Тази болест по лозата до неотдавна не представляваше интерес за българското лозарство. Сега я има навсякъде, макар и да не е в такива големи размери като маната например. Причинява се от гъбичка (Phomopsis viticola). Проявява се по листата и листните дръжки, по зелените и зрелите леторасти, по мустаците, по чепките на гроздовете и по зазряващите зърна. По листата се проявява като закръглени червено-кафяви петна, ограничени от сиво-черна ивица. В средата на петната се виждат черни точици. По леторастите петната са тъмнокафяви до черни, удължени. Кората се напуква. Кората на нападнатите зрели леторасти побелява на сектори.
По зазряващите зърна се проявява под формата на черни петна. Те постепенно се разрастват и зърната се мумифицират. Болните леторасти стават чупливи и податливи на ниски зимни температури. Измръзва и засегната многогодишна дървесина. Повечето от главните пъпки в зимните им очи не се развиват.Основен източник на заразата са заболелите едногодишни лозови пръчки. Лозите са най-чувствителни на заразата в периода от развитието на пъпките до отделянето на трети-четвърти лист от филизите.
Високата въздушна влажност в резултат на чести превалявания по това време благоприятства заразяването.Борбата с тази болест се води предимно с химически средства. Пръска се първи път преди развитието на пъпките, след това във фаза "зелен връх на пъпката" и във фаза "пеперуда". Следващите пръскания съвпадат с пръсканията срещу маната. Използват се препарати като алиет 80 ВП, дитан М-45, санкоцеб 80 ВП и други. От значение е и своевременната резитба и изгарянето на изрязаните лозови пръчки.
Ягодовият акар плъзва в градината
В дворната градина той е опасен не само за ягодата. Напада хризантемите, здравеца, петуниите, цикламите, герберите и още други украсни растения. Това не само усложнява борбата с него, но повишава и нейното значение. Най-важното е да не се допусне намножаването му в по-големи размери. Именно затова е добре да се познава от всеки градинар, любител или професионалист.
Ягодовият акар (Tarsonemus pаllidus) е малко паякообразно насекомо. Трудно ще го забележите, а и да го видите, няма да го различите от други подобни на него акари, щом не сте ентомолог. Но по вредите, които нанася, безпогрешно ще установите присъствието му. Вреди, като смуче сок от листата. Предпочита младите. Нападнатите листа остават дребни, пожълтяват, деформират се и изсъхват или загниват. На приложената снимка личат нападнати в ляво и здрави в дясно листа на ягодата. Плодовете остават дребни и с ниско съдържание на захар. Растенията се изтощават, залагат по-малко плодни пъпки, а при по-силно нападение загиват.
Борбата с ягодовия акар не е много лесна. Трябва да внимавате да не си го внесете в градината с посадъчния материал. Всички грижи за ягодите помагат за преодоляване на вредите. С почистването на старите листа и други растителни остатъци и с обработката на почвата допринасяте за намаляване на опасността от бързото му намножаване. Ако се наложи да употребявате химически средства, потърсете препарат в агроаптеката.
Прасковената листна въшка е всеядна
Името й произлиза от там, че развитието й започва от прасковата, по която е и най-напред проучена, но напада бадема, кайсията, пипера, краставиците, доматите, картофите, зелето и още много други зеленчукови,декоративни и полски културни растения. Този неприятел е разпространител на повече от 100 вируса по различни растения, между които и на вируса, причинител на листното завиване по картофите.
Прасковената листна въшка (Myzodes persicae) зимува като яйце около пъпките на прасковата, бадема и кайсията. Когато в края на зимата пъпките започват да набъбват, тогава от яйцата се излюпват ларвите. Отначало те смучат сок от пъпките, а впоследствие се настаняват по листата от долната им страна. Листата се нагърчват, филизите закържавяват. Размножаването продължава, появяват се и крилати форми. Това са въшките разселителки. Те не са много добри летци, но вятърът ги разнася надалеч. Така попадат и по другите гостоприемници, където също причиняват повреди, размножават се и продължават да се разселват. По този път пренасят и вирусните болести.
За борба с този неприятел се използват инсектициди като БИ-58, децис 2,5
ЕК и други. Химическата борба е най-ефективна, когато се пръска още в началото на развитието на неприятеля, по време на набъбването на пъпките. Тогава числеността му е по-малка, повредите все още не са чувствителни, а и най-важното - ограничава се по-нататъшното му размножаване.
Няма коментари:
Публикуване на коментар