Кафето...

Кафето (от тур. Kahve) е една от най-популярните напитки в света. Със своя аромат, вкус и силно тонизиращо действие, то е широко популярно почти във всички кътчета на Земята и е стратегически важна суровина в световната търговия. За родина на кафето се смята Етиопия, където и до днес се среща и като диворастящо растение. Но своята популярност кафето дължи не на родината си, а на Йемен - от там започва триумфалното му шествие и завладяване на света. Именно от там арабските търговци първи започват разпространението му. Все още дори и специалистите спорят за произхода на името му. Някои смятат, че „кафе“ се образува от арабското „кауе“, което означава сила, енергия. Други го свързват с названието „кахва“, идващо също от арабски и означаващо „вино“. Третата версия е на база името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе.


Легенди Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете. Една от легендите е за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през 9 век. На него му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от един храст, ставали доста игриви, дори и нощем. Като любопитен и любознателен човек, той самият опитал от плодовете на този храст и сам почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение.Съгласно друга легенда, първите усетили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от това си откритие, били монасите от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафейните плодове, с която снемали умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Те пък я наричали „Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който съгласно преданието, възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето - така въодушевено се чувствали и те, пиейки тази напитка. Но това са все легенди.

Първи сведения от арабски източници

Първите и по-обстойни сведения относно кафето са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе „Мока“ е наречен така на името на йеменското пристанище Мока, откъдето е тръгнало разпространението на кафето.

Но най-първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия по-късно град Джулфара на територията на емирата Рас ал-Хайм. При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят около началото на 12 столетие от новата ера. Предците на тези „джулфарахци“ си приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа. Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе „Далля“ (по названието на медния съд, в който се приготвя) е необичайно силно и затова го пият в специални, мънички чашки, колкото за 2-3 глътки. „Далля“ и фурмите са бедуинските „хляб и сол“, с които се посрещат желани и скъпи гости и до днес. Първоначално разпространението на кафето ставало бавно. Използвали го главно като лечебно средство при слабост и умора.

Освен това самата „одисея“ по разпространението на кафейното дърво се оказала доста дълга и сложна. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе, обяснявайки, че ако не са предварително изсушени и изпечени, ще се повредят и станат негодни за употреба. Но многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места и зърна кафе от Мека, наричайки го „ислямско вино“. Дори поради особено засилилата се страст на арабите към кафето, в 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“. На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето, както и виното, били забранени. Но не след дълго забраната касаеща кафето била постепенно и благополучно забравена.

Кафето - храстът от провинция кафа

В Източна Африка се среща диворастящо арабско кафе, Coffea arabica (сем. Rubiaceae). Това е храст или дърво, високо до 5 м, с еластични трайни листа, а белите му цветове имат силен приятен аромат. Плодовете му приличат на вишни и отрупват клоните почти изцяло. Вътрешността им е изпълнена от две плоско изпъкнали семена, обвити от тънка сребриста люспа. Тези скромни на вид сивозелени семена, представляват най-популярната подправка в света.

Днешното наименование „кафе”, което звучи еднакво почти на всички езици, произлиза от етиопската провинция Кафа, където кафето е диворастящо.

Най-голям производител на кафе сега не е родината му – Африка, - Бразилия, която доставя повече от 70% от световното производство. От пиенето на кафе зависи жизненото равнище на населението на някои страни в Южна Америка. Щом на световния пазар цените на кафето силно спаднат, страните производителки преживяват остри икономически кризи. Преди Втората световна война масово се унищожават запасите от кафе с цел да се повиши цената му. Тогава са унищожени повече от 4 милиона тона кафе, което е почти цялата годишна продукция на кафе в световен мащаб.
В Западна Африка се отглеждат и други видове кафе. Най-разпространено е С. robusta, което дава по-висока реколта и е по-устойчиво на паразити, но е по–малко ароматично.

Декоративно кафе - Coffea Arabica

Открай време декоративното кафе е едно от много харесваните саксийни растения от българките.
Отглеждането му е със средна трудност.


Семейство Coffea.

Кафето произлиза от Африка и Азия.
Цъфти през август-септември.
Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина.

От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе.

Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Щом занесете растението у дома, най-напред трябва да се погрижите за подходяща саксия и пръст. По принцип и в този случай, както при всички закупени зеленини, е важно то да се прехвърлят в нова съдинка.

На първо време тя не трябва да е по-голяма, но при пресаждането, което се прави след 2 години, ще се наложи да изберете по-просторна. Що се отнася до пръстта, най-подходяща за кафето е богатата хумусна почва. Тори се веднъж седмично в периода на растежа със силно разредена течна тор.

Следващата стъпка е да изберете най-доброто място за растението. То трябва да е осветено (но да се пази от директни слънчеви лъчи!), проветриво (но не и на течение) и далеч от други зеленини. Идеалният вариант е до прозорец.

Топлолюбиво растение - изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце.
Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.
Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години.

Добре е да знаете, че кафето цъфти много красиво, но чак на третата година. Затова се заредете с търпение. Цветовете му са бели и се появяват през лятото. Те много приличат на белия жасмин. От тях се образуват плодчетата, които в началото са зелени, а после почервеняват. Това е знак, че са узрели и може да събирате реколта. Във всеки плод има по две зърна кафе.

Кафе (Coffea Arabica)
Плодовете на кафето могат да се берат, веднага след като станат червени. След като се откъснат, те трябва да се отворят и двете зърна, които се намират вътре да се изсушат, изпекат и смелят.

На дървото има достатъчно зърна, за да се приготви цяла кана кафе. Кафееното дърво, което има изключително ароматни цветове, цъфти обикновено два пъти в годината - през пролетта и есента. Растението се нуждае от много светлина, трябва да е на температура над 15 градуса и трябва да се полива и наторява всяка седмица през периода на активен растеж.

Полезни съвети:

- Ако се появят петна по листата това може да е гъбично заболяване, от висока температура, висока влажност, течение и спарен въздух. Добре е да се отстранят. Засяга по-младите растения и незащитените от слънцето
- Можете да го захванете от зрънца или от резници през лятото. Семената трябва да са пресни.
- Обича по сенчесто място
- Зимата се полива умерено, а лятото обилно
- Семената са бледо бежови, кръгли като хапчета. От едната страна са плоски. В един плод има по 2 семена около половин сантиметър
- Не трябва да се оставя да пресъхне, но и да не се полива
- Зимата иска светлина, на топло и дори слънчево, на южен прозорец
- Може да му се добавя желязо и трябва да има торф в саксията. Слага се тор мастербленд 20-20-20 или зелен кристалон 18-18-18 и отделно хелатно желязо



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D0%B5
http://cvetq.info/comment.php?comment.news.87.extend
http://zeleno.bg/bg/articles/360-kafeto-hrastut-ot-provintsiya-kafa.html

За градината през Семпември

Работата в градината през този период е много.

В цветната градина повечето цветя преминават. Някой от тях продължават да да цъфтят и през октомври, че даже и през ноември - невен, богородички, пламъчета...
Септември е подходящо време за засаждане на разсад от теменужки, незабравки, ралица и други.


Ако искате тревен килим, по-подходящ срок за сеитба на тревните семена едва ли има.

Сега е времето да се засаждат и вечно зелените дървета и храсти.

В първите дни на месеца трябва да засадите и луковиците на нарцисите. Луковиците трябва да бъдат здрави, не меки, без петна и други явни повреди. Дълбочината на засяване на едрите луковици трябва да бъде 15 см от дъното им - на тежки почви 12 см, а по-дребните и детките - от 7 до 10 см. В ямката, под дъното на луковиците, трябва да насипете 3 см слой пясък.

В края на първата десетдневка на септември не е късно да засадите или презасадите луковиците на лилиумите.

Изрежете корените им до 15 см, внимателно огледайте всяка луковица и при наличието на петна махнете горната им люспа, а самите луковици обработете с някакъв фунгицит. След това засадете луковиците в лека, добре напоена и дълбоко обработена почва на дълбочина 10-12 см за ниско растящите сортове и до 20 см за едрите луковици на високо растящите сортове. При това корените трябва да не са сгънати в ямката за засаждане, а на дъното и да има пясък. Лилиумите могат да растат на едно място от 4 до 7 години.



В последната деседневка на месеца в по-високите и хладни райони на страната може да възникнат условия а засаждането на лалетата. Луковиците им се изваждат всяко лято и се засаждат през есента, след като температурата на почвата се понижи до 8-10 градуса. Дълбочината на засаждане на луковиците от първо качество е 12 см, а по-дребните и детките трябва да са на дълбочина 5-8 см. Ако почвата е суха, растенията трябва да се полеят много добре.

В зеленчуковата градина е времето за беритба на доматите, пипера, патладжана, краставиците.
В началото на месеца е времето за засяването на спанака. Него можете да засявате на няколко пъти през есента, но не можете да закъснявате със сеитбата на разсада за предзимното засаждане на марули.
Към края на месеца можете да засеете и репички.

Ако искате да си отгледате зеленчуков разсад през зимата и в ранна пролет сами, отсега пригответе почвената смеска, докато има все още хубави слънчеви дни. Дъждове и сняг може да ви попречат цяла есен и зима да направите това. Един универсален състав на смеската за разсад се постига от равни части чимова почва - от ливади и поляни, напълно угнил оборски тор или компост и чист речен пясък. Не заменяйте чимовата почва с почва от градината. В нея има зараза от причинителите на различни болести и зимуващи форми на вредни насекоми.

Не пропускайте да засеете разсада за предзимното засаждане на салатите. Отглежда се на открита леха в градината. Ако някъде растенията са израснали нагъсто, ще трябва да ги разредите. Изскубнатите можете да засадите отново на местата, където са изникнали нарядко.

В плодовата градина зреят повечето ябълки и круши.

Зрее и гроздето. През втората половина на месеца настъпва най-благоприятният момент за засаждане на ягоди.
Скоро ще настъпи и времето за засаждане на дръвчета, затова трябва да започнете да подготвяте мястото.

Ако искате да засадите малини и къпини, захващайте се с подготовката на терена.

Обработете почвата като поставите по 4-6 кг на квадратен метър оборски тор или компост. За да осигурите добро развитие на младите растения, обработвайте почвата дълбоко.

Гроздоберът започва, когато плодът е придобил характерния за сорта цвят, дръжката на грозда се вдървесинява, зърната омекват и лесно се откъсват от дръжчиците, а семките лесно се отделят от плодовото месо и придобиват по-светло или по-тъмнокафяв цвят.


Младите овощни дръвчета вече не се нуждаят от напояване, при силно засушаване обаче, трябва да направите една поливка с умерено количество вода. Така можете да предотвратите преждевременна гибел. Проверете опорните колове, защото силни ветрове може да ги повредят.


http://www.gradinata.bg/index.php?article=222

Фрезия

Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Листата са мечовидни, а цветчетата - фуниевидни и с различна окраска - от бяла, през различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Цъфти масово през февруари.


Фрезията е изключително изящна, невероятно ароматна и кичеста. Носи посланието на младост, свежест, свобода, и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.

Уханието им, едновременно нежно и силно, ги прави бързо много популярни, макар че едва в края на ХІХ в. (1880 г.) са пренесени от Южна Африка в Европа.
Носят името на немския ботаник и лекар Friedrich Heinrich Theodor Freese (1795-1876). Казват, че това са любимите цветя на Елена Рьорих, която свързвала уханието им с присъствието на божественото в земния живот. За разлика от повечето други цветя, най-силно ухаят не белите фрезии, а розовите и червените.


Отглеждането й като промишлена култура започва в началото на ХХ век, но едва през 50-години фрезията навлиза в много страни и става любимо цвете на мнозина. По това време особено популярен подарък за рожден ден става сребриста ваза с фрезии. Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta (описана през 1816 г.) с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Избирайте стръкове с прави стъбла и поне седем пъпки, като 1-2 от тях трябва да са отворени. Преди да поставите цветята във вазата, ги подрежете с остър нож под вода. За да са по-трайни, във водата добавете малко захар. За да се отворят останалите пъпки, отстранявайте прецъфтелите цветове.

Благодарение на усилената селекция днес са познати над 200 вида фрезии. Фрезиите са особено популярни в Холандия и Франция. Представете си цял оранжериен ухаещ цветен блок.

Почва

За съжаление, обаче, фрезията не се отглежда много лесно в домашни условия. Като всяка принцеса с родословие, тя е капризна и нежна. Изисква лека, пропусклива почва. Подходящи са смеска от торф и пясък или добре разложен оборски тор. Трябва да се знае, че растението не понася солена и кисела почва. Киселинността може да се промени като в почвената смес се сложи и малко негасена вар или стрит тебешир.


Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.

Светлина

Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.

Размножаване

Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.

Докато, ако използваме луковици ще стане много по-лесно и много по-бързо. Луковиците се засаждат през месец май и през август вече се радваме на първите цъфнали стръкчета. Обаче е необходимо редовно поливане и подхранване. За предпочитане е фрезиите да се засаждат в сандъчета или саксии, тъй като както виждате, изискват много грижи и внимание. Разбира се добрите градинари успяват да отгледат фрезии и навън, но лично аз претърпях цветно фиаско при опита да засадя едно пакетче с луковици в градината. От цяло пакетче нито едно цъфнало цвете. В градината се щурат всякакви червейчета, охлювчета и други гадинки, с които не винаги успяваме да се справим, а пък те от своя страна все успяват да си гризнат по нещо. А явно някои от тях са и любители на сладки луковички. Понякога се случва да засадиш някоя луковичка на едно място, а след време виждаш цветето цъфнало на съвсем друго място.


Но ако не успеем да отгледаме фрезия сами, то лесно можем да поправим грешката като си купим рязан цвят и го аранжираме в подходящи вази. Ще ни ухае на свежо и ще ни зарежда с оптимизъм и настроение през цялата пролет.
Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.

Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.

Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.

В почвата фрезията оформя по няколко яйцевидно-конични луковици. Луковица е дребна, покрита с тънки свтлокафяви люспи. Листата са линейни, 15-20 см. Дълги и 1-1-1,5 см широки, с изпъкнала централна жилка; стъблото е голо. Цветовете са 2-5, разположени в едностранно, слабо разклонено съцветие. Цветовете са силно ароматни, фуниевидни, 3-5 см дълги, като тръбичката на цвета е тясна при основата и силно разширена по-нагоре. Баграта им бива бяла, различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Интересно е да се знае, че семената на жълтите сортове са по-едри, а на сините – по-дребни. Семенните кутийки са малки, тригнездни, с много тъмнокафяви семена.

Фрезията проявява високи изисквания по отношение на светлината. Когато тя не достига, растенията се изтеглят и грозно се разкривяват. Към топлината изискванията се променят. По време на растежа оптималната температура е 8-12oС, при бутонизацията 12-15oС. Ако температурата в този период е доста по-висока, растежът е буен, а цъфтежът се забавя. Температура под 9oС също влияе потискащо. Трябва да се знае,че деформациите, които се получават от неправилен температурен режим, са пагубни.


Растенията са много взискателни и по отношение на високата въздушна влажност. В началото тя трябва да е над 50%, а по-късно се намалява. При по-висока влажност на въздуха има опасност от поява на сиво гниене. Почвите, в които се отглежда фрезията, трябва да са леки, пропускливи. Сместа се съставя от торф или добре разложен оборски тор, чимова почва и пясък. Важно е да се знае, че не понася засоляване, както и кисела реакция. Киселинността се коригира, като в смеската се включва малко негасена вар или тебешир.


http://zeleno.bg/bg/articles/13-freziya.html
http://cvetq.info/news.php?extend.163.3

Ландшафтът на зимните курорти

Спокойно можем да наречем България планинска страна.
Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента – Европа и Азия.


В повечето зимни курорти близостта на планината и горските масиви е доминираща.

В паркоустрояването на подобни обекти целта е да се обособят открити пространства около архитектурния обем и с помощта на растителни групи и масиви да се потърси разкриването на разнообразни перспективи и погледи към околната панорама.


Внимателно трябва да се подхожда и към избора на растителността. Масовото използване на екзотични и нетипични за района растителни видове трябва да се избягва в откритите пространства. Това е препоръчително не само заради трудното им, а понякога и невъзможно приспособяване към нетипичните условия на средата, но и поради това, че в повечето случаи присъствието им е в дисхармония с естествения ландшафт.


Изключение се прави в случаите, когато целенасочено се търси контраст със заобикалящия ни ландшафт и се пресъздават нетипични растителни композиции, които оформят екзотични кътове на зимни градини и атракционни комплекси на закрито. В тези случаи растителните обеми са като „декор“ на архитектурното решение и просто подсилват внушението на дизайнерското търсене.


Атракционните зони и динамично натоварените пространства понасят по-свободна интерпретация в използваните видове. В много от случаите този подход дори е за предпочитане, за да се постигне необходимата атрактивност чрез рязката смяна на контраста. Всеки би се удивил при вида на зимна градина, търговска или атракционна зона с екзотична растителност на фона на заснежени върхове и иглолистни масиви.

Разбира се най-удачно в екстериора е да преобладават местни видове или такива, които са доказали своята приспособимост към зимни условия.
Приоритет във високопланинските зони, където са съсредоточени зимните курорти, имат иглолистните растения. За да се избегне монотонността при използването на вечнозелена растителност, удачно е да се комбинират различните форми (селекции) на видовете, както и подходящи листопадни храсти и дървета.


Естествено разпространени в нашите планини това са Смърч (Picea), Бор (Pinus), Бяла мура (Pinus peuce), Черната мура (Pinus heldreichii), Бяла ела (Abies alba), Клек (Pinus mugo) и др.

При оформянето на растителните обеми приложение намират голямото разнообразие от декоративни форми на различните видове:

Abies nordmanniana Abies concolor Juniperus chinensis ‘Blue Alps’ – Устойчив на мразове.
Juniperus chinensis ‘Mint Julep’ – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus chinensis ‘Old Gold’ – Изключително устойчив на мразове, не капризен.
Juniperus communis ‘Hibernica' – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus horisontalis ‘Andora Compacta’ – Здрав, устойчив храст.
Juniperus horisontalis ‘Prince of Wales’ – Здрав,устойчив храст.
Juniperus squamata ‘Blue Carpet’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Blue Star’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Meyeri’ – Много устойчив на мразове, градска среда и засушаване, понася подрязване
Juniperus scopulorum ‘Skyrocket’ – Устойчив на студове, толерантен към градски условия.


Picea abies ‘Nidiformis’
Picea glauca ‘Conica’ – Студоустойчив.
Picea omorica – Абсолютно мразоустойчив, единичните дървета страдат от вятъра поради плитката си коренова система.
Picea pungens ‘Hoopsii’ – Изключително студоустойчив, неподатлив на късните мразове. Sequoiadendron giganteum – Не може да се разчита на това, че е устойчив в млада възраст, издържа ниски температури, но не понася температурни колебания. Изключително устойчив на бури.
Thuja occidentalis – Мразоустойчив вид, ветроустойчив, издържа на влажни и торфени почви.
Thuja occidentalis ‘Brabant’ – Изключително устойчив на мразове и вятър, издържа на мокри и торфени терени,
Thuja occidentalis ‘Columna’ – Много студо- и ветроустойчив, понася градска среда, издържа на силно подрязване.
Thuja occidentalis ‘Holmstrup’ – Изключително устойчив, с добра възобновителна способност, ветроустойчив храст.
Thuja occidentalis ‘Tiny Tim’ – Много студоустойчив, понасящ неблагоприятна среда.
Thuja occidentalis ‘Danica’ – Устойчив на мразове и вятър.
Thuja occidentalis ‘Rheingold– Студоустойчив.
Thuja occidentalis ‘Smaragd’ – Студоустойчив, непретенциозен и здрав, издържа в градска среда, ветроустойчив, устойчив на подрязване.
Thuja occidentalis ‘Sunkist’ – Студоустойчив, ветроустойчив, понася градска среда и силно подрязване.
Thuja orientalis ‘Pyramidalis Aurea’ – Студоустойчив, младите растения се нуждаят от защита през зимата.
Thuja plicata ‘Atrovirens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, издържа подрязване.
Thuja plicata ‘Aurescens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, добра възобновима способност, устойчив на засенчване, предпочита висока влажност. През зимата е необходимо почвата да е влажна.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Columnaris’ – Много студоустойчив, толерантен към градска и индустриална среда.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwoodii’ – Студоустойчив. Изисква влага през зимата. Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwood’s Gold’
Chamaecyparis lawsoniana ‘Lane’ – Студоустойчив, една от най-добрите и ценни форми на Ch. lawsoniana спостоянна, златисто жълта багра.
Chamaecyparis obtusa ‘Nana Gracilis’ – Студоустойчив
Chamaecyparis pisifera ‘Boulevard’ – Устойчив на мразове и непретенциозен, достатъчно толерантен към индустриална среда, неустойчив на дълготрайни периоди на суша.
Chamaecyparis pisifera ‘Sungold’ – Абсолютно мразоустойчив.
Tsuga canadensis ‘Nana’ – Мразоустойчив вид, нетолерантен към засушаване и горещини.


Бурно разбиващата се туристическа индустрия не може да не се отрази и върху визията на планинските курорти. Динамиката на предлаганите туристическите услуги се отразява несъмнено и на оформянето и съдържанието на парковите пространства. Смело може да се твърди , че в болшинството от случаите маркетингът и рекламата, а не естетиката и екологията, налагат определена визия на зимните ландшафти в курортните ни комплекси. За да се намали негативният ефект от презастрояването на комплексите, определено трябва да се потърсят всички възможности за създаването на повече зелени площи, а не само да се разчита на близостта на естествения планински ландшафт, който в много от случаите не може да компенсира строителната инвазия. Все пак прекрасните условия за спорт и туризъм, които предлагат нашите планини, остават.

Никой не може да ви отнеме удоволствието от директния контакт с природата, правейки например мечтания планински преход или „freeride“ по неизследваните снежни склонове, където можете да усетите истинското великолепие и очарование на зимата.


http://www.exterior.bg/
http://zeleno.bg/bg/articles/437-landshaftut-na-zimnite-kurorti.html

Ананас

Ананасът е тропическо тревисто растение, чиято родина са областите на Бразилия и Парагвай.
Това е единственият представител на семейство Бромелиеви, който се култивира масово, заради вкусните му плодове.
Името на растението идва от перуанската дума anana, която означава "прекрасен плод", тъй като плода е бил фаворит сред ястията, приготвяни от местните индианци. А заради интересният му външен вид, наподобяващ огромна борова шишарка и сочната, като на ябълка вътрешност са причина за странното име - Pineapple, с което е известен в англоезичните страни.

Въпреки упоритите опити на много европейски градинари да размножават и отглеждат това странно растение, усилията им оставали безплодни в продължение на 2 века. Поради тази причина дълго време консумирането на ананас е било привилегия само на кралете.

Днес вече е разкрита тайната за отглеждането на ананаса и дори и вие можете да се справите с тази задача в домашни условия и след това да се насладите на кралския плод.

Ананас джудже

Повечето видове ананас са подходящи за отглеждане в домашни условия, само докато са малки. Ананасът джудже прави изключение.

Неговите листа рядко стават по - дълги от 40 см.

Грижи: В помещението трябва да се поддържа постоянна температура от 18 - 20 градуса, а през зимата тя може да падне максимум до 15 градуса. Идеалната почва за растението се състои от равни части торф и гнили листа, пясък и оборски тор. Това я прави рохкава и лесно пропускаща водата. Ананасът не бива да се преполива. Използва се мека и топла вода. В периода на цъфтеж се налива по малко вода и в самата розетка. Желателно е листата да се опръскват често през лятото. Торенето става с подходящ, добре разреден тор, през 2 седмици.

Място: Основното нещо, от което се нуждае растението, за да цъфне и даде плод, е силна светлина, и то минимум по 4 часа на ден. Идеалното място за него е до прозореца. При липса на достатъчно светлина, листата на ананаса бързо се обезцветяват. Ананасът има нужда от свеж въздух, поради което е редно да се изнася на балкона.

Размножаване: След като прецъфти и даде плод, голямата розетка на ананаса умира. Това е моментът растението да се размножи - чрез кореновите кленове, които се отделят и се засаждат в нова саксия.

Можете да размножите ананаса и чрез върхови калеми. за целта през топъл сезон от годината се купува плод с добре развит върхов филиз, наречен "султан".

Той се отрязва внимателно, заедно с 1-2 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се засажда в смес от торф и пясък и се покрива с найлон или стъкло. След около 3 седмици ще се появят нови корени, след което растението се премества в саксия. Размножения по този начин ананас ще цъфне чак след 3 - 4 години.

Стъпки за засаждане и отглеждане на Ананаса:

1. Посетете супермаркета и изберете ананас, който е здрав от горната страна към листата

Пригответе си саксия с диаметър 20 см, а по-късно, когато растението я изпълни, можете да пресадите в по-голяма.

2. Отрежете короната (горната част на ананаса, където започват листата) на два пръста под основата и. Оставете да изсъхне 24 часа.


3. Напълнете една саксия с хубава почвена смес подходяща за отглеждане на ананас и напоете добре с вода. Дренирайте добре саксията като сложите над отворите на дъното и керамични парченца от счупена съдина. Напълнете с почвена смес от 2 части градинска почва и 1 част изгорял оборски тор и направете малка дупка в центъра.

4. Потопете отрязъка за засаждане в пудра за по-добро вкореняване




5. Засадете ананаса в саксията и го поставете на топъл и слънчев прозорец. Почвата поддържайте влажна, но не забравяйте да пръскате листата, така растението приема двойно повече вода от листата, а не от почвата


6. След няколко месеца ще се появи ново листо и това ще е вашият ананас. И след още няколко месеца преди да се усетиш, ще си имаш нов ананас

Можете също така да отрежете горната част на плода и листата и да посадите в чист пясък през пролетта. Покрива се с пластмасова бутилка за да се създаде парников ефект. След около 2 месеца се премества в почва.

Подхранвайте растението в продължение на 2-3 месеца. Не прекалявайте с поливането, достатъчно е веднъж седмично да мокрите почвата. И остава да чакате - търпението е ключът към успешното отглеждане на ананаса.

През студените месеци поставете растението до прозореца, където ще получава максимум светлина.
Стаята трябва да е топла - 25-28 градуса. През лятото можете да изкарате растението навън, като първо начално го поставите на лека сянка.

Растението ще започне да дава плодове, когато стане на около 2 години. Тогава от центъра на листата започва да се формира съцветието. Обикновено това става към края на годината, когато денят започва да се скъсява и нощните температури се понижават до 15-18 градуса.
Цветовете са сини и се отварят ред по ред в продължение на 2 седмици. След около 2 месеца ще видите и самия плод като светлочервен конус.
Това е вашия ананас!!!


http://zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=103
http://www.driftwoodgardens.com/projectspineapple.htm