Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m на височина, а на възраст достигащо до 2500 години. Листата са ветриловидни, 5–15 cm дълги. Семето е дълго 1.5–2 cm, в месеста обвивка с формата на джанка с размер 2–3 cm, която съдържа маслена киселина, която придава отвратителната миризма на плода. Семето, след като се обели, се ползва за храна в Китай и Япония. Гинко е двудомно, т.е. женските и мъжките цветове са разположени на отделни растения.
Мъжките дървета образуват зелени на цвят реси, които разпръскват прашец. То е голосеменно растение – семената му не са вътре в зреещ плод, а всяко едно от тях има собствена месеста обвивка, която защитава зародиша от неблагоприятни въздействия. Приличащите на дребни сребристо-жълто-оранжеви сливи или кайсии топчета, с размер 1.5-2 см, които ражда женското дърво, не са плодове, а ovules. След оплождането те се преобразуват в семена, които са изградени от три слоя: мека, месеста обвивка (sarcotesta) и твърда част (sclerotesta), която наподобява черупка на шам-фъстък, и най-вътрешен слой-ядка (endotesta), състояща се от зародиш, обграден с хранителна тъкан. От тук идва и името на дървото - “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 м, като отделни екземпляри в Китай достигат и повече от 50 м.
Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Дървесината му е много лека и мека.
Младите дървета често са високи и тънки, с нарядко разположени клони, короната става по-широка с възрастта. Листата са плоски, ветриловидни, двулобни, с радиални жилки, без средна, разделяща на симетрични половинки, жилка. Широки са 5-8 см, с дълги (7-8 см) дръжки. Приличат на листата на папрата Венерин косъм (англ. Maidenhair fern) откъдето произхожда и популярното в английския език название на Гинко билоба – Maidenhair Tree. През есента листата стават ярко жълти, след което опадват за 1 до 15 дни, понякога за много кратък интервал от време (1-2 часа).
Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години – има данни за 3000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong.
Гинко се култивира в далечния изток отпреди повече от 1500 години. Първият “западен” човек видял това дърво, в Япония - през 1691 година, е немския изследовател Engelbert Kaempfer, който го описва в своя труд "Amoenitatum exoticarum” (1712). Съвременните японци наричат гинко icho или ginnan.
Пренесено е в Европа през 18 век и днес е една от най-обстойно изследваните билки в света. Сега гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия, което прави още по-чуден факта, че преди няколко милиона години то е било на път да изчезне. Няколко дървета гинко са сред единствените живи оцелели от атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.
В Китай и Япония, след отстраняване на месестата обвивка, семената се използват за храна. Там те са деликатес и се поднасят, обикновено печени, боядисани в червено, на сватбените ритуали. Консумирани сурови, се считат за афродизиак. В Китай вече над 600 години се селекционират и отглеждат високопродуктивни женски гинко дървета от които се добиват семена, които се използват за ядене.
Месестата обвивка на семената съдържа маслена киселина (butanoic acid), и отделя неособено приятна миризма, наподобяваща миризмата на гранясало масло. По тази причина в САЩ, и Европа са предпочитани предимно мъжки дървета гинко.Видът Гинко билоба е включен в Червения списък на застрашените растения на IUCN (The International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources). Въпреки, че се засажда и култивира от хората, той е застрашен, и е подложен на риск от загуба на биоразнообразието си, защото е размножаван чрез резници вместо чрез семена, поради предпочитанията на хората към мъжките дървета.
Отглеждане
Гинко вирее на надморска височина до 1500 м. Понася температури до -30 градуса. Най-добре се развива на слънчево място, когато поне половината от деня е пряко огряно от слънцето. Притежава висока устойчивост на атаки от насекоми и на гъбични, вирусни и бактериални болести. Достига височина до 50 м. Средният му годишен растеж е 50 см - 120 см. В големите летни горещини, в първите няколко години от развитието си, се нуждае от поливане един път седмично. При климатичните условия у нас, в България, разсаждането на гинко се извършва от началото на ноември до края на април.
При това – колкото по рано, толкова по-добре. Когато е в биоразградими кофички, разсаждането му се прави по всяко време на годината.
Медицинска употреба
В състава на листата от гинко билоба има две основни групи активни вещества - флавоноиди и терпен-лактони, сред които гинкоглиди А, В и С, билобалид, кверцетин и кемпферол.
Гинко - флавоноидите директно разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото.
Това повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения.
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, като повишава синтеза на АТФ в организма, който осигурява енергията за мускулните съкращения. Гинкоглидите контролират алергични възпаления, астма и анафилактичен шок.
Гинко билоба има силно антиоксидантно действие и допринася за запазването на очите, сърдечносъдовата и централната нервна система в добро състояние.
Смята се, че тази билка контролира превръщането на холестерола в плака, която допринася за втвърдяването на артериите. Тя се използва и при третиране на други проблеми, свързани с нарушено кръвообращение като: диабетична периферна съдова болест, синдром на Рейно, хемороиди и варикозни вени.
Хора, претърпели инсулт или черепна травма, се повлияват добре при приемане на гинко. Клинични изследвания потвърждават, че древното дърво подобрява оросяването на ретината на окото и би могло да забави дегенерацията й. Също така е доказано, че старческата загуба на слуха се повлиява положително от него. Провеждат се и изследвания върху действието му за предотвратяване отхвърлянето на трансплантирани органи от организма.
Освен че подобрява кръвообращението, гинко повишава ефикасността на метаболизма, регулира невропредавателите и осигурява по-добър приток на кислород в мозъка. Доброто оросяване на мозъка избистря ума, повишава концентрацията и повлиява положително върху краткосрочната и дългосрочната памет. Гинко често се употребява при лечение на страдащи от болестта на Алцхаймер и други симптоми на церебрална недостатъчност като: разсеяност, объркване, трудна концентрация, липса на енергия, депресивни състояния, замаяност, главоболие и шум в ушите.
Гинко Билоба е и антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове. Съдоразширяващия ефект действа при всеки прием, а антиоксдантните ефектите обикновено настъпват след продължителен прием (до 6 седмици).
Китайската медицина използва гинко билоба още от древността. Билката привлича вниманието на съвременната медицина през II световна война. На 6 август 1945 г., когато е хвърлена атомната бомба над Хирошима, на един километър от епицентъра на взрива е имало храм, в двора на който растяло дървото гинко. Храмът бил унищожен, но дървото оцеляло. След войната решили да възстановят сградата, но дървото се оказало на мястото на проектирана стълба. Архитектите решили да запазят дървото, като разделят стълбата и обгърнат ствола. На дървото е поставен надпис «Никога повече Хирошима».
Тогавашният император на Япония - Танакан, бил впечатлен от издръжливостта на билката и възложил изследване на качествата й. Оказало се, че въпреки високата радиация в растението не се открили никакви изменения или мутации.
По-късно направени изследвания доказали, че гинко билоба в същия си вид е съществувала на земята преди 270 млн. години, много преди динозаврите. Откритите вкаменелости от това растение показали, че то не се е променило през вековете. Качествата му са същите до днес. Едно от основните му свойства е да подобрява периферното кръвообращение, т.е. кръвоснабдяването на крайниците, мозъка и на половите органи. Това било използвано за създаване на първото лекарство от билката, на което император Танакан дал името си.
Какви други въздействия има билката
Тя стимулира мозъчните функции, подобрява паметта, концентрацията, действа върху мигрена, нормализира кръвното налягане в двете посоки, възстановява намаляващите с остаряването функции - зрение и слух, подобрява работоспособността, има мощен антидепресивен ефект. В комбинация с жен-шен, златна чия и алое вера има добри резултати при стерилитет и импотентност. Това е и силен антиоксидант. Забавя процесите на стареене. Добро лечебно и профилактично средство е при атеросклероза, паркинсон и алцхаймер.
За предпочитане е да не се използват листата на Гинко билобата за приготвянето на чай и настойки...
По-добре е да се използва в преработен вид. На пазара има голямо разнообразие от препарати, съдържащи гинко билоба.
Консултирайте се с лекар или фармацефт!
http://www.mma-bulgaria.com
http://ozelenitel.com/shirokolistni.html
http://www.ginkg.org/
Няма коментари:
Публикуване на коментар