вторник, 27 април 2010 г.

Араукария, чилийски бор (Araucaria Аraucana), стайна ела


Семейство (род): Араукариеви (Araucariaceae)
Вид: Стайно Листно-декоративно Многогодишно
Изложение: Частично слънце/полусянка
Min t°: 10 Max t°: 25
Поливане: Умерена нужда от вода
Араукарията (Araucaria), наричана още чилийски бор, е единствения представител на иглолистните видове, който се отглежда като стайно растение.


Стволът и клоните на това странно дърво, чиято родина е Южна Америка, Норфолкските острови, Чили, са толкова плътно покрити с бодливи, застъпващи се люспи, че да се покатериш на него е абсолютно невъзможно, дори за маймуните.


В България се отглежда само в оранжерии с декоративни цели. Декоративна араукаря е само за напреднали, тъй като не е лесна за отглеждане. Когато я купувате, трябва да внимавате да е расла равномерно и да има много иглички.

Род иглолистни дървета от семейство араукариеви. Височина 60-70 m, има 18 вида. Дървесината се използва в строителството и за мебели.


Чилийската араукария е хвойново дърво с твърди тъмнозелени люспи вместо игли. Семената от нейните едри шишарки, които по размер напомнят бадем, някога са били един от най-важните продукти в храната на индианците-араукани.

Във влажните прохладни гори в южните области на Чили и Аржентина често пъти ята от папагали нападат араукарията и излюспват семената й със своите мощни криви клюнове. За първи път араукарията се е появила в Англия в края на XVIII в.


Нейните семена били донесени от капитан Джордж Ванкувър, който изучавал чилийското крайбрежие. Тези дървета имат привлекателна пирамидална форма и ги засаждат в градини и паркове.


Родът е малолоброен – включва десетина вида, разпространени в Южна Америка, Австралия и островите в Тихия океан.

Това са красиви вечнозелени дървета с пръстеновидно разположени клони. Листата са гъсто наредени и игловидни, в различни оттенъци на зеленото.


Цветовете са разделнополови – мъжките са събрани в големи цилиндрични съцветия, разположени на групи по върховете на клончетата, а женските представляват огромни цилиндрични шишарки.

Като стайно растение обикновено се отглежда Araucaria excelsa.
Тя идва от остров Норфолк, близо до Австралия, където достига внушителни размери – 45 м височина и до 6 м обиколка на стъблото.


Отличава се с хоризонтално разположени, широки, почти дисковидно наредени разклонения и гъста листна маса. Докато растенията са млади, короната изглежда много плътна.

Араукарията е вечнозелен иглолистен вид, чиято височина достига до 2 м. Игличките са меки и дълги до 1-1.5 см. Разположени са спираловидно по клонките, които излизат под прав ъгъл от стеблото.

Важно е равномерно да се полива с мека и темперирана вода. Преди всяко ново поливане гоният слой пръст трябва да бъде леко засъхнал.

Обича високата влажност на въздуха. При парно отопление в помещението трябва да увеличите поливането, за да компенсирате вредата от сухия въздух.


Тори се от март до август веднъж на 2 седмици. Особено подходяща е тор за азалии или рододендрон.

Обича светло до полусветло, хладно и влажно място. То е единак и има нужда от много пространство. Не се препоръчва за стая с парно отопление, тъй като от топлината бързо изсухват игличките. През лятото го изнесете на открито и светло място.



Размножаването се извършва в късната есен със семена. Семената бързо загубват способноста си да покълнват, затова ги заровете веднага и осигурете добър дренаж на почвата. Семената покълнват след около 4 месеца. Пресажда се на 2 3 години.

Араукарията е изключително трудна за отглеждане и изисква специални грижи. Не се препоръчва за младите градинари.


Съвети:
Расте добре на хладно,особено през зимата.Обича както ярка светлина,така и полусянка,но не и пряко слънце.Редовното поливане е от голяма важност.Често пръскайте листата,особено през зимата,ако се отоплявате с парно.През зимата температурата не бива да пада под 10 градуса.

Араукариите предпочитат прохладни помещения, в които температурата не надвишава 15 градуса. Ако не разполагаме с такова място, можем да й помагаме, като по-често я пулверизираме. Мястото й трябва да е добре осветено, но не припечно. Понася и леко засенчване. През лятото е добре да се изнася на открито сенчесто място.


Редовното поливане с престояла или дъждовна вода е необходимост. Не бива да се допуска нито преовлажняване, нито пресъхване на земната маса.Харесва и високата въздушна влажност. Честото пулверизиране допринася за доброто развитие, а около корените е добре да се постави мъх сфагнум, който да бъде постоянно влажен.

Пресаждането става не по-често от веднъж на 4-5 години. Почвата трябва да е с кисела реакция и да съдържа около 30 % иглолистна листовка. Много трябва да се пазят от нараняване корените, защото листата започват да пожълтяват и да омекват.


Размножаването става чрез вкореняване на връхни резници през август-септември. Те трябва да са взети от разклоненията на централното стъбло, защото иначе ще образуват несиметрична корона.


Със съвсем малките араукарии може да се придаде изключително екзотичен вид на терариума.

Младите изглеждат великолепно върху маса или цветарник, а порасналите дървета в контейнери са чудесна украса на хола или зимната градина.



Тайните на успеха

Светлина: Обича разсеяно осветяване.
Вода: Полива се умерено през всички сезони.
Влажност на въздуха: По-висока.
Подхранване: През 3 седмици от април до август.




http://www.gradinata.bg/index.php?page=plant&plant_id=54

Няма коментари: