Габър

ОБИКНОВЕН ГАБЪР - Carpinus betulus

Обикновеният габър е листопадно дърво с височина до 25 м и диаметър 40-60 см. Стъблото е неправилно с надлъжни изпъкнали ребра и вдлъбнатини. Короната е метло видна, неправилно гъсто облистена. Кората е гладка, сивопепелява. Младите клонки са сиво-кафяви, голи и овласени. Пъпките са продълговато яйцевидни, дълги около 1 см.

Листата са прости, разположени последователно, елипсовидни или яйцевидни. Върхът е заострен, основата е леко сърцевидна (понякога слабо асиметрична), а по периферията са остро назъбени. Разположени са на дръжки с д около 1 см. Цветовете са еднополови, събрани в реси, които са разположени еднодомно. Мъжките дълги 5-6 ст и се появяват странично. Женските се появяват по върховете на клонките. Цъфти едновременно с разлистването през месец май. Плодът е плоско орехче с дължина 0,5-1 ст и 4-5 изпъкнали надлъжни ръба. Разположено е в основата на триделна плодна люспа, на която средният дял е два-три пъти по-голям от страничните. Една от най-важните биологични особености на обикновения габър е неговата възобновителна способност. При свободно растящи индивиди плодоносението започва още към десетата година, а в насаждения - към двадесетата година. Плододаването е ежегодно и обилно.
Семената имат висока кълняемост (80%), която се запазва продължително време. Те могат да престоят няколко години в почвата и при наличие на подходящи условия да покълнат. Освен чрез семена този вид се разсява много успешно и по вегетативен начин с пънни издънки. Обикновеният габър е бавнорастящ вид. Известно ускорение на прираста по височина се наблюдава след петата година.

Обикновеният габър е топлолюбив вид и страда от късните пролетни студове. Той е издръжлив, но в сравнение с обикновения бук се нуждае от повече светлина. Той е невзискателен към почвените условия.

Жива ограда

Живата ограда се използва за ограждане на целия участък или на части от него: детски кът, спортна площадка, басейн...

Те се различават по начина на оформление: свободно растящи, „подстригани”, укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения.
За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и разбира се са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.

Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, три редни, с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда.

За високи над 2м, оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се използват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог. Високи живи огради могат да се създадат и от лиани, но ще са ви нужни опори.

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.

За ниските живи огради (по малки от 1м) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст.

Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда – по-висок и по-нисък.

За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 - 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията.

Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.
Българският цветен пазар е богат и с други подходящи за целта дървета и храсти. Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото дръвче или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни височини – от 80 до 180 см). За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса. Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.

Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със зелени листа, а на втория ред – сорт с пурпурни листа.
Много ефектни като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни клони на по-високите насаждения.
Грижата за живата ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване. Резултатът не закъснява – правилна и елегантна форма и по-голяма плътност.

Подрязването на храстите трябва да започне на втората година след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е възможно по-ниско. След това – само с овощарски ножици, по вкус, за постигане на желаната форма.

При първото подрязване трябва да се отстранят 1/3 – 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И всяка следваща година – 1/2 – 2/3 от листната маса на растенията.
Добре оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.
Подрязването обикновено се прави два пъти годишно – през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните клончета свободно падат на земята.
Красивите цъфтящи храсти не се подстригват, а само се изравняват странично.
Ако живата ограда е остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я „подмладите”, т.е. да я изрежете из основи – на 4-6 см от корените.
При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят цветовете (става дума за богато цъфтящите храсти). И още – след всяко подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и обилно ги полейте.

Подрязването на живата ограда трябва да се прави редовно и навреме – ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.
Тръгвайки да купувате, растения, не мислете само за това, че те трябва да бъдат много красиви. Имайте предвид естествените им изисквания и съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната маса, ще получите невероятно красиви живи огради и бордюри.

Растения, подходящи за живи огради и бордюри:
• Кисел трън (Berbebis vulgabis)
• Глог (Mespilus oxyacantha)
Арнолда (Crataegus arnoldiana)
Даурски (Crataegus dahurica)
• Орлови нокти (Loniceracaprifolium)
Алберта (Lonicera albebtii)
Алпийски (lonicera alpigena)
Златист (Lonisera chrysantha)
• Върба (Salix herbacea)
• Дрян (Cornus)
Обикновен (Cotoneaster integerrima)
Блестящ (Cotoneaster lucidus)
• Ливадник (Спирея)
Брезолистен (Spiraea betulifolia)
Дугласа (Spiraea douglasii)
Японски (Spiraea japonica)
• Чимшир (Bucus sempervivens)
• Дафиново дръвче (Laurus nobilis)
• Джел (Ilex acuifolium)
• Птиче грозде (Ligustrum ovalifolium).

http://www.zeleno.bg/?action=view&docid=3&catid=

Спирала за подправките - сух градеж

Спиралата за подправки се прави със сух градеж от камъни, например така:

Поставяте колчета. След това опъвате здрава мрежа на два реда. Мястото между двете мрежи след това трябва да запълните с камъни.
Трябва да започнете от най-вътрешната и най-висока част и малко по малко да се намаля височината.
След това трябва да запълните с пръст и след това можете да засеете вашите подправки и билки.

Полезните билки - Ментата

Мента (Mentha)

е род многогодишни тревисти растения от семейство Устоцветни.

Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita - черна мента.

Стъблото е клонесто, високо около 0.70 m, четири ръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникаво виолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45-65%). От надземната маса получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3-5 kg. етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Използването на ментата като алтернативна култура се състои в производство на ментов лист, предназначен за износ или за употреба като трапезен чай. При подходяща агротехника и неполивни условия, добивите са около 150 - 200 кг/дка. При фамилни площи с малък размер и много добро торене и поливане, добивите са над 300 кг/дка. За фамилни терени оптимумът е 10 - 50 дка. При добив 400 кг сух ментов лист приходите са от порядъка на 640 - 800 лв. бруто доход от декар, в зависимост от цената на изкупуване по време на сезона.

Запарката от мента подобрява кръвообращението, отстранява тежестта в стомаха и помага при разстройство.

Чаят от мента (2-3 чаши дневно) отстранява киселините.

Бихте могли да прочистите организма си с много течности - най-вече чай от мента, когато прекалите с храната по време празниците например.

От ментата става освен прекрасен чай - така и прекрасни коктейли за вечерите с приятели или когато сте сами с половинката ви.


Един от най-популярните коктейли приготвяни с мента е Мохитото.

Мохито (на испански: mojito) е традиционен кубински коктейл, който се приготвя от следните пет съставки: мента, ром, захар (или сироп от захарна тръстика), зелен лимон и газирана вода. Комбинацията от освежаващ цитрус и дъх на мента прикрива силния опияняващ ефект на рома и прави коктейла подходящ за лятото. Приготвя се във висока чаша.
Името е умалително от думата mojo, която означава „африканска магия“.

Рецептата за Мохито е следната:

Съставки:

-Свежи листа Мента - 12-15 броя
-половинка зелен лимон - Лима - или сока от него
-2,3 чаени лъжички захар
-Бял ром
-Сода
-Много лед - по възможност - натрошен на малки кубчета

Приготвяне:
Слагате ментовите листа, захарта и лимоновият сок. Сега трябва да ги смачкате - както виждате на картинката по долу. Но това трябва да стане с въртеливи движения.
След това наливате около 25-50 мл Бял ром.
Още няколко ментови листенца.
Изливате в чашата в която ще сервирате коктейла.

Остава да сложите много лед, сода, може да добавите още лимон и сламка и... коктейла е готов.

Сервирайте и се насладете на свежия вкус.
Наздраве!!!

Иглолистни в градината

Иглолистните дървета изграждат основната структура на градинската растителност. С масивните си и плътни корони те създават мощна зелена маса, която почти не се променя през сезоните.
Разположението на иглолистни дървета в зеленото пространство подсказва ситуирането на останалите растения и определя духа на цялата градина. Колкото по-възрастни са иглолистните дървета, толкова по-трудно се пресаждат.Засаждането им става през есента или рано напролет за оптимално прихващане.
Има различни видове - но най-често засажданите са: смърч, секвоя, лъжекипарис, туя, кедър, ела и техни декоративни форми.
Можете да изберете вашето иглолистно в зависимост от областта в която се намира вашата вила или къща.Също така и в зависимост от това, колко голяма е градината ви. Някой от иглолистните израстват много големи и короните им достигат до 6-7 м. и с височина 40- 50 м.