Малината е храст, на който надземната част (стъблото) е 2-годишна, а подземната (коренището) е многогодишна.
Кореновата система на малината се състои от коренище без главен корен и множество хоризонтални коренови разклонения и власинки, които встрани обхващат значителна част от почвата (1-1.5 м).
По коренището и кореновите разклонения се образуват множество растежни (вегетативни) пъпки, от които през пролетта и лятото израстват голям брой коренови издънки (леторасти, стъбла).
През същата година те достигат на височина до 1-2 м, а през следващата година дават плод и към края на лятото изсъхват. По кореновите издънки (леторастите) се намират малки шипчета, които в зависимост от сорта малини обхващат цялата дължина или само долната част.Листата на малината са сложни перести.
Листенцата могат да бъдат яйцевидни, закръглени или продълговати.Цветовете на малината са сравнително дребни, бели, двуполови и събрани в съцветия. Плодът е сложен и се състои от много отделни плодчета, плътно допрени едно до друго.
Плодът има полукълбовидна или конусовидна форма, червен до тъмночервен, бяло жълт до оранжев, кисело-сладък, ароматичен, с преобладаване на киселина или захарност. Плодовете на малината зреят неедновременно - зреенето продължава около 20-25 дни.
Малината е самоплодно растение, но при чуждо опрашване плодовият добив значително се увеличава.Изисквания към климат и почва
Малината успява най-добре на дълбоки песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи влагоемни почви, богати на хранителни вещества.
По отношение на климата малината не е много взискателна. Тя успява добре и в полските поливни райони, но най-добри резултати се получават, когато се отглежда в полупланински и планински райони, където има повече валежи, прохлада и въздушна свежест.
На прохладни крайречни и добре навлажнявани места малината също успява добре. Северните изложения винаги са за предпочитане пред южните. При не достатъчни валежи винаги трябва да се осигурява напояване на малиновите растения.
Размножаване на малината
Малината може да се размножава чрез коренови издънки, коренови резници и връхни отводи. Размножаването на малината чрез коренови издънки е най-широко прилаганият начин, тъй като той е много лек и практичен. Кореновите издънки, които се използват за посадъчен материал, трябва да бъдат добре развити, с дебелина при основата около 9-12 мм и с множество гъсти брадати коренчета.
Създаване на малиново насаждениеМястото, определено за малиново насаждение, трябва да бъде добре подготвено.
Най-добри предшественици за малината са тревна смеска, окопни култури или черна угар. През есента мястото се наторява с 3-4 т добре угнил оборски тор, 30-40 кг суперфосфат и 15 кг калиев тор на декар, след което се изорава на дълбочина 30-35 см около един месец преди засаждането.
Засаждането на малината се извършва през есента или рано напролет преди започване на вегетацията. Преди засаждането на малините мястото се изравнява и се маркира.
При големи насаждения, където обработката на почвата се извършва с механизирано, малините се засаждат на разстояние 2-2.5 м между редовете и 80 см между растенията в редовете.
За малки малинови насаждения или домашни градинки, при които обработката става на ръка, разстоянията между редовете се намаляват на 1.5-1.8 м, а тези в редовете - на 70 см. Корените на малиновите растения се съкращават около 1/3 от дължината.
Засаждането на малината се извършва в дупки, широки колкото свободно да поберат корените. Растенията се поставят на такава дълбочина, на каквато са били в маточника, или 2-3 см по-дълбоко. След засаждането почвата около растението се претъпква добре и се полива с 3-4 л вода на всяко растение.
За предпазване от бързо изпаряване на полятата вода почвата около засадените растения се посипва със суха пръст. Надземната част (стъблото) се съкращава на 15-20 см височина. След засаждането на малината почвата в междуредията е достатъчно утъпкана и трябва да се разрохка с култиватор.
При засушаване младото малиново насаждение се полива според нуждата още 1-2 пъти през лятото.
Отглеждане на малини
Малината не понася уплътнена и заплевеляла почва. Затова през лятото почвата трябва да се поддържа винаги в разрохкано състояние и чиста от плевели.
Това налага редовна обработка с култиватор и ръчно окопаване около храстите. Първата обработка се извършва рано напролет, веднага щом почвата изпръхне. След това в зависимост от нуждата през лятото почвата се обработва още 2-3 пъти.
Пролетните и летните обработки се правят по-плитко (7-8 см), а през есента почвата се изорава с плуг на 10-12 см дълбочина, като в близост до храстите се оре по-плитко. За получаване на високи и трайни добиви от малината едно от най-важните условия е редовното торене.
На по-бедни почви се внася ежегодно през есента или рано напролет по 3-4 т добре угнил оборски тор на декар. На по-богати почви същото количество оборски тор се дава през година. Освен това необходимо е да се направи трикратно подхранване на малиновите растения с минерални торове - рано напролет, при образуването на зеления завръз (в началото на юни) и след беритбата. При всяко подхранване се внася 6-8 кг амониева селитра на декар.
Суперфосфатът и калиевият тор се дават заедно с обработката след беритбата и през есента в размер по 20-30 кг суперфосфат и 8-10 кг калиев сулфат на декар.Малината е много взискателна към почвената влага.
Засушаванията през време на зреенето на плодовете и след беритбата се отразяват лошо върху добивите. Затова малиновите насаждения трябва да се поливат винаги, когато е необходимо. Първата поливка се прави преди зазряването на плодовете (за да наедреят), а втората - след беритбата, което обикновено съвпада с летните засушавания.
При нужда трета поливка може да се извърши към края на август. Поливането на малината се извършва по бразди, прокарани по 1 или 2 в междуредията. В някои по-хладни и с повече валежи планински райони малината се развива добре и без напояване.
Резитба на малини
Напролет се изрязват до земята всички изсъхнали 2-годишни стъбла, които през миналото лято са дали плод. Изрязват се също всички слаби, повредени или отдалечени от храста едногодишни издънки, като на всеки храст се запазват от 8 до 12 добре развити издънки, които ще дадат плод. Когато малиновият храст е слаб, оставят се само 5-6 издънки, останалите се отстраняват. Оставените за плод издънки се съкращават с около 15-25 см.
Беритба на малини
Малиновите плодове са готови за беритба, когато придобият характерната за сорта окраска и могат да се отделят от чашките си, без да се омачкват.
Плодовете на малината са много нежни, затова трябва да се берат когато е сухо!
Там, където ще се консумират или преработват веднага след беритбата, те се берат в пълна зрялост. Ако ще се превозват на по-далечни разстояния, трябва да се берат добре оцветени, но твърди, за да достигнат в добро състояние на предназначеното място.
Малиновите плодове не узряват едновременно. При различни почвено-климатични условия и за различните сортове беритбата започва от края на юни и продължава през юли.
Поради това, че плодовете са много нежни, те трябва да се берат през 1-2 дни в зависимост от времето. Когато е топло, узряват по-бързо.
Продължителността на зреене на малиновите плодове зависи от сортовете. Най-рано узрява сортът Български рубин - в края на юни, като продължителността на беритбеният период е около 25 дни. След 2-3 дни от него започва да зрее сортът Самодива, Шопска алена и Искра са готови 4-5 дни след Български рубин. Периодът на беритбата при тях е също около месец.
Плодовете от пролетно-лятната реколта на Есенна позлата зреят към 5-8 юли до началото на август, а от лятно-есенната - от 5-10 септември до 15-20 октомври.
Сортът Виламет зрее 5-6 дни след Български рубин.
Малините не понасят прехвърлянето от съд в съд.
Ако берете малините за вътрешния пазар, за замразяване и преработване в компоти - малините трябва да са узрели, а за сокове, сиропи и конфитюр се допускат и леко презрели.
Малиновите плодове се берат направо в малки щайги - с вместимост до 2,5 кг и не се прехвърлят от един съд в друг.
Те не бива да се поставят в големи щайги или кошници, защото се повреждат от собствената си тежест.
Пълните щайги се съхраняват на сенчесто място, а до момента на пласирането в хладни помещения.
За да увеличите трайността на малиновите плодове, е необходимо при беритбата да се премахват повредените плодове.
Намокрените от дъжд плодове се развалят бързо, затова те не бива да се берат мокри.
Малиново вино
Плодовете се смачкват добре и така престояват 48 часа.
През това време започва слаба ферментация. Сокът се отделя чрез изстискване през тензух.
Остатъкът се залива с толкова вода, колкото е полученият сок.
Престоява една нощ и отново се изстисква.Получената течност се прибавя към първата. На всеки литър се поставя по 300 г захар.
Ферментацията продължава около 2 месеца. Утайката на виното се отделя чрез преливане на бистрата течност в друг съд.
http://agrosaveti.com/agro/ovostarstvo/845-malina.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар