В днешно време те се отглеждат в предверия, зимни градини и оранжерии. Подходящи са както за малки жилища, така и за големи помещения.
Съществуват около 9 000 разновидности. Сред декоративно листните си събратя, папратите са уникални, поради необичайния си жизнен цикъл.
Това е така, защото на практика той включва две различни поколения растения.
Папратът е безполово растение. Вместо да расте от семена като повечето цъфтящи растения, той се развива от една единствена спора. Спорите се намират в сакче, което е закрепено за долната част на порестия лист.
В повечето случаи обаче в домашни условия градинарите размножават своите папрати чрез делене на корените.
Температура
Въпреки, че повечето видове виреят в диво състояние в тропически и субтропически климат, папратите, отглеждани в домашни условия, предпочитат по - хладно помещение и висока влажност на въздуха. През нощта температурата трябва да е под 15 градуса, а през деня - не повече от 22.
Ако през лятото гледате папрати в градината, задължително ги разположете под дълбоката сянка на дървета или храсти. Пряката слънчева светлина би била фатална за растението.
Влажност
Може би най - трудният момент при оглеждането на папрат в домашни условия е поддържането на висока влажност на въздуха. Необходима е поне 40 - 50% влажност. Най - добре е да ползвате електрически овлажнител за въздуха. Ако нямате възможност, бихте могли да поставите саксията с папрати в поднос, пълен с вода и чакъл. За да поддържате водата в чинийката чиста, можете да добавите няколко въглена. Сменяйте чакъла периодично, на около 3 месеца, за по - добра хигиена.
Ако контейнерът, в който отглеждате папрата има дупки за отцеждане по дъното, задължително го покрийте с един пръст ситен чакъл.
През зимата, когато започнете да отоплявате помещението, задължително опръсквайте папрата. Това трябва да става рано сутрин. Папратите с къдрави листа обаче са много чувствителни на влага и затова тях трябва да пръскате, само когато са изключително сухи.
Светлина
За повечето видове папрат северният прозорец у дома е идеалното място. За да намалите светлината, използвайте щора.
Пресаждане
Повечето папрати развиват плитка коренова система, затова и най - подходящият съд за отглеждането им е плиткият. В зависимост от големината и бързината на растежа, отделни видове папрати се нуждаят от пресаждане по няколко пъти в годината.
Не е добра идея да пресаждате малко растение в голяма саксия. То ще изглежда смешно, а и ще бъде по - податливо на загниване от излишната влага. Пресадете растенията, едва когато в саксията не е останалото никакво място.
Ако изберете пластмасова саксия, вместо глинена, не забравяйте че въздухът и излишната вода не могат да минат през нея, така че, поливайте растението по - рядко. При пресаждането използвайте чисти контейнери. Ако в тях е имало друго растение, задължително измийте с разтвор една част белина и 9 части вода. Ако използвате глинена саксия, най - добре е да я накиснете от вечерта.
За да пресадите растението по - лесно, особено ако е по - голямо, първо го полейте. Поливайте само почвата, не и листната маса. Вместо да дърпате растението, по - добре поставете обърнете саксията надолу, като придържате с ръка растението в основата, и леко потупайте ръба и по масата.
Разделяне
Повечето папрати бързо надрастват своите саксии и сандъчета. Не се тревожете, при разделянето на коренището растението може да понесе и по - сериоана намеса от ваша страна. Смело извадете растението от почвата и като използвате остър нож с дълго острие, отрежете половината или 1/4 от топката корени.
След като прехвърлите растенията в новите им саксии, задължително ги полейте и продължете да поддържате новата почва и въздуха в помещението влажни, през първите няколко седмици.
Поливане
Нуждата от вода при папратите зависи от вида на растението, от размера му, от съдържанието на почвата, светлината и температурата в помещението. Като правило обаче папратите се поливат обилно, особено през периода на растежа. Това може да бъде веднъж в седмицата или всеки ден, като се използва по малко количество вода. Някои градинари киснат в умивалника или леген с вода папрата, заедно с глинената саксия. веднага обаче след като почвата стане мокра, саксията трябва да се извади от водата. Самото растение не бива да се мокри. Повечето папрати са много крехки и чувствителни. Излишъкът от вода може да ги повреди.
Ако листата на папрата започнат да се ронят, това означава две неща - не достатъчно вода или преполиване.Вредители
Като цяло папратите имат малко проблеми с вредителите. Но ако се появят веднъж, това може да е фатално. Най - често срещаните и опасни за папрата вредители са различните видове брашняни бръмбари и щитоносните въшки. Те са с твърди тела, без видими крачка и на вид неподвижни. Може да са кафяви до бели на цвят.
Ако по листата има следи от лепнещо, подобно на мед вещество, това е сигурен знак, че растението е нападнато от вредни насекоми.
Ако те продължат да отделят тази лепкава течност, скоро по растението ще се развият гъбички и листата и стеблата ще почернеят. Когато купувате папрат, задължително проверявайте растението за вредители - по горната и долната част на листата и по стеблата.
Лекувайте вашите папрати задължително, с подходящ готов препарат от агроаптека.
Папратите са загадъчни и величествени. Ако искате в своята градина да имате ъгълче за почивка с растения с привлекателен зелен тон и съвършени форми, то папратите са именно това, което ви е нужно. Те поразяват с разнообразието си от видове, красота и изящество.
Папратите дълго време потъваха в сянката на градината. В буквален и преносен смисъл на този израз. В буквален – защото повечето от тях действително предпочитат сянка, а в преносен – заради това, че градинарите на практика не се интересуваха от папратите и ги държаха само в най-отдалечените ъгълчета на градината.
Благодарение на необичайната си форма на храста и нежните, сложно перести листа, папратите създават в градината винаги привлекателни зони с атмосфера на покой и тайнственост, особено в компанията на такива сенколюбиви култури като арункусът, дамското сърце и самакитката. Дори малка групичка от обикновената женска папрат сред издръжливите на сянка растения под шарената сянка на листата на дърветата и храстите, напълно ще промени картината, внасяйки в нея експресия. Ако такива силно разрастващи се видове като мъжката папрат, осмунда или щраусовото перо помагат бързо да озелените големи сенчести зони, то царската папрат, обратното, предпочита ефектните места на открито.
Тъй като естественото местообитание на повечето папрати е гората, то и култивираните обичат хумусните, леки по механичен състав и нормално увлажнени почви, но не обичат застоялата влага. За да получите такава почва в градината си, трябва в продължение на няколко години редовно да оставяте опадалите листа да изгният под дърветата и храстите.
Ако искате да размножите папратите на нов участък с недостатъчно плодородна почва, веднага добавете в нея колкото можете повече компост от листа или дървесни кори.
За тези усилия папратите ви ще ви се отблагодарят с дълъг живот и красота. Най-доброто време за засаждане е пролетта. Без никакви проблеми можете да засадите папратите и през есента.
Малка, но много красива група прапрати предпочита каменистите почви. В алпинеуми великолепно се чувстват златистата папрат, страшничето, блехнумът. С изключение на златистата папрат на всички тези папрати е нужна сянка и достатъчно влажност.
Сладка папрат (Polypodium vulgare),
е вид много годишно вечнозелено папратовидно растение, растящо обилно в сенчести зони, в гори и сред скали. Листата им варират по дължина и острота на върха.
Те израстват от стебло, подобно на корен, което пълзи по повърхността на земята или точно под нея. Кутийките на спорите растат в два реда от двете страни на средната жила, от долната страна на листа. Те представляват идеално кръгли купчинки без покривало (индузий). Когато узреят, в късна есен, те добиват жълтеникав или светло оранжев оттенък. Корените на тази папрат са много сладки и приятни на вкус. Оттам и видовото име "сладка". Дивите свине лакомо ги ядат. Затова Сладката папрат се среща масово САМО по стръмни скали, недостъпни за свинете. Автора я е намирал в Стара Планина и Средна гора, навсякъде по подходящи места. Една от най-разпостранените папрати у нас.
Индианците правят отвара от корените на растението за лечение на кашлица и възпаления на горните дихателни пътища, а също и за промиване на външни рани.Видове папрат
Адиантум - Adianthum pedatum - достига височина 30-60 см. Вирее на полусянка - сянка. Тя е добро почвопокривно растение, обича равномерно увлажнена почва, има нарязани листа.
Златиста папрат -Ceterach officinarum- достига височина 5-20 см, вирее на слънце - полусянка. Обича топла и суха почва с основна реакция. Има вечнозелени листа събрани в малки розетки
Костенец - Аsplenium scolopendrium- височина 10-40 см. Обича полусянка- сянка. Расте на камениста поччва. Тя е вечнозелена папрат с цели листа, които са вълнисти по края
Страшниче -Asplenium trichomanes- достига височина от 5 до 30 см, вирее на полусянка. Расте в каменни стени, на леко увлажнена почва. Има прости, тънки, перести вечнозелени листа
Блехнум -Blechnum spicant- височина от 30 до 75 см. Обича от полусянка до сянка и влажна, кисела почва. Спороносните листа са в една розетка с неспороносните
Дриоптерис -Dryopteris erythsora- височина 40-80 см. Вирее на полусянка - сянка. Обича рохкава влажна почва. Има здрави и студоустойчиви листа с червен до тъмнозелен цвят
Щраусово перо -Matteuccia struthiopteris- достига от 80 до 130 см. Вирее на полусянка и влажна почва. Има големи равномерни листа, размножава се чрез коренищата
Сладка папрат -Polipodium vulgare- от 10 до 30 см. Вирее на полусянка - сянка на неутрална почва или пясък. Студоустойчиви листа на тънки и дълги дръжки.
Многоредник -Polistichum setiferum- достига от 30 до 100 см височина. Вирее на полусянка- сянка и на рохкава почва. Не се бои от слънцето. Има дантелени листа в розетки.
http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=438
http://zeleno.bg/bg/articles/202-paprat.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар