Ендивия

Ендивията е едногодишно растение, което във вегетативна фаза образува лежаща розетка, подобно на салатата, но не свива глава. Разпространени са две разновидности ендивия: ескариол (широколистна ендивия) - с широки, почти целокрайни листа, и къдрава ендивия - с къдрави, дълбоко и ситно нарязани листа.

В листата на ендивията се съдържат витамин С, витамините от групата В, каротин (провитамин А), инулин и горчивият глюкозид интибин. Използвана за храна, ендивията подобрява дейността на храносмилателната и кръвоносната система.

Ендивията е растение на прохладния климат. Тя е и студоустойчива - може да презимува успешно в по-южните райони. Ескариолът е по-студоустойчив. Високите температури потискат растежа й, поради което отглеждане на ендивия през лятото не е целесъобразно.

Много влаголюбива, ендивията не понася засушаване както почвено, така и въздушно.

Дългият ден стимулира образуването на цветоносни стъбла, което компрометира реколтата. Това е още една причина да се отглежда ендивия през пролетта и през есента, когато денят е по-къс.

За ендивията е нужна плодородна, рохкава, пропусклива почва с неутрална реакция.


Не понася торенето с пресен оборски тор.

Към хранителните вещества се отнася, както салатата.

Ескариолът (широколистна ендивия) се отглежда повече като късна култура.

Засява се в началото на юни на открити лехи, както зелето. Разсаждането се извършва в началото на юли, във фитарии, плитко - подобно на салатата, на разстояние 40/30 см, след което се полива с течаща вода. По-нататък грижите се състоят в редовни поливки, окопавания и 1-2 подхранвания с минерални торове. Сърцевината на розетките не бива да се мокри, за да се запазят растенията от загниване.

Когато розетките достигнат нормалния си размер, десетина дни преди прибирането се извършва се етиолиране (избелване) на листата, чрез което се намалява тяхната горчивина. За целта листата се събират нагоре и се завързват на върха. За да не се чупят листата, връзването им става на два пъти - първия път листата се повдигат наполовина и една седмица след това се прибират и връзват напълно. Етиолирането може да стане и в закрити, тъмни помещения, където напълно развитите растения се презасаждат нагъсто едно до друго.

При посочения срок на сеитба ескариолът се прибира през октомври - ноември. За да се получи по-късно производство, даже и през зимата, тъй като ескариолът издържа при по-меки зими, сеитбата може да се извърши етапно, до към средата на септември. Нормално развитите растения тежат средно около 500 г.

Къдравата ендивия се предпочита за ранно пролетно отглеждане.

Семената се засяват рядко в полутопъл парник в началото на март.
Към средата на април разсадът се подготвя за засаждане на открито.
Правят се фитарии и се разсажда на разстояния 30-40/25-30 см.
Грижите през вегетацията са както при ескариола.
За да се предотврати стрелкуването на растенията, необходимо е да се полива често.

Около 2 месеца след разсаждането къдравата ендивия става готова за избелване.

Свързаните розетки не бива да се поливат, за да се запазят от загниване.

Поради същата причина не бива да се привързват мокри розетки.

За по-късно лятно и есенно отглеждане къдравата ендивия се сее по-късно - през май, юни и юли. Тя е по-слабо студоустойчива от ескариола и затова сеитбата й не трябва да става по-късно от средата на юли.

Средното тегло на едно нормално развито растение къдрава ендивия е около 400 г.

Ендивията се препоръчва в диетата на д-р Пиер Дюкан.



http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/1545-endiviya.html