петък, 18 юли 2008 г.

Жасмин

Жасмин / Jasminum Polyanthum

РАЗДЕЛ: ДекоративноцъфтящиОписание: От многото разновидности жасмин, може би най-добрата за отглеждане на закрито е по това време на годината е Jasminum polyanthum. Бързо растяща лиана с ароматни цветове. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта, около деня на Св. Валентин, в бяло, като пъпките са в розов отенък с големина 3см. Цъфтежът е обилен, а растежът - буен. Ароматът му, въпреки че е екстравагантен, не е натрапчив, както могат да бъдат летните сортове.
Достига до 1м. височина в саксия.

Грижи: Температура около 15 градуса.
Обича висока влажност на почвата и въздуха. През пролетта и лятото поливайте редовно и наторявайте на всеки 2 седмици с тор богат на фосфор (10-15-10), за да подпомогнете развитието на цветни пъпки. През есента и зимата поливайте, когато субстратът засъхне.
Пресаждането може да направите на пролет, след като прецъфти.
Понася добре пулверизиране.

Място: Слънчево до полусенчесто място. Най-често това е място с източно или западно изложение. Необходимо му е около 4 часа директна слънчева светлина на ден.

Размножаване: Чрез семена и полувдървенили се резници през пролетта и лятото.

Съвет на градинаря: Всички сортове жасмин се нуждаят от период на застудяване, преди да образуват цветни пъпки. Това е и причината някой от отглеждащите ги да не успяват да ги накарат да цъфнат повторно. След цъфтежа на закрито, пресадете, подкастрете и изнесете на открито слънчево място. Това ще осигури здраво растение с множество нови клонки и пъпки за следващата зима.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=3

Албиция - Копринено дърво

ALBIZZIA Durazz. /Сем. LEGUMINOSAE /

Албицията със своите нежни, двойноперести листа и особено хубави, мъхести розови цветове е много красиво алейно и паркова дърво.
Вирее на пропускливи, глинести почви и на топло, слънчево изложение. У нас може да расте само в Южна България и покрай Черноморието. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.
Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.
Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.
Използва се като особено красиво парково и алейно дърво за единично и групово засаждане в парка. У нас е все още слабо застъпено и заслужава да намери по-голяма употреба в южните краища на страната.


От рода е известен само един вид, а именно:
Al. julibrissin Durazz (Юлибрисиновата албиция или "Коприненото дърво").

Отечество – Персия до Китай. Представлява малко дърво, 6-8 м високо, с гладка кора и рядка, широко чадъреста корона. Листата са големи, двойно перести, съставени от множество нежни, елипсовидни листчета. Разположението им оформя ажурната корона. Цветовете са изключително ефектни, нежно розови, събрани в съцветия. Красотата на цвета се дължи на невероятно дългите тичинки, разперени като ветрило. Цъфти от края на юни до септември. Плодът е дълга кафява шушулка, изпълнена със сплеснати семена, чрез които се размножава растението. Не е взискателна към почвените условия, както и към влажността. Светло и топлолюбива е.

http://zeleno.bg/bg/articles/366-albitsiya.html

неделя, 6 юли 2008 г.

Корк и коркови тапи

Всички познаваме корковите тапи от бутилките с вино и шампанско.
Ето няколко идеи как можем да ги използваме в ежедневието и аранжирането на дома.Поставени на капака на тенджерата са чудесен изолатор, които пречи да си изгаряте ръцете.
Можете да го поставите в саксията на цветята за ефект и за да не позволявате бързото изпарение на водата. Корка спомага за задържане на влагата в почвата.
Можете да изработите табло за стената на което да поставяте бележки:

Като можете да наредите корковите тапи по различни начини за да постигнете различен ефект.
Можете да си изработите поставка за горещите чаши:
Да си изработите ефектна табла:

Рамка за снимка:Коледен венец:
Можете да направите цяла стена: Да направите фурнир на стената:


Да си облепите вратата:

И още няколко предложения:





http://www.lobzik.pri.ee/modules/news/article.php?storyid=755

Любовно цвете / Agapanthus praecox


РАЗДЕЛ: Декоративно цъфтящи

СЕМЕЙСТВО: Лилиеви / Liliaceae

ИЗЛОЖЕНИЕ: СлънцеОписание: Идеално многогодишно растение за големи съдове. Родината му е Южна Африка.
Стеблата са дълги близо метър, листата са дебели, тъмнозелени, разположени в розетки. Цъфти в бяло, синьо или виолетово през цялото лято. Образува масивни, жилави корени. Малките черни семена се крият в капсула.


Грижи: Почвата трябва да съдържа малко глина. Растението се полива обилно и се тори често в периода на растеж. В подложката не бива да се задържа вода.
През зимата се поставя на хладно, за да продължи да цъфти.

Място: Обича силното слънце, на балкона или в градината.

Размножаване: През пролетта, чрез делене.

Съвет на градинаря: Листата и корените са отровни.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=284

Летни грижи за розите

През цялата вегетация е необходимо почвата около розовите храсти да се пъддържа чиста от плевели и в рохкаво състояние. Задължително се отрязват прецъфтелите цветове.

При чайнохибридните рози и при розите Флорибунда прецъфтелите цветове се изрязват с малка част от стъблото. Отрезът се прави на 0,5 - 1 см над добре развито око (пъпка в пазвата на първия нормален лист след тройния) или по принцип на 10 -15 см под цветната дръжка.

Може да се извърши и колтучене - премахване на излишните лторасти, излезли след резитбата. При парковите, минирозите и пълзящите (катерливите) рози повехналите цветове се премахват чрез прищипване, а при дивите рози и при шипките - те не се отстраняват, защото наесен плодчетата са елемент от декоративния ефект на растенията.

Съвет:
Розите за рязан цвят се отглеждат като специални насаждения - в оранжерии или питомници. Макар на много хоби-градинари да им се ще да режат от своите храсти рози за букети, специалистите препоръчват това да не се прави много често. Причината е, че така храстът се изтощва и животът му е по-кратък.
През лятото, в много сгъстените храсти, може да бъдат отстранявани клонките, които растат навътре. Не е желателно и честото поливане на градинските рози. Но ако времето е много засушливо, налага се те да се поливат в сутрешните или вечерните часове. Водата се подава под храста с малко налягане, за да може почвата да се напои постепенно.

Оптималната поливна доза е 20-30 л на кв. метър. Колкото по-малко вода при поливането попада върху листата на розите, толкова по-добре. Така се понижава опасността от развитие на гъбни болести (мана, ръжди и др.)

Подхранването на розите с торове през лятото също се извършва внимателно. То е необходимо най-вече на розите, на които е извършена лятна резитба. Използват се комбинирани торове със завишено съдържание на калиеви соли, които стимулират цъфтежа.

На бедни почви, в началото на юли, може да се тори с комплексен универсален тор (NPK), но в средата на месеца подхранването спира. Особено опасен в този период е хранителният елемент азот, защото той стимулира растежа и нарушава процеса на вдървесиняване на леторастите, а клонките и леторастите започват подготовката си за зимуване.

http://zeleno.bg/?action=view&docid=377&catid=0