Показват се публикациите с етикет вечнозелени. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вечнозелени. Показване на всички публикации

вторник, 27 април 2010 г.

Араукария, чилийски бор (Araucaria Аraucana), стайна ела


Семейство (род): Араукариеви (Araucariaceae)
Вид: Стайно Листно-декоративно Многогодишно
Изложение: Частично слънце/полусянка
Min t°: 10 Max t°: 25
Поливане: Умерена нужда от вода
Араукарията (Araucaria), наричана още чилийски бор, е единствения представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение.


Стволът и клоните на това странно дърво, чиято родина е Южна Америка, Норфолкските острови, Чили, са толкова плътно покрити с бодливи, застъпващи се люспи, че да се покатериш на него е абсолютно невъзможно, дори за маймуните.


В България се отглежда само в оранжерии с декоративни цели. Декоративна араукаря е само за напреднали, тъй като не е лесна за отглеждане. Когато я купувате, трябва да внимавате да е расла равномерно и да има много иглички.

Род иглолистни дървета от семейство араукариеви. Височина 60-70 m, има 18 вида. Дървесината се използва в строителството и за мебели.


Чилийската араукария е хвойново дърво с твърди тъмнозелени люспи вместо игли. Семената от нейните едри шишарки, които по размер напомнят бадем, някога са били един от най-важните продукти в храната на индианците-араукани.

Във влажните прохладни гори в южните области на Чили и Аржентина често пъти ята от папагали нападат араукарията и излюспват семената й със своите мощни криви клюнове. За първи път араукарията се е появила в Англия в края на XVIII в.


Нейните семена били донесени от капитан Джордж Ванкувър, който изучавал чилийското крайбрежие. Тези дървета имат привлекателна пирамидална форма и ги засаждат в градини и паркове.


Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна Америка, Австралия и островите в Тихия океан.

Това са красиви вечнозелени дървета с пръстеновидно разположени клони. Листата са гъсто наредени и игловидни, в различни оттенъци на зеленото.


Цветовете са разделнополови – мъжките са събрани в големи цилиндрични съцветия, разположени на групи по върховете на клончетата, а женските представляват огромни цилиндрични шишарки.

Като стайно растение обикновено се отглежда Araucaria excelsa.
Тя идва от остров Норфолк, близо до Австралия, където достига внушителни размери – 45 м височина и до 6 м обиколка на стъблото.


Отличава се с хоризонтално разположени, широки, почти дисковидно наредени разклонения и гъста листна маса. Докато растенията са млади, короната изглежда много плътна.

Араукарията е вечнозелен иглолистен вид, чиято височина достига до 2 м. Игличките са меки и дълги до 1-1.5 см. Разположени са спираловидно по клонките, които излизат под прав ъгъл от стеблото.

Важно е равномерно да се полива с мека и темперирана вода. Преди всяко ново поливане гоният слой пръст трябва да бъде леко засъхнал.

Обича високата влажност на въздуха. При парно отопление в помещението трябва да увеличите поливането, за да компенсирате вредата от сухия въздух.


Тори се от март до август веднъж на 2 седмици. Особено подходяща е тор за азалии или рододендрон.

Обича светло до полусветло, хладно и влажно място. То е единак и има нужда от много пространство. Не се препоръчва за стая с парно отопление, тъй като от топлината бързо изсухват игличките. През лятото го изнесете на открито и светло място.



Размножаването се извършва в късната есен със семена. Семената бързо загубват способноста си да покълнват, затова ги заровете веднага и осигурете добър дренаж на почвата. Семената покълнват след около 4 месеца. Пресажда се на 2 3 години.

Араукарията е изключително трудна за отглеждане и изисква специални грижи. Не се препоръчва за младите градинари.


Съвети:
Расте добре на хладно,особено през зимата.Обича както ярка светлина,така и полусянка,но не и пряко слънце.Редовното поливане е от голяма важност.Често пръскайте листата,особено през зимата,ако се отоплявате с парно.През зимата температурата не бива да пада под 10 градуса.

Араукариите предпочитат прохладни помещения, в които температурата не надвишава 15 градуса. Ако не разполагаме с такова място, можем да й помагаме, като по-често я пулверизираме. Мястото й трябва да е добре осветено, но не припечно. Понася и леко засенчване. През лятото е добре да се изнася на открито сенчесто място.


Редовното поливане с престояла или дъждовна вода е необходимост. Не бива да се допуска нито преовлажняване, нито пресъхване на земната маса.Харесва и високата въздушна влажност. Честото пулверизиране допринася за доброто развитие, а около корените е добре да се постави мъх сфагнум, който да бъде постоянно влажен.

Пресаждането става не по-често от веднъж на 4-5 години. Почвата трябва да е с кисела реакция и да съдържа около 30 % иглолистна листовка. Много трябва да се пазят от нараняване корените, защото листата започват да пожълтяват и да омекват.


Размножаването става чрез вкореняване на връхни резници през август-септември. Те трябва да са взети от разклоненията на централното стъбло, защото иначе ще образуват несиметрична корона.


Със съвсем малките араукарии може да се придаде изключително екзотичен вид на терариума.

Младите изглеждат великолепно върху маса или цветарник, а порасналите дървета в контейнери са чудесна украса на хола или зимната градина.



Тайните на успеха

Светлина: Обича разсеяно осветяване.
Вода: Полива се умерено през всички сезони.
Влажност на въздуха: По-висока.
Подхранване: През 3 седмици от април до август.




http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=54

Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , , , , , , ,

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Декоративни храсти за зимата и лятото

Трудно е да си представим цветната градина без участието на декоративните храсти.
Със своите форми и багри те привличат погледа, създават неповторима обстановка от ранна пролет до късна есен.
А когато настъпи зимата те остават за да ни напомнят, че лятото ще дойде отново и градината пак ще потъне в зеленина.

Има много видове декоративни храсти и всеки от тях заслужава внимание.
Въпрос на вкус и умение е да се подберат някои от тях от тях и да се съчетаят помежду си и с другата растителност в градината.


Махония
Макар родината и да е Северна Америка и Източна Азия, тя се чувства добре и у нас.

Сложните й листа са ефектни, съставени от малки листенца като на див чемшир.
В началото на сезона се появяват ароматни жълти цветове, а по-късно - синьо черни плодчета.
Най-добре вирее на сянка и често се използва за почво покривно растение под дървета.


На сянка или полусянка расте като много красив вечнозелен храст, достигащ на височина 1м. Впечатлява с лъскавите си, наситено зелени листа, дълги 10-12 см.

Листата са кожести с продълговата яйцевидна форма и са бодливо назъбени по периферията.
Ако зимата е много мразовита и суха, листата променят цвета си в червен и кафяв и дори могат да опадат.
Благодарение на здравия си корен и многото издънки напролет храстът се оказва невредим и отново израстват лъскавите зелени листа.Има две махонии. Едната махония е аквифолиум(Mahonia aquifolium), а другата е махония японикум(Mahonia japonicum).
Японикум е много по-красива и по-елегантна, но и много по-капризна. У нас се среща по рядко защото изисква по мек климат. Тя също е с не опадащи листа, но те са по-широки и приличат на ветрило.
Цветът им нюансира от жълто-зелено през бледозелено до наситено зелено.
На височина надминава Махония аквафолиум и достига до 2м, както и в цъфтежа и узряването.
И двете махонии са едни от най-ранобудните през пролетта в градината, само форзицията разцъфва преди тях.
Подобно на форзицията цветовете на махонията са лимоненожълти, само че са събрани в гроздовидни съцветия.
Сочните зърнести плодове са тъмносини и лепнат поради восъчното си покритие.
Започват да зреят в края на юли и през август.
Семената служат за размножаване, но трябва да се засадят още преди да са узрели напълно плодовете. Ако се закъснее с беритбата, зрелите семена трябва да се поставят във влажен пясък т.е. да се подложат на стратификация и напролет да се засеят в лехи.

Плодовете на Махонията имат не само декоративна стойност, а се използват и за приготвяне на сок поради това че са богати на витамини.
Махонията с красивите си листа може да се използва за направата на венци и коледна украса. Може да послужи и за ограда от жив плет, като се използват множеството и издънки.

Трябва да се има предвид, че размножаването със семена е бавен начин, затова пък вегетативния е лесен и бърз. Страничните издънки, които тя пуска, могат да се използват като отводи, които се вкореняват, затрупани с почва. Отрязани от майчиното растения и засадени на ново място, те дават началото на нови храсти.

Стелеща се Хвойна
Тя е интересен иглолистен вечнозелен храст.
На цвят варира от светлозелено през наситено зелено до синьо-зелено.

Варира и по височина, защото градинарите са успели да получат освен полегнали форми и по-високи -средни над 50 см, и високи до един метър и повече.
Зиме и лете тя ни напомня за красотите на планината.

Когато нямаме много време за поддържане и почистване на градината от бурени, а искаме тя да е свежа и чиста през целия сезон и през зимата, тогава трябва да изберем вечнозелената стелеща се хвойна (Йуниперус Сабина). Без са израства на височина (обикновено до 30-40см.) и без да е придирчива към почвите, които могат да са влажни, сухи, тежки, глинести, леки, песъчливи, та дори и заблатени, тя е отлично покривало и не позволява на плевелите да се развиват. Обича да е чисто около нея.


Стелещата се хвойна расте повече на ширина и неусетно завладява и завзема пространствата на бурените. Не изисква много и специални грижи. Само когато почвата е много суха е нужно да се полива с маркуч под храста, а не отгоре върху плоско полегналите стъбла с фините клончета по тях, които могат да прегорят от парещото слънце.
При сушави години еднократното поливане сутрин рано или вечер веднъж в месеца е достатъчно.
След поливките почвата около нея трябва да се прекопава и разрохква.
Размножава се по вегетативен начин със зелени резници, които се нарязват в края на юли и се зареждат под стъкло в торф и пясък. Много бързо пускат корени и ако се опазят от измръзване през зимата, напролет спокойно могат да се засадят в градината.
Има и по-смели любители , които набучват подготвените ресници направо в лехи с добре разрохкана и подготвена почва.Отглеждани по този начин на открито, красивите храсти освен че се вкореняват, но и се каляват за по-сурови условия.
Стелещата се хвойна е много зимо устойчива. За да се забелязва отдалеч, е много подходящо до нея да се разположи и една пирамидална хвойна, която е по-висока на ръст и подчертава чара на пълзящата хвойна.

Кисели тръни
Киселите тръни са медоносни, лековити и имат различни окраски.

Сред различните видове кисел трън - едни с опадливи листа, а други вечнозелени, най-търсен е обикновенният - берберис вулгарис (Berberis vulgaris).

Той е с опадливи листа и вирее на бедни почви и слънчеви места.
На височина достига 1,5-2м. Много остри бодли обсипват клоните и представляват видоизменени листа. Клоните и листата в съчетание са изтинска зелена жива ограда на градината, която сами можем да си направим.

Поддава се на оформяне с ножици рано напролет, преди разлистване, като жив плет.
Цъфти през април и май и увисналите като гроздове жълти цветове са голяма примамка за пчелите.
Рубиненочервените плодове, които зреят през септември и октомври, се запазват и през зимата.
Обикновенният кисел трън е и много лековит.
От клоните у корените се извличат важни съставки в медицината за лечение на бъбречни и стомашни заблявания.
Плодовете са богати на витамин С.

Голямото семейство киселотрънови наброява повече от 150 вида. У нас не се срещат толкова много, но искаме ли да си засадим, имаме пълната възможност на избор, дори само за това, че тези храсти се делят на вечнозелени и с опадливи листа.
Вечнозелените обичат полусянка и свежи почви.
Листопадните са по-добре, ако са на припек. Виреят добре на по-бедни, дори каменисти почви, стига да не са мочурливи.
Освен полза като медоносни и лековити храсти, берберите са обичани и търсени за уюта, които внасят в градината до късна есен.

По-декоративен и също много търсен листопадеен е бербериса тунбергии (Berberis thunbergii). Произхожда от Япония и Китай.
Ръстът му е по-дребен, отколкото на обикновения и достига 1 - 1,5 м височина.

При този вид клоните не са така остро бодливи. Те са извити дълговидно и на цвят са тъмно кафяви.
Листата имат обратнояйцевидна форма и са много красиви наесен, преди да опадат, от лъскавозелени стават пурпурночервени.
Ако се нарежат от тях клонки, се превръщат в красива аранжировка към скъпи букети.


От вечнозелените берберисови храсти е много търсен Berberis Julianae.
На височина достига 2-2,5 м. Дългите му тъмнозелени листа се видоизменят през студените есенни и зимни дни в червени. Плодовете са обагрени в синьо.
Съчетанието на листата и плодовете създава топлина и уют дори и през зимата.
Берберис юлиана е много търсен, защото е мразоустойчив.
Следващият представител е пурпурният кисел трън (Berberis Atropurpureum).

Той внася много топлина и настроение през мъртвия зимен сезон.
Името си моси от дребните красиви пурпурно червени листа.
Макар и да е с опадливи листа, той по-дълго ги запазва и краси до късно градината.


http://www.gradinata.bg/index.php?article=69
Публикувано от в Няма коментари:
Етикети: , , , , , , , , ,
Абонамент за: Публикации (Atom)