За градината през Март - Плодова градина

Плодова градина

Неотложни грижи за малините

Пролетните грижи за малините започват с довършване на резитбата. Ако сте я направили така, както трябва през лятото до есента на миналата година, сега ви остава само да съкратите запазените леторасти с около 20, но не и повече от 30 сантиметра и да отстраните някоя и друга запазена издънка.

Ако не сте, ще трябва да изрежете всички дали плод миналата година леторасти, те вече са загинали, както и нови, които сгъстяват насаждението. Това трябва да се направи още при първа възможност през март, за да се извърши следващата операция по отглеждането - обработката на почвата. Но преди нея трябва да се потегне телената конструкция, която осигурява устойчивостта на растенията и удобството при грижите за тях.

С първата пролетна обработка на почвата не бива да се закъснява. Нейното предназначение е да унищожи поникналите през есента и зимата житни и широколистни плевели и да запази влагата от есенно-зимните валежи. По принцип тя е плитка и може да се извърши с ръчния култиватор или друго ръчно почвообработващо оръдие. Така почвената повърхност се изравнява, а равната повърхност изпарява по-малко.

С нея се извършва и първото пролетно подхранване - по 50-80 г амониева селитра на 10 кв. метра. Такава е и дозата за второто подхранване. Времето за него е веднага след цъфтежа.

Март е времето за засаждането на лозички

Не е за предпочитане пред есенното засаждане, но пък тогава времето е много малко - лозичките се изваждат късно от вкоренилището и до трайното застудяване едва стигат дните за съхранението им в разсадниците. А и на тежки и влажни почви засадените през есента лозички се повреждат от чернилката. Така че март остава най-подходящо време. Не и по-късно. Не че не може, но тогава прихващането е по-рисковано и колкото по-късно, толкова и процентът на прихваналите се лозички е по-малък.


В дворни градини и при създаването на малки лозя лозичките се засаждат в дупки с размери 50 на 50 см широки и дълбоки 60-70 сантиметра. Преди това внимателно се подготвят. Ако има неотстранени корени по пръчката, те се изрязват до основата им. Най-долните (стъпалните) се опресняват до здрава тъкан или повече, ако са много дълги. Целта е да се разположат свободно в дупката. Така се постъпва със силно развитите корени. Дребните странични разклонения не е нужно да се изрязват. Колкото повече стъпални корени се запазят, толкова и прихващането е по-сигурно. Най-силният летораст се съкращава до чепче с две видими очи (пъпки). Ако има два силни летораста и силна коренова система, оставят се два чепа.

При изкопаването на дупката горният пласт от почва се отхвърля на една страна, а долният на друга. На дъното се посипва малко добре угнил оборски тор или компост и се заравя чрез накопаване. С около 5 кг тор или компост се размесва горната пръст и от нея се прави купчинка на дъното, върху която се поставя лозичката така, че корените да се разположат добре върху нея. Мястото на присаждането трябва да е наравно с почвената повърхност След това се досипва торо-почвената смеска и се притъпква с крака. Запълването на дупката продължава с почва от долния пласт.

Преди да се напълни, се полива, за да се постигне по-добър контакт между корени и почва. До нея се забива и колче. Следва допълването. Накрая върху надземната част се насипва купчинка от рохка пръст, която да покрива с 3-4 см чепчето. Тази купчинка го предпазва от изсъхване и ако по някаква причина (силни дъждове, естествено слягане и др.) тя се разруши, веднага се възстановява. Така се поддържа докъм средата на август, когато се премахва напълно. В края на септември отново се възстановява, дори се прави по-голяма, за да предпази лозичката от зимните студове.

И накрая още един съвет. Ако ще засаждате лозички край пътеки и площадки, за да оформите асми, вместо дупки по-добре ще е да изкопаете траншея, широка 50 см и дълбока 60-70.

Малки съвети

Обърнете внимание дали диви зайци или други гризачи са повредили кората на младите дръвчета. През втората половина на месеца, не предвиждат ли метеоролозите снеговалежи, трябва да снемете обвивките на стъблата. Под тях температурата доста се повишава, а това не е от ползва за развитието на дръвчетата.

Не закъснявайте с привързването на плодните лозови пръчки към носещата конструкция. Това се прави веднага след резитбата. Закъснението е причина за оронването на набъбващите пъпки, а още по-жалко ще е ако се стигне и до оронване на покарали леторасти.

Ако ще засаждате малини, засаждайте ги колкото е възможно по-рано - през март, най-късно началото на април. Не се колебайте след засаждането да ги изрежете до 20-25 см височина. Някои в стремежа си да берат плодове ги оставят дълги, но това само ги изтощава, нови издънки малко се образуват или въобще не се образуват и засадените растения загиват.


http://www.gradinata.bg/