четвъртък, 20 януари 2011 г.

За градината през Февруари

Наближава пролетта и работата в градината започва.

През втората половина на февруари трябва да засяваме семената на петунията, лобелията, пламъка, агератума в саксии или сандъчета.


Така разсадът ще ни е готов тъкмо за началото на истинската пролет. Към края на месеца, стига времето да позволява, си заслужава да засеем семената на декоративния грах, мака, топкарамфила, годецията, ешолцията, делфиниума направо там, където искаме да ни цъфтят.
Тези цветя не обичат презасаждането.

Все по това време може да освободим розите от зимната им завивка и да се захванем с резитбата им. В подходящи за работа дни можем да извършим и резитбата на някои други декоративни храсти, както и на храстите, използвани за жив плет.

Ако искате да цъфтят гергините и гладиолите в градината, трябва внимателно да проверите състоянието на съхраняваните грудки и луковици и при нужда да вземем съответни мерки. До засаждането им има много време и не бива да отпадат от вниманието ни, за да не ги загубим.


Подходящ момент за размножаване на хризантемите

През февруари можете да произведете резници за размножаването на хризантемите. От майчиното растение, което трябва да бъде пренесено през есента в контейнер, отрежете млади клонки и направете резници от тях с дължина до 8 см.

Долният отрез се прави непосредствено под междувъзлието, а горният - на 3 мм над лист с пъпка. Долните листа се премахват, горните се срязват наполовина. Получените резници се засаждат с малък наклон в сандъче, което след това се покрива със стъкло и се поставя на светло място. Месец след вкореняването резниците трябва да се пренесат в саксии. Температурата, която им е нужна, за да се развиват добре, е в границите на 15-20 градуса.

Малки съвети

Кората на младите дръвчета, например на клена, през зимата може да се напука заради нагряването й през деня и охлаждането й през нощта. За да избегнете негативното влияние на температурните амплитуди, трябва да обвивате стволовете на декоративните дръвчета с чували или със слама.

Почвената смес за разсадите можете да си приготвите и сами. Вземете равни части свежа почва от затревени участъци, пясък, торф и угнил компост и ги смесете добре. След това пресейте получения субстрат.

Семената на някои декоративни тревисти многогодишни растения, например на самакитката, поникват само след въздействието на отрицателните температури. Можете да осигурите това въздействие по следния начин: засейте семената в саксии, които са пълни с почва, и ги поставете в градината на такова място, където мишките не могат да ги изровят.

Време е да се погрижите за летните цветя

Макар до лятото да има още много време, не направите ли това през февруари, ще сте закъснели.

Преди всичко разделете семената и посадъчния материал по сроковете на засаждане.

Най-ранна е клубеновата бегония. Тя трябва да се засажда в края на януари-началото на февруари.

В края на февруари може да си засеете и разсад теменужки, които ще започнат да цъфтят през май.

По това време се засяват цинерарията и статицето.

Следващият срок на засяване на разсад е през на март.

Семената на много топлолюбиви растения се засяват за получаване на разсад едва през април. В началото на май се засяват навън направо там, където ги желаем, или пък в леха, летните едногодишни цветя, а във втората половина на май и болшинството от многогодишните. Юни можете да посеете семената на двегодишните.


Зеленчукова градина

В зеленчуковата градина работата на открито не е много.
При възможност към края на месеца можем да си засеем ранни моркови, копър, магданоз, грах, спанак и лук (без арпаджик).
Повече са грижите около сеитбата и отглеждането на ранния разсад за пипер, домати, патладжан и зеле. За сроковете на сеитба трябва да се вслушаме в препоръките на специалистите. А те ни казват, че ранният пипер и сините домати може да се засяват за отглеждане на разсад още в първите дни на месеца в Южна България, а на север от Балкана десетина дни по-късно. Толкова дни по-късно се засява разсадът за ранни полски домати. Ранното зеле и ранният карфиол се засяват около 10 февруари в Южна България, а около 20-и и в Северна България.


Няколко добри сорта за средно ранни домати


Сортовото разнообразие при доматите е твърде голямо и качествата на всички са достойни за внимание. Невъзможно е да ги опишем всички.

Наслада. Това е едно от последните забележителни постижения на нашата селекция. Сортът е високостъблен, отглежда се на колове. Плодовете са едри (230-260 г), сърцевината им е много голяма, по твърдост са средно твърди и са с много добри вкусови качества. Това определя мястото му като много добър сорт за консумация в прясно състояние под формата на салати, но, както и всеки друг доматен сорт, може да послужи и за преработка. В периода на изпитанията сортът е показал среден добив 8989-14 753 кг от декар.

Николина. Това е нискостъблен сорт, отглежда се без колове. Предназначен е за консумация в прясно състояние и за преработка. Плодовете му са едри (209-235 г), сърцевината им е средно голяма. Сортът е устойчив на болестите тютюнева мозайка, вертицилиум и фузариум и е сравнително слабо податлив на алтернарията. Показал е среден добив от 8062 до 11 147 кг от декар.

Бонония. Сортът е нискостъблен, отглежда се без колове. Плодовете са едри (160-180 г), месести, слабо воднисти, с добри вкусови качества. Подходящи са както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Сортът е устойчив на болестите тютюнева мозайка, фузариум, вертицилиум и септория. При изпитанията е показал среден добив до 7904 кг от декар.

Сейте гъстия разсад малко по-рядко

Разсадът за топлолюбивите ранни зеленчуци (домати, пипер, патладжан) се отглежда на два етапа. Първият е т. нар. гъст разсад. Израсналите нагъсто растения в последствие се засаждат на по-големи разстояния едно от друго, т. е. пикират се и това вече е пикираният разсад. Така на по-малка площ в началото се отглеждат с по-малко разход на топлина повече растения. За пикирания разсад разходът на топлинна енергия относително намалява, защото и времето омеква.

Този технологичен процес спазват и любителите градинари. В саксии, сандъчета или парници първо отглеждат гъст разсад. Лошото е в това, че много често той е прекалено гъст. Току-що поникналите растения веднага започват да си пречат, стъбълцата им изтъняват, полягат и много често загиват от болестта сечене на разсада. Това се получава при ръчното разпръсване на дребните зеленчукови семена. Смесването им с дървесна пепел с цел да се разпръснат по-равномерно е остаряла практика и твърде ненадеждна. Има ръчни редосеялки, но на повечето любители за малките им нужди те не са необходими.

Ще преодолеете неприятните последици, ако засявате семената в редове. Тях може да очертаете върху почвената повърхност в съда или лехата с помощта на пръчка или друг предмет. Разстоянието между редовете не бива да е по-малко от 3 см и не си заслужава да е повече от 5, щом ще се пикира. Семената положете на сантиметър-два едно от друго в реда. Няма да ви отнеме много време. След това ги покрийте с 1,5-2 см пласт торо-почвена смеска и полейте с пулверизатор или гръбна пръскачка, ако лехата е голяма.

Топлинният комфорт на младите растения

За да расте и да се развива, младият зеленчуков разсад се нуждае от топлина. При зимни условия не я получава от природата, осигурява му я градинарят. Ако вие влизате в неговата роля, трябва да имате предвид, че доматите например не поникват, ако почвата не се е затоплила до 15-16 градуса, а при 10 градуса спират да растат. Повиши ли се обаче до 25-30, растенията прерастват, ненормално удължените стъбла полягат, стават податливи на гъбните болести и често загиват от болестта сечене на разсада. Така с известни малки разлики е и с другите растения

Домати. Преди поникването се поддържа температура 22-25 градуса. След поникването за около се понижава на 15-16, като стремежът е на почвата да е по-висока. До пикирането се поддържа температура от 18-20 градуса през деня, а в облачни дни и през нощта - с 4-6 градуса по-ниска.

Пипер. До поникването благоприятната температура е около 25 градуса. След поникването се понижава до 15-17 градуса за около седмица, след което се поддържа около 22-25 в слънчеви дни, около 20 в облачни и с още 4-5 градуса по-ниска през нощта.

Патладжан. Поддържа се температурен режим както при пипера.

Ранно зеле. До поникването се подържа температура 18-20 градуса. След поникването в слънчеви дни трябва да е 17-180 а в облачни - 15-16 градуса. През нощта - не повече от 12 градуса.

Пащърнакът е лесен за отглеждане

Пащърнакът е слабо разпространен кореноплоден зеленчук със сладникав вкус и приятен аромат. Отглеждан някога широко в Европа, днес е сериозно изместен от картофите след пренасянето им от Америка. У нас не се отглежда в промишлени количества. За мнозина любители обаче той представлява определен интерес. Използват го за приготвяне на супи и различни ястия от месо и риба. В консервната промишленост също служи за производство на месни и рибни консерви. По хранителни качества не отстъпва на другите кореноплодни зеленчуци.

Пащърнакът е двугодишно растение - през първата година образува кореноплод и листна розетка, а през втората година развива стъбло, цъфти и дава семена, подобно на моркова.

Отглеждането му не е никак трудно. Той е изключително студоустойчив, понася различни почви, стига добре да се обработват и да няма високи подпочвени води. Не понася и пресния оборски тор. Засява се още в края на зимата, през февруари, или ако условията не позволяват - още в ранна пролет. Може и през есента, поникналите растения не измръзват, но много от тях не правят кореноплоди, а направо цъфтят. Семената му никнат бавно - за 2-3 седмици. За 1 кв. метър са нужни 5-6 г семена. За малките нужди на домакинството може да се засеят разпръснато, но добрите резултати се получават, когато като морковите се отглеждат на редове при разстояне 25-30 см един от друг. Впоследствие растенията в реда се прореждат така, че между тях да има 18-15 см. Останалото е прекопаване, плевене и поливане при нужда.

Малки съвети

За сеитбата на разсадите никога не използвайте почва от градината. Тя съдържа причинители на различни болести, в нея зимуват различни неприятели по зеленчуковите растения. Най-добрата почва е от затревени участъци.

Не съдете за температурните условия на отглеждания от вас разсад по усещанията на тялото. Няма да ви е полезен много и стайният термометър, окачен на стената. Поставете термометър до растенията и на тяхната височина. Още по-добре ще е да се снабдите и с почвен термометър.

Времето за засаждане на ранните картофи ще настъпи през март, но още в началото на февруари трябва да поставите клубените, които ще засаждате, за рътене. Освен температура от около 15 градуса, трябва да им осигурите и достатъчно светлина, за да бъдат кълновете къси и да не се оронват по време на засаждането.

Позволяват ли метеорологичните условия, засейте градинския грах още в края февруари. Така най-добре ще може да използва пролетната влага. Ще поникне някъде през март, а младите растения понасят обикновените мартенски понижения на температурата през втората му половина.

Плодовата градина

В плодовата градина първостепенно значение през февруари придобива резитбата.
И на овощните дръвчета, и на лозите тя трябва да завърши преди да започнат соковете от корените да се придвижват по стъблата.
Ще трябва да избързаме с резитбата на касиса, защото той започва рано да се развива. Има ли изсъхнали клони и дръвчета, не бива да отлагаме повече премахването им. Най-добре е да ги изгорим, защо те са нещо като инкубатори на болести и неприятели.
Редом с резитбата на овошките можем да отбираме и калеми за пролетно присаждане.

Не трябва да пропускаме, че февруари е времето за второто зимно пръскане на овощните дръвчета. То трябва да се извърши преди пъпките да започнат своето развитие. Пръска се в тихи дни с температура над 4-5 градуса.
Много любители, оценявайки високо вкусовите и предимно диетичните качества на касиса, го отглеждат в дворовете си. Но от страх и от незнание не посягат към ножицата. А касисът се нуждае от ежегодна резитба.

Зимната резитба на всички овощни дървета и храсти и на лозата трябва да се извършва преди да се раздвижат соковете в тях. Раздвижат ли се, те изнасят резервните хранителни вещества от корените към връхните пъпки. С изрязването и съкращаването на клонките се изхвърлят безвъзвратно и голяма част от тези хранителни вещества. А касисът започва рано да се развива, така че и резитбата му трябва да е ранна и да приключи преди да дойде края на февруари.

Резитбата му е лесна. Касисът дава най-много и най-добри плодове на двегодишни и тригодишни леторасти. Всяка година в основата му покарват нови издънки. Същността на резитбата е в това - да се премахват напълно четиригодишните, за да се развият както трябва новите. А и от новите също може някои да се изрязват, ако ще сгъстяват храста. През първата година след засаждането, колкото и летораста да са покарали, се оставят само 3-4, за да станат силни и да заложат плод. През следващите години се оставят по още 5-6, докато станат 15-18. Дотогава първите ще са достигнали възраст за цялостно премахване.

Черешата е един от най-желаните овощни видове в дворната плодова градина. Любителите, подобно на професионалните производители, се стремят към сортово разнообразие. Тези два нови, едва сега навлизащи в практиката български сорта, несъмнено ще отговорят на определени техни изисквания.

Данелия е среддно зреещ. Узрява около средата на юни. Това е третата седмица от узряването на черешите у нас. Узряването е дружно. Плодовете са едри (7,1-7,6 г). Кожицата им е тъмномахагонова, средно дебела, с гланц. Плодовото месо е червеникаво-розово, плътно, сочно, приятно сладко-кисело. Сокът е рубиненочервен. Костилката се отделя от плодовото месо и заема 5,4% от теглото на плода. При преработка плодовете остават цели, кожицата не променя цвета си и сокът е бистър. Дръвчетата влизат бързо в плододаване. Присаден върху махалебкова подложка, сортът проражда на четвъртата година. По време на изпитанията добивът от едно дръвче е достигнал 31,7 кг при 22,8 кг от сорта Бинг. Сортът е устойчив на късни пролетни мразове и напукване.

Стефания е по-късно зреещ сорт в сравнение с Данелия. Узрява в третото десетдневие на юни и началото на юли. Плодовете са много едри (7,6 г). Кожичката е кафяво-червена, сравнително тънка, но здрава и с гланц. Костилката заема 5,6% от теглото на плода. Плодовото месо е жълто-розово, плътно до много плътно, сочно, сладко-кисело. Подходящи са за преработка. В компотите остават цели, цветът на плодовото месо не се променя, сокът е бистър. Сортът проявява добра студоустойчивост В сравнение със сорта Бинг е по-устойчив на продължителни засушавания. В периода на изпитването е показал среден добив от дърво 78,7 кг при 41,9 кг за сорта Бинг.

Малки съвети

Ако времето през февруари се задържа повечко дни топло и имате дръвчета за засаждане, засадете ги. Това е по-добрата алтернатива пред пролетното им засаждане.

Вижте ягодите и преди всичко засадените през есента дали част от корените им не са се изтеглили над почвената повърхност. Това често се случва поради замръзването и размръзването на почвата. Ако е така, подсипете ги с пръст и ги притъпкайте.

През февруари може да си нарежете и калеми от някои овощни видове. Важно е дръвчетата да не са показали и най-малки признаци на развитие, каквото често се случва през този месец с бадемите, прасковите, дряна и още някои други. Малко калеми може да съхраните до момента на присаждане и в обикновен хладилник за домашна употреба.

Проверете състоянието на обвивките на младите дръвчета за опазването им от диви зайци, но не ги снемайте все още. Мартенски сняг може да накара пакостниците да гризат кората им.

Растителна защита

Чесновата муха

Тя започва да лети през зимата още при първите затопляния и щом снежната покривка открие дори отделни части от чесновите лехи, се насочва към тях. Там снася яйцата си, в основата на стъблата или близо до тях.

От яйцата се излюпват ларвичките, те се вгризват в стъблата (по-точно лъжливите стъбла, защото са изградени от листните влагалища), хранят се, какавидират и през следващата зима мухите отново правят пакости. Ларвите унищожават най-напред младите листа, растенията спират развитието си, загиват или остават негодни за употреба.

Трудно ще я откриете. Прилича донякъде на къщната. Ако се вгледате по-внимателно, може да я видите по почвената повърхност на чесновата леха да се припича на зимното слънце. Предпочита богато наторените с органични торове почви.

Пръскането след като яйцата са се излюпили и ларвите са се вгризали в растенията няма ефект. Трябва да се пръска щом температурата се повиши малко над нулата и снегът открие чесновите лехи. Застуди ли се, при следващото затопляне пак се пръска. Обикновено 2-3 пъти. Ако имате карате макс или вазтак 10 ЕК, може да ги използвате. По-важното е да не засаждате чесън след чесън всяка година на едно място, както и след лук и праз. Не използвайте за торене неразложен или полуразложен оборски тор. И без това не е подходящ за чесъна. Органичните торове, особено полуразложените, е най-добре да ги давате на предшественика - домати, пипер, краставици, тикви и други такива, но не и на кореноплодни зеленчуци.

Може да третирате с един от следните препарати: Нуреле Д - 7 мл за 100 кв. метра; Вазтак - 5 мл за 100 кв. метра; Карате 2,5 ЕК - 5 мл за 100 кв. метра; Децис 2,5 ЕК - 5 мл за 100 кв. метра и др

http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=363

Няма коментари: