За градината през Юли

Лято е. Юли е най-горещия и най-слънчевият месец.
Цъфтят всевъзможни цветя, зреят плодове и зеленчуци.

В цветната градина всеки дневните грижи нарастват. Всички цветя и декоративни храсти се нуждаят от чести поливки, последване от повърхностно разрохкване на почвата. Поливането се прави през ден, два.
Цветните лехи трябва да се почистват от прецъфтелите цветове и засъхващите листа и клонки. През юли се засяват и семената на някои цветя за получаване на разсад, като на незабравките и теменужките например.


По това време много успешно се вкореняват резници от рози, приготвени от полудървесинени летораси.
Вкореняват се и резници от седум, много годишен флокс и други, но резниците трябва да представляват невдървесенени връхчета.

В зеленчуковата градина нуждата от чести поливки също нараства поради бързото изпарение на влагата и намаляващите валежи. Добре е една - две от поливките на средно ранните зеленчуци да бъдат съчетани с подхранване с размит в поливната вода пресен органичен тор.
Време е да се прибере летният чесън в сплитове или в щайги и да се суши за дълготрайно съхранение.


Засетите през миналия месец моркови трябва да се плевят и растенията да се проредят на 1-2 см едно от друго в реда.
Важна грижа през месеца са късните зеленчуци.
През първата половина на юли се засаждат разсадите на късните домати, късното зеле и на праза.
Късният фасул се засява около средата на месеца.
Към края му може да се сее и ряпата, но в южните райони на страната е по-добре тази работа да се отложи за началото на август.

В плодовата градина една от най-важните грижи е поливането на ново засадените и на младите овощни дръвчета, за да не спира преждевременно растежът им. Водата ще се отрази благо приятно и на наедряването на плодовете при плододаващите овошки.
При тях обаче, предимно при ябълките и крушите,

особено важно е да се вземат мерки срещу провисването и счупването на клоните под товара на плодовете.
Продължава прилагането на летните похвати за формиране на короните на младите дръвчета - филизене, привързване, отклоняване на младите леторасти и др.
Юли е подходящото време за облагородяване на спяща пъпка на овощни семенчета, за присаждане "на зелено" на лози и за вкореняване на зелени лозови резници.

В декоративната градина

Олеандър

В средата на лятото олеандърът, или както още го наричат зокум, се нуждае от свеж въздух, слънце, обилно поливане и редовно подхранване. Ако терасата ви е на южна страна на сградата, не се притеснявайте, че зокумът ще пострада. Той се нуждае от преки слънчеви лъчи.


Трябва обаче да се съобразите с това, че през цялата зима растението е било на сянка и при рязкото изнасяне навън има опасност от изгаряния, затова преди изнасяне на открито се държи една седмица на полусянка.

Ако се случи да завали, това е добре - зокумът обича краткия освежаващ дъжд, а освен това той ще измие листата.

Тъй като пие много вода, поливайте олеандъра обилно и следете почвата му да не пресъхва. Ако стои на слънце, може да ви се наложи да го поливате два пъти на ден.



Лятото е и най-подходящото време да размножите зокума. За тази цел трябва да отрежете полувдървесинените резници. Засадете ги в саксия с градинска почва, като можете да добавите и пясък, покрийте го със стъклен буркан или прозрачен плик и го поставете на светло, но не слънчево място.

Морски астерикус

Той идва от Средиземноморието и сега могат да се забележат жълтите му цветове. Той представлява обилно цъфтящо растение, което предпочита слънчевите места и редовно се нуждае от поливане, без обаче да застоява водата.


При не достатъчна влага листата му пожълтяват. На обилното подхранване се отзовава с пищен цъфтеж.
Астерискусът се размножава през зимата - от ноември до март, чрез резници.
Те се вкореняват след около месец в почвата. За да може да се разклони добре растението, трябва да прищипвате върховете на младите екземпляри. От средата на май можете да ги засаждате на постоянното място навън или пък в саксия и да ги изнесете на терасата.


Астерискусът изглежда великолепно и в мрачно време: съцветията на това цвете не се затварят по време на дъжд. Той може да се засади както в отделна саксия, така и да украсите композиция с него. Не трябва обаче да избирате за негови партньори бързо растящи растения.


За да му се наслъждавате по-дълго, редовно го почиствайте от увехналите съцветия. Тогава растението няма да губи напразно енергията си за изхранването на семената, а ще продължи да цъфти.

Морският астерикус обича плодородната почва и се нуждае от голямо количество хранителни вещества. Затова редовно и обилно подхранвайте в продължение на целия период на цъфтежа.

Чимшир

Внимателно подстриганият чимшир изглежда чаровно и стилно в градината. Конусовидната корона може да се получи при резитба по шаблон. Можете да си направите и различни фигурки от клонките на чимшира. Те се получават с помощта на конструкция и тел.
Важно е да знаете, че резитбата се провежда в мрачен ден, за да не може яркото слънце да изгори клонките на местата на рязане.



Ако пък искате да обкръжите лехите с цветя с дълга ограда от чимшири, отрязани под линия, тогава трябва да работите с ножицата два пъти в годината - в края на май и на1алото на юли.
След подстрижката на чимшира през лятото можете да използвате излишните клонки като резници за размножаване.


Нарежете ги на парчета с дължина 8-15 см. В долната половина на резника трябва да няма никакви листенца. Плътно един до друг поставете резниците в почвата. За да се вкоренят, трябва да поддържате висока влажност. Над саксията на пръчка закрепете прозрачен плик и поставете саксията на тъмно място.
Появата на нови листенца означава, че резниците са се вкоренили. Затова обаче ще е нужно повече време - близо година.

Ароматни треви

Подправките, освен че подобряват вкуса на храната, са и много декоративни и заедно с цветята могат да станат украшение на всяка градина.
В кухнята те трябва да са ви винаги под ръка, затова желателно е да се засаждат на лесно достъпно място, където да е удобно и по-близо до къщата. Ако в градината си имате зона с барбекю или просто обедна маса, можете да си направите в близост и леха с тези растения.
Болшинството от ароматните треви, като лавандулата,


розмаринът,

копърът трябва да се отглеждат на топъл, огряван от слънцето участък, защитен от вятъра.
Добре е да си осигурите място, което акумулира топлина - камъни, чакъл. Затова участъкът с южните ароматни треви може да се оформи като скалиста градина или да засадите растенията на подпорна стена. Относително сенкоустойчиви са кервизът (целина) и ментата.


Подправките са много декоративни, особено по време на цъфтежа си.
Можете да си направите комбинация от много саксии, в които да ги настаните около мястото за хранене навън. Друг начин да им се наслаждавате е да ги засадите в близост до стълбите, където се разхождате през деня.
Когато е топло, ароматните треви разпръсват своите етерични масла, много полезни за човешкото здраве.

Размножете перуниките

Ирисът трябва да се дели не само защото искаме да го размножим, но и за да се оздрави майчиният храст.
Счита се, че на едно място перуниката трябва да расте не повече от 3-5 години.
При пресаждането, като правило, се изкопава всеки храст и от коренищата се отделят тези, които са с диаметър 1-2 см и дължина около 2 см с листенца накрая.


Листата на тази част се съкращават до една трета от дължината, корените се подрязват, като се оставят дълги около 3-5 см. В това състояние корените могат да се съхраняват няколко дни преди засаждането им.
Ако не искате да изкопавате целия храст, отделете едно годишните коренища от майчиното растение, като ги издърпате. По време на деленето обърнете внимание дали има поразени от бактериоза или меко гниене части, при които в начален стадий коренищата избледняват, след това изсъхват върховете на листата, а растящата им част се превръща в кашо образна маса с неприятна миризма.
Такива поразени участъци трябва да се изрежат и унищожат, а останалите части да се дезинфекцират.


Засаждайте частите на ирисите по няколко в група. Размерът на ямката зависи от дължината на корените. На дъното на ямката направете хълмче, на върха на което поставете коренището. Посипете с малко почва - коренището трябва да остане на повърхноста на почвата. След това полейте растението и мулчирайте около него. При правилно засаждане растенията трябва да остават в вертикално положение.

Лилиумите

Някои видове лилиуми образуват луковици - детки в пазвите на листата на цветоносния фелиз.


След завършването на цъфтежа тези детки могат да се събират от растението и да се засаждат в открити лехи или в сандъчета, запълнени с богата хумусова почва. След 2-3 години ото тях израстват пълноценни луковици.

Лилиумите, засадени в сандъчета през май, към края на юли образуват луковички.
Те трябва да се отделят много внимателно и се засаждат в лехи или сандъчета. Прави се браздичка, дълбока 2 см, като детките се нареждат на разстояние помежду им от около 5 см.
Засадените растения трябва леко да се засенчат и редовно да се поливат.
През зимата лехата или сандъчетата с луковичките трябва да се покрият със сухи листа или елхови клонки.

Извадете луковичките на пролетните цветя

Лалетата се изкопават, когато листата започнат да изсъхват, а горните люспи на луковиците станат светлокафяви.

Нарцисите, зюмбюлите и дребнолуковичните се изкопават при изсъхването на листата им.
Това се прави с лопатка с плосък край.
Луковиците и детките се събират внимателно от почвата, всеки сорт отделно.

Луковиците на лалетата и нарцисите се просушават при температура 22-24 градуса в продължение на около 2 седмици, след това се почистват от старите люспи, сухите корени и почвата, сортират се по размери и се съхраняват до засаждането им при температура 18-20 градуса.
Първите 10 дни след изкопаването на зюмбюлите трябва да се просушат при температура 30 градуса, а след това 5 седмици да се съхраняват при 25 градуса, а после температурата да се понижи до 17 градуса и да се поддържа такава до засаждането им.

Дребнолуковичните култури е най-добре да се засаждат веднага след изваждането им, но при нужда луковичките могат да се съхраняват 1-2 месеца при 18-20 градуса.

По време на съхранението луковиците трябва периодично да се оглеждат. Омекналите трябва да се унищожават, тъй като те са повредени от вредители или болести.
Луковиците на лалетата трябва да се бракуват и в случай че на външната люспа са се появили жълти или бели петна, което е показател за загниване. На унищожение подлежат и потъмнелите луковици на нарцисите, заразени с фузариум, и меките с неприятна миризма лукувици на зюмбюлите, поразени от бактериално гниене.

Малки съвети

През лятото се формират цветните пъпки на цъфтящите през зимата и ранната пролет култури: камелии,

циклами,


хипеаструм. Почти всички красивоцъфтящи растения е най-добре да се държат на открито, тъй като като ако са около прозорец, попадащите в помещението слънчеви лъчи няма да са достатъчни за формирането на цветни пъпки.

През лятото растенията извличат много вода и минерални соли от почвата и затова се нуждаят от обилно поливане и подхранване.

В хладното дъждовно време растежът и цъфтежът на растенията се преустановяват. Това се случва често през лятото и в такъв случай трябва да преустановите подхранването и да намалите поливането до настъпването на ясни дни.

Не допускайте развитието на плевели при посевите или засадените млади растения - те могат съвсем да забавят развитието на културите.

Когато плевите или просто разрохквате почвата, не забравяйте, че при някои растения корените са разположени в повърхностния слой или при тази операция можете да ги повредите. От такова внимателно разрохкване - не по-дълбоко от 1-2 см, се нуждаят богородичките и тагетесът, от едногодишните цветя, а от много годишните - хемерокалисът, флоксът, ирисите.


http://www.gradinata.bg/index.php?article=193

Папрат

Папратите стават популярни през Викторианската епоха.

В днешно време те се отглеждат в предверия, зимни градини и оранжерии. Подходящи са както за малки жилища, така и за големи помещения.


Съществуват около 9 000 разновидности. Сред декоративно листните си събратя, папратите са уникални, поради необичайния си жизнен цикъл.
Това е така, защото на практика той включва две различни поколения растения.

Папратът е безполово растение. Вместо да расте от семена като повечето цъфтящи растения, той се развива от една единствена спора. Спорите се намират в сакче, което е закрепено за долната част на порестия лист.

В повечето случаи обаче в домашни условия градинарите размножават своите папрати чрез делене на корените.

Температура

Въпреки, че повечето видове виреят в диво състояние в тропически и субтропически климат, папратите, отглеждани в домашни условия, предпочитат по - хладно помещение и висока влажност на въздуха. През нощта температурата трябва да е под 15 градуса, а през деня - не повече от 22.


Ако през лятото гледате папрати в градината, задължително ги разположете под дълбоката сянка на дървета или храсти. Пряката слънчева светлина би била фатална за растението.

Влажност

Може би най - трудният момент при оглеждането на папрат в домашни условия е поддържането на висока влажност на въздуха. Необходима е поне 40 - 50% влажност. Най - добре е да ползвате електрически овлажнител за въздуха. Ако нямате възможност, бихте могли да поставите саксията с папрати в поднос, пълен с вода и чакъл. За да поддържате водата в чинийката чиста, можете да добавите няколко въглена. Сменяйте чакъла периодично, на около 3 месеца, за по - добра хигиена.
Ако контейнерът, в който отглеждате папрата има дупки за отцеждане по дъното, задължително го покрийте с един пръст ситен чакъл.
През зимата, когато започнете да отоплявате помещението, задължително опръсквайте папрата. Това трябва да става рано сутрин. Папратите с къдрави листа обаче са много чувствителни на влага и затова тях трябва да пръскате, само когато са изключително сухи.

Светлина

За повечето видове папрат северният прозорец у дома е идеалното място. За да намалите светлината, използвайте щора.

Пресаждане

Повечето папрати развиват плитка коренова система, затова и най - подходящият съд за отглеждането им е плиткият. В зависимост от големината и бързината на растежа, отделни видове папрати се нуждаят от пресаждане по няколко пъти в годината.

Не е добра идея да пресаждате малко растение в голяма саксия. То ще изглежда смешно, а и ще бъде по - податливо на загниване от излишната влага. Пресадете растенията, едва когато в саксията не е останалото никакво място.

Ако изберете пластмасова саксия, вместо глинена, не забравяйте че въздухът и излишната вода не могат да минат през нея, така че, поливайте растението по - рядко. При пресаждането използвайте чисти контейнери. Ако в тях е имало друго растение, задължително измийте с разтвор една част белина и 9 части вода. Ако използвате глинена саксия, най - добре е да я накиснете от вечерта.

За да пресадите растението по - лесно, особено ако е по - голямо, първо го полейте. Поливайте само почвата, не и листната маса. Вместо да дърпате растението, по - добре поставете обърнете саксията надолу, като придържате с ръка растението в основата, и леко потупайте ръба и по масата.

Разделяне

Повечето папрати бързо надрастват своите саксии и сандъчета. Не се тревожете, при разделянето на коренището растението може да понесе и по - сериоана намеса от ваша страна. Смело извадете растението от почвата и като използвате остър нож с дълго острие, отрежете половината или 1/4 от топката корени.

След като прехвърлите растенията в новите им саксии, задължително ги полейте и продължете да поддържате новата почва и въздуха в помещението влажни, през първите няколко седмици.


Поливане

Нуждата от вода при папратите зависи от вида на растението, от размера му, от съдържанието на почвата, светлината и температурата в помещението. Като правило обаче папратите се поливат обилно, особено през периода на растежа. Това може да бъде веднъж в седмицата или всеки ден, като се използва по малко количество вода.

Някои градинари киснат в умивалника или леген с вода папрата, заедно с глинената саксия. веднага обаче след като почвата стане мокра, саксията трябва да се извади от водата. Самото растение не бива да се мокри. Повечето папрати са много крехки и чувствителни. Излишъкът от вода може да ги повреди.

Ако листата на папрата започнат да се ронят, това означава две неща - не достатъчно вода или преполиване.

Вредители

Като цяло папратите имат малко проблеми с вредителите. Но ако се появят веднъж, това може да е фатално. Най - често срещаните и опасни за папрата вредители са различните видове брашняни бръмбари и щитоносните въшки. Те са с твърди тела, без видими крачка и на вид неподвижни. Може да са кафяви до бели на цвят.

Ако по листата има следи от лепнещо, подобно на мед вещество, това е сигурен знак, че растението е нападнато от вредни насекоми.
Ако те продължат да отделят тази лепкава течност, скоро по растението ще се развият гъбички и листата и стеблата ще почернеят. Когато купувате папрат, задължително проверявайте растението за вредители - по горната и долната част на листата и по стеблата.

Лекувайте вашите папрати задължително, с подходящ готов препарат от агроаптека.


Папратите са загадъчни и величествени. Ако искате в своята градина да имате ъгълче за почивка с растения с привлекателен зелен тон и съвършени форми, то папратите са именно това, което ви е нужно. Те поразяват с разнообразието си от видове, красота и изящество.

Папратите дълго време потъваха в сянката на градината. В буквален и преносен смисъл на този израз. В буквален – защото повечето от тях действително предпочитат сянка, а в преносен – заради това, че градинарите на практика не се интересуваха от папратите и ги държаха само в най-отдалечените ъгълчета на градината.

Благодарение на необичайната си форма на храста и нежните, сложно перести листа, папратите създават в градината винаги привлекателни зони с атмосфера на покой и тайнственост, особено в компанията на такива сенколюбиви култури като арункусът, дамското сърце и самакитката. Дори малка групичка от обикновената женска папрат сред издръжливите на сянка растения под шарената сянка на листата на дърветата и храстите, напълно ще промени картината, внасяйки в нея експресия. Ако такива силно разрастващи се видове като мъжката папрат, осмунда или щраусовото перо помагат бързо да озелените големи сенчести зони, то царската папрат, обратното, предпочита ефектните места на открито.


Тъй като естественото местообитание на повечето папрати е гората, то и култивираните обичат хумусните, леки по механичен състав и нормално увлажнени почви, но не обичат застоялата влага. За да получите такава почва в градината си, трябва в продължение на няколко години редовно да оставяте опадалите листа да изгният под дърветата и храстите.
Ако искате да размножите папратите на нов участък с недостатъчно плодородна почва, веднага добавете в нея колкото можете повече компост от листа или дървесни кори.
За тези усилия папратите ви ще ви се отблагодарят с дълъг живот и красота. Най-доброто време за засаждане е пролетта. Без никакви проблеми можете да засадите папратите и през есента.
Малка, но много красива група прапрати предпочита каменистите почви. В алпинеуми великолепно се чувстват златистата папрат, страшничето, блехнумът. С изключение на златистата папрат на всички тези папрати е нужна сянка и достатъчно влажност.

Сладка папрат (Polypodium vulgare),

е вид много годишно вечнозелено папратовидно растение, растящо обилно в сенчести зони, в гори и сред скали. Листата им варират по дължина и острота на върха.

Те израстват от стебло, подобно на корен, което пълзи по повърхността на земята или точно под нея. Кутийките на спорите растат в два реда от двете страни на средната жила, от долната страна на листа. Те представляват идеално кръгли купчинки без покривало (индузий). Когато узреят, в късна есен, те добиват жълтеникав или светло оранжев оттенък. Корените на тази папрат са много сладки и приятни на вкус. Оттам и видовото име "сладка". Дивите свине лакомо ги ядат. Затова Сладката папрат се среща масово САМО по стръмни скали, недостъпни за свинете. Автора я е намирал в Стара Планина и Средна гора, навсякъде по подходящи места. Една от най-разпостранените папрати у нас.


Индианците правят отвара от корените на растението за лечение на кашлица и възпаления на горните дихателни пътища, а също и за промиване на външни рани.

Видове папрат

Адиантум - Adianthum pedatum - достига височина 30-60 см. Вирее на полусянка - сянка. Тя е добро почвопокривно растение, обича равномерно увлажнена почва, има нарязани листа.

Златиста папрат -Ceterach officinarum- достига височина 5-20 см, вирее на слънце - полусянка. Обича топла и суха почва с основна реакция. Има вечнозелени листа събрани в малки розетки

Костенец - Аsplenium scolopendrium- височина 10-40 см. Обича полусянка- сянка. Расте на камениста поччва. Тя е вечнозелена папрат с цели листа, които са вълнисти по края

Страшниче -Asplenium trichomanes- достига височина от 5 до 30 см, вирее на полусянка. Расте в каменни стени, на леко увлажнена почва. Има прости, тънки, перести вечнозелени листа

Блехнум -Blechnum spicant- височина от 30 до 75 см. Обича от полусянка до сянка и влажна, кисела почва. Спороносните листа са в една розетка с неспороносните

Дриоптерис -Dryopteris erythsora- височина 40-80 см. Вирее на полусянка - сянка. Обича рохкава влажна почва. Има здрави и студоустойчиви листа с червен до тъмнозелен цвят

Щраусово перо -Matteuccia struthiopteris- достига от 80 до 130 см. Вирее на полусянка и влажна почва. Има големи равномерни листа, размножава се чрез коренищата

Сладка папрат -Polipodium vulgare- от 10 до 30 см. Вирее на полусянка - сянка на неутрална почва или пясък. Студоустойчиви листа на тънки и дълги дръжки.

Многоредник -Polistichum setiferum- достига от 30 до 100 см височина. Вирее на полусянка- сянка и на рохкава почва. Не се бои от слънцето. Има дантелени листа в розетки.




http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=438
http://zeleno.bg/bg/articles/202-paprat.html

Мурая

Латинско име: Murraya
Популярно име: Мурая
Семейство: Rutaceae

Вирее на минимум 16 градуса и максимум 25

Цъфтеж: Цъфтящо, Многогодишно от Март до Ноември

Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда Мурая. Само императорът е можел да се радва на красивото растение с нежни ароматни белоснежни цветове.


Придворния етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие.
Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много лечебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване от старостта.


Наречено е “цветето на японските императори”, тъй като освен прекрасния аромат на малките, бели цветчета притежава и много лечебни свойства. От листата и цветовете й се приготвя отвара, която лекува сърдечно-съдови и нервни заболявания, укрепва имунната система, а от чудния аромат човек чувства прилив на енергия.

Мураята е много красиво, екзотично, вечнозелено храстче. Тя е близка роднина на лимона.
Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия.



В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове.



Обича умерените температури ( през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година.
Това и качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони.
В никакъв случай не трябва да се зло употребява с водата- преди поредното поливане почвата трябва да е просъхнала добре.


Съдовете, в които расте, не бива да са много големи.
Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита.
Почвата не бива да е много богата - 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.


Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способноста си за покълнване.
Цъфтежът започва още през първата година.
Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.

Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете и доказано облекчава тяхното състояние.


Тайните на успешното отглеждане на мурая:

Температура: Висока - 16-27 градуса, през зимата да не се понижава под 16

Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце. Мурая е топлолюбива и светлолюбива, най-добре се развива на източен или западен прозорец. През лятото е желателно да се изнесе на свеж въздух.

Вода: Целогодишно, умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.

Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.

Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.

Размножаване: Чрез семена и полувдървесинели резници

Почва: Не е претенциозна към почвата.

Рязане: Няма нужда да се обрязва, за да се получи храстче, тъй като сама оформя короната си.


http://gradinata.bg/index.php?plant=105

Пасифлора

Пасифлора или наричана още - мъченица, часовник, цветето на страстта, „страстниче“, и др. е род пълзящи, топлолюбиви растения, които цъфтят в жълто, синьо, червено и много други багри. Произлизат от Южна Америка. Познати са над 500 вида. Размножават се чрез семена и резници. През зимата е необходимо да се прибира на топло.


Латинско име: Passiflora

Семейство: Passifloraceae (страстоцветни)

Родина: Перу, Бразилия

Вид: Листопадно, декоративни плодове

Особеното разположение на частите на цвета, които изглеждат като използван през Средновековието уред за мъчения, дават името на рода: passio – страдание. Народното име на пасифлората е часовниче, поради това, че цвета наподобява часовников циферблат.


Растенията също са подчинени на модата. Така например, пасифлората дълго време беше „в немилост”, а сега отново намира почитатели. Има около 400 различни вида. Всички растения от това семейство имат декоративни цветове, но само някои – ядливи плодове. Passiflora edulis - маракуя, е широко отглеждан представител на ядливи видове.

Пасифлората изглежда много красива с пълзящото си стъбло, което се увива например около обръч, и възхитителни цветове.


С пасифлората ще внесете екзотика в градината си.
Обикновено надземната и част загива от сланите, но от основата бързо се появяват нови стръкове.
Поставете контейнера до стена с южно или западно изложение - катери се с мустачета, така че е необходима някаква основа.



Сортове:

Само един сорт (P. caerulea) е по-издръжлив, но за всеки случай не го отглеждайте на открито.
Достига 6 м височина - плетеница от объркани стъбла и неделени листа.
Най-красиви и ефектни са цветовете в синьо и бяло, с диаметър 7,5 см.
Появяват се между юни и септември. А някои сортове: април-октомври
Изцяло бял сорт е Constance Elliott.



Място и почва:

Почва с добри дренажни свойства; ярко слънце и максимална защита от студа.

Предпоставка за успешното развитие на растението е светлото, слънчево място. Тъй като пасифлората се нуждае от много свеж въздух, за да расте здрава и силна, от май до септември е добре да ú намерите светло място на балкона или терасата, като в топлите обедни часове я предпазвате от силното слънце. През зимните месеци пасифлората се поставя на светло място в къщата с температура 4-6 градуса С. През това време се полива по малко, а помещението се проветрява често, защото въздухът е жизнено необходим за това цвете. В зимната градина или на студената веранда пасифлората може да украси една цяла стена, ако поставите подходяща опора или решетка.

Грижи:

По време на растежа се полива обилно с мека вода и се тори всяка седмица. Растението ще ви бъде благодарно и ако от време на време го пръскате с филтрирана вода. Пасифлората е катерливо растение и има нужда от опора, например от бамбукови пръчки или извита тел. През първите години е добре да се пресажда всяка пролет в силна хумусна почва с добавка на пясък.
За да имате добре оформени растения, в ранна пролет се изрязват слабите стъбла и се съкращават останалите. Така се получават по-мощни нови стъбла и обилен цъфтеж.

Подкастряне:

През април отрежете всички попарени от студа и нежелани части

Размножаване:

Чрез отводки напролет или зелени резници в сандъче през лятото

Пасифлорите се размножават чрез семена и стъблени резници.
От февруари до април растението може да се размножава с връхни резници, които са развили 2-3 листа при температура на въздуха и почвата 22-24 С. Резниците се вкореняват в топъл пясък под стъкло. След вкореняване се засаждат в саксийки с богата почвена смес, съставена от чимовка, тор и пясък. Зацъфтяват още следващата година.


Пасифлората може да се размножи сравнително лесно от семена, които се продават в цветарските магазини. Семената се засаждат от пролетта до юли, но понеже семената са много твърди, е необходимо да се изтъни обвивката по механичен или чрез накисване в разредени киселини. Растенията зацъфтяват след 5-6 години.

*Едно от най-красивите растения от този вид е Кралица Евгения с големи виолетови цветове. Яйцевидни плодчета са много ароматни и вкусни.


Още интересни факти и съвети:

Пасифлората е била обявена за цвете-чудо от Джакомо Босио – монах-учен от 17 век. За Босио, седемдесет и двете тичинки в короната на цветето изобразяват броя на тръните в короната на Христос. Обилните красиви листа са във формата на върха на копие, което пронизва Христос, докато долната страна на листата е белязана с тъмни кръгли петна, които символизират тридесетте сребърника, които Юда получил задето е предал Христос. Хората от 17 век били обсебени от Христос и придавали на всичко религиозно значение.


Тежките слани биха могли да убият растението. Затова го засадете на закътано място с много слънце или в полусянка.

Задължително обогатете почвата с органична тор.

Преполиването също може да убие растението.

Обилното наторяване ще защити корените през зимата. Пасифлората е доста “ ящна “ и има нужда от наситена тор два пъти в месеца.

Като енергично пълзящо цвете, Пасифлората се нуждае от стабилна решетка ( рамка ) , по която да се катери.


Лесно е да се захване растение от семена, но тъй като е вероятно новото растение да не е идентично с растението-майка, препоръчвам размножаване чрез резници, за което най-подходяща е късната есен.


С остър нож или градинарски ножици отрежете внимателно под възелчето на първото или второто старо листо от крайната пъпка. Внимателно отстранете долното листо, заедно с дръжките/стеблата. Потопете резника в прах/пудра за корени и вкарайте около половин инч в почвата. Петнадесет резника ще се съберат в саксия, широка 15см .


Възлови резници за полезни когато материалът за връхни резници е недостатъчен.
Те трябва да са с 2 или 3 листа и да са махнати долното листо и дръжките. Предимството тук е, че така можете да се сдобиете с голям брой резници от една издънка. Смес от еднакви части пясък и торфен мъх са идеална Среда за резниците, отколкото само пясък, перлит или торф. Поддържайте температура на почвата към 65-70 градуса по Фаренхайт.

Резниците ще поникнат и на по-ниски температури, но ще отнеме повече време. Много видове могат да се развият добре на топло върху перваза на прозореца, но е необходимо да ги покриете с чиста найлонова торба през първата седмица или за по-дълго. Внимавайте да не стане прекалено влажно под торбата, като за целта я махайте за известно време през деня или пък направете дупчици за проветрение. Присадете резниците, едва след като се е образувала добра коренова система.
Без колебание препоръчвам Пасифлората на онези градинари, които имат страст към екзотичните растения.

Семената запазват кълняемост няколко години

Една от чаровните загадки на пасифлората е способността да образува красиви, при това ядливи и много вкусни плодове. Ако успеете да се доберете до тайните как става това, растенията ви ще ви дарят и с плодове. В тях ще откриете доста едри - до 3-4 мм, семенца с кафява, лъскава и вълнообразно набраздена повърхност. Тяхната кълняемост е добра и се запазва няколко години. А тези, които нямат това щастие, сега вече могат да си закупят семена във всички магазини, специализирани в тази област. Те се внасят от Холандия, някои се пакетират у нас и са на достъпна цена.


Най-подходящият срок за засяването е през декември-януари, в закрити помещения, в саксии с лека торфено-пясъчна смес или смес от листовка и пясък. Ако нямате и листовка, ползвайте една част почва и 4 части пясък. В удобно за целта време пикирайте, а по-късно засадете в саксии или на открито. При такива ранни срокове на засяване растенията ще зацъфтят още първата година през юли и ще са покрити с цвят до септември. Когато ще отглеждате растението в саксия, можете да засадите по всяко време на годината, но ще трябва да осигурите зимен покой на поникналите растения и ще чакате цветове през следващото лято


http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=43
http://www.gradina.bg/bg/articles/70-pasiflora-muchenitsa-chasovnik.html
http://www.gradinata.bg/index.php?plant=482