Направи си сам мебели от дърво

За изработката на тези красиви дървени мебели за градината, не е необходимо да сте голям дърводелец.
Необходим ви е дървен материал, фантазия и съвсем малко дърводелски умения.

Ето малък пример:
Избирате няколко здрави клона с подобна форма, за да изработите основата на пейката.След това са ви необходими няколко дъски, които да послужат за сядане и за облегалка на пейката и ги приковавате към основата.
Дъските не е необходимо да са с правилна форма, само трябва да са здрави и да са с еднаква дължина.
Трябва да минете всички дървета, които ползвате с шкурка и след като всичко е готово - лакирайте.

Не изглежда много трудно нали.
Само трябва да сте сигурни, че новата мебел е стабилна за използване.


Ето още предложения за градинска мебел от дърво в естествени форми:



Шезлонг:
Можете също така да изработите и интересен полюлей от колело на каруца.
Трябва ви само колело и няколко крушки, които да прикачите към него:
Можете да изработите и пепелници:

Както сами видяхте има много неща, които можете сами да изработите.
От по опростените мебели - като маса от дънера на дървото до изключително красиви пейки и шезлонги.

Така че... вие сте на ход!!!

http://picasaweb.google.com/valeri.portnoy/JlFbjC

Мушкатата в градината и терасата

Това цвете е много познато и популярно в България и света. Можете да го срещнете в почти всеки дом - като има голямо разнообразие от цветове.Мушкатото е едно чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора.
Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. Името произлиза от pelargos – щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени.
. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.
В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название. Един от най-популярните например, Метеор – с ярко червени цветове, е създаден във Франция още през 1889 г. Други известни сортове с различни багри на цветовете са: Edelweiss с прости бели цветове, Hohfeld – с прости розови цветове. Някои мушката се отглеждат заради пъстрите им листа, каквито са сортовете: Madame Salery – с бели краища на листата, Empress of India – листата имат бели, кафяви и зелени шарки, Mak Machagon – с големи листа с широки оранжеви краища и канелени кръгове, Pollock – със златисто жълти листа с карминени краища.
Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена. Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения. Размножава се чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.
През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Съвет на градинаря: Обилното поливане намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.

http://www.udoma.com/?view=material&cat=10&itype=73&info=1755

Олеандър

Това така популярно растение има и множество от имена. На някои места в България е познато под името - зокуми. На други места е наричано още - Nerium, Laurel de jardín, Adelfa, Alheli Extranjero, Baladre, Espirradeira, Flor de São José, Laurel Rose, Flourier Rose, Olean, Aiwa, Rosa Francesca, Rosa Laurel, или Rose-Bay... и много още, но неговото истинско име е Nerium oleander или само Олеандър.

Съществуват множество видове - с плътно зелени листа, с пъстри листа, цъфти с различни цветове...

Олеандърът е вечнозелено храстово растение, като след време става като малко дръвче.
Храстите могат да достигнат до около 6 м. височина, но най-често са около метър до 3 м.
Родината на растението е Северна Африка, Средиземноморския басейн, Източна и Югоизточна Азия. Олеандъра предпочита сух и топъл климат и затова вирее добре в тези области.
Вирее добре на полусянка или сянка.
Влага: може да оцелее и в сухи и във влажни почви. Бърз растеж се получава, когато има предоставена влага по време на суша. Някои цветни под видове могат да оцеляват и при по ниски температури от -9 до -6 градуса по Целзий, но зелените части ще бъдат повредени.Размножаване: Най-добре е да вкорените резници през лятото. Също може да се засеят и семена, но растението няма да достигне реални размери - ще остане малко.

ВНИМАНИЕ
Олеандърът е токсичен. Контактът с кожата може да предизвика реакция. Избягвайте димът, когато се изгарят резници.

Озеленяване на прозорците и балкона

Озеленяване на прозорците

Хората, които обичат цветя, но нямат двор, градина или балкон, където да отглеждат своите любимци, често се ограничават в подреждането на растения в помещенията на жилището си.
Само през лятото си позволяват да изнесат някое сандъче на перваза на прозореца. Развихрете въображението си, озеленете по оригинален начин отворите и фасадите на сградата, която обитавате.На първо място е необходимо прозорците да имат поне 15 сантиметров корниз, където да поставят сандъчетата. Те трябва да се стабилизират с лек ажурен парапет от една шина или с летвички, които се закрепват посредством винтове към рамката на дограмата. При по-широки прозорци е наложително да се поставят и допълнителни вертикални укрепители на известно разстояние един от друг. При положение, че корнизът е твърде тесен (под 15 см), си купете специални телени поставки за сандъчета, които се монтират към стената. С тяхна помощ може да украсите с цветя не само пространството, непосредствено под прозореца, но и други места по фасадата. Не забравяйте, обаче, че трябва безпроблемно да достигате до тях, за да ги поливате и полагате необходимите грижи. След като сте установили местоположението на съдовете, предстои истинската творческа работа. Помислете какви растения да изберете, какви обеми и драпировки желаете да получите от тях.
За озеленяването на прозорци са подходящи ампелни (висящи) растения, комбинирани с изправени едно- или двугодишни видове и тревисти лиани.
Стремете се цветята да са засадени по такъв начин, че тези които са от външната страна (на лицето на фасадата) да падат свободно и да закриват съдовете. Близо до страничните рамки на прозорците опънете тънки въженца, поцинкована тел или изолиран кабел, тръбички или дървени летви, поставени във вертикални редове или в мрежа, по които да пуснете увивни и катерливи лиани.
Възможностите са много - лианите могат да обрамчват прозореца само отстрани, да формират правоъгълна рамка или красива цъфтяща арка. А ако над прозореца прикрепите ажурна метална конструкция, около която да се обвие растителност, ще получите зелена козирка. Важно е правилно да изберете материала и вида на опората.
В зависимост от начина на прикрепване лианите биват увивни, катерливи и пълзящи, и от това трябва да се ръководят предпочитанията ви.

Увивните лиани се усукват под формата на спирала около подпората. За закрепването им ползвайте алуминиеви тръбички, опъната тел или шнур с дебелина около 3-4 мм, ако са тревисти; и вертикални елементи с дебелина 1-1,5 см, ако са храстовидни.
При по-дебели (от диаметъра на увиването на стъблото) опори растението се свлича.
Някои от лианите, като грамофончето (Ipomea) и граха (Pisum) не се задържат на метални конструкции. Затова е хубаво предварително да се консултирате относно вида и материала на опората, която ви е необходима.
За озеленяване на прозорци използвайте тревисти лиани: грамофонче (Ipomea), поветица (Convolvulus), тунбергия (Thunbergia), цветен боб (Phaseolus), калистегия (Calistegia).

Катерливите лиани се придържат посредством специални приспособления - мустачки, адвентивни коренчета или завиване на листната дръжка. За тях са нужни гъсти метални опори, мрежи или дървени решетки. Тези конструкции се стабилизират към стената на фасадата с помощта на стоманени скоби, които най-често се бетонират. Така ще имат относителна устойчивост и срещу силен вятър. Между опората и стената се оставя разстояние около 10 - 15 см, за да може растението да се "покатери".
Катерливи лиани, подходящи за украсяване на прозорци са латинката (Tropaeolum), грамофонче (Ipomea), ароматен грах (Lathyrus), кобея (Kobaea), момордика (Momordica), бриония (Bryonia).
Пълзящите лиани се прилепват с помощта на вендузки (прикрепителни дискове по краищата на мустачките или адвентивните коренчета). Те не се нуждаят от опори, а сами се прикрепват към малките грапавини и пукнатини. Такива са партеноцисус (Parthenocissus), бръшлян (Hedera), текома (Tecoma). Използват се предимно за драпиране на калкани, като дават гъсто и равномерно покритие от листа. Не е уместно да се прилагат при озеленяване на прозорци - разрастват се силно и обхващат цялата стена.

Озеленяване на балкона

Ако все пак имате тераса и имате нужда от помощ, за да озелените, ето основните стъпки за да го постигнете:

Взимате сандъчето и пробивате дренажни дупки, ако няма такива:
Поставяте дренажен слой:

След това пласт пръст:И поставяте растенията:Уплътнете с пръст:

http://www.savour-garden.com/terasa_lozen/terasa_lozen.htm