понеделник, 5 октомври 2009 г.

Италиански кипарис - Стрикта

Този кипарис е известен с няколко имена - Италиански кипарис, Средиземно морски кипарис, Tuscan, Pyramid Cypress "Stricta"...
Вирее по средиземноморието.
Това е кипарис с по-издължена корона. Вечно зелен е.


Вирее на слънчеви места със сухи, алкални и кисели почви.
Достига височина от 3 до 20 метра.
Издържа на застудяване.

Наредени в колона се използват за спиране на ветровете. Много често се нареждат по бреговете, за да пазят от бризовете.
Можете да засеете този кипарис от семена през пролетта или чрез резници през лятото. Той се развива бързо.

Изключително красив и подходящ за озеленяване на паркове и градини. Можете да използвате един или няколко кипариса и в двата случая изглежда много елегантно и величествено.

Маслина

Маслините (Olea) са род бавнорастящи , но дълголетни дървета от семейство Маслинови (Oleaceae), широко разпространени от Средиземноморието и Южна Африка до Югоизточна Азия, Южен Китай, Нова Каледония и Източна Австралия.

Те са вечнозелени, с дребни листа, а плодът им има костилка. Най-известният вид е европейската маслина (Olea europaea), която се използва от древни времена за производство на зехтин или за ядене на самия плод. Плодовете на маслината за производство на зехтин са дребни и богати на масло. Най-подходящи сортове за нашите географски ширини и по конкретно само в някои микро райони са сортовете Агрио (дива - зелена) и Петро (камък - черна).

У нас може да вирее единствено В Ивайловградско, Пловдивско - полите на Родопите и Петричко, както и по Черноморието, но само на защитени от вятър места. Издържат до -15°С. Плододаването започва 3-4 година като цветовете се образуват на младите клонки. Най чистия зехтин по средиземноморието се произвежда на Крит, като същия бива приготвен от маслиновите дървета преди плодът да узрее напълно. Плодът е по лек от зрелия напълно, но суровината е по-качествена, а ароматът не е така тежък както при напълно узрелия плод.


Маслината (Olea europaea) е от предпочитаните и сравнително лесни за отглеждане като бонсаи дървета.
Набръчканата кора, интересната форма на ствола и клоните и зелените плодове я правят изключително декоративна. Малкото маслиново дръвче внася късче средиземноморски пейзаж в студените зимни дни в градското жилище.


Несъмнено маслината е най-големият дълголетник сред културните растения – в естествени условия някои дървета живеят повече от 1000 години. Произхождаща от Средиземноморието, тя обича светлината и е устойчива на горещина и суша, но понася с лекота и силните ветрове, минусовите температури, бедната почва. Маслиновите дървета достигат 10-15 м височина, с възрастта стволът им се покрива с интересна сиво-зелена кора и се изкривява в най-причудливи форми. Листата са тъмнозелени отгоре и сребристосиви отдолу, твърди, в състояние да запазят влагата дълго време. Малките бели цветчета са ароматни, събрани в съцветия. Плодовете отначало са зелени, с узряването стават тъмновиолетови. Непретенциозна и щедра, маслината е дървото, на което човекът винаги ще остане длъжник.

Почвата да е лека и пропусклива

Бонсаят маслина е светлолюбив, но може да расте и на полусянка. За да се развива успешно, е добре през лятото да се изнася на открито (на балкона или на двора). През зимата се внася в светло неотоплявано помещение. Оптималната температура е в границите на 2-20ºС, най-добре 5-10ºС.
Подходящият субстрат за засаждане е смес от глинеста почва, хумус и парченца камъни (може и едрозърнест пясък), могат да се използват и други почвени смеси за бонсаи. Важното е почвата да пропуска леко вода и въздух. Пресажда се веднъж на 2-3 години, най-добре през пролетта, тогава се подрязват леко и коренчетата.

Резитбата

За оформянето на своя бонсай използвайте подрязване на клонките (не по-често от 2-3 пъти в годината). Имайте предвид, че следите на мястото за завръзването ще останат дълго по кората на дръвчето, така че действайте внимателно.

Полива се умерено, при пресъхване на почвата. През зимата е много важно да се пази от преполиване. В случай че все пак се налага да зимува в отоплявано помещение, растението ще се нуждае от повече вода, но винаги се придържайте към правилото, че е по-добре по-суха почва, отколкото преовляжняване.

От пролетта до есента се подхранва на всеки две седмици с торове за бонсаи. През зимата подхранването става веднъж месечно, а в случай че растението зимува при температура под 10ºС, подхранването се спира до пролетта.

Дори като бонсай, маслината е устойчива на болести и неприятели. Най-опасни за нея са паяжинообразуващите акари. Те се забелязват трудно, видими са по-скоро последствията – листата се деформират, започват да опадат, и се оплитат в паяжина. Борбата с вредителите трябва да се води своевременно с подходящи препарати от аграрната аптека.

Проблеми с маслината?

Ако маслината в саксията неочаквано за вас "хвърли" листата си, това може да е следствие от недостатъчно поливане. Растението не реагира на засушаването веднага, а след известно време. Затова не може да се определи точният момент, когато влагата е била недостатъчна.

Маслината в саксия ще преживее зимата много добре, ако е разположена правилно: там, където е максимално светло и прохладно. За зимуващите растения температурата около нулата е подходяща, а температура над 15 градуса е прекалено висока. Тогава те могат да бъдат нападнати от вредни насекоми. При недостатъчно светлина маслината също може да реагира с окапване на листата. През лятото растенията задължително трябва да бъдат поставени на слънчево място, иначе няма да цъфнат и да завържат плод. За да се опрашат успешно цветовете и в последствие да се образуват плодове, е добре да разположите едно до друго две растения.

Маслината от семена се засява на 3-5 см. Местните гърци засявали семената след като пилетата ги изядат и след това изакат. Затова можете да накиснете семката в оцет за едно денонощие и след това ги засейте.

Зимата приберете храста на топло - това е най-сигурния начин да запазите маслината от измръзване.



http://zeleno.bg/bg/articles/327-maslinata-se-kipri-s-tsvyat-i-v-miniatyurni-formi.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0

понеделник, 28 септември 2009 г.

Трилистник - Колоказия - Colocasia

Семейство: ЗмиярниковиAraceae

Произход: Хаваите и островите Фиджи

Описание:
Колоказията е тревисто растение.
В стайни условия достига до 1,5 м височина и до 3 м в диаметър. Листата са зелени със светли жилки, големи – до 1 м дълги, със стреловидно-щитовидна форма.
Растението цъфти, макар и рядко – цветът е бледо зелен и прилича на цвета на калата.


При допир сокът на растението може да предизвика раздразнение.


Нарича се трилистник, защото след израстването на третото листо, най старото изсъхва. При добра светлина и влажност трилистникът запазва по 5 – 6, дори повече листа.

Светлина: светло, полу-сянка, непряка слънчева светлина

Температура: топло, зимата - минимална to – 15o

Поливане: обилно и често, но да не подгизва; зимата се намалява

Пръскане: обилно. Висока въздушна влажност!

Торене: пролет, лято – на 2 седмици

Пресаждане: ако саксията стане тясна –на пролет – добър дренаж!



Размножаване:
• Издънки – в пръст;
• Връхни резници от стари растения – заравят се във влажен пясък така, че да се подава само върхът на пъпката.


Опасности:
• Подгизване;
• Ниска въздушна влажност.

Проблеми:
- Ако листата пресъхнат и станат чупливи, причината е твърде ниска въздушна влажност;
- Ако корените започнат да загниват – преполиване;


- Ако през зимата листата започнат да линеят, увяхват и окапват – това е нормално състояние на покой – през пролетта ще избуят отново, стига да им бъдат осигурени нужните условия за растеж.

Вредители:
Акари


http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=19658&USER_ID=7312
http://cvetnisemeistva.start.bg/article.php?aid=14698
http://self.freeforums.org/colocasia-t321.html

Сентполия - африканска теменужка

Името и е Saintpaulia, най-известни са цъфтящите в синьо сортове с блестящожълти полени. Има и бели с розова среда, както и розови теменужки с гладки кичести цветове.



Място:
Полусенчесто, защитено от пряко слънце, през зимата светло, с нормална стайна температура около о20 градуса през цялата година.

Грижи:
Да се поддържа умерена влага и да се полива с мека вода със стайна температура.
Внимавайте да не навлажнявате листата при поливането, защото се появяват кафяви петна.
В никакъв случай не бива да се пръска с вода.


От март до септември се тори всяка седмица, а от октомври до февруари всеки месец.
Ако цъфтежът отслабне, трябва да се пресади в свежа, рохкава, богата на хумус пръст.

Размножаване:
Става без проблеми. Най-просто е да вкорените листа във вода. Внимавайте листото да не докосва водата. След 4 до 8 седмици ще се покажат първите коренчета.

След това е добре резниците да се засадят в лека торфена почва. Глинести тежки почви не са подходящи, защото коренчетата загниват. Можете да сложите фолио или целофан на повърхността на пластмасовата чашка, надъпчете го и в дупките поставете листото.

Съвет на градинаря:

-Препоръчително е да се поливат в чинийките на саксиите, а не под листата.
-Топлината е фактор за цъфтежа, затова е желателно температурата не пада под 16 градуса


-Пряката слънчева светлина през лятото може да изгори както листата, така и цветовете.
-Теменужките не обичат големи съдове. Необходимо им е да бъдат преместени в по-голям съд, едва когато станат 1,5-2 пъти по-големи от диаметъра на съда. Тогава се преместват в малко по-големи саксии с диаметър 7-8 см.


- Младите розетки се нуждаят от постоянна температура 20-24°;. Ако през нощта температурата е малко по-ниска, теменужките цъфтят по-обилно. Не трябва да се допуска пресушаване на пръстта. Водата за поливане може леко да се подкиселява. Теменужките не обичат течение. Ако е прекалено светло, листата са с по-дълги дръжки


- Листата да не се допират до прозореца. Незабавно махайте прецъфтелите цветове и повредените листа - не оставяйте листните дръжки. Махайте страничните розетки на по-старите растения, докато се развиват. Растението трябва да е в малка саксия. Когато пресаждането стане наложително, използвайте пластмасова саксия.

сряда, 16 септември 2009 г.

Кафето...

Кафето (от тур. Kahve) е една от най-популярните напитки в света. Със своя аромат, вкус и силно тонизиращо действие, то е широко популярно почти във всички кътчета на Земята и е стратегически важна суровина в световната търговия. За родина на кафето се смята Етиопия, където и до днес се среща и като диворастящо растение. Но своята популярност кафето дължи не на родината си, а на Йемен - от там започва триумфалното му шествие и завладяване на света. Именно от там арабските търговци първи започват разпространението му. Все още дори и специалистите спорят за произхода на името му. Някои смятат, че „кафе“ се образува от арабското „кауе“, което означава сила, енергия. Други го свързват с названието „кахва“, идващо също от арабски и означаващо „вино“. Третата версия е на база името на провинция Каффа в южна Етиопия, където и до днес из горите се среща диворастящо кафе.


Легенди Историята с откриването на напитката кафе се губи далеч назад във вековете. Една от легендите е за етиопския пастир Калид (или Калди), живял през 9 век. На него му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от един храст, ставали доста игриви, дори и нощем. Като любопитен и любознателен човек, той самият опитал от плодовете на този храст и сам почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение.Съгласно друга легенда, първите усетили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от това си откритие, били монасите от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафейните плодове, с която снемали умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Те пък я наричали „Кава“ в чест на персийския владетел Кай Кавус, който съгласно преданието, възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето - така въодушевено се чувствали и те, пиейки тази напитка. Но това са все легенди.

Първи сведения от арабски източници

Първите и по-обстойни сведения относно кафето са открити в арабски източници, датиращи около 1000 г. от новата ера. Най-известният и считан за най-добър сорт кафе „Мока“ е наречен така на името на йеменското пристанище Мока, откъдето е тръгнало разпространението на кафето.

Но най-първи от арабите започнали да пият кафе не йеменците, а жителите на изчезналия по-късно град Джулфара на територията на емирата Рас ал-Хайм. При разкопките на този легендарен град археолозите открили вероятно най-древните зърна на Арабския полуостров, които се отнасят около началото на 12 столетие от новата ера. Предците на тези „джулфарахци“ си приготвяли напитката, варейки цели зърна и изсушени листа. Този начин на приготвяне се използва и до днес на някои места в Арабския полуостров. Бедуинското светло кафе „Далля“ (по названието на медния съд, в който се приготвя) е необичайно силно и затова го пият в специални, мънички чашки, колкото за 2-3 глътки. „Далля“ и фурмите са бедуинските „хляб и сол“, с които се посрещат желани и скъпи гости и до днес. Първоначално разпространението на кафето ставало бавно. Използвали го главно като лечебно средство при слабост и умора.

Освен това самата „одисея“ по разпространението на кафейното дърво се оказала доста дълга и сложна. Арабите, стремейки се да съхранят тайната на своето откритие, отказвали да изнасят сурови семена кафе, обяснявайки, че ако не са предварително изсушени и изпечени, ще се повредят и станат негодни за употреба. Но многочислените ислямски поклонници, посещаващи Мека, бързо станали почитатели на любимото питие на местните. Скоро започнали да отнасят по родните си места и зърна кафе от Мека, наричайки го „ислямско вино“. Дори поради особено засилилата се страст на арабите към кафето, в 1511 г. висшето ислямско духовенство създало в Мека „Съвет по кафето“. На този съвет след дълго обсъждане било решено, че кафето развращава разума и чувствата на правоверните и ги отвлича от правата вяра. Кафето, както и виното, били забранени. Но не след дълго забраната касаеща кафето била постепенно и благополучно забравена.

Кафето - храстът от провинция кафа

В Източна Африка се среща диворастящо арабско кафе, Coffea arabica (сем. Rubiaceae). Това е храст или дърво, високо до 5 м, с еластични трайни листа, а белите му цветове имат силен приятен аромат. Плодовете му приличат на вишни и отрупват клоните почти изцяло. Вътрешността им е изпълнена от две плоско изпъкнали семена, обвити от тънка сребриста люспа. Тези скромни на вид сивозелени семена, представляват най-популярната подправка в света.


Днешното наименование „кафе”, което звучи еднакво почти на всички езици, произлиза от етиопската провинция Кафа, където кафето е диворастящо.

Най-голям производител на кафе сега не е родината му – Африка, - Бразилия, която доставя повече от 70% от световното производство. От пиенето на кафе зависи жизненото равнище на населението на някои страни в Южна Америка. Щом на световния пазар цените на кафето силно спаднат, страните производителки преживяват остри икономически кризи. Преди Втората световна война масово се унищожават запасите от кафе с цел да се повиши цената му. Тогава са унищожени повече от 4 милиона тона кафе, което е почти цялата годишна продукция на кафе в световен мащаб.
В Западна Африка се отглеждат и други видове кафе. Най-разпространено е С. robusta, което дава по-висока реколта и е по-устойчиво на паразити, но е по–малко ароматично.














Декоративно кафе - Coffea Arabica

Открай време декоративното кафе е едно от много харесваните саксийни растения от българките.
Отглеждането му е със средна трудност.


Семейство Coffea.

Кафето произлиза от Африка и Азия.
Цъфти през август-септември.
Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина.

От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе.

Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Щом занесете растението у дома, най-напред трябва да се погрижите за подходяща саксия и пръст. По принцип и в този случай, както при всички закупени зеленини, е важно то да се прехвърлят в нова съдинка.

На първо време тя не трябва да е по-голяма, но при пресаждането, което се прави след 2 години, ще се наложи да изберете по-просторна. Що се отнася до пръстта, най-подходяща за кафето е богатата хумусна почва. Тори се веднъж седмично в периода на растежа със силно разредена течна тор.

Следващата стъпка е да изберете най-доброто място за растението. То трябва да е осветено (но да се пази от директни слънчеви лъчи!), проветриво (но не и на течение) и далеч от други зеленини. Идеалният вариант е до прозорец.

Топлолюбиво растение - изисква минимум 8 С през зимата. Растението изисква ярка светлина. Трябва да се избягвa директно слънце.
Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.
Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години.

Добре е да знаете, че кафето цъфти много красиво, но чак на третата година. Затова се заредете с търпение. Цветовете му са бели и се появяват през лятото. Те много приличат на белия жасмин. От тях се образуват плодчетата, които в началото са зелени, а после почервеняват. Това е знак, че са узрели и може да събирате реколта. Във всеки плод има по две зърна кафе.

Кафе (Coffea Arabica)
Плодовете на кафето могат да се берат, веднага след като станат червени. След като се откъснат, те трябва да се отворят и двете зърна, които се намират вътре да се изсушат, изпекат и смелят.

На дървото има достатъчно зърна, за да се приготви цяла кана кафе. Кафееното дърво, което има изключително ароматни цветове, цъфти обикновено два пъти в годината - през пролетта и есента. Растението се нуждае от много светлина, трябва да е на температура над 15 градуса и трябва да се полива и наторява всяка седмица през периода на активен растеж.

Полезни съвети:

- Ако се появят петна по листата това може да е гъбично заболяване, от висока температура, висока влажност, течение и спарен въздух. Добре е да се отстранят. Засяга по-младите растения и незащитените от слънцето
- Можете да го захванете от зрънца или от резници през лятото. Семената трябва да са пресни.
- Обича по сенчесто място
- Зимата се полива умерено, а лятото обилно
- Семената са бледо бежови, кръгли като хапчета. От едната страна са плоски. В един плод има по 2 семена около половин сантиметър
- Не трябва да се оставя да пресъхне, но и да не се полива
- Зимата иска светлина, на топло и дори слънчево, на южен прозорец
- Може да му се добавя желязо и трябва да има торф в саксията. Слага се тор мастербленд 20-20-20 или зелен кристалон 18-18-18 и отделно хелатно желязо



http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%84%D0%B5

http://cvetq.info/comment.php?comment.news.87.extend
http://zeleno.bg/bg/articles/360-kafeto-hrastut-ot-provintsiya-kafa.html