За градината през Семпември

Най-благоприятно време за заравяне на луковиците е през септември.

Ако садите нарциси в лехи, разстоянието между редовете трябва да бъде около 20 см. В редицата луковиците се садят на 10-15 см една от друга. Ако искате да се образуват групи, разстоянието на всички страни е 15 см. Дълбочината на засаждане е 15 см. Макар че луковиците на лалето се садят основно през октомври, можете да свършите тази работа и в последната третина на септември. Всички луковични и грудкови растения трябва да получат защитно покритие (торф или милчиращо платно).

Под покритието почвата остава равномерно влажна и тази влага се запазва дълго време, което се отразява благоприятно на развитието на растенията. Повечето растения имат нужда от него, з ада пуснат още корени и да се вкоренят здраво. Покритието се отстранява в началото на пролетта.
С изключение на цветята, които цъфтят в късна есен (есенни и зимни димитровчета), всички тревести растения могат да бъдат разделени и пресадени през септември.

Когато трябва да направите деление, всички надземно части се орязват малко над земята. Корените се скъсяват наполовина. Частите не бива да бъдат твърде дребни, защото първата година ще цъфтят оскъдно. Дупката за засаждане трябва да бъде достатъчно голяма и дълбока, защото корените трябва да влязат отвесно.
Здравото засаждане и последващото поливане е необходимо за всички растения. Сигурно врастване се постига с предпазно покритие.

В бордюрните лехи от тревисти растения в края на септември се отстраняват всички едногодишни цветя, които се послужили за запушване на дупки.

Зимните димитровчета цъфтят оскъдно, когато растенията страдат от липса на водата.
Зимни димитровчета наричаме студоустойчивите форми на хибридите на индийската хризантема (Chrysanthemum-Indicum), които през септември и по-късно цъфтят на открито.
При поливане избягвайте да мокрите листата, за да не заболеят.

Първата трета на септември е последен срок за засаждане на теменуги, незабравки и парички.

Грудките на рано цъфтящите гладиоли се изваждат от земята още през септември.

Иглолистните дръвчета (конифери) и всички зелени през зимата дървета от края на септември се поливат редовно без оглед на времето, за да прекарат добре зимата.

Ако тези растения се повредят през зимата, причината обикновено не е в мраза, а в сушата.

Иглолистните дървета изпаряват вода и през зимата. Така те губят вода, която набавят с помощта на корените от почвата. Това значи, че тя трябва да съдържа много влага. В противен случай растенията изсъхват.

Към края на септември помислете за чувствителните растения и набавете необходимите съчки.

Най-добрата защита от зимното слънце са елховите клонки. Това важи за всички вечнозелени растения в алпинеума и по сухите стени, както и за вечнозелените дръвчета.

Покритието от съчки намалява съществено изпарението. Едногодишните мак (Papaver), ралица (Delphinium), невен (Calendula) и челебитка (Nigella), засети през втората половина на септември на открито, през следващата година ще разцъфтят значително по-рано от засетите през пролетта.
В последните дни на септември всички растения в саксии и качета трябва да се приберат в незамръзващо помещение.

Това важи предимно за олеандрите (зокуми), агаветата, неустойчивата юка, чашкодряна и кордилинето. Макар че понасят и по-студено време, аукубите също се изваждат от градината.
Преди да бъдат прибрани, растенията се почистват основно, за да се отстранят всички болни части.
Помещението, в което се съхраняват, трябва да бъде светло и проветриво. Кактусите и другите сукуленти в саксии, които са били изнесени в градината, са чувствителни към всяко застудяване и трябва да се приберат на сигурно място още в края на септември.
Ако ги изложите на студа, не можете да предотвратите гниенето и през зимата растенията ще загинат. С прибирането намалява и поливането.

Към края на септември нощите стават хладни, а стаите още не се отопляват. По това време стайните растения не бива да се поливат прекалено обилно. До средата на септември можете спокойно да пресаждате стайните растения.

Ако закъснеете, до края на есента корените на пресадените растения няма да успеят да изпълнят саксията. Това може да причини загуби през зимата, тъй като подобни растения бързо заболяват.

http://zeleno.bg/bg/articles/310-kakvo-da-pravim-prez-septemvri.html

Полезно за цветята - част1

Банановите обелки - Те са отличен тор. Нарязват се на дребно и се омесват с пръстта.

Бегонията - Пръстта в саксията се смесва с малко торф и повърхността й се покрива с дървени стърготини. По този начин бегонията може да се полива веднъж седмично.

Белите червеи - Отстраняват се бързо, като в саксията се налее чаша сапунена вода.

Босилекът - Той се нуждае от пропусклива и богата на хумус почва.

Бромелиите - Не обичат пряката слънчева светлина и директната струя вода. При поливането е най-добре водата да се сипва в саксията, а не върху самото растение.

Вместо тор - При липса на тор стайните цветя трябва да се поливат с водата, в която са варени яйца или цели необелени картофи. Използването на тази вода не бива да става по-често от веднъж в месеца.

Водата от аквариума - Не бива да се изхвърля. Тя стимулира растежа на стайните цветя.

Градинската теменуга - Добре е да се поставя на слънчеви места и да се полива редовно. Благоприятно ще й се отрази и подхранването през две седмици с неконцентриран тор.

Далиите - Тези цветя не бива да се садят нагъсто, защото ще се заразят с брашнеста мана.

Запазване на свежестта на букета - Вазата се напълва със следната смес: 2 л вода, 2 супени лъжици оцет и 2 супени лъжици захар. Тази комбинация е истински еликсир за цветята.

Игликата - Засажда се в ниска саксия с малко пръст. Полива се рядко, защото лесно загнива

Кактусът - Ако е наранен, на съответното място се слагат няколко капки парафин. Те капсулират "раната".

Калата - Когато е откъсната, ще издържи по-дълго време, ако всеки ден се подрязва с 1-2 см.

Калиите - Стъблата им много бързо загниват. За да се избегне това, те трябва да се измиват всеки ден и да се подновява срезът.

Клонките аспарагус - За да не жълтеят, трябва да се пръскат със студена вода.

Кой да ги полива - Въпросът кой да полива цветята, когато домакините отсъстват от къщи за 7 - 8 дни, се решава така: саксиите предварително се киснат 3-4 часа в съд с вода, оставят се да се отцедят, а след това повърхността им се покрива с пласт от мокър мъх

Летящи насекоми по цветята - Те се отстраняват, като се посипят с чеснов прах.

Лилията - Дори сандъчето й да изглежда тясно, не бива да се пресажда. В по-тесен съд се чувства по-добре.

Лимонените дръвчета - Добре е да се поливат не с вода от канализацията, а с дъждовна. Иначе може да пожълтеят.

Листата на палмата - Ако са покрити с прах, той може да се отстрани, като се натрият с вътрешната част на банановата обелка.

http://my-gardenbg.com/index.php?pageNum_Search=1&totalRows_Search=58

Стайните цветя през зимата

Стайните цветя внасят живот, цвят и аромат през зимните месеци у дома.
Ако сте си купили растение, което цъфти през зимата, ето няколко основни неща, които трябва да знаете за неговите нужди през мразовития сезон.

По-слабата светлина през кратките зимни дни забавя по естествен начин растежа на стайните растения, поради което те не се нуждаят от много храна за фотосинтеза.


През зимните месеци прекратете наторяването и ограничете поливането. Излишната вода изпълва въздуха в почвата, като лишава корените от кислорода, от който имат нужда, за да се развиват добре. Така корените лесно загниват.

За поливането се доверете на пипаме, а не поливайте "по график". Горният слой на почвата (около 2-2,5 см) в саксията или сандъчето трябва да изсъхне напълно. Добре е обаче често да пръскате зелената част на растенията тъй като през зимните месеци в повечето жилища въздухът е изключително сух и влагата от растенията бързо се изпарява.


Правилото за поливането важи и за торенето. За цъфтящите растения използвайте 1/2 от количеството, което ползвате през останалото време на годината, а за декоративно листните — 1/4. Из- лишната тор прави растенията слаби и източени.

Добре е в помещението да поддържате температура на въздуха между 7 и 12 градуса.

Помислете къде в дома си да преместите растенията, така че те да получават възможно най-много светлина. Подходящо място са южни или източни прозорци.

Дръжте растенията далече от течение и отоплителни уреди. В противен случай листата ще започнат да пожълтяват и да падат.

Цикламата цъфти в продължение на близо 8 седмици. Идеалното място за нея е южен прозорец. За да е здрава и да цъфти, максималната температура не бива да се качва над 15 градуса, а минималната трябва да е 4. В стаята обаче не бива да става течение.

Поливайте отдолу, сипвайте по-малко вода в чинийката. Азалията цъфти 10 седмици. Подходящ е източен,западен или северен прозорец. Температурата трябва да е постоянно около 15 градуса. Помещението трябва да е с висока влажност на въздуха. Затова трябва да поставите саксията върху поднос с вода.

Важно за отглеждането на азалията(рододендрон) е, че тя не обича варовита вода.

Можете да я поливате с дъждовна вода или пък да добавите в съда с водата, която ще използвате, едно пакетче чай около 24 часа преди поливането. Другият важен момент е начинът, по който трябва да се полива азалията. На практика цялата почва е обримчена с корени и водата често стои на повърхността вместо да попие. Затова саксията с азалията трябва да се постави в леген с вода и да се остави водата да попие добре в цялата саксия.

Коледният кактус цъфти 12 седмици. Температурата трябва да е между 23 и 10 градуса. Идеалната обаче е 15 градуса. Коледният кактус обича светлата позиция (на източен или северен прозорец през зимата), но трябва да е далеч от пряка слънчева светлина. Докато цъфти, листата трябва редовно да се пръскат. Избягвайте поливане с варовита вода. Когато образува цветни пъпки, растението не бива да се мести.


http://www.napravisam.bg/index.php?id=visuals&sid=156

Назаем от природата

В един дом може да бъде създадена невероятна атмосфера само с помощта на материали от природата - редки и странни екземпляри - сухи цветя и листа, птичи яйца, пеперуди, раковини, корали, миди, камъчета.


Когато сте сред природата, просто се огледайте наоколо и веднага ще ви дойдат безброй идеи за естествена украса. Всичко, което изглежда като спомен от ваканция, може да бъде добавено към колекцията ви.

За естествената украса можете да черпите вдъхновение от различните сезони или от вашите лични спомени.

Ето и няколко лесни за изпълнение идеи:

Напълнете прозрачни купи с дарове от морето и гората - миди, раковини, пясък, шишарки, изсъхнали плодчета.



Направете ефектна аранжировка за масата от клон с причудлива форма и няколко свещи наоколо. Според сезона, можете да добавите няколко зрели плода - червени ябълки, орехи в черупки, декоративни тикви.

Поставете в малки рамки по стените препарирани пеперуди и изсушени полски цветя.

Облечете книгите в бяла пергаментова хартия и залепете върху корицата малки миди, корали.

Всички елементи за украса в случая, са уникални и понякога са истинско произведение на изкуството.

Добре е цветовете и останалите аксесоари в дома ви да хармонизират на материалите за украса, взети назаем от природата.

Зелено, жълто, кафяво, синьо - цветовете на земята, небето и морето във всичките им нюанси са подходящ фон. Дървените мебели внасят всякога повече уют от метала и пластмасата. Свещите и лампите покрити с оризова хартия, са по - подходящи от луминесцентните.

http://www.zadoma.com/index.php?APP_ACTION=ARTICLE_READ&ARTICLE_ID=557

Живият плет се сади през откомври

Октомври е най-доброто време за засаждане на декоративен или защитен жив плет особено когато става дума за растения, чиито листа опадват.


Вечнозелените растения, особено иглолистните дървета, се засаждат по-успешно през втората половина на април или между края на август и края на септември.

Браздата, в която ще засадите живия плет, се обработва поне на две лопати дълбочина. Тъй като повечето живи плетове се запазват за десетилетия, почвата трябва да бъде обогатена с голямо количество хумус.
В горния почвен слой се вкарва добре разложен оборски тор или торф. Компостната пръст, богата на хумус, ще свърши същата работа.
Ако почвата е склонна към киселинност след обработката мястото се напръсква с варовик и се прекопава повърхностно.
Растенията за живия плет трябва да бъдат добре вкоренени и в зависимост от вида да имат 5 до 8 силни клони. По правило се използват 2- до 3-годишни растения. Старите се хващат по-трудно, някои от тях загиват, а в плета, се получават дупки дупки.
При закупуване внимавайте растенията да са с еднаква големина и еднаква степен на развитие. Ако искате да се сдобиете, колкото се може по-бързо с широк жив плет, трябва да насадите 2 реда.
При едноредно засаждане на линеен метър отиват до 5 растения, при двуредно - от 6 до 8. Броят на растенията зависи от вида им.
Растенията се засаждат здраво, но не по-надълбоко, отколкото са били в разсадника.
Изключение прави птичият дрян, които се сади до долното разклонение.


След засаждането и поливането живият плет се подрязва.Така се установява равновесие между подземната и надземната част. В зависимост от силата на растежа клоните се скъсяват до две трети или половината от дължината им. Слабо растящите се орязват по-силно от бързо растящите.
За да не се оттича водата, краищата на браздата се повдигат. Като всички ново засадени дръвчета, и живият плет трябва да получи защитно покритие. Така студът няма да проникне бързо и дълбоко в почвата, освен това почвената влага ще се запази по-дълго време, а тя е крайно необходима за вкореняването.
Защитното покритие на живият плет обикновено се прави от листна шума опадала от дърветата през есента.

http://www.napravisam.bg/index.php?id=visuals&sid=155