вторник, 25 август 2009 г.

Ландшафтът на зимните курорти

Спокойно можем да наречем България планинска страна.
Приблизително половината от нейната територия е заета от различни по площ, височина, характер и произход планински образувания. Всички те са брънка от мощната верига на Алпо-Хималаите, обхващаща множество планински системи на два континента – Европа и Азия.


В повечето зимни курорти близостта на планината и горските масиви е доминираща.

В паркоустрояването на подобни обекти целта е да се обособят открити пространства около архитектурния обем и с помощта на растителни групи и масиви да се потърси разкриването на разнообразни перспективи и погледи към околната панорама.


Внимателно трябва да се подхожда и към избора на растителността. Масовото използване на екзотични и нетипични за района растителни видове трябва да се избягва в откритите пространства. Това е препоръчително не само заради трудното им, а понякога и невъзможно приспособяване към нетипичните условия на средата, но и поради това, че в повечето случаи присъствието им е в дисхармония с естествения ландшафт.


Изключение се прави в случаите, когато целенасочено се търси контраст със заобикалящия ни ландшафт и се пресъздават нетипични растителни композиции, които оформят екзотични кътове на зимни градини и атракционни комплекси на закрито. В тези случаи растителните обеми са като „декор“ на архитектурното решение и просто подсилват внушението на дизайнерското търсене.


Атракционните зони и динамично натоварените пространства понасят по-свободна интерпретация в използваните видове. В много от случаите този подход дори е за предпочитане, за да се постигне необходимата атрактивност чрез рязката смяна на контраста. Всеки би се удивил при вида на зимна градина, търговска или атракционна зона с екзотична растителност на фона на заснежени върхове и иглолистни масиви.

Разбира се най-удачно в екстериора е да преобладават местни видове или такива, които са доказали своята приспособимост към зимни условия.
Приоритет във високопланинските зони, където са съсредоточени зимните курорти, имат иглолистните растения. За да се избегне монотонността при използването на вечнозелена растителност, удачно е да се комбинират различните форми (селекции) на видовете, както и подходящи листопадни храсти и дървета.


Естествено разпространени в нашите планини това са Смърч (Picea), Бор (Pinus), Бяла мура (Pinus peuce), Черната мура (Pinus heldreichii), Бяла ела (Abies alba), Клек (Pinus mugo) и др.

При оформянето на растителните обеми приложение намират голямото разнообразие от декоративни форми на различните видове:

Abies nordmanniana Abies concolor Juniperus chinensis ‘Blue Alps’ – Устойчив на мразове.
Juniperus chinensis ‘Mint Julep’ – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus chinensis ‘Old Gold’ – Изключително устойчив на мразове, не капризен.
Juniperus communis ‘Hibernica' – Невзискателен, устойчив и здрав храст, толерантен към тежки условия.
Juniperus horisontalis ‘Andora Compacta’ – Здрав, устойчив храст.
Juniperus horisontalis ‘Prince of Wales’ – Здрав,устойчив храст.
Juniperus squamata ‘Blue Carpet’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Blue Star’ – Устойчив на мразове.
Juniperus squamata ‘Meyeri’ – Много устойчив на мразове, градска среда и засушаване, понася подрязване
Juniperus scopulorum ‘Skyrocket’ – Устойчив на студове, толерантен към градски условия.


Picea abies ‘Nidiformis’
Picea glauca ‘Conica’ – Студоустойчив.
Picea omorica – Абсолютно мразоустойчив, единичните дървета страдат от вятъра поради плитката си коренова система.
Picea pungens ‘Hoopsii’ – Изключително студоустойчив, неподатлив на късните мразове. Sequoiadendron giganteum – Не може да се разчита на това, че е устойчив в млада възраст, издържа ниски температури, но не понася температурни колебания. Изключително устойчив на бури.
Thuja occidentalis – Мразоустойчив вид, ветроустойчив, издържа на влажни и торфени почви.
Thuja occidentalis ‘Brabant’ – Изключително устойчив на мразове и вятър, издържа на мокри и торфени терени,
Thuja occidentalis ‘Columna’ – Много студо- и ветроустойчив, понася градска среда, издържа на силно подрязване.
Thuja occidentalis ‘Holmstrup’ – Изключително устойчив, с добра възобновителна способност, ветроустойчив храст.
Thuja occidentalis ‘Tiny Tim’ – Много студоустойчив, понасящ неблагоприятна среда.
Thuja occidentalis ‘Danica’ – Устойчив на мразове и вятър.
Thuja occidentalis ‘Rheingold– Студоустойчив.
Thuja occidentalis ‘Smaragd’ – Студоустойчив, непретенциозен и здрав, издържа в градска среда, ветроустойчив, устойчив на подрязване.
Thuja occidentalis ‘Sunkist’ – Студоустойчив, ветроустойчив, понася градска среда и силно подрязване.
Thuja orientalis ‘Pyramidalis Aurea’ – Студоустойчив, младите растения се нуждаят от защита през зимата.
Thuja plicata ‘Atrovirens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, издържа подрязване.
Thuja plicata ‘Aurescens’ – Студоустойчив, издържа градска среда, ветроустойчив, добра възобновима способност, устойчив на засенчване, предпочита висока влажност. През зимата е необходимо почвата да е влажна.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Columnaris’ – Много студоустойчив, толерантен към градска и индустриална среда.
Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwoodii’ – Студоустойчив. Изисква влага през зимата. Chamaecyparis lawsoniana ‘Ellwood’s Gold’
Chamaecyparis lawsoniana ‘Lane’ – Студоустойчив, една от най-добрите и ценни форми на Ch. lawsoniana спостоянна, златисто жълта багра.
Chamaecyparis obtusa ‘Nana Gracilis’ – Студоустойчив
Chamaecyparis pisifera ‘Boulevard’ – Устойчив на мразове и непретенциозен, достатъчно толерантен към индустриална среда, неустойчив на дълготрайни периоди на суша.
Chamaecyparis pisifera ‘Sungold’ – Абсолютно мразоустойчив.
Tsuga canadensis ‘Nana’ – Мразоустойчив вид, нетолерантен към засушаване и горещини.


Бурно разбиващата се туристическа индустрия не може да не се отрази и върху визията на планинските курорти. Динамиката на предлаганите туристическите услуги се отразява несъмнено и на оформянето и съдържанието на парковите пространства. Смело може да се твърди , че в болшинството от случаите маркетингът и рекламата, а не естетиката и екологията, налагат определена визия на зимните ландшафти в курортните ни комплекси. За да се намали негативният ефект от презастрояването на комплексите, определено трябва да се потърсят всички възможности за създаването на повече зелени площи, а не само да се разчита на близостта на естествения планински ландшафт, който в много от случаите не може да компенсира строителната инвазия. Все пак прекрасните условия за спорт и туризъм, които предлагат нашите планини, остават.

Никой не може да ви отнеме удоволствието от директния контакт с природата, правейки например мечтания планински преход или „freeride“ по неизследваните снежни склонове, където можете да усетите истинското великолепие и очарование на зимата.


http://www.exterior.bg/

http://zeleno.bg/bg/articles/437-landshaftut-na-zimnite-kurorti.html

четвъртък, 6 август 2009 г.

Ананас

Ананасът е тропическо тревисто растение, чиято родина са областите на Бразилия и Парагвай.
Това е единственият представител на семейство Бромелиеви, който се култивира масово, заради вкусните му плодове.
Името на растението идва от перуанската дума anana, която означава "прекрасен плод", тъй като плода е бил фаворит сред ястията, приготвяни от местните индианци. А заради интересният му външен вид, наподобяващ огромна борова шишарка и сочната, като на ябълка вътрешност са причина за странното име - Pineapple, с което е известен в англоезичните страни.

Въпреки упоритите опити на много европейски градинари да размножават и отглеждат това странно растение, усилията им оставали безплодни в продължение на 2 века. Поради тази причина дълго време консумирането на ананас е било привилегия само на кралете.

Днес вече е разкрита тайната за отглеждането на ананаса и дори и вие можете да се справите с тази задача в домашни условия и след това да се насладите на кралския плод.

Ананас джудже

Повечето видове ананас са подходящи за отглеждане в домашни условия, само докато са малки. Ананасът джудже прави изключение.

Неговите листа рядко стават по - дълги от 40 см.

Грижи: В помещението трябва да се поддържа постоянна температура от 18 - 20 градуса, а през зимата тя може да падне максимум до 15 градуса. Идеалната почва за растението се състои от равни части торф и гнили листа, пясък и оборски тор. Това я прави рохкава и лесно пропускаща водата. Ананасът не бива да се преполива. Използва се мека и топла вода. В периода на цъфтеж се налива по малко вода и в самата розетка. Желателно е листата да се опръскват често през лятото. Торенето става с подходящ, добре разреден тор, през 2 седмици.

Място:
Основното нещо, от което се нуждае растението, за да цъфне и даде плод, е силна светлина, и то минимум по 4 часа на ден. Идеалното място за него е до прозореца. При липса на достатъчно светлина, листата на ананаса бързо се обезцветяват. Ананасът има нужда от свеж въздух, поради което е редно да се изнася на балкона.

Размножаване: След като прецъфти и даде плод, голямата розетка на ананаса умира. Това е моментът растението да се размножи - чрез кореновите кленове, които се отделят и се засаждат в нова саксия.

Можете да размножите ананаса и чрез върхови калеми. за целта през топъл сезон от годината се купува плод с добре развит върхов филиз, наречен "султан".

Той се отрязва внимателно, заедно с 1-2 см. от плода и се натрива с прах от дървени въглища. След като засъхне, калемът се засажда в смес от торф и пясък и се покрива с найлон или стъкло. След около 3 седмици ще се появят нови корени, след което растението се премества в саксия. Размножения по този начин ананас ще цъфне чак след 3 - 4 години.

Стъпки за засаждане и отглеждане на Ананаса:

1. Посетете супермаркета и изберете ананас, който е здрав от горната страна към листата

Пригответе си саксия с диаметър 20 см, а по-късно, когато растението я изпълни, можете да пресадите в по-голяма.

2. Отрежете короната (горната част на ананаса, където започват листата) на два пръста под основата и. Оставете да изсъхне 24 часа.


3. Напълнете една саксия с хубава почвена смес подходяща за отглеждане на ананас и напоете добре с вода. Дренирайте добре саксията като сложите над отворите на дъното и керамични парченца от счупена съдина. Напълнете с почвена смес от 2 части градинска почва и 1 част изгорял оборски тор и направете малка дупка в центъра.

4. Потопете отрязъка за засаждане в пудра за по-добро вкореняване




5. Засадете ананаса в саксията и го поставете на топъл и слънчев прозорец. Почвата поддържайте влажна, но не забравяйте да пръскате листата, така растението приема двойно повече вода от листата, а не от почвата


6. След няколко месеца ще се появи ново листо и това ще е вашият ананас. И след още няколко месеца преди да се усетиш, ще си имаш нов ананас


Можете също така да отрежете горната част на плода и листата и да посадите в чист пясък през пролетта. Покрива се с пластмасова бутилка за да се създаде парников ефект. След около 2 месеца се премества в почва.

Подхранвайте растението в продължение на 2-3 месеца. Не прекалявайте с поливането, достатъчно е веднъж седмично да мокрите почвата. И остава да чакате - търпението е ключът към успешното отглеждане на ананаса.

През студените месеци поставете растението до прозореца, където ще получава максимум светлина.
Стаята трябва да е топла - 25-28 градуса. През лятото можете да изкарате растението навън, като първо начално го поставите на лека сянка.

Растението ще започне да дава плодове, когато стане на около 2 години. Тогава от центъра на листата започва да се формира съцветието. Обикновено това става към края на годината, когато денят започва да се скъсява и нощните температури се понижават до 15-18 градуса.
Цветовете са сини и се отварят ред по ред в продължение на 2 седмици. След около 2 месеца ще видите и самия плод като светлочервен конус.
Това е вашия ананас!!!


http://zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=103

http://www.driftwoodgardens.com/projectspineapple.htm

понеделник, 3 август 2009 г.

Нов метод за задържане на почвената влага



Вече е средата на лятото, което означава покачване на температурите.
Растенията в градината ни, в саксиите и в кашпите на балкона, тревните площи – всички те се нуждаят от влага и изискват редовно поливане и ежедневни грижи... или пък не.

Разработения високотехнологичен продукт Теракотем, който задържа влага в почвата, предлага своевременно и ефикасно решение на проблема, като спестява много време и излишен разход на вода.


Теракотем - средство за задържане на влагата през лятото


Препарат за задържане на почвената влага при:
1. Тревни терени и покривни градини
2. Дървета и храсти
3. Саксии и кашпи


Тревни терени и покривни градини


Норма
100 g/ m² или 500 g/ m³ почвена смес или торфен субстрат

Начин на употреба


1. С уред за торене разпръснете Теракотем върху терена в посочената норма.


2. За по-малки обекти разхвърляйте Теракотем ръчно в посочената норма.

3. Обработете почвата с мотофреза, за да може Теракотем да достигне необходимата дълбочина от 20 cm.

4. При по-малки терени обработете почвата с необходимия инструмент, за да може Теракотем да достигне необходимата дълбочина от 20 cm.

5. Валирайте терена.


6. С подходящ инструмент изравнете терена.

7. Засейте тревната смеска или поставете тревния чим


8. Засадете желаните от Вас видове растения.


9. Като последно, не забравяйте да полеете обилно.

За пълен ефект при употреба на Теракотем е важно да се съобрази съотношението между климат, почвен състав и видово разнообразие.














Дървета и храсти


Норма
1.5 kg/ m³ почвена смес или торфен субстрат, или 1.5 g/l субстрат



Големина на изкопаната дупка

Теракотем норма на растение

20 x 20 x 30 cm

20 g

30 x 30 x 30 cm

40 g

40 x 40 x 40 cm

100 g

70 x 70 x 70 cm

500 g

1 x 1 x 1 m

1.5 kg




1. Изкопайте необходимата за засаждането на растението дупка.


2. Смесете Теракотем с по-голямата част от изгребаната почва докато получите хомогенна смес.

3. Със сместа напълнете една част от дупката.


4. Поставете растението в дупката и уплътнете отвсякъде с останалата смес от Теракотем и почва. Балата трябва да е покрита с 5 см от сместа.

5. Отгоре разпределете останалата чиста почва от дупката, така че да се получи мулчиращ слой.

6. Полейте обилно.





При засаждане на наклонен терен, изкопайте дупката хоризонтално, а не по наклона, така че да се хващат дъждовните води.


Саксии и кашпи

Норма
5 kg/m³ почва или торфен субстрат
или 5 g/l почва или торфен субстрат


1.Разбъркайте Теракотем с почвата до получаване на хомогенна смес.
2. Засадете според инструкциите.
3. Полейте обилно.


Резултатът е:
• Повече цвят
• По-дълъг цъфтежен период
• Растенията не пожълтяват
• По-рядко поливане


http://zeleno.bg/bg/articles/504-nov-metod-za-zadurjane-na-pochvenata-vlaga.html

сряда, 22 юли 2009 г.

За градината през Август

- Август е най-добрият месец за рязане на иглолистните живи плетове. Най-добре е живият плет постепенно да се стеснява нагоре, в противен случай няма да мине дълго и дръвчетата ще се оголят и ще изгубят добрия си вид. Най-добре е за целта да използвате градинска ножица.


- Купените от разсадника иглолистни дръвчета се транспортират и засаждат, така че кореновата буца да се запази. Ако корените са увити в зебло, оставете го докато не поставите растението в дупката, след което внимателно го отстранете.

- Ако искате през следващата година да имате силни растения - жълт шибой, карамфили, трябва да ги насадите през първата третина на август.

Всички видове изискват слънчево място. Нямат особени претенции към почвата, стига да е богата на хумус и хранителни вещества.

- През август продължава беритбата на прасковите,

кайсиите и на ранните сортове круши, ябълки и сливи. Опадалите плодове са подходящи за сушене, като в топли и слънчеви дни ги нареждате на парчета на слънце.

- За да се осигури нормално наедряване на плодовете на есенните сортове круши, ябълки и сливи и за да се заложат повече плодни пъпки за следващата година, дърветата трябва редовно да се поливат. Това е особено важно за младите дръвчета.



- Можете да продължите да присаждате или преприсаждате млади дръвчета със спяща пъпка, като преди това ги полеете обилно

- Време е да започнете да подготвяте площите за засаждане на нови ягоди

- Водете редовна борба с болестите и неприятелите в овощната градина

- Започва масовото прибиране на средно ранните домати, зеленият пипер,

патладжана, дребно плодните краставици за консервиране и други зеленчуци

- Окопавайте и редовно поливайте вторите култури - праза, зеления фасул,

целината, късното главесто зеле... Водете и редовно борба с болестите и неприятелите по тях.

- Поливайте и берете краставичките и пръскайте срещу брашнестата и кубенската мана са задължителни мероприятия

- От края на Юли започва беритбата на бамята. Тя продължава, докато паднат първите слани. През най-топлите дни се бере всеки ден или през ден, защото плодовете нарастват бързо.

- Ако засятата през Юли ряпа е образувала втори лист, проредете растенията на разстояние 10-12 см, за да се образуват по-едри кореноплоди


- През втората половина на август може да започне сеитбата на спанака, която продължава до септември - октомври.

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Малината - изкусителка и лечителка!!!

Биологични особености на малината

Малината е храст, на който надземната част (стъблото) е 2-годишна, а подземната (коренището) е многогодишна.
Кореновата система на малината се състои от коренище без главен корен и множество хоризонтални коренови разклонения и власинки, които встрани обхващат значителна част от почвата (1-1.5 м).


По коренището и кореновите разклонения се образуват множество растежни (вегетативни) пъпки, от които през пролетта и лятото израстват голям брой коренови издънки (леторасти, стъбла).
През същата година те достигат на височина до 1-2 м, а през следващата година дават плод и към края на лятото изсъхват. По кореновите издънки (леторастите) се намират малки шипчета, които в зависимост от сорта малини обхващат цялата дължина или само долната част.Листата на малината са сложни перести.

Листенцата могат да бъдат яйцевидни, закръглени или продълговати.Цветовете на малината са сравнително дребни, бели, двуполови и събрани в съцветия. Плодът е сложен и се състои от много отделни плодчета, плътно допрени едно до друго.


Плодът има полукълбовидна или конусовидна форма, червен до тъмночервен, бяло жълт до оранжев, кисело-сладък, ароматичен, с преобладаване на киселина или захарност. Плодовете на малината зреят неедновременно - зреенето продължава около 20-25 дни.

Малината е самоплодно растение, но при чуждо опрашване плодовият добив значително се увеличава.

Изисквания към климат и почва

Малината успява най-добре на дълбоки песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи влагоемни почви, богати на хранителни вещества.

По отношение на климата малината не е много взискателна. Тя успява добре и в полските поливни райони, но най-добри резултати се получават, когато се отглежда в полупланински и планински райони, където има повече валежи, прохлада и въздушна свежест.


На прохладни крайречни и добре навлажнявани места малината също успява добре. Северните изложения винаги са за предпочитане пред южните. При не достатъчни валежи винаги трябва да се осигурява напояване на малиновите растения.
Размножаване на малината

Малината може да се размножава чрез коренови издънки, коренови резници и връхни отводи. Размножаването на малината чрез коренови издънки е най-широко прилаганият начин, тъй като той е много лек и практичен. Кореновите издънки, които се използват за посадъчен материал, трябва да бъдат добре развити, с дебелина при основата около 9-12 мм и с множество гъсти брадати коренчета.

Създаване на малиново насаждение

Мястото, определено за малиново насаждение, трябва да бъде добре подготвено.

Най-добри предшественици за малината са тревна смеска, окопни култури или черна угар. През есента мястото се наторява с 3-4 т добре угнил оборски тор, 30-40 кг суперфосфат и 15 кг калиев тор на декар, след което се изорава на дълбочина 30-35 см около един месец преди засаждането.


Засаждането на малината се извършва през есента или рано напролет преди започване на вегетацията. Преди засаждането на малините мястото се изравнява и се маркира.

При големи насаждения, където обработката на почвата се извършва с механизирано, малините се засаждат на разстояние 2-2.5 м между редовете и 80 см между растенията в редовете.
За малки малинови насаждения или домашни градинки, при които обработката става на ръка, разстоянията между редовете се намаляват на 1.5-1.8 м, а тези в редовете - на 70 см. Корените на малиновите растения се съкращават около 1/3 от дължината.


Засаждането на малината се извършва в дупки, широки колкото свободно да поберат корените. Растенията се поставят на такава дълбочина, на каквато са били в ма­точни­ка, или 2-3 см по-дълбоко. След засаждането почвата около растението се претъпква добре и се полива с 3-4 л вода на всяко растение.

За предпазване от бързо изпаряване на полятата вода почвата около засадените растения се посипва със суха пръст. Надземната част (стъблото) се съкращава на 15-20 см височина. След засаждането на малината почвата в междуредията е достатъчно утъпкана и трябва да се разрохка с култиватор.

При засушаване младото малиново насаждение се полива според нуждата още 1-2 пъти през лятото.

Отглеждане на малини

Малината не понася уплътнена и заплевеляла почва. Затова през лятото почвата трябва да се поддържа винаги в разрохкано състояние и чиста от плевели.

Това налага редовна обработка с култиватор и ръчно окопаване около храстите. Първата обработка се извършва рано напролет, веднага щом почвата изпръхне. След това в зависимост от нуждата през лятото почвата се обработва още 2-3 пъти.


Пролетните и летните обработки се правят по-плитко (7-8 см), а през есента почвата се изорава с плуг на 10-12 см дълбочина, като в близост до храстите се оре по-плитко. За получаване на високи и трайни добиви от малината едно от най-важните условия е редовното торене.

На по-бедни почви се внася ежегодно през есента или рано напролет по 3-4 т добре угнил оборски тор на декар. На по-богати почви същото количество оборски тор се дава през година. Освен това необходимо е да се направи трикратно подхранване на малиновите растения с минерални торове - рано напролет, при образуването на зеления завръз (в началото на юни) и след беритбата. При всяко подхранване се внася 6-8 кг амониева селитра на декар.

Суперфосфатът и калиевият тор се дават заедно с обработката след беритбата и през есента в размер по 20-30 кг суперфосфат и 8-10 кг калиев сулфат на декар.Малината е много взискателна към почвената влага.

Засушаванията през време на зреенето на плодовете и след беритбата се отразяват лошо върху добивите. Затова малиновите насаждения трябва да се поливат винаги, когато е необходимо. Първата поливка се прави преди зазряването на плодовете (за да наедреят), а втората - след беритбата, което обикновено съвпада с летните засушавания.

При нужда трета поливка може да се извърши към края на август. Поливането на малината се извършва по бразди, прокарани по 1 или 2 в междуредията. В някои по-хладни и с повече валежи планински райони малината се развива добре и без напояване.

Резитба на малини

Напролет се изрязват до земята всички изсъхнали 2-годишни стъбла, които през миналото лято са дали плод. Изрязват се също всички слаби, повредени или отдалечени от храста едногодишни издънки, като на всеки храст се запазват от 8 до 12 добре развити издънки, които ще дадат плод. Когато малиновият храст е слаб, оставят се само 5-6 издънки, останалите се отстраняват. Оставените за плод издънки се съкращават с около 15-25 см.

Беритба на малини

Малиновите плодове са готови за беритба, когато придобият характерната за сорта окраска и могат да се отделят от чашките си, без да се омачкват.

Плодовете на малината са много нежни, затова трябва да се берат когато е сухо!

Там, където ще се консумират или преработват веднага след беритбата, те се берат в пълна зрялост. Ако ще се превозват на по-далечни разстояния, трябва да се берат добре оцветени, но твърди, за да достигнат в добро състояние на предназначеното място.

Малиновите плодове не узряват едновременно. При различни почвено-климатични условия и за различните сортове беритбата започва от края на юни и продължава през юли.


Поради това, че плодовете са много нежни, те трябва да се берат през 1-2 дни в зависимост от времето. Когато е топло, узряват по-бързо.
Продължителността на зреене на малиновите плодове зависи от сортовете. Най-рано узрява сортът Български рубин - в края на юни, като продължителността на беритбеният период е около 25 дни. След 2-3 дни от него започва да зрее сортът Самодива, Шопска алена и Искра са готови 4-5 дни след Български рубин. Периодът на беритбата при тях е също около месец.
Плодовете от пролетно-лятната реколта на Есенна позлата зреят към 5-8 юли до началото на август, а от лятно-есенната - от 5-10 септември до 15-20 октомври.
Сортът Виламет зрее 5-6 дни след Български рубин.

Малините не понасят прехвърлянето от съд в съд.
Ако берете малините за вътрешния пазар, за замразяване и преработване в компоти - малините трябва да са узрели, а за сокове, сиропи и конфитюр се допускат и леко презрели.

Малиновите плодове се берат направо в малки щайги - с вместимост до 2,5 кг и не се прехвърлят от един съд в друг.

Те не бива да се поставят в големи щайги или кошници, защото се повреждат от собствената си тежест.


Пълните щайги се съхраняват на сенчесто място, а до момента на пласирането в хладни помещения.
За да увеличите трайността на малиновите плодове, е необходимо при беритбата да се премахват повредените плодове.
Намокрените от дъжд плодове се развалят бързо, затова те не бива да се берат мокри.

Малиново вино

Плодовете се смачкват добре и така престояват 48 часа.
През това време започва слаба ферментация. Сокът се отделя чрез изстискване през тензух.
Остатъкът се залива с толкова вода, колкото е полученият сок.

Престоява една нощ и отново се изстисква.
Получената течност се прибавя към първата. На всеки литър се поставя по 300 г захар.

Ферментацията продължава около 2 месеца. Утайката на виното се отделя чрез преливане на бистрата течност в друг съд.

http://agrosaveti.com/agro/ovostarstvo/845-malina.html