четвъртък, 11 юни 2009 г.

Капково напояване - част 3

Капково напояване

Капковото напояване представлява система от тръби за бавно и продължително напояване. Най - важната особеност е, че в тръбите са инсталирани специални капко отделители, с помощта на които се редуцира налягането и така се дава възможност за по-равномерно разпределение на водата по линията.

Основната цел при инсталиране на една напоителна система е да компенсира изпарената от почвата и отделената чрез листата вода, както и водата загубена при оттичане.
При капковото напояване не се пести вода, а се икономисва вода - водата се подава на порции точно до корена на растението.
Това се обяснява с необходимостта на едно растение да получи определено количество вода на ден, но при бавен процес на напояване за да не се сгъстява почвата - това се постига само с капково напояване.

Предимства на системата за капково напояване:

- Задоволява нуждите от вода на растенията


- Равномерно напояване по дължината на капко-отделителната тръба.
- Поддържа постоянно ниво на влажност на почвата
- Възможност за бърз и лесен монтаж (демонтаж)

Компоненти на системата за капково напояване


- Водо източник (река, изкуствен водо източник, езеро, сондаж и др.)

- Помпа (електрически, бензинови, дизелови и др.)

- Филтърен възел (мрежести, дискови, груби, хидроциклонни и мрежести и хидро циклони)

Правилната филтрация е едно от най-важните решения в системата за капково напояване, то е също "сърцето" на системата, тъй като снабдява капкообразувателите с чиста вода.
Мрежестите филтри са с опростена конструкция, имат пластмасова или метална цедка, която задържа всички твърди частици, надвишаващи мрежата на филтъра.

Грубите са предназначени за филтриране на водата през чакълеста или песъчлива почва. Хидро циклоните филтри са много подходящи за вода от сондажни кладенци с много пясък. Функционирането им е на база центробежни сили и гравитация, които се образуват в коносоидно тяло.Пясъчните филтри се монтират на места където водо източника е река, езеро или язовир.

- Торо смесителен възел - При капковото напояване корените на растенията използват един и същ обем почва и торенето с поливната вода има първостепенно значение. Поради ограничения обем, в който се внасят торовете, се смята, че торовата норма може да се намали с около 35% в сравнение с необходимата при традиционните начини за наторяване. Торенето се извършва с течни и водо разтворими торове.

- Водо преносна система - тръби, фитинги и капкови маркучи Изградена е от поелитиленови тръби с различен диаметър, които осигуряват пренос на вода от водоизточника до капковите маркучи. Могат да бъдат на повърхността, а също така и закопани в почвата.

Фитингите осигуряват свръзка на отделните компоненти в едно общо цяло (адаптери, муфи, нипели, кранове, тапи и др.).

- Капковите маркучи са два вида в зависимост от направлението в което се използват :

1.Едно сезонни маркучи - използват се за изграждане на капкови линеи при зеленчукопроизводство и цветарство. Отличават се с ниска себестойност и с къс експлоатационен срок. Могат да бъдат с заложен срок на разпад (целта на тези маркучи е ниска себестойност и лесно почистване на площта след приключване на вегетационния период на културата .


2. Много сезонни маркучи - използват се при трайни насаждения (ябълки, череши, ягоди, малини, овощни насаждения, лозя и др.) Притежават изключително дълъг експлоатационен период (10-15г.) ,но по-висока себестойност.

Техники за капково напояване и микродъждуване

България се намира в зоната на неустойчиво овлажняване, поради което напояването се явява като решаващо агротехническо мероприятие, без което получаването на устойчиви добиви с високи качества на продукцията от повечето отглеждани култури е невъзможно.

От друга страна България разполага с ограничени водни ресурси и предвид настъпващите промени в климата с тенденция към затопляне и засушаване използването на екологосъобразни и водо икономични технологии, техники и режими на напояване на културите сега и през следващите години е наложително.

В това отношение особено перспективни са капковото напояване и микродъждуването, които от всички прилагани в практиката методи и технологии за микронапояване, основаващи се на използването на различни начини за локализирано подаване на водата и хранителните елементи в почвата, са вече с доказани възможности и с най-широко приложение.

Основни принципи

Основните принципи на капковото напояване и на микро дъждуването са:

- водата се подава в определени точки около растенията и постъпва директно в зоната, в която са разположени корените им, като навлажнява само ограничена част от почвената повърхност и почвения профил, без да се получава стичане и филтрация в дълбочина

- напояването се извършва с малки и чести поливки, съответстващи на водопотреблението на културите, което позволява влажността в корено обитаемия слой да се поддържа през целия вегетационен период около една висока и оптимална стойност без поставяне на растенията във воден стрес

Предимства и недостатъци

В сравнение с гравитачното напояване и дъждуването, капковото напояване има съществени предимства, като:

- икономия на вода (20-60%),
- по-малки разходи на труд (40-60%),
- повишаване на количеството и подобряване на качеството на добивите (20-60%),
- подаване на торовете едновременно с водата,
- равномерно разпределение на водата върху площта,
- автоматизиране на поливния процес,
- не създава опасност за ерозия на почвата, както и за вторичното й засоляване,
- не създава пречки за работа на земеделските машини,
- позволява използване на ограничени водоизточници,
- не изисква основно подравняване на почвената повърхност,
- развитието на плевелната растителност е силно ограничено,
- не се мокрят листната маса и плодовете на растенията,
- позволява напояването на парцели с неправилна форма,
- изисква по-ниско работно налягане на водата.


Основните недостатъци на този метод са:

- по-голяма чувствителност към качествата на водата за напояване,
- не подобрява микроклимата в напоителното поле,
- навлажняването на по-малък обем от почвата ограничава развитието на кореновата система,
- води до натрупване на соли по периферията на намокрения контур и в междуредията, както и до изнасяне на торовете и лесно подвижните елементи извън активния почвен слой.

В сравнение с капковото напояване при микродъждуването водата се подава върху по-голяма площ.
То е по-малко чувствително към качествата на водата, дава възможност за подобряване на микроклимата в полето и за създаване на мъгла, позволява изнасяне на солите извън кореновата система на растенията, която има възможност да се развива по-равномерно в по-голям обем почва.

Недостатъците на този метод се изразяват в :

- по-малката икономия на вода,
- по-голямото изпарението от почвената повърхност,
- незадоволителното разпределение на водата върху почвената повърхност,
- мокренето на листната маса и плодовете на културите,
- създаването на пречки за работата на механизацията,
- използването на по-голямо водно количество и по-висок работен напор на водата.

Област на приложение. Напоявани култури

Капковото напояване намира приложение главно при интензивни земеделски култури, като овощни насаждения (ябълки, праскови, круши, кайсии и др.), лозя, зеленчуци (домати, пипер, краставици и др., отглеждани на открито и в оранжерии), ягоди, малини и касис, тютюн, памук, захарно цвекло, цветя и др.

Особено подходящо е използването му при по-сложни теренни, почвени, хидрогеоложки и климатични условия, където другите начини на напояване са неприложими или използването им е свързано с големи разходи – сложен релеф и голям наклон на терена (до 45о и повече), в райони с продължителни засушавания и с постоянни силни ветрове, местни водоизточници с малко водно количество, почви с малка мощност, с много ниска или висока водопропускливост, почви предразположени към засоляване, водоизточници с високо съдържание на водоразтворими соли, при висока цена на водата за напояване.


Микродъждуването има по-ограничено приложение от капковото напояване и се използва главно за подкоронно дъждуване на ябълки, праскови, кайсии и др., за напояване на някои зеленчуци, отглеждани на открито и в оранжерии, в т.ч. за мъглуване, цветя и др. култури.

Техники за капково напояване и микродъждуване

Конструкция на системите

Основните елементи на системите за капково напояване и микродъждуване са водоизточник, водовземен и команден възел, главен и разпределителни тръбопроводи, поливни крила и съоръжения по тръбната мрежа.

Примерна система за капково напояване на цяла градина - проект:

За водоизточник на системите се използват реки и други естествени водни течения, напоителни открити канали и напорни тръбопроводи, сондажни кладенци и др.

Видът и водното количество на водоизточника определят устройството и параметрите на водовземния и командния възел на системата, който включва съоръжения за вземане на водата от водоизточника и за регулиране, пречистване и измерване на водата, подавана в напоителната мрежа - помпени агрегати, основен спирателен кран, регулатор на налягане/водно количество, торосмесител, филтри, водомер, средства за автоматизация.

За предотвратяване запушването на елементите на системата от постъпили с водата в тях механични примеси, разтворени химически вещества и продукти от дейността на различни бактерии се използват филтри с различна конструкция и характеристики:

-мрежести (за задържане на механични примеси),
-пясъчно-чакълени (за големи количества фини твърди примеси и на плаващи органични материали),
-хидроциклони (за силно замърсени води).

Подаването на торовете (течни или добре разтворими твърди) и хербицидите в мрежата едновременно с водата се извършва чрез монтиране на торосмесител или инжекционна помпа.


Главните и разпределителни тръбопроводи довеждат и разпределят водата от командния възел до отделните участъци на напоителната система. Полагат се закрити с оглед да не възпрепятстват движението на земеделските машини.
За направата им се използват гъвкави или твърди тръби от поливинилхлорид и полиетилен. Цялата система се разделя на отделни поливни участъци -батерии, като техния брой, форма и големина зависят от природните условия, вида и схемата на отглеждане на културите и организацията на напояваната площ.

Поливните крила транспортират и разпределят водата в поливните участъци непосредствено до растенията. При капковото напояване те се разполагат по редовете на културите по повърхността на терена, над терена (на носещата конструкция) или на известна дълбочина в почвата.

Поливните крила се изпълняват от гъвкав шлаух с диаметър 13-24 mm и дължина 50-150 m. Използват се различни по конструкция крила - тръбопроводи с капкообразуватели, тънкостенни перфорирани, порьозни и др. тръбопроводи.
Поливните крила при овощните насаждения, лозята и малините с разстояние между редовете от култури над 1,0 m се полагат във всеки ред, при зеленчуковите култури, ягодите и др. култури крилата могат да се положат в средата между два реда, особено при засаждането им в лента.

Поливни тръбопроводи с капкообразуватели имат "класическия" тип системи за капково напояване.

Капкообразувателите изпълняват функцията на миниатюрни регулатори с водно количество 1-2 l/h до 10-12 l/h при налягане от 10 m, които подават водата на отделни капки. Монтират се по поливните крила на равни интервали или на групи (по два или повече) в близост до растенията.

Имат различна конструкция - с дълъг или къс ход на водата, вихрови, със специална конструкция и т.н. Свързват се към тръбопровода линейно или странично. Отделна група представляват т.н. “саморегулиращи” капкообразуватели, които осигуряват постоянно водно количество независимо от изменението на налягането в крилата.

Разпределението на водата при тънкостенните перфорирани, порьозните и т.н. поливни тръбопроводи се осъществява от малки отвори или прорези.

Прилагат се голям брой разновидности - с обикновени малки по диаметър отвори през определено разстояние, с надлъжен шев или друга конструкция за подаване на водата, двойностенни и т.н.

Технологични особености на приложение

Установено е, че най-подходящи за използване са две схеми на навлажняване на почвата около растенията
- на непрекъсната ивица по дължината на редовете от култури
- на отделни петна около всяко растение

Тези схеми могат да се реализират с различни по устройство и параметри поливни крила. При овощните насаждения и лозята (с по-големи разстояния на растенията вътре в реда и между редовете) се прилага схемата на навлажняване на отделни петна около всяко растение при използване на поливни крила във всеки ред от растения, които са с монтирани капкообразуватели в близост до всяко дърво - по два или повече броя.

При зеленчуковите и ягодоплодните култури, тютюна, памука и др. култури се навлажнява непрекъсната ивица по дължината на редовете с поливни крила с гъсто разположение на капкообразувателите или крила с непрекъснато отдаване на водата по дължината им (двойностенни, порьозни и др.), като при зеленчуците крилата се полагат по повърхността на терена, при ягодите - в средата на лехите под полиетиленовия мулч , а при малините - подпочвено на дълбочина около 15 cm под терена.

От изследвания е доказано, че за задоволяване на потребностите на растенията от вода е необходимо да се навлажнява 22-50% от кореновата зона.

Поради това икономията на вода и ефектта от капковото напояване и микродъждуването зависят до голяма степен от осигуряването на определен обем с оптимална влажност за растенията през целия вегетационен период.

Разпространението на влагата в почвата зависи главно от почвените характеристики, като под всеки капкообразувател/микроразпръсквач се образува навлажнен обем с две характерни зони:

водонаситена зона, която има удължена форма и се стеснява в дълбочина при песъкливи силно пропускливи почви, а при глинестите почви тя е по-плитка и с по-голяма ширина;

навлажнена зона, в която движението на водата в почвата се извършва по посока на най-големия градиент .

Размерът на навлажнената зона предопределя броя и водното количество на капкообразувателите/микроразпръсквачите по поливните крила, както и продължителността на поливките и параметрите на поливните батерии.

Навлажнените зони от отделните капкообразуватели следва да се застъпват и разстоянието между тях се определя от диаметъра на тези зони.


Така например, за излужени канелени горски почви, средно песъчливо-глинести, е установено че е най-подходящо да се използват два капкообразувателя на едно дърво, тъй като навлажнения обем под всеки капкообразувател с дебит 4,5 l/h има формата на луковица с диаметър на повърхността 30 cm и на дълбочина 60 cm – 80-90 cm.

При излужени черноземни смолници, тежки по механичен състав, най-благоприятни условия на навлажняване на почвата в кореновата зона на дърветата се получава при капкообразуватели от същия вид през 1 m. Микроразпръсквачите навлажняват значително по-голям почвен обем, но характерната му за локализираното навлажняване форма се запазва.


Разпространението на солите в почвения профил е във връзка с разпространението на влагата. При капковото напояване вследствие на честите поливки се поддържа постоянно ниска концентрация на почвения разтвор и това води до изместване на солите към периферията на намокрения контур.

Поради това при липса на валежи в края на напоителния сезон може да се получи натрупване на соли в междуредията. При микродъждуването поради по-голямата площ върху която се разпределя водата е възможно изнасяне на зоната на засоляване извън кореновата система.

Влияние на капковото напояване и микродъждуване върху развитието на културите


Получените досега резултати от изследванията и практическото приложение на капковото напояване показват, че при него се получават по-високи добиви в сравнение с останалите начини на напояване при подаване на едно и също водно количество или един и същи добив, но същия се получава с по-малко вода.


Установеното увеличение на добивите от културите при капковото напояване е средно с 30-40 % спрямо тези получени при неполивни условия и с 15-25 % спрямо резултатите при културите напоявани по друг начин, като получената икономия на вода възлиза на 40-60 %.

Съвети:

Относно капковото напояване, което се прави с други маркучи, а не с капкови има един проблем. Налягането и количеството вода което е в началото и в края на една дължина (ред) са различни. Новите капкови маркучи са направени със специални дюзи, които така пропускат водата (спираловидно), че колкото капи през първата дюза толкова и през последната, особенно при дъжина над 50 м.

Първо
- За да си направите сами проектче за напоителнатат система за двора, първо трябва да направите скица - план с размерите и формата на площта. Тя ще ви е необходима за оразмеряването на инсталацията...

Второ -
Направете си предварителна схема на инсталацията. За целта е необходимо имайки предвид размерите на парцела да предвидите колко броя и какви хидранти ще използвате.
Тъй като трябва да се съобразявате с формата на парцела, наличието на постройки и прилежащи площи, върху които "не е уместно" да се извършва напояване, трябва да изберете съответния вид хидранти - за по-тесни площи се използват такива с разпръсквачи дефлекторен тип, за по широки площи - със секторни разпръсквачи и естествено за широките и открити площи - нормални.

Трето - Следващият етап е избор на конкретните видове разпръсквачи, които ще използвате. Обикновенно за тия, които се предлагат е записано, че напояват определена площ, но не може просто да кажете - единият покрива 300кв.м., моят двор е 500 - значи 2 бр. стигат.

При избора на разпръсквачи, се интересувайте от показателите им:

- работно налягане - ако поливната ви система е включена към водопровода, трябва да подберете такива разпръсквачи, които да работят нормално при налягането на водата във водопровода. Ако ползвате собствен водоизточник, трябва да подберете за захранване на системата помпа, която осигурява нужното налягане и дебит.
Ако налягането е по-малко, системата няма да работи нормално!

-
дебит /или пропусквателна способност/ на разпръсквачите - Това е количеството вода, което преминава през тях по време на работа за единица време.
Дебитът на водоизточника или помпата, която ще захранва системата при всички случаи трябва да е по-голям от сумата на дебита на всички разпръсквачи в системата!
Ако дебита на системата ви е по-голям от дебита на източника е необходимо да я разделите на сектори, които ще се напояват последователно.

Същото важи и за по-големи площи...
- разстояние, на което всеки тип разпръсквачи извършва дъждуването, при съответното налягане на водата в системата...
- необходимо ви е , за да определите на какво разстояние един от друг да разположите хидрантите...
Изисквайте тия показатели от каталозите или от фирмата, от която си закупувате оборудването.

Четвърто -
След като вече сте избрали какви разпръсквачи и хидранти да използвате, пристъпвате към изготвянето на планчето.
Имайки предвид разстоянието, на което всеки хидрант напоява, на изготвената скица нанесете хидрантите по такъв начин, че да има известно застъпване на напояваните сектори.

Пето -
Проектирайте си тръбопроводите до всеки хидрант, като съобразите възможностите за възможно най-малко изкопни работи и полагане на тръби. От планчето определете и колко и какви тръби ще са ви необходими.

Шесто -
Избор на останалите елементи в системата. Ако живеете постоянно в това жилище, можете да ползвате просто едно реле за време, което ще включва системата за определен период и в определен час на денонощието.
Ако видите, че вали дъжд - просто изключете системата.
Ако не живеете постоянно там или не ви притеснява възможността да си закупите управляващо системата електронно устройство /на пазара има различни видове/ - изберете според каталозите това, което прецените, че ще ви свърши най добре работа.

Когато го избирате разгледайте внимателно инструкцията за монтаж! Датчици за дъжд и влажност - по ваше желание!

Електрически клапани - предлагат се различни видове - съобразете пропускателната им способност с изискванията за дебита на системата! При собствен водоизточник - изберете помпа с нужното налягане и дебит!

Седмо -
Плюйте си на ръцете и се залавяйте за работа! Помнете! За да поддържате градинката в добър вид не е необходимо да я заливате с вода - по малко, но редовно! Ако ползвате за напояване вода от водопровода, не е нужно да плащате астрономически сметки... Имайте предвид, че за поддържане на зелени площи в добър вид понякога е достатъчен и 1литър вода на 1кв.м. дневно!

http://agrosaveti.com/community/blog/kapkovo-napoayavane.html
http://www.leowater2.hit.bg/Obobshtenie4.htm
http://agrocomers.com/site/?do=pages&pages=view&view=15
http://forum.flowersnet.info/

неделя, 7 юни 2009 г.

Бегония

Има много и най-различни бегонии.

Сред голямото разнообразие от сортове един от най-предпочитаните за отглеждане е Begonia tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски - само с плодник, и мъжки - само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама.


Бегонията не обича влажна почва и не понася пръскане на листата. При преовлажняване хваща мана по листата. Все пак не е любител и на засушаването, тъй като има голяма листна маса и листата и частично изсъхват покрая.

Растенията, които са главно за цвят, цъфтят много продължително и обилно. Размножаването обикновено е с резници - листни или стъблени; с грудки, за тези които образуват такива; много рядко със семена.

Откъде произлиза?
Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Близо 900 вида растения принадлежат към този род, а 120 от тях са представени в декоративното царство.



Към кой вид принадлежи?
Съществуват както миниатюрни бегонии, така и гиганти, достигащи до два метра. Има бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър 30 см, има и храстчета с гроздовидни цветове. Поради намесата на човека бройката и разнообразието на хибридите се увеличават непрекъснато и днес сортовете достигат хиляда. Един от тях е бегонията туберхибрида (образува грудки, tuber, откъдето произлиза името й).

Къде да я разположим?
Подходящи за отглеждането й са терасите и балконите със северно изложение.

Кога цъфти?
През цялото лято растението цъфти изобилно в живи багри - бяла, жълта, оранжева, червена. Мъжките цветове са кичести и красиви, а пък женските са по-прости, с голям торбест плодник. Те образуват семена при опрашване от мъжките цветове.

Как се полива?
Тази бегония се нуждае от редовно поливане с умерено количество вода. Преди да полеете, проверете повърхността на почвата.



Каква температура обича?
Като всички бегонии и тя не обича студа, но не понася и прекалената топлина - температурата трябва да е максимум 20 градуса. Нуждае се също от влажен въздух.

Как да я подготвим за пресаждане?
Растението има два вида стъбла: подземно, което е удебелено (грудка) и трайно, и надземно, израстващо от грудката всяка пролет и загиващо през есента. Именно тогава, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането. Оставете стъблото да изсъхне, после го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно място.


Кога и как се размножава?
В началото на пролетта извадете грудката и я пресадете в нова саксийна пръст. Полейте я и я внесете в топло помещение. Когато се покажат върховете на новите надземни стъбла, можете да извадите грудката и да я разделите на части така, че във всяка да има поне по един стъблен връх. Новите стъбла можете да засадите поотделно. Размножаването може да стане и когато стъблата достигнат 8 - 10 см височина. След като ги отчекнете от грудката, ги забодете в саксийната пръст. Захлупете ги със стъклени буркани, за да има край тях влажен въздух, докато се вкоренят.

Трябва ли да се подхранва?
Растението се развива добре в почвена смес, съставена от равни части листовка и добре угнил говежди тор и малко пясък.


Слонско ухо (Бегония Бурхелии) / Begonia Burchellii

Листата на бегонията по форма приличат на слонски уши и могат да бъдат доста по-големи от тези на снимката. Въпреки, че на много бегонии листата изглеждат като слонски уши това е бегонията, която се има в предвид под това име.


Листата са и гладки и лъскави. На цвят отгоре са зелени, а от отдолу червеникави. Стъблото е дебело и стои близо до почвата. Размножава се лесно.

Бегония "Барбарон"

Бегония с дребни листа с власинки, сребристи от горната страна и тъмно червени от долната. Нараства доста бързо. Клоните и могат да бъдат по-исправени или по полегнали в зависимаст от мястото, от което идва светлината.

"Тигрова" петниста бегония, Бегония Боуери / Begonia Boweri, Tiger, Leprechaun

Описание: Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.


Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.
Родът носи името на губернатора на о. Хаити - М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 - 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото - 2-4 пъти седмично.

Почва: смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии - чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Тигровата бегония е една от най-разпространените стелещи се бегонии. Въпреки, че е петниста, а не на раета хората я наричат така. Захваща се много лесно чрез вкореняване на клонче от друго растение. Нараства бързо. Периода на цъвтеж е краткотраен.

Кичеста бегония Лейди Францис / Begonia Double Lady Francis Pink

Това е една по-специфична като цветова комбинация бегония - листата и са тъмночервени, а цветовете розови и кичести. Използва се за балкони, градини или паркове.

През есента листата стават по-кафяви и почти изсъхват. Почти оголените клончета се изчисват от дъно и може да се използват за резници за вкореняване. През пролетта се развиват нови стъбла, които се виждат още през есента. Ако искате да я запазите за следващата година бегонията трябва да презимува в затворено помещение, не много хладно и тъмно.

Грудкова Бегония

Грудки на бегонии може да намерите в цветарските магазини или в изложенията за цветя през пролетта, понеже те са летни цветя. Когато купувате грудките за цвета и големината се доверявате на картинка, която не винаги съответства на растението. Съществува и риск да не поникне изобщо.


Градинските бегонии цъфтят на не много светли места. Освен бяло и виолетово, са представени и всички останали цветове. Едрите до 10см цветове са повече или по-малко кичести, някои са подобни на роза, а други на анемония. Освен това има двуцветни сортове с фино поръбени венчелистчета и други с назъбени венчелистчета. Заострено-овалните листа са с различна големина, маслиненозелени до тъмнозелени, с метален блясък или със зелени жилки. Те стоят върху дебели, месести (а при висящите форми тънки) филизи. Предлагат се различно високи, изправено растящи групи с едри или дребни цветове, както и висящи бегонии с дребни цветове. Заслужава да се спомене специално новата гирляндова "Бегония илуминейшън". Тя расте с дълги, гъвкави, силно разклонени филизи и е осеяна с плоски светлорозови цветове.

Период на цъфтене:
Май до октомври.

Месторастене: Светло до полусенчесто, защитено от вятър. Бегониите "Бертиний" и "Мултифлора" - също и на слънчево място.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените или самостоятелно отгледани (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 25см едно от друго в съда.

Поливане, торене: В периода на израстване се поливат обилно, но в никакъв случай да не се допуска задържане на вода. До октомври се наторява с намалени дози през две седмици, за да се постигне регенериране на грудките.


Други грижи: Сортовете с едри цветове да се подпират. Прецъфтелите цветове се отстраняват. След септември листата да не се отрязват, а да се оставят бавно да пожълтеят.

Презимуване: Сандъчетата или саксиите се внасят едва след първите нощни застудявания. (Грудките на повечето сортове нарастват най-много през кратките есенни дни). Изсъхналите или измръзнали листа и стъбла се отрязват до 2-3см. Пръстта се изтръсква внимателно от грудките. Ако е прилепнала здраво към тях, по-добре е да се остави, тъй като грудките не трябва да се нараняват поради опасност от инфекции. Грудките се съхраняват в сухи проветриви сандъчета или кошници до покълването им при температура 5 до 10°С.

Поникване: През февруари/март грудките се нареждат плътно в сандъци с влажен торф и се оставят на светло при температура 18 до 22°С. Когато се покаже младото стъбло, се прехвърлят в по-големи саксии или направо в сандъчета. Когато се образуват листата, растенията се изнасят на открито, за да укрепнат. При опасност от отрицателни температури се прибират отново.

Вредители, болести: Листни въшки, трипси, същинска бра-шнеста мана, сиво гниене.

Размножаване: Чрез делене на грудките малко след покълването. Местата на отрязване се дезинфекцират с прах от дървени въглища! При отглеждане в градина чрез засяване от ноември до януари при температура 23 до 25°С и допълнително осветление (трудно).

Предупреждение: Градинските бегонии съдържат отровни вещества в надземните и подземните си части.

Съвет: При модерните сортове зимуването не си заслужава, тъй като през есента грудките обикновено са още много малки. Бегония Тамая / Begonia Tamaya

Описание: Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.


Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Восъчна бегония- Wax Begonia

Най-широко разпространената бегония. Може да се срещне като восъчна (wax) бегония, поради лъставия вид на листата. Този вид бегония е целогодишно цъфтащ. Може да се отглежда като едногодишна в паркове във фигурални цветни композиции. В по-топлите места презимува и се развива като храстовидна форма. Отглежда се и като стайно растение, но трябва да се подрязва, понеже израства силно а стъблата и са крехки.
Въпреки, че е по - известна като градинско растение, восъчната бегония расте добре и в домашни условия. Това е лесно за отглeждане многогодишно растение, което цъфти в червено, розово и бяло.
Достига в диаметър от 15 до 30 см.

Цветовете са във всички разновидности на бяло, розово и червено. Листата са закръглени.
По принцип цъфти от късна пролет до ранна есен.

Трябва редовно да се подхранва и да се полива, за да се поддържа растежа по - дълго време.

Преди да се полее за пореден път, почвата на бегонията трябва да е леко засъхнала.

Поддържайте умерени температури, защото ако в помещението стане прекалено топло, растението може да престане да цъфти.

Ако искате бегонията да се разклонява като храст, периодично отрязвайте връхчетата и.
По време на активния цъфтеж, наторявайте през 2 -3 седмици със слаб разтвор на подходящ тор.

Въпреки че в градината обича по - сенчестите места, у дома бегонията ще се чувства най - добре до слънчев прозорец, особено през зимата.

Размножава се чрез семена или резници.

Причини бегонията да не цъфти - Причините са според вида:


зимната не цъфти, ако не е била на хладно и тъмно през лятото

стъбловидна, стволова бегония не харесва да се върти саксията спрямо осветлението, не харесва студения период - продължава да цъфти, докато има вързани цветове от топлия период и може да не върже нови цветове за пролетта

стелеща се и рекс бегонии - не се отглеждат заради цветовете, а заради листата. цъфтят през май, ако въобще цъфтят


градинска бегония - цъфти през лятото може дори на пряка слънчева светлина, като саксийна се изрязва почти до дъно и през пролетта излиза наново

грудкова - ако изкара през пролетта и не хване мана и да умре от липса на листа общо взето цъфти, може и почти през цялото лято

Цъфтящите растения изискват по-големи грижи. Най-добре изглеждат във втория период на цъфтене. След третия могат да изглеждат и доста обезформени и растроени. Винаги трябва да си имате ново растение с една година по-малко, за да продължи да Ви радва.

Тези като грудковата бегония, които започват от ново всяка година са "по-благодарни" и по-лесни за отглеждане. Но три годишния период важи и за много от многогодишните растения в градината. Например ягодите раждат добре също до третата година и после се налага да се подновяват.

http://begonia.hit.bg/
http://cvetq.info/comment.php?comment.news.85.extend
http://my-gardenbg.com/view.php?id=36
http://zadoma.com/index.php?APP_ACTION=FLOWERS_INFO&FLOWER_ID=9
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=26022.0
http://flowersnet.info/article.php?a=184

събота, 6 юни 2009 г.

Капково напояване - част 2

Докато поливната система с разпръсквачи е ефикасна около 75-85%, при капково напояване този процент е 90% или повече. Това означава много по-малко прахосване на вода чрез използването на капково напояване! Поради тази причина капково напояване е предпочитан метод на поливане в сухи региони. Капково напояване има и други предимства, които го правят полезно почти навсякъде. Капково напояване се монтира и проектира, може да е евтино и да намали проблемите със заболявания по растенията свързани с преовлажняване.


Капково напояване работи чрез бавно доставяне на вода, директно до почвата. Високата ефективност на капково напояване е резултат от два основни фактора.

Първият е че водата се просмуква в почвата преди да се изпари или изтече.

Вторият е че поливането с Капково напояване се прилага само там където е необходимо, (в корените на растенията) вместо да се разпръсква навсякъде.

Въпреки че системите за капково напояване изглеждат прости, съществуват важни правила, които трябва да се спазват, за да се проектира и изгради функционална поливна система.

Най - важната особеност е, че в тръбите са инсталирани специални капко отделители, с помощта на които се редуцира налягането и така се дава възможност за по-равномерно разпределение на водата по линията.

Компоненти на системата за капково напоявяне: както ги споменах и в предната статия са:

- Водо източник (река, изкуствен водо източник, езеро, сондаж и др.)

- Помпа (електрически, бензинови, дизелови и др.)

- Филтърен възел (мрежести, дискови, груби, хидроциклонни и мрежести и хидроциклони) Правилната филтрация е едно от най-важните решения в системата за капково напояване, то е също "сърцето” на системата, тъй като снабдява капкообразувателите с чиста вода. Мрежестите филтри са с опростена конструкция, имат пластмасова или метална цедка, която задържа всички твърди частици, надвишаващи мрежата на филтъра. Грубите са предназначени за филтриране на водата през чакълеста или песъчлива почва. Хидро циклоните филтри са много подходящи за вода от сондажи кладенци с много пясък. Функционирането им е на база центробежни сили и гравитация, които се образуват в коносоидно тяло.Пясъчните филтри се монтират на места където водо източника е река, езеро или язовир.

- Торо смесителен възел - При капковото напояване корените на растенията използват един и същ обем почва и торенето с поливната вода има първостепенно значение. Поради ограничения обем, в който се внасят торовете, се смята, че торовата норма може да се намали с около 35% в сравнение с необходимата при традиционните начини за наторяване. Торенето се извършва с течни и водо разтворими торове.

- Водо преносна система – тръби, фитинги и капкови маркучи Изградена е от поелитиленови тръби с различен диаметър, които осигуряват пренос на вода от водоизточника до капковите маркучи. Могат да бъдат на повърхността, а също така и закопани в почвата. Фитингите осигуряват свръзка на отделните компоненти в едно общо цяло (адаптори, муфи, нипели, кранове, тапи и др.).




- Капковите маркучи са два вида в зависимост от направлението в което се използват :
1.Едносезонни маркучи - използват се за изграждане на капкови линии при зеленчукопроизводство и цветарство. Отличават се с ниска себестойност и с къс експлоатационен срок. Могат да бъдат с заложен срок на разпад (целта на тези маркучи е ниска себестойност и лесно почистване на площта след приключване на вегетационния период на културата .

2. Многосезонни маркучи – използват се при трайни насаждения (ябълки, череши, ягоди, малини, овощни насаждения, лозя и др.) Притежават изключително дълъг експлоатационен период (10-15г.) ,но по-висока себестойност.




Капковото напояване предназначено за поливане на зелени площи от дървета, храсти и цветя.

Чрез капковото напояване се полива ефективно с минимални загуби на вода. Стандартният капков маркуч работи при ниско налягане до 1бар.
При това напояване почвата се полива в дълбочина.

Основен принцип при поливане на зелените площи е:

Озеленяване с дървета, храсти и цветя се полива с капково напояване
Озеленените части с трева се поливат чрез оросяване с потъващи хидранти.

На характерни места в дворното пространство се разполагат шахтите с клапани. Шахтите имат зелен капак които не дразни окото и е подобен на цвета на тревата.

При изграждане на автоматизираната система за напояване на терени с готова трева, се прокопават каналите на дълбочина 30-50 см, така че тревният чим се отделя внимателно отстрани. След полагане на тръбите, същите се засипват с изкопаната почва и се покриват с изкараният чим. Процедурата се изпълнява така че съществуващото озеленяване ( тревен чим) да претърпи най малко повреждане. В последствие ново поставения чим се валира. След два месеца интензивно поддържане на тревата щетите напълно се заличават.

Ето един план на примерна система за капково напояване на цялата градина:




http://kapkowo.blogspot.com/

http://www.gld-garden.com/
http://kapkovo.blogspot.com/2009/02/blog-post.html

събота, 30 май 2009 г.

За градината през Юни

На 22 юни ще настъпи астрономическото лято. Работата в градината и грижата за цветята и другите култури нараства.


В цветната градина нуждата от вода става все по-голяма и поливките трябва да зачестят. Разрохкването на просъхналата след поливката почва е задължително, за да се намали изпарението, за да се осигури достъп на въздух към корените и да се унищожат никнещите плевели.
От чести поливки се нуждаят и тревните площи и разбира се и от редовно косене.

Имат нужда от вода и лалетата и нарцисите, защото те вече са оформили луковиците, които скоро ще трябва да извадете и поставите за съхранение.


През юни цветята често биват нападани от листни въшки и акари и това налага постоянно да се преглеждат,за да се вземат навременни мерки.

В зеленчуковата градина основната грижа през юни е да се опазят разсадените зеленчуци от плевели, болести и неприятели. За поливането не си заслужава да споменаваме, то се знае - зеленчук без вода не става.
Плитката обработка на почвата в междуредията и в реда е сигурно средство за унищожаването на плевелите.


Пръскания с химически препарати срещу болестите и неприятелите следва да се предприемат само при нужда.
Много е важно за ранните домати редовно да се колтучат.
През юни те развиват 4-то и 6-то съцветие и в този период следва да се прекършат върховете им, за да се ускори узряването.
Първата половина на месеца е подходяща за сеитба на разсади за късни домати, късно зеле и късен карфиол.
Втората половина пък е времето за сеитба на моркови, които ще се използват за туршии или за съхранение в прясно състояние.

В плодовата градина юни е много важен от гледна точка на растителната защита, но това не може да е причина за пренебрегване на други важни практики. Приключва юнското окопаване и сега е моментът за прореждане на плодовете при ябълката и крушата.
Продължават грижите по оформяне на короните на младите дръвчета чрез отстраняване на ненужните филизи и насочването в правилната посока на запазените.
Към края на юни приключва беритбата на ягодите и започват грижите, от които ще зависи бъдещата реколта.


И никак няма да сбъркате, ако полеете малините и касиса двадесетина дни преди да започнат да зреят плодовете им.

Запълнете празните места в лехата

След като отмре надземната част на лукувичните растения, в лехата остават празни места.
Те сега могат да бъдат заети от топлолюбиви едногодишни растения, които се засаждат на открито едва след преминаването на опасностите от студове.
Това са агератумът, циганчетата,


турти, бегонии, пламъчета, целозия и цинии.
Разсадът от тези растения може да се засажда и когато са напълнили, дори когато са цъфнали.


Можете също така да използвате клубеновата бегония, гергини и др.
Разбира се, всички тези растения може да се засаждат едва след като бъдат извадени луковиците.
Времето от момента на съзряването до получаването на готови за засаждане растения е около 3 месеца.

Малки съвети

Регулирайте цъфтежа на божурите. При болшинството сортове божурите на едно стебло се образуват няколко цветни пъпки.

За да получите едър цвят, трябва да оставите само най-здравата според вас, а останалите да премахнете. За да удължите цъфтежа, оставете на няколко клонки по 1-2 страни1ни пъпки,които не са толкова големи. Останалите отчупете.

Цъфтежът на някои цветя, като маргаритките и теменужките,е продължителен. Затова семената от тях трябва да се събират многократно, 1-2 пъти в седмицата според времето на узряване.


При маргаритките узряват съцветията - кошнички, когато венчелистчетата увехнат. При теменужката се събират големите кутийки, които се появяват отгоре. При спукването им вече се виждат узрелите семена.

Редовната коситба на моравата я поддържа в приличен вид, но почвата постепенно обеднява. Когато тревата започне да губи свежестта си, трябва да я подхраните с минерални торове. Те се разпръскват равномерно по цялата площ или се разтварят предварително във вода. Може да използвате и разреден с вода птичи тор, но в много ниска концентрация. Независимо от видовете торове и начина на подхранване, обилната поливка чрез дъждуване е задължителна.

http://www.gradinata.bg/index.php?article=178

Капково напояване - част 1

Капковото напояване намира все по голямо приложение в България. На пазара има голямо разнообразие от фирми предлагащи маркучи за капково напояване.

КАКВО Е КАПКОВО НАПОЯВАНЕ ?

Капковото напояване представлява система за подаване на филтрирана вода (и торове) върху или в почвата. Чрез капковото напояване постоянно се поддържа високо нивото на вода в почвата.


Това постоянно ниво на влагата влияе благоприятно и на другите почвени фактори, от които зависи развитието на растенията. При капковото напояване се скъсява вегетационният период на културите. Това се обяснява с факта, че растенията загубват енергия за „поискване" на вода, тъй като корените практически се намират винаги във влажна среда. При капковото напояване директните загуби от изпарение на вода са минимални. Няма движение на водни пари във въздуха, няма намокряне на листата на растенията, няма изпарение от почвената повърхност извън овлажнените петна. Овлажняването на ивицата около растенията води до значителни икономии на вода, не се създават условия за развитието на плевелите в сухите ивици и машините могат да преминават по тези ивици безпрепятствено.Като се намалява до минимум овлажняването на почвената повърхност и на листата на растенията, при това напояване се ограничава и развитието на много болести и неприятели.




Освен това нараства ефективността от разпръскването на инсектициди, хербициди и др. Поради по-благоприятния водно-въздушен и хранителен режим, които се поддържат в активната коренова зона на растенията, при капковото напояване се получават по-високи и по-качествени добиви. При зеленчуковите култури добивите се увеличават от 50 до 100%, при овощните— от 25 до 65%, при лозята — от 30 до 40% в сравнение с останалите начини на напояване.


Капковпто напояване може да се осъществи по всяко време на денонощието независимо от силата и посоката на вятъра... Неподравнеността и наклонът на терена също не пречат на неговото осъществяване. При пълна автоматизация при това напояване има възможност за програмно управление на водния и хранителния режим на растенията.

Капковото напояване изисква сравнително ниско налягане и постоянни водни количества при висок коефициент на полезно действие. От всичко това се намалява размерът на тръбите и необходимата енергия. При култури с голямо разстояние между растенията (овощни дървета) стойността на правилно проектираната система за капково напояване е по-ниска в сравнение с останалите стационарни напоителни системи. Недостатъците са , че корените на растенията се намират в частично овлажнен почвен профил, поради което се получава ограничение на кореновата система при снабдяването на растенията с хранителни вещества.



Всяка поливна система се състои от :

ВОДОИЗТОЧНИК – река ,язовир кладенец

ПОМПЕНО ОБОРУДВАНЕ - изборът на вашата помпа е от първостепенно значение за правилното функциониране на поливната система, за целта могат да се използват както горивни (бензинови, дизелови) така и електрически помпи съобразени с дебита и работното налягане на вашата поливна система.

ФИЛТРИРАЩА СИСТЕМА -съществуват няколко вида филтри (мрежести ,дискови, хидроциклонни, пясъчни и др.) като за целта изпълнителя избира най-подходящите филтри за Вашата поливна система.

ТРЪБОПРОВОД- за целта се използва LDPE тръба съобразена с нуждите на поливната система.

ВОДОВЗЕМКИ (стартери) -използват се няколко вида водовземки (стартери),със и без кран като изборът се прави в зависимост от нуждите на полето.Като размери водовземките варират Ф16,Ф17,Ф20,Ф22.

КАПКОВ МАРКУЧ - капковият маркуч се избира спрямо полето и културата която ще се отглежда,дължината на реда, както и възможностите на водоизтояника.Има два вида капков маркуч :

плосък (тънкостенен Ф17,Ф22 ) , с дебелина на стените -6,8,10,12,18 mils , и разстояние между капкообразователите от 15,20,30,40,50,60 см. с изтичане на капкообразовател от 1.2 л/ч. и 2 л/ч.

дебело стенен капков маркуч - използва се за трайни насаждения (лозя,овощни градини,ягоди,билкови насаждения,оранжерии и др.) в зависимост от нуждите маркуча се предлага в два размера Ф16 и Ф20 с разстояние между капкообразователи от 30,33,40,50,60,75,80,100 см. и изтичане от капкообразовател от 2л/ч. и 4 л/ч.


http://agrocomers.com/site/index.php?do=pages&pages=view&view=11