Орхидеи

Красиви и екзотични растения които навлязоха в нашия бит.
За да запазим първичната им красота, откъсвайки ги от естествената им среда, трябва да ги опознаем и да разкрием техните "тайни". .
Семейството на орхидеите е много разнообразно.
За успешното им отглеждане са необходими познания и строго спазване на биолого-екологичните особености.


Голямото видово разнообразие и приспособеността на видовете към различните условия на районите, от които произхождат, определят и различията в изискванията им към средата на отглеждане като културни растения.

Едни обичат топлото, а други пък прохладата

По отношение на температурния режим всички отглеждани в оранжерии могат да се подразделят на 3 групи:

1. Видове, произхождащи от равнините или от влажните крайбрежни тропически гори (фаленопсиси, ванди, дендробиуми и др.) изискват през цялата година равномерна температура.

2. Видове, произхождащи от средните пояси на тропическите гори, предпочитат умерена температура в помещението.

3. Видове, обитаващи високопланинските райони или районите със субтропически климат - нуждаят се от прохладен режим на отглеждане (пафиопедилуми, дендробиуми, произхождащи от Австралия)


Почти всички орхидеи през зимата се нуждаят от температура, с 3-4 градуса по-ниска, отколкото през лятото. Не по-малко важни са денонощните колебания на температурата трябва да бадат с 3 до 6 градуса по-ниска от дневната.

Всички се нуждаят от влажен въздух

Едва ли не най-важното условие за отглеждането на орхидеите е високата относителна влажност на въздуха.
Този фактор играе в живота им по-голяма роля, отколкото поливането им.
Даже най-сухолюбивите от тях, растящи в сухи местообитания в родината си, получават през достатъчно влага от нощните мъгли и сутрешната роса.
Затова през лятото орхидеите се оросяват често 2-3 пъти дневно, а през зимата, а също и през зимата само при повишена температура в помещението и в слънчеви дни. Излишната влага при ниска температура през зимата, а също и през летните месеци, е опасна и може да предизвика поява на петна по листата и булбите и загниването им.
Затова се препоръчва да се поливат и да се оросяват през първата половина на деня, за да могат да просъхнат до вечерта.


Това е особено важно в периода на растежа, за да се предотврати загниването на растежните връхчета.

Доколкото повечето орхидеи произхождат от райони със сезонен климат, където в течение на една година се наблюдава смяна на дъждовния и сухия период, различните видове имат повече или по-малко изразен период на покой, през който се залагат цветните пъпки. Затова поливането през годината е неравномерно.


През периода на растеж (обикновено пролетта до началото на лятото) растенията обилно се овлажняват. При спиране на растежа и преминаването на растенията в състояние на покой поливането постепенно се свежда до минимум, за да не се допусне сбръчкване на булбите.
Орхидеите трябва да се поливат с малко вода, за предпочитане дъждовна и по-топла с някой друг градус, отколкото е температурата в помещението.


Всички орхидеи се нуждаят от добре проветрени помещения, особено вечер, когато изпадат в покой.

Не могат без светлина, но не по всяко време

Повечето орхидеи са светлолюбиви, но отглеждани в помещения, трябва да се защитават от преките слънчеви лъчи.
Някой видове предпочитат засенчени места-пафиопедилиум.
Ако растенията се намират в период на активен растеж и образуването на цветните пъпки, светлината е необходима в максимален размер.
По време на цъфтежа обаче светлината не е от особено значение.
Може да се използва и изкуствено осветление - луминесцентни лампи или други с близка светлина до дневната.
Изкуствената светлина не предизвиква изгаряне на листата, което често се получава при орхидеи, поставени на ярко слънце.

Подхранване

По време на активния растеж орхидеите се нуждаят от подхранване. Най-добре е да се използват минерални торове.
Има специални комплексни течни торове, направени само за орхидеи.


Подхранват се един или два пъти месечно, като за епифитните орхидеи се прави по-слабо концентриран разтвор.

Методи за отглеждане

Изучавайки биологичните особености, градинарите са утвърдили два метода за отглеждане при повечето видове орхидеи:

Единия е създаден през 19 век, се използва и сега с успех. Характерна негова особеност е строгото редуване на периодите на покой и растеж, като растенията се принуждават на по-дълъг период на покой.


След периода на растеж орхидеите преминават на ограничен период на овлажняване, който продължава, докато условията на светлина не достигнат оптимума. Тогава растенията се овлажняват постепенно все повече, в резултат на което започват да се развиват и да цъфтят при по-благоприятни условия за тях.

Другият начин е интензивен. Използва се при промишленото производство. Същественото тук е, че поливането се възстановява веднага след преминаването на периода на биологическия покой.
Орхидеите започват да растат и да се развиват независимо от годишното време. Това дава възможност да се получат два или повече прираста за календарната година.
Растенията успяват бързо да натрупат значителна биомаса и започват да цъфтят по-рано.
При интензивния начин трябва допълнително осветление у повишено минерално торене.

Орхидеите:

Семейството на орхидеите е най-голямото в класа на едносемеделните растения.
Наброява 750-800 рода и 25 000 - 30 000 вида. Всички те са многогодишни тревисти растения. Разпространени са по цялото земно кълбо, дори близо до арктическия пояс, но болшинството са в тропиците.


Отличават се с голямо разнообразие по външен вид, размери и начин на живот. Сред тях има наземни растения, лиани и епифити, т.е. живеещи върху растения, но без да са паразити. Епифитните орхидеи се закрепват на дърво (може и в скална цепнатина) и се хранят със събраните по кората му хранителни вещества - птичи тор, загнили насекоми и листа, гниеща кора.
Те имат и въздушни корени, покрити със специална растителна тъкан - веламен, с която поглъщат дъждовната вода, прикрепват се към опората, фотосинтезират.
При различните видове стъблата са различно разположени - изправени, пълзящи, виещи се, силно скъсени, с листа, събрани в снопчета.


В тях се натрупват главно вода и резервни хранителни вещества.
Тези надебеления се наричат булби, псевдолукувици или въздушни грудки.
Най- често се надебелява връхната част на стъблото с едно или няколко междувъзлия, но при някой цялата част на летораста.

При наземните орхидеи запасите се отлагат в коренищата или в подземните клубени.
Листата на орхидеите са плътни и кожести. Продължителността на живота на отделния лист е от няколко месеца до 10-15 години.
Цветовете най-често са двуполови. Някой видове имат двуполови и еднополови цветове - мъжки и женски.
Цветовете са много разнообразни по форма, багри и размери. Опрашват се кръстосано.
Впечатляваща е много тясната специализация в устройството на цветовете на отделния вид орхидеи към определен вид насекоми опрашители.

Изберете орхидея за вашата стая

За отглеждане в домашни условия са подходящи видове с не много големи размери и с красиви ароматни цветове.


Най-важният критерий за избор на отглеждания вид е потребността на растението от основните жизнени фактори.

Фаленопсис (Phalaenopsis)

Трудно е да се намери по-прекрасна и в същото време невзискателна орхидея.


Родът обединява 70 вида тропически епифити, които растат на огромна територия от Хималаите до Австралия. Освен това има много хибриди.


Продават се сортове с едри, красиви, обикновено бели или розови цветове.
По-редки са модерните хибриди, чиито венче листчета са с ивици и точки.
При някой видове листата са с красива мраморна окраска.


А фаленопсис шилиредна има съцветие с по-вече от 100 цвята. Всички видове и хибриди са епифитни и могат да се отглеждат през цялата година в топли помещения, на светло място без или с много пряка светлина, умерено поливане, оросяване и подхранване.
Цъфтежът при повечето видове е свързан с период от малко по-ниски температури за около две седмици.
Това се случва обикновено малко преди и малко след началото на отоплителния период.
Като правило едно съцветие цъфти повече от веднъж и затова не бива да се отстранява след първия цъфтеж.
Цъфтят в различно време на годината, често два или три пъти, като продължителността е 2-3 месеца.

Катлея (Cattleya)

С нежните си и красиви цветове тя е кралицата на орхидеите. Всъщност катлея е родовото име на около 65 вида и още много разновидности.
Родината им е тропическа Америка.


Подразделят се на два морфологични типа - двулистни и еднолистни.
Типичните видове имат цилиндрични и стълбовидни булби с различна дължина. Имат обикновено два листа, рядко повече.


Цветовете са едри, плътни, често като восъчни, красиво обагрени с приятен аромат.
Съцветието е многоцветно. Преобладават розово-виолетовите цветове. Продължителността на цъфтежа е от 2 до 8 седмици.


Катлеите и производните им хибриди изискват много светлина, умерено топло помещение и моделиране на сух и влажен сезон чрез регулиране на поливането



Дендробиум (Dendrobium)

Дендробиум означава живеещ по дърветата и отразява епифитния характер на почти всички представители на един от най-големите родове орхидеи. Около 1000 вида населяват обширната област от южните острови на Япония до южните склонове на Хималаите през Индокитай до Североизточна Австралия и Нова Каледония.


Естествено, при този огромен ареал, с голямо разнообразие на жизнени условия, не може да се формулират общи изисквания на произхождащите от там култивирани видове, освен че повечето предпочитат по-малки съдове и по-рядко пресаждане.
Много от тях са подходящи за отглеждане на блок (парче кора).


Характерно е и че са светлолюбиви. В периода на растеж почти всички изискват висока температура: денем - около 20 до 25 градуса, нощем 18-20 градуса.


След завършване на растежа температурата се намалява (нощната 12 до 15 градуса, а за някои видове до 10 градуса - благородния дендробиум).
В периода на растеж обилно се поливат. Много благоприятно въздейства на кореновата система просушаването на субстрата между поливките.


Листопадът е задължително условие за цъфтежа на растенията. Цветовете се образуват по два във всеки възел на стъблото.
Имат много силен, приятен аромат и остават свежи 4-6 седмици.

Онцидиум (Oncidium)

Родът онцидиум наброява повече от 700 вида. Разпространен е от Флорида до Аржентина на американския континент.
Голяма част от видовете са епифитни.


Първите представители на рода били пренесени в Европа в началото на 19 век и предизвикали истинска сензация сред цветарите. Те станали причина за масовото увлечение по орхидеите. Американските градинари наричат цветовете "танцуващи куклички".
На някои видове разцъфтяват стотици цветчета. За екзотичния изглед на растенията допринасят и тънките висящи като брада корени. Онцидиумите са разнообразни по размери и форма, както и по своите изисквания към условията на средата.
Затова винаги трябва да се знае името на растението - точно от кой вид е - и да се провери в литературата при какви условия расте и как следва да се отглежда.

Цимбидиум (Cymbidium)

Това са едри орхидеи с необичайно ефектни цветове.


Родът обхваща около 70 вида от тропическа Азия до Австралия.
Булбите им са едри, с размери от 5 до 10 см., а листата достигат до 1 метър.


Цветовете са едри, многобройни,с различна окраска. Има създадени няколко хиляди хибрида. Използват се и за добиване на рязан цвят - за букети и единични.
Подходящи са за отглеждане в просторни помещения - зимни градини и оранжерии.


Изискват обилно осветление. За добрия им растеж и обилен цъфтеж нощната температура
се понижава до 5-7 градуса. Много от видовете в периода на растеж се чустват добре през деня при 21-32 градуса.
През зимата температурата се поддържа се поддържа в границите на 10-13 градуса през деня и 7-10 през ноща.
През лятото е добре растенията да се изнасят навън. В периода на растеж обилно се поливат и оросяват.
Цимбидиумите нямат период на пълен покой и поливките не се прекратяват. Отглеждат се на епифитни субстрати, които редовно се подхранват с минерални торове.

Пресаждат се през 2-3 години, след прецъфтяването, преди началото на растежа на новите корени.

Пафиопедилум - венерина ппантофка (Paphiopedilum)

Представителите на този род са едни от най-популярните орхидеи. Особенно са привлекателни топлолюбивите видове с пъстри листа и ярки цветове с необичайни форми.
Описани са 50 вида, които обитават тропиците и субтропиците на Азия.
Прието е да се считат като наземни орхидеи, въпреки че има и епифити.


Естественият субстрат за наземните видове се отличава от обичайните земни смески. Той представлява добре дренирана "възглавничка" от мъх, която осигурява достъп на въздух до корените. Затова пафиопедилумите растат на обикновени епифитни субстрати.
За мнозина това са идеалните орхидеи. Растенията образуват плътни листни розетки, от които се развиват цветносите с един или няколко цвята при различните видове.
Характерна е устната, която прилича на пантофка.


Цъфтежът е продължителен, понякога отделният цвят се задържа до три месеца. Природните видове орхидеи от този вид са от райони с различен климат, изискванията им към температурата са различни, но повечето, както и съвременните хибриди, се развиват при умерен режим.Като правило видовете и хибридите с пъстри листа са по-топлолюбиви.

За повечето от видовете се препоръчва температура през лятото 20-22 градуса - P. sukhdkulii и P. callosum и 7-10 градуса до 12 за P. insigne, а през зимата - с 5-6 градоса по-ниска. Доколкото те нямат ярко изразен период на покой и не понасят засушаване, поливането е равномерно.
Не бива да се допуска задържане на вода в пазвите на листата. Редовното оросяване не въздуха е необходимо през цялата година.


http://gradinata.bg/index.php?article=75