.Не са капризни, но все пак имат нужда от малко внимание.

Отглеждането на хризантемата не е сложно, но за получаването на качествени цветове е необходимо да се съобразяваме с нейните основни изисквания към почва, влага, температура и светлина.

Най-добре се развива на богати с хранителни вещества почви с високо съдържание на хумус и органични торове при рН 6,0- 6,5. Поддържането на висока почвена и въздушна влага е задължително през целия период на отглеждане. Не понася високи температури над 28-30оС, които предизвикват ранно разклоняване и ускоряване на цъфтежа.

Въпреки че хризантемата обича почви с високо съдържание на хумус, обилното торене с оборски тор не е най-доброто поради наличието на болести, неприятели и плевели. По-добре е да се ползват обеззаразени почвено-торфени смески, където рН и хранителните вещества са оптимизирани. Засаждането се извършва на лехи, като на 1 м2 се разполагат 48-50 растения за едро цветните и 35-40 за букетните сортове. Сроковете на засаждане се съобразяват с желаното време за получаване на цвят и от сорта.

За три месеца могат да цъфнат.
Хризантемата е растение на късия ден и образува цветни пъпки при 12-13-часов ден. Специфичните изисквания на растението към температура и продължителност на деня се използват за регулиране периода на цъфтеж и получаването на рязан цвят за по-дълъг период. За някои сортове има разработена технология, при която е възможно получаването на цветове за три месеца.

Грижи
По време на вегетацията хризантемите се нуждаят от постоянно поливане, редовно подхранване с почвени и листни торове, както и растително защитни мероприятия за предпазване от болести и неприятели.
Често се нападат от листни въшки, оранжерийна белокрила, акари или нощенки. От болестите с най-голямо значение са брашнеста мана, сиво гниене, листни петна и бяла ръжда.

http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=238&catid=73

Съвети за отглеждане на красиви рози

Малко цветя в градината са по – красиви от розата. Ето 5 съвета, как успешно да отгледате красиви рози:
Светлина: Когато избирате място за засаждане на розите в градината ви, имайте предвид, че те се нуждаят минимум от 6 часа слънчева светлина на ден.

Поливане: Ако попадне вода по листата на розите, в повечето случаи по тях се появяват тъмни петна и като цяло растението заболява. Винаги поливайте розите в корените. Почвата не бива да подгизва. По – добре поливайте обилно веднъж в седмицата, вместо няколко пъти по малко, за същия период. Ако преполеете вашите рози, те ще изсъхнат. Поливайте рано сутрин или привечер.

Засаждане и почва: Веднага след като земята се поотпусне през пролетта, обърнете пръстта с дълбочина, колкото е бела. За да направите почвата по – рохкава, добавете торфен мъх, изгнили листа и едър пясък. Почвата трябва да бъде обработена поне месец преди засаждането на розите.

Почистване: За да бъдат здрави вашите рози, е необходимо често да ги почиствате от увехналите листа и венчелистчета и от листата с тъмни петна. За да премахнете тъмните петна, разтворете 1 супена лъжица готварска сода и 1 супена лъжица течен сапун в 4 – 5 литра вода и напръскайте листата с получената смес.

Подрязване: Винаги отрязвайте клончето малко над най – горната пъпка. Използвайте остър нож или градинарска ножица. Не подрязвайте храста през есента. За да насърчите растежа, винаги отрязвайте издънките над разклонението, от което излизат пъпките.

Зазимяване:
Следвайте тези три лесни стъпки,за да сте сигурни, че вашите рози ще се появят следващата година още по-хубави и големи. Ключът към защитата на вашите рози от студа е да засадите видове, които са надеждно устойчиви на климатичните условия във вашия район.


Три стъпки на защита:

Стъпка 1. Отстранете листата и други остатъци около растението. Ако желаете също бихте могли да скъсите стеблата до 30 см.
Стъпка 2. Направете обръч, подобен на яката на пиле, около растението. Използвайте бамбукови стебла и дълга тел, за да оформите цилиндрично заграждение около храста.
Стъпка 3. Добавете почва и естествена тор. Натрупайте градинска почва около храста, така че купчината да покрие 30см. от растението. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама, листа или друг вид лека тор. Следващата пролет ще трябва да отстраните защитата от растението, преди да са пробили пъпките. Просто махнете теленото ограждение, почвата и листата.
Защита на пълзящи рози.

Ако се съмнявате в устойчивостта на вашите пълзящи рози, бихте могли да използвате по-горе описаната техника, давайки им по-добри шансове да оцелеят след суровата зима.
Стъпка 1. Отстранете стеблата от тяхната опора. Внимателно издърпайте стеблата от тяхната опора и ги притиснете леко, така че да останат легнали на земята.
Стъпка 2. Покрийте стеблата с почва. След като почвата замръзне я покрийте със слой от слама или листа.
Стъпка 3. Следващата пролет, веднага след като почвата позволи,поставете стеблата в старото им положение, прикрепяйки ги отново към тяхната опора.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=304