Гергините, както и гладиолите и каните, не могат да презимуват на открито.
Почвата замръзва, а заедно с нея и цялата подземна част на растенията.
С напредването на есента, колкото по-студени стават нощите, толкова по-бързо увяхват листата им.
Когато гладиолите и каните съвсем пожълтеят,
а гергините почернеят, те се изкопават и изрязват. Почвата се изтръсква от клубенолукувиците на гладиолите, коренищата на каните или кореноклубените на гергините и няколко дни се просушават на добре проветриво място. И след това се прибират за съхранение.
В зимното хранилище клубенолукувиците не трябва да се докосват една в друга, а също така не трябва да се опръскват или да се овлажняват по някакъв друг начин.
Заболелите трябва веднага да се отделят и да се унищожат, за да се предотврати разпространяването на инфекцията.
Съхранението е най-добре да протича в тъмно и прохладно (не повече от 10 градуса), но незамръзнало помещение.
Не забравяйте да поставите етикети с името на сортовете, за да можете следващата пролет да разсадите цветята в съответствие с тяхната височина и окраска.
Първи на открито се засаждат гладиолите - през април, след това гергините и каните - обикновено през май.
Може също така да по-отрано да подготвите разсад от тези растения, като отгледате посадъчния материал в домашни условия или в парник при температура по-висока от 15 градуса, и да ги засадите в същите срокове в лехата. Тогава цъфтежът ще настъпи значително по-рано.
За да се радваме на лалета през пролетта, луковиците им трябва да засадим през есента.
Идеално място за големи групи лалета е полегатия склон, от кото може да се види целия цъфтящ масив.
Ако релефът в градината ви е равнинен, то тогава луковичните се засаждат така, че да можете да им се любувате от прозореца на дома, балкона или терасата. Максимален ефект от засаждането ще се постигне тогава, когато всички лалета цъфнат едновременно и са еднакви по височина.Освен това, цялата леха трябва да бъде огрявана от слънцето равномерно, иначе едни от растенията ще цъфнат по-рано,а други по-късно.
Не трябва да се увличате по тъмните сортове: светлите и нежни оттенъци на цветовете ще създадат усещане за лекота и свежест.
Да сортираме луковиците: Плътни, тежки луковици без никакви признаци на заболяване и механични повреди - така трябва да изглежда посадъчния материал на всяко луковично растение.
Луковиците с по-малък от средния размер няма да цъфнат през първия сезон.
Ако държите прекалено дълго луковиците сухи, без да ги засаждате, те ще се развалят: за тяхното възстановяване и добро цъфтене ще трябва доста време.
Нестудоустойчивите луковични растения - галтония, гладиоли и т.н. трябва да се купуват и засаждат през пролетта.
Да подрежем или не?
Дърветата с топчеста корона, такива като остро листният клен (Acer platanoides) Globosum,
бялата акация (Robinia pseudoacacia) Umbraculifera
, каталпата бигнониоидес (Catalpa bignonioides) Nana стават все по-популярни.Този факт се обяснява с красивите корони, достигащи при възрастните до 5 метра в диаметър, което пък от своя страна ги прави подходящи за градини с неголям размер.
С какво може да се обясни образуването на такава своеобразна корона при тези дървета? - Оказва се, че това е заложено в генетичния им код: централният клон (водача) не се натоварва при растежа на страничните клони, защото от най-ранна възраст короната се разраства равномерно във всички посоки и достатъчно гъсто.
Ако на короната не се въздейства по никакъв начин, тя става още по-красива.
Това се получава, когато осигурите на растенията достатъчно място за свободно развитие. В противен случай отделните клони ще започнат да се изтеглят или да се разклоняват и ще се наложи да извършите резитба.
Тъй като тези видове не могат да формират дълъг и изправен ствол, те се отглеждат, като се присаждат на върха на ствола на специално отгледано дърво за подложка от подходящ вид.
Толкова трудоемък способ за размножаване обяснява и достатъчно високата цена на подобни растения.
Що се отнася до цъфтежа, за разлика от обикновените диворастящи видове на бялата акация и каталпата, при тези няма цветове.
Топла завивка за многогодишните цветя
През октомври трябва да се погрижим за многогодишните цветя в градината. Ирисите и другите многогодишни растения с плитка коренова система могат да се защитят от зимното оголване на корените, като се покрият с мулч (торф, дървесни кори и др.) на слой 7-10см. Мулчиращите материали с топло изолационните си свойства ще предпазят податливите на студ растения да не измръзнат, позволяват и младите растения които сте засадили да бъдат предпазени от измръзване.
Когато почвата напролет започне да се размразява, за да се затопли по-бързо, мулчът трябва да се отстрани.
Повече внимание към чуждестранните гости
Известно е, че дървета и храсти, които са внесени от страни с по-топъл климат, засадени на новото място трудно издържат първата зима.
практиката показва, че пролетното засаждане на чуждоземните дървета е за предпочитане пред есенното. По-лесно ще понесат зимата, ако са засадени в тежка и суха почва.
Освен това препоръчително е през есента на първата им година да се вземат мерки срещу измръзване, като се покрият по подходящ начин.
Впрочем в повечето случаи дори и като възрастни те се нуждаят от известни предпазни мерки срещу ниски температури.
С помощта на преносими сандъчета можете да укривате рододендроните, азалиите и други топлолюбиви храсти.
Защита на моравата
За защитата на тревата под люлките и другите съоръжения за игра в градината, към почвата с помощта на скоби се прикрепва здрава мрежа със средни или дребни клетки.
В почвата за амортизацията предварително се добавят нарязани парчета от автомобилни гуми. При всички случаи обаче си остава засяването на специална тревна смеска за спортни площадки, каято се състои от устойчиви на утъпкване треви.
Есента е много удобен момент да се предприеме подобна мярка.
Малки съвети
Изкопайте клубенолукувиците на гладиолите и ги подгответе за зимно съхранение. След кратко просушаване ги пренесете в помещение с температура 20-25 градуса, а след това 2 денонощия на по-топло място, с температура около 30 градуса и ги дръжте така около 6-8 денонощия.
След това трябва да ги почистите от остатъците от стебла и цветоноси, стари клубенолукувици и корените и да ги поставите за до изсушаване при температура 18-20 градуса за около месец.
Изкопайте и подгответе за съхранение следващите топлолюбиви култури: ацидантерата, галтонията, гергините, клубеновата бегония и крокосмията.
В средата на месеца подрежете до основата на стеблата многогодишните тревисти цветя: астилбето, астрите,
гипсофилата, ралицата, камбанките, монадрата, божурите, флокса, ехинацеята и др.
Изрежете и покрийте с почва за предпазване от зимните студове клематисите и розите.
Засадете за форсиране лалетата и другите луковични растения.
http://gradinata.bg/index.php?article=21
Няма коментари:
Публикуване на коментар