Ранно производство на краставици в полиетиленови оранжерии

Ранното производство на краставици в полиетиленови оранжерии протича през период, когато климатичните условия са благоприятни. Затова то се застъпва във всички райони на страната.


Отглеждане на разсад за ранно производство на краставици в полиетиленови оранжерии

Семената на краставиците се засяват около 30 дни преди засаждането на разсада - за топлите райони на страната - в началото на март.

За сеитба на краставици се използват висококачествени, обеззаразени семена, а субстратът (смеската) се състои от 2 обемни части разложен оборски тор и една част почва и също се обеззаразява. В пълните със субстрат пластмасови саксии се засява по 1 рътено семе на дълбочина около 2 см.

След това се полива обилно със затоплена до 22-25°С вода и саксиите са нареждат плътно една до друга в добре затоплени съоръжения или помещения, в които се поддържа температура около 22°С и влажност на смеската 80-90%.

При тези условия семената поникват след 3-4 дни. След няколко дни, когато се оформят семеделите, температурата се понижава с 4-5°С и се осигурява максимално осветление. Намалява се и влажността на смеската. При поява на първия същински лист или малко по-рано разсадът се подсилва с торо-почвена смес (пласт дебел 2-2,5 см), което способства за образуване на по-силна коренова система и укрепване на младите растения. Преди засаждането разсадът трябва да е във фаза 2-3 листа и постепенно да се адаптира към условията (да се закали), при които ще се засади в полиетиленовите оранжерии.

Освен по описаната технология разсадът краставици може да се отглежда чрез пикиране. За целта семената се засяват в форми за разсад (терини), щайги или топли лехи на разстояние 4x4 см. Във фаза семедели растенията се пикират в саксии.

Подготовка на оранжериите за ранно производство на краставици

В покритите с обикновено полиетиленово фолио оранжерии почвата през есента се изорава на дълбочина 30-35 см. Дълбоката оран се предшества от торене с органични и с минерални торове. Внасянето на 8-10 т полуразложен оборски тор на декар е предпоставка за правилното оползотворяване на минералните торове, от които се използват предимно суперфосфат и калиев сулфат. Обикновено цялата торова норма се внася преди основната обработка. Само при почви с по-лек механичен състав 1/3 от нормата на тези торове се внася при предпосадъчната обработка на почвата или за подхранване преди първото окопаване на растенията.



Основната обработка на оранжерийните площи не е еднаква във всички оранжерии. Когато почвата е с дълбок хумусен слой, а подпочвата - водопропусклива, обработва се по-дълбоко с обръщателен плуг. При опасност от изнасяне на повърхността на соли, оранта се извършва без обръщане на почвения слой. Тогава е необходимо да се прави продълбочаване на 40-50 см.



При сезонните полиетиленови оранжерии често почвата през зимата се преовлажнява. Затова няколко дни преди засаждането конструкциите се покриват с полиетиленово фолио. Така почвата се затопля и се просушава, като в обедните часове оранжериите се проветряват.

Преди саденето на краставиците почвата се култивира на дълбочина 18-20 см и се фрезова на 10-12 см. Внасят се примамки срещу неприятелите.

Засаждане на краставиците

На водопропускливи и леки почви краставиците се отглеждат браздово (едноредово) на разстояние 90х40 см. Когато почвата е по-тежка и влагоемна, оформят се бразди и леко издигнати лехи за засаждане на двуредови ленти.


Лехите се правят широки 100 см, браздите - 50 см, а растенията се засаждат на 40-50 см едно от друго. Този начин на садене на краставиците има предимство, защото разстоянието между лентите не се уплътнява от поливките, а се използва за пътека. Растенията се засаждат плитко, тъй като горният почвен слой е по-добре затоплен от слънчевото греене. Веднага след засаждането на краставиците се поливат със слабо затоплена вода.

Грижи за краставиците след засаждането

Поддържането на топлинния режим в оранжерията за ранно производство е от най-голямо значение за растежа и за плододаването на краставиците. През първите няколко дни след засаждането на краставиците температурата се поддържа около 25°С през деня и 15-18°С през нощта, а през следващия период тя варира в зависимост от времето и от състоянието на растенията. В топли слънчеви дни температурите от 22 до 28°С, а в облачни дни от 20 до 25°С се отразяват благоприятно върху нарастването на плодовете. Нощните температури са с 4-5°С по-ниски от дневните. Когато листната маса е по-слабо развита и е необходимо да се активизира растежът, температурата се поддържа сравнително по-ниска.

Регулирането на топлинния режим в полиетиленовите оранжерии без отопление, засадени с краставици, е трудно. Затова често се прилага допълнително покриване на оранжериите с втори пласт фолио, а на растенията - с вътрешни тунели.

Редовната обработка на почвата и по-ранното прекратяване на проветряването на оранжериите в следобедните часове също са важни агротехнически мероприятия за поддържане на топлинния режим.

Голямо е значението на влажността на почвата и на въздуха. Първите поливки на краставиците са с хладка вода по гнезда, а в началото на май се полива предимно капково и гравитачно по образци или чрез оросяване. През този период и по-късно интервалите между поливките на краставиците се намаляват и при силно водопропускливи почви са през 4-5 дни. По този начин влажността на почвата се поддържа около 80% от ППВ.

Високата постоянна влажност на почвата е фактор за поддържане на влажността на въздуха в оптимални граници. Чрез внимателно проветряване, без да се допускат въздушни течения, влажността на въздуха се регулира между 80 и 90%. Голямо значение за това има продължителното (до края на беритбите) задържане на покривното фолио върху оранжерийните конструкции, което спомага за повишаване на добива.

През вегетацията краставиците се подхранват главно с азотни торове. По изключение, ако не са внесени с основното торене, част от фосфорните и калиевите торове се дават с азота при първото подхранване с окопаването.

Дозите на азотните торове са малки - около 10 кг на декар, като интервалите са къси - 10-15 дни, в зависимост от състоянието на растенията и на почвата. Силно влияние върху добива от краставици има подхранването с полуразложен или с пресен оборски тор, размит в поливната вода. Извършва се 4-5 пъти, като за всяко подхранване се използва 1-1,5 т оборски тор на декар. Първото подхранване с оборски тор се прави в началото на плододаването или малко по-рано, обаче винаги се контролира съдържанието на нитрати в плодовете.

Стъблата се прикрепват на телена конструкция с височина 1,8-2 м с манила при 4-ти - 5-ти лист, а горният край на нишката се привързва с подвижен възел за тела. По този начин манилата се отпуска, когато е необходимо.


В полиетиленовите оранжерии краставиците може да се отглеждат и без прикрепване на стъблото. С това обаче се намалява не само разходът на ръчен труд но и количеството на стандартна продукция.

При растенията, отглеждани чрез прикрепване, се прилага резитба за формиране на стъблото и за определяне на количеството на плодовете. Тя е в зависимост от сортовите особености.

За увеличаване на ранния добив на краставици от сорта Гергана и на други сортове, които образуват мъжки и женски цветове, разклонения се оставят на 20-25 см от основата на стъблото. На тази височина на стъблото първите 1-2 разклонения се пензират на един лист и един плод, а по-горните - на 2-3 и повече плода. Оставят се всички плодове, образувани по стъблото.

Ако разклоненията са по-дълги, вегетацията се удължава и общият добив е по-висок. Това се дължи на биологичните особености на сорта - растенията образуват по-голямата част от плодовете по разклоненията.

При сорта Сандра и други сортове краставици, които образуват само женски цветове, първият плод се оставя на стъблото на височина 4-ти - 5-ти лист, а при по-слабите растения и по-високо. Следващите плодове се формират в пазвата на всеки лист по стъблото, като не се допуска оставянето на „двойки" плодове. При посочените сортове върхът на растенията се отстранява, когато достигне 10-15 см над шпалирния тел.

В тази част на централното стъбло се оставят 2-3 разклонения, които се прехвърлят над тела и се спускат свободно надолу. Върховете им се пензират, когато достигнат 70-80 см над почвената повърхност. По този начин плододаването на краставиците се премества отначало в горната микрозона, а по-късно обратно - надолу, в тази част, където през лятото микроклиматът е по-благоприятен за краставиците. През вегетацията растенията се окопават неколкократно на 8-10 см дълбочина с леко загърляне на стъблата. Така се създават условия за образуване на по-силна коренова система. Благоприятно на плододаването се отразява и мулчирането на почвата със слама, с полуразложен оборски тор, с оризови люспи и др.

Беритби

Първата беритба на краставиците започва през втората половина на май, а при отоплявани оранжерии значително по-рано, и последната приключва праз юли. Добивът на краставици в зависимост от сорта и от прилаганата технология е от 8 до 10 т от декар.


http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/784-proizvodstvo-krastavici-oranjerii.html

Отглеждане на зелен чесън

Производство на зелен чесън е много сходно с производството на зелен лук от едър арпаджик.

Като посадъчен материал се използват само сортове зимен чесън. От него има популации, които развиват много едри растения с широки листа като на праза.

Подготовката на почвата за отглеждане на зелен чесън се състои в предсеитбено наторяване с 3-4 тона полуразложен или разложен оборски тор и 30-40 кг суперфосфат на декар. Площта се полива обилно с вода и се прекопава на дълбочина 20 см. Ведната след това се бранува, за да се ограничи изпарението на влагата.

Най-подходящ срок за засаждане на зелен чесън е средата на октомври, за да могат до настъпването на зимата растенията да се вкоренят добре, което ги предпазва от измръзване през зимата.

Засаждането се извършва на ръка в браздички при разстояние 20 см между редовете и 5 см между растенията в реда. За 1 декар в зависимост от едрината на скилидите са необходими 150-300 кг посадъчен материал от зимния чесън.

Рано пред пролетта, след като почвената повърхност просъхне, се извършва подхранване с 15-20 кг/дка амониев нитрат и окопаване. Обикновено се извършват две плитки окопавания, с които се цели да се унищожат плевелите и да се подобри въздушно-газовият режим в почвата. Това затопля повърхностния почвен слой.

При ранните пролетни засушавания през март, април, май, които съвпадат с периода на усилен растеж на чесъна, се извършват редовни поливки. Това ускорява растежа на чесъна и увеличава количеството на стандартната продукция.

Прибирането на зеления чесън започва в началото на април.


Годните растения се изскубват внимателно, за да се запазят останалите. Веднага след скубането се полива, за да се ускори растежът на останалите растения. Изскубаните растения се почистват от кал и изсъхнали листа и се завързват на връзки по 5-10 броя. От декар зелен чесън се получават 6000-10 000 връзки.


http://agrosaveti.com/agro/zelenchuci/1728-zelen-chesyn-otglezhdane.html

Циклама - Cyclamen persicum

Цикламата цъфти от май до февруари.

Родина: Мала Азия

Цикламата е подходящо растение за спалнята.

В Мала Азия растението расте в хладни, сенчести месности. Ето защо тя се развива добре в умерено затоплени помещения и само при такива условия запазва своите великолепни цветове седмици наред.



Има около 14 сорта циклами, които се различават изцяло по формата и окраската на цветовете.



Място:

Хладни жилищни помещения с температура 12 - 15 градуса по целзий.
Подходящи са спалнята или гостната, светлото стълбище също е подходящо място за нея.

Помещения със сух въздух и температура над 20 градуса не са никак подходящи и растението ще умре.



Грижи:

Цикламата трябва да се полива с много усет.
Никога не поливайте цикламата отгоре, направо върху грудката, защото водата, която се задържа между месестите дръжки, причинява загниване на цветовете и листата.



Важно е самото растение да не е потопено във вода. Затова е хубаво кашпата да е запълнена до половината с дребен чакъл.



Редовно трябва да се отстраняват увехналите цветове и пожълтелите листа. Но не бива да прерязвате дръжките на листата, нито цветовете, те само леко се извиват и се издърпват.



От октомври до април цикламата редовно трябва да се подхранва с тор.
През летния период на покой от май до септември не бива да торите цветето, но то трябва да се полива умерено, така че пръста му да не просъхва.
Идеално би било през този период цикламата да се премести под рехавата сянка на някое дърво.


Когато през септември се появят върховете на новите листчета, грудката се пресажда плитко в черноземна пръст, така че 1/3 от нея да се вижда на повърхността.
През късната есен, когато листната розетка се е оформила напълно и се забелязва ачатък на цъфтеж, използвайте фосфорн тор за подхранване.



Размножаване:

Размножаването е сложно и следва да се предостави на специалистите.


Ако все пак решите да си засеете циклама от семена това става по следния начин:

Цикламата се размножава чрез семена, които се засяват от август до декември в почвена смес от две части букова листовка и една част пясък на разстояние 2см едно от друго.
Засетите семена се поливат, покривате със стъкло, върху което се поставя хартия, и се държат при температура 15-20 градуса. Семената покълват 35-40 дни след засяването. След поникването сандъчето се поставя на светлина.



При първия лист растенията се пикират в торфена пръст с пясък също в сандъчета на разстояние 3-4см. При изкарване на втория лист отново се пикират на 6-7 см. Оформения клубен се заравя 2/3 в почвата.

Разсадът се държи при температура 10-12 градуса.
През март-април растенията се засаждат в саксия №7 и се изнася в парник. През май се прехвърлят в по-големи саксии №10-14, като клубенът остава на половин на повърхността. През лятото може да се прехвърли в саксия № 13-15.



Съвет на градинаря:

При покупката внимавайте цикламата да има повече пъпки отколкото разтворили се цветове.

След появата на първите пъпки саксията не бива да се премества, защото те ще окапят.

Манго

Мангото (Mangifera indica) е красиво вечнозелено дърво с височина 10-30 м.

Произход: Родината на мангото е Южна Азия, по-специално Бурма и Източна Индия.



Разновидности:

Мангото се среща в две разновидности – едната от Индия, а другата от Филипините и Югоизточна Азия.

Индийската форма не понася влажност, младите листа са ярко червени и податливи на плесенясване, има оцветен моноембрионален плод с правилна форма.
Филипинската форма издържа на влага, младите листа са бледозелени или червени и устойчиви на плесенясване.


Полиембрионалните й плодове са бледозелени с удължена бъбрековидна форма.
Разновидностите от Мексико са най-устойчивите видове манго.

Мангото - Mangifera indican

Листа и цветове:

Листата са ланцетни, тъмнозелени, гланцирани, 10-30 см на дължина и 2-5 см на ширина, по-светли от обратната страна. Младите листа са жълто-зелени или червени.

Цветовете са жълтеникави или червеникави на цвят. Те изпускат летливо вещество, което предизвиква алергични и дихателни проблеми при някои хора.

Мангото е еднодомно растение и едно дърво е достатъчно за образуване на плод, няма нужда от кръстосано опрашване. Полиембрионалните видове дори не се нуждаят от опрашване.



Дребните жълти или червени цветове са с диаметър 4-5 мм, събрани в метловидни съцветия с пирамидална форма с дължина до 40 см. Метличките съдържат от няколко стотин до хиляди цветове, болшинството от които са мъжки.

Плодове:

Плодовете растат на края на дълго стъбло бившето съцветие, понякога по два или повече плода на едно стъбло. Плодовете са дълги от 5 до 23 см, бъбрековидни, овални или (рядко) кръгли.

Кората е восъчна и гладка.

Цветът й при узрелите плодове е бледозелен или жълт с червени участъци, в зависимост от сорта манго. Тя не се яде и съдържа сок, който може да е дразнещ за някои хора. Плодът е по-качествен, ако има по-малко влакна и минимално терпентинов вкус. Богат е на витамин А и бета каротен.



Месото на мангото е подобно на праскова и сочно, с повече или по-малко влакна, излизащи от костилката. Влакната са повече при отглеждане с твърда вода и химични торове. Вкусът е приятен и богат на захари и киселини. Костилката може да има един зародиш, от който се развива едно растение или повече зародиши, от които се развиват няколко идентични, но не винаги еднакви с родителя растения. Не могат да се различат истинските от зиготните растения от един и същи плод. Някои растения дават много и дребни плодове, които не могат да се развият и се абортират.

Цветовете се появяват в края на зимата - началото на пролетта. На всяко съцветие се появяват по няколко плода.

Те узряват след 4-5 месеца след цъфтежа. Не всички сортове при узряването променят цвета си, затова не е много лесно да определите дали са узрели или не.

Те обикновено се откъсват с малка клонка, което помага да ги съхраните по-дълго време и лесно да ги транспортирате. Узрелите плодове могат да се съхраняват в хладилник 2-3 седмици.

Размерът на плодовете е от 6 до 25 см, теглото около 2 кг. Кожицата на плодовете е гладка, с восъчнен налеп, ароматна. Отвътре има една голяма костилка с овална форма. Вкусът, цветът, ароматът и формата на плода силно зависят от сорта.



Има множество сортове с форма на плода от почти кръгла до овална, цвета е в диапазона от зеленото до жълтото, кожицата може да бъде покрита със зеленикави, жълти или червени петънца и имат малка руменина.

Месото имапритен вкус и аромат, цвета е от бледожът до сочнооранжев. Плодовото месо е много сочно, немноговлакнисто и с вкус от сладък до възкисел и кисел. Съществуват повече от 500 сорта манго, които много силно се отличават един от друг по размера, формата, цвета и вкуса на плода.


Размножаване

Мангото се размножава чрез семена и облагородяване. Днес то се рамзножава само чрез облагородяване, тъй като тази операция дава гарантиран резултат и по-компактни дървета. Семеначетата се отглеждат заизползването им в качеството на подложки. Мангото предпочита добре дренирани почви. Добре расте на пряко слънце или лека полусянка. Младите дръвчета не търпят пресушаване на почвата. Препоръчва се да торите с комплексни торове. В стайни условия се препоръчва да се отглеждат в миниатюрни форми или близки към тях сортове.

Резитба

Дървото расте непостоянно, през годината има няколко периода на растеж. За формирането му до определената височина е нужна резитба. Обикновено се състои от 3-5 основни клона. Резитбата се прави в промеждутъците между периодите на растеж или веднага след обирането на първата реколта. Не се увличайте в резитбата, провеждайте я колкото е възможно по-малко и само за първоначалното формиране на структурата на короната. След това изрязвайте само сухите клонки.

Помнете, че прекалената резитба може да довете до понижение на реколтата на следващата година или дори да намалите плододаването за няколко години. Сокът на дървото може да предизвика остър дерматит.

Премахвайте цветовете на младите екземпляри

Облагородените дървета манго започват да плододават след 1-2 години. Необходимо е да следим развитието на короната на дървото и не трябва да го оставяте да плододава до момента, в който дървото не е достигнало достатъчен размери. Често дървото се опитва да цъфне още в ранна възраст, в този случай не трябва да премахвате съцветията до момента на разпукване на първите цветове, иначе цъфтежът ще продължава отново и отново. През първата година наплододаване оставете минимално количество плодове. Оптималото за дадения размер на дървото количеството плодове позволява да получите големи и вкусни плодове и да предотвратите изтощаването на дървото.



Адаптация:

Мангото обича топъл климат. Цветовете и малките плодове могат да умрат, ако температурата падне под 5°С, дори за кратък период от време.

Младите дръвчета могат сериозно да пострадат при температура под -1°С, но големите дървета издържат кратки периоди с температура -4°С. За да дава плодове, на мангото му трябва топло и сухо време. То се развива страхотно в лятната жега и не обича хладната лятна мъгла. Влажното време пречи на плододаването. Дребните видове са подходящи за отглеждане в големи контейнери или в оранжерия.

Отглеждане

Място: На мангото му е необходимо слънце и добра въздушна циркулация. През зимата избягвайте да оставяте растението на течение. Температурата не бива да пада под 16°С.

Почва: Расте добре в почти всякаква отцедлива почва с pH между 5.5 и 7.5. За добър растеж им трябва достатъчно пространство, за да развият голямата си коренова система. Пресаждайте растението според растежа му.


Напояване: Напояването трябва да започне при затопляне на времето и да продължи до узряване на плодовете. Поливането трябва да се прекрати при достатъчно количество валежи, които да поддържат почвата влажна.

Ако го отглеждате в оранжерия, поливайте до обиране на плодовете, след което намалете поливането до минимум, за да избегнете клюмване на листата. Поливането се засилва отново след 1-2 месеца, за да започне нов цикъл на растеж. Мангото предпочита поливане с дъждовна вода.

Подхранване: Мангото се нуждае от редовно подхранване с богат на азот тор, за да се стимулира растежа и цъфтежа. Можете да подхранвате веднъж седмично през лятото с течен тор за домати. Често има нужда и от хелатни елементи като желязо. Торете като останалите цитрусови плодове, но прекратете след средата на лятото. Най-добре се отразяват органичните торове, понеже мангото е податливо на прегаряне. Малките дръвчета са особено чувствителни на преторяване. Песъчливата почва предполага повече подхранване от глинестата.

Оронване на пъпките: Трябва да следите за развитието на короната на дървото и да не позволявате плододаване докато дървото не стане достатъчно голямо. Често дървото се опитва да цъфти още докато е малко. След първата година отронете най-горната пъпка през пролетта, когато растението започне да нараства, за да го направите по-гъсто. Повторете отронването, ако се наложи.

Не отделяйте съцветието преди да са се отворили първите цветове, защото иначе дръвчето ще се опитва да цъфти отново и отново. През първата година на плододаване оставете малко плодове, за да не се изтощи дървото.

Предпазване от измръзване: През първите две години младите дръвчета трябва да се пазят от измръзване като се покриват.

Размножаване от костилка:

Изчистете с нож костилката от нишките.

След това я отворете внимателно с помощта на тъп нож. Вътре ще намерите ядка. Извадете ядката и я посадете в добре дренирана саксия с влажна хубава почва. Посадете ядката с окото нагоре (окото е по-светлата зона в горната част на ядката) на дълбочина около 1.5 см. След няколко дни, след като повърхностния слой на почвата засъхне, започнете редовно поливане с хладка вода.

Семената покълват обикновено за 2 до 4 седмици, най-добре да са поставени върху радиатор. Полиемрионалните кълнове трябва да се разделят внимателно веднага след като поникнат, за да не се загубят семеделните листа. Те ще започнат да цъфтят и плододават след 3 до 6 години.

Друг метод е да отделите костилката от плода. След това я поставете във вода и поставете буркана на топло място.


Сменяйте водата всеки ден в продължение на 2 седмици. Ако покълването започне преди изтичането на двете седмици засейте семката в 10 сантиметрова саксия с компост.


Покълването изглежда така:


Преместете саксията на светло и топло място и поливайте често.

Ако семката не е покълнала след тези 2 седмици, поставете я в саксия и сложете саксията в найлонова торбичка. Така трябва да остане за около 2 месеца. Успех !

Подхранвайте вече покълналото растение с течна тор за домати, поливайте с дъждовна вода през летните месеци.

Когато саксията умалее, преместете растението в по-голяма.


http://self.freeforums.org/magnifera-t493.html
http://www.gradinata.bg/index.php?page=article&article_id=633

Растителна защита в градината през Март

Борбата с екскориозата започва отрано

Тази болест по лозата до неотдавна не представляваше интерес за българското лозарство. Сега я има навсякъде, макар и да не е в такива големи размери като маната например. Причинява се от гъбичка (Phomopsis viticola). Проявява се по листата и листните дръжки, по зелените и зрелите леторасти, по мустаците, по чепките на гроздовете и по зазряващите зърна. По листата се проявява като закръглени червено-кафяви петна, ограничени от сиво-черна ивица. В средата на петната се виждат черни точици. По леторастите петната са тъмнокафяви до черни, удължени. Кората се напуква. Кората на нападнатите зрели леторасти побелява на сектори.По зазряващите зърна се проявява под формата на черни петна. Те постепенно се разрастват и зърната се мумифицират. Болните леторасти стават чупливи и податливи на ниски зимни температури. Измръзва и засегната многогодишна дървесина. Повечето от главните пъпки в зимните им очи не се развиват.Основен източник на заразата са заболелите едногодишни лозови пръчки. Лозите са най-чувствителни на заразата в периода от развитието на пъпките до отделянето на трети-четвърти лист от филизите.


Високата въздушна влажност в резултат на чести превалявания по това време благоприятства заразяването.Борбата с тази болест се води предимно с химически средства. Пръска се първи път преди развитието на пъпките, след това във фаза "зелен връх на пъпката" и във фаза "пеперуда". Следващите пръскания съвпадат с пръсканията срещу маната. Използват се препарати като алиет 80 ВП, дитан М-45, санкоцеб 80 ВП и други. От значение е и своевременната резитба и изгарянето на изрязаните лозови пръчки.


Ягодовият акар плъзва в градината

В дворната градина той е опасен не само за ягодата. Напада хризантемите, здравеца, петуниите, цикламите, герберите и още други украсни растения. Това не само усложнява борбата с него, но повишава и нейното значение. Най-важното е да не се допусне намножаването му в по-големи размери. Именно затова е добре да се познава от всеки градинар, любител или професионалист.

Ягодовият акар (Tarsonemus pаllidus) е малко паякообразно насекомо. Трудно ще го забележите, а и да го видите, няма да го различите от други подобни на него акари, щом не сте ентомолог. Но по вредите, които нанася, безпогрешно ще установите присъствието му. Вреди, като смуче сок от листата. Предпочита младите. Нападнатите листа остават дребни, пожълтяват, деформират се и изсъхват или загниват. На приложената снимка личат нападнати в ляво и здрави в дясно листа на ягодата. Плодовете остават дребни и с ниско съдържание на захар. Растенията се изтощават, залагат по-малко плодни пъпки, а при по-силно нападение загиват.

Борбата с ягодовия акар не е много лесна. Трябва да внимавате да не си го внесете в градината с посадъчния материал. Всички грижи за ягодите помагат за преодоляване на вредите. С почистването на старите листа и други растителни остатъци и с обработката на почвата допринасяте за намаляване на опасността от бързото му намножаване. Ако се наложи да употребявате химически средства, потърсете препарат в агроаптеката.

Прасковената листна въшка е всеядна

Името й произлиза от там, че развитието й започва от прасковата, по която е и най-напред проучена, но напада бадема, кайсията, пипера, краставиците, доматите, картофите, зелето и още много други зеленчукови,декоративни и полски културни растения. Този неприятел е разпространител на повече от 100 вируса по различни растения, между които и на вируса, причинител на листното завиване по картофите.

Прасковената листна въшка (Myzodes persicae) зимува като яйце около пъпките на прасковата, бадема и кайсията. Когато в края на зимата пъпките започват да набъбват, тогава от яйцата се излюпват ларвите. Отначало те смучат сок от пъпките, а впоследствие се настаняват по листата от долната им страна. Листата се нагърчват, филизите закържавяват. Размножаването продължава, появяват се и крилати форми. Това са въшките разселителки. Те не са много добри летци, но вятърът ги разнася надалеч. Така попадат и по другите гостоприемници, където също причиняват повреди, размножават се и продължават да се разселват. По този път пренасят и вирусните болести.

За борба с този неприятел се използват инсектициди като БИ-58, децис 2,5
ЕК и други. Химическата борба е най-ефективна, когато се пръска още в началото на развитието на неприятеля, по време на набъбването на пъпките. Тогава числеността му е по-малка, повредите все още не са чувствителни, а и най-важното - ограничава се по-нататъшното му размножаване.

http://www.gradinata.bg